РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100100870 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н. С. Д., ЕГН
********** чрез адв. Станко Кралев – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Раковска“ № 2
против Прокуратурата на Република България с искане за осъждането на последната да
заплати на ищцата сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.01.2018 година до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Според
изложеното в исковата молба, ищцата е била обвинена в това, че на 02.02.2008 година в гр.
Бургас, в МБАЛ – Бургас поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност при упражняване на медицинска професия
– лекар „акушер-гинеколог“, на длъжност „акушер-гинеколог“ в Родилно отделение при
МБАЛ – Бургас по силата на трудов договор № */ 13.07.1998г., участвайки в гинекологична
операция на пациентката П. Д. не провела правилно оперативно лечение, а именно
извършване ревизия на *** (противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни
абсцеси в ***, като провокирала септичен шок с фатални последици), предприела
отстраняване на маточните придатъци (тръба и яйчник), а останало огнището на сепсиса –
*** и по непредпазливост причинила смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008г. в
отделението за интензивно лечение в гр. Бургас. Години по-късно - на 26.02.2014 година,
обвинението било изменено от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, както следва:
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия – лекар – „акушер-
гинеколог“ в Родилно Отделение при МБАЛ – Бургас, асистирайки не провела адекватно
1
оперативно лечение, а именно извършила ревизия на ***, с което провокирала септичен
шок с фатални последици и в условията на независимо съпричиняване с д-р Сияна Драгнева
и д-р Александър Маджуров, по непредпазливост причинила смъртта на Д., настъпила на
03.02.2008 година в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас – престъпление
по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 86, ал. 1, т.3, чл. 99, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона
за здравето; чл. 5 от Наредба № 25/ 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ;
чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/ 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска
помощ в държавните болнични заведения; т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно
лечение при остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от
01.01.2008г. на НЗОК – трета част, издадена от УС на НЗОК); 4.3 Операции, 4.3.5
Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването
№ РД-09-109/ 18.03.2002г. С Присъда № 84/ 19.05.2014г. по НОХД № 127/2011г. по описа на
Окръжен съд – гр. Бургас, ищцата била призната за невинна по повдигнатото й обвинение. В
мотивите си съдът приел, че ищцата не е могла като асистиращ лекар да не изпълни
разпореждането на д-р Сияна Драгнева – ръководител на екипа. Още повече, че конкретният
случай бил екстремен поради отворения корем на пациентката, в процес на тежка операция.
Самата манипулация била сложна и рискова, като ** * бил изпълнен професионално. Самата
манипулация не била противопоказна и чрез нея не бил предизвикан септичният шок.
Липсвали категорични доказателства, че *** на пациентката била източника на огнището на
сепсиса и че е била септична по време на операцията и съответно септичният шок бил
предизвикан от действията на ищцата. Присъдата на ОС-Бургас била протестирана от
Прокуратурата, като с разпореждане № 44/ 03.03.06.2014г. съдията-докладчик разпоредил
да бъдат отстранени пропуските в протеста, като на 04.06.2014г. бил входиран нов, а на
05.06.2014г. бил подаден и допълнителен протест. С Решение № 44/ 30.07.2015г. по ВНОХ
№ 117/2014г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, въззивната инстанция потвърдила
изцяло присъдата на ОС-Бургас. В мотивите си въззивният съд определил възражението на
обвинението за наличие на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност
на разгледаните деяния на подсъдимите по вменените им материалноправни норми, както и
за постановяване на оправдателна присъда въз основа на необективен анализ на събраните
доказателства и доказателствени средства и правното им тълкуване, за несъстоятелно.
Според ищцата, извършените на въззивно производство експертизи давали заключение, че
инфекцията не се е зародила в гениталиите (* и нейните придатъци), а е от изолиран
източник на бактериална инфекция, която довела до стрептококов сепсис, който през целия
период на развитието си не е имал ясна клинична проява, късно е бил диагностициран и
поради липса на адекватно и своевременно антибиотично лечение довел до полиорганна
недостатъчност. Вследствие на подаден протест срещу въззивното решение, ВКС с Решение
№ 432/ 30.12.2015г. постановено по НОХД № 1426/2015г. отменил въззивното решение и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – гр. Бургас за
извършване на повторна съдебно-медицинска експертиза. С Решение № 150/ 12.12.2016г.
постановено по ВНОХ № 5/2016г., състав на Апелативен съд - Бургас отново потвърдил
оправдателната присъда на ОС-Бургас. Изтъкнато в повторната съдебно-медицинска
2
експертиза било, че причинител на инфекцията е именно бета-хемолитичен стрептокок от
група А, който не бил обичаен за вагиналната флора, но често колонизирал горните
дихателни пътища, поради което не били налице обективни основания да се посочи *** като
източник на инфекцията. Експертите заявявали, че поведението на ищцата спрямо
вътрешните гениталии било правилно, като евентуално отстраняване на *** не би
променило изхода, а по-скоро би утежнило състоянието на пациентката. Решението на АС-
Бургас отново било протестирано, като с Решение № 60/ 14.03.2017г. по НОХД №
154/2017г., ВКС отново върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния
съд. С присъда № */ 18.12.2017г. по НОХД № 211/2017г. по описа на Апелативен съд – гр.
Пловдив, била изменена частично присъдата като в частта, с която ищцата била оправдана,
същата била потвърдена. В тази част присъдата не била обжалвана и протестирана и влязла
в сила на 03.01.2018 година. С Присъда № 143/ 20.09.2018г. по н.д. № 244/2018г., ВКС
частично отмени въззивната присъда и осъдил друг от подсъдимите.
Продължилите действия от страна на прокуратурата – в продължение над
девет години – нанесли на ищцата и нейните близки непоправими морални и психически
травми. Същата изпитвала страх от необосновано наказание. Това се отразило на
поведението както у дома, така и на работното място. Ежедневието се изпълнило с
постоянни недобронамерени коментари по вестници и в онлайн пространството, както и по
медиите. Всички я обвинявали в некомпетентност, безотговорност и нехайство, довели до
смъртта на родилката. Рязко намалял интересът към ищцата като специалист с
дългогодишна практика и опит не само в страната, но и в чужбина. Усещала
пренебрежението и осъждането на хората, които лекувала с години. Трудно успявала да
контролира емоционалното и психическото си състояние, което станало променливо и
трудно обяснимо за нейните близки и колеги. Станала необичайно раздразнителна. Всичко
това повлияло на социалните контакти, като с времето ищцата престанала да общува с
приятелите си. Започнала да страда от безсъние и сънувала кошмари. Изпитвала страх, че
наказателното производство поради някаква причина отново ще бъде възобновено. Тези
последици подтикнали ищцата да заведе настоящия иск.
Окръжна прокуратура – Бургас като представител на Прокуратурата на
РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за
неоснователността на предявените искове. Според прокуратурата, налични са
противоречиви твърдения в исковата молба относно момента на привличане като обвиняема
по ДП № 348/2015 по описа на ОД на МВР-Бургас - 2015 г. и 25.06.2018 г. (също невярна
дата), а същевременно се претендира законна лихва от датата на увреждането - 04.12.2013 г.,
предшестваща образуването на наказателното производство. Ищцата не е представила
доказателства за действително претърпени от нея вреди, както и за причинна връзка с
незаконното обвинение. По отношение на Вълчева не са били прилагани мерки за
процесуална принуда, а разследването е проведено в разумни срокове от предявяването на
19.11.2018 г. до прекратяването на 14.01.2019 г., като не е налагана мярка за неотклонение.
Твърди се още, че информация за обвинението, траяло по-малко от два месеца, не е
3
разпространявана. Счита, че ищцата сама е разгласила този факт сред познатите си. Липсват
доказателства и за претендираните имуществени вреди. Моли претенцията да бъде
отхвърлена, респективно счита същата за прекалено завишена и моли обезщетението да
бъде намалено съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД, социално икономическия стандарт в
България и практиката по аналогични случаи.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
иска и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира
свидетелски показания.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди,
че иска е изцяло неоснователен, а евентуално силно завишен и не отговаря на
действителните претърпени вреди.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като деянието е било извършено в
съдебния район на ОС-Бургас.
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Досъдебното производство не е известно кога е започнало, но с постановление
на старши разследващ полицай при ОДМВР - Бургас на 07.06.2010 г. е била привлечена като
обвиняема Н.Д. за извършено на 02.02.2008г. престъпление по чл.123 ал.1 от НК (л.262-264).
Започналото след това против ищцата съдебно следствие е приключило окончателно с
постановената присъда № 143/ 20.09.2018г. по НД № 244/2018г. на ВКС, III н.о. (л.227-243).
По делото са приложени всички постановени присъди, като Н.Д. е била оправдавана чрез
всяка една от тях. Фактическата обстановка не се оспорва от страните и съпоставката с
приложените по делото писмени доказателства показва, че напълно отговаря на изложеното
в исковата молба.
Свидетелката Н. П. - Д. – приятелка на Д. от 2001г. и неин лекар, твърди, че
научила за проблемна родилка от вестниците през м.февруари 2008г. Срещнала се с ищцата
през м.март-април, но Д. не споменала нищо за случая. Същата година през ноември на
рождения ден на ищцата, се събрали в ресторант и минаваща покрай масите жена посочила
Д. и казала, че това е докторката, която уморила жената. Ищцата се разплакала, изпаднала в
истерия и помолила веднага да си тръгнат. Свидетелката научила, че ищцата пие хапчета
„А.“ и едва тогава Д. споделила, че против нея има повдигнати обвинения и се страхува.
През 2010г. на РД на свидетелката, ищцата вече била привлечена като обвиняема и била
много зле, пиела хапчета. През юни 2010г. се срещнали и Д. отказала да излезе, защото я
било срам, по същата причина не ходела и никъде с общата им компания. През 2015 – 2016г.
на свидетелката се обадил синът на ищцата и помолил да я вземе за лечение в своя кабинет.
По това време ищцата вече била силно депресирана поради непрекъснатите дела против нея,
4
както и поради отливът на работа и подигравките спрямо нея от сестрите в болницата. Често
избухвала и имала конфликти с близките си – син и дъщеря. Станала агресивна дори и към
внучката си. През 2017г. се оттеглила от гинекологията с изхабена нервна система, а и за да
не се връщат старите травми. Ищцата вече живеела в непрекъснат страх да не стане някой
гаф, затова се преместила в *.
От показанията на свидетелката Ж. К. – приятелка на Д. от 30 години, стана
ясно, че през 2010г. ищцата я потърсила защото била призована в съда. Д. била написала
защитна реч и искала свидетелката да провери дали има грешки. Двете се виждали поне
веднъж в седмица и се чували всеки ден. С течение на времето ищцата се променила,
започнала да избягва контакти и срещи, не отговаряла на телефонни обаждания. Погледът
станал плах, тя самата била неуверена. Децата на Д. звънели на свидетелката за съвет, какво
да правят с майка си, за да се откъсне от проблемите. Ищцата спряла да празнува рождените
си дни, била на лекарства, настъпило отдръпване на нейни пациенти.
Представените доказателства водят до извода за основателност на иска.
Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което по-късно наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда. Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като
процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия
са причинени описаните в исковата молба вреди.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че
претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в емоционален срив, страх от наказателна
репресия, нервност, раздразнителност, загуба на самочувствие, изолация, са в причинно-
следствена връзка с незаконното обвинение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания са дадени в ПП 4/1968г. на
ВС, а също и в постановената практика от ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно
определянето на обезщетението (Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по
тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 532/ 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др.).
Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и характера на
упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното
производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите
държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно
продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалата, социалното
и общественото положение. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии
предоставят следната характеристика спрямо Н.Д.. Формално наказателното производство
против нея е продължило около 9 години и 2 месеца, което обосновава извод, че Д. е била
под стрес от привличането си като обвиняема поради породената неизвестност, макар
самото деяние да е било извършено през м.февруари 2008г. През цялото време са били
5
разпитвани свидетели, свързани с дейността като лекар, били са провеждани процесуални
действия, в т.ч. проведени множество заседания предвид връщането на делото за ново
разглеждане 3 пъти. Процесуална принуда не е била упражнявана. Увреждането може да се
приеме, че се е изразило в понасяне на неудобства, свързани с участието в процесуални
действия при провеждане на досъдебното и множеството съдебни производства в
посочената времева рамка от 9 години, което е било свързано с негативни емоции от личен и
семеен характер, както и необходимост от приемането на медикаменти (л.265).
Свидетелските показания водят до извод за наличие на трайни здравословни и психически
увреди. С оглед установената продължителност на наказателното производство след
извършеното уточнение и след като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът
счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява
основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Или
претърпените неудобство и страдания от Д. вследствие на преживяното, съдът преценява, че
в парично изражение отговарят на сумата от 12 000 лв. За да определи обезщетението в
такъв размер, съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели, които са в полза
на извода за пряка причинно-следствена връзка между проведеното наказателно
производство и установените страдания.
За начален момент на увреждането следва да се приеме 03.01.2018г., когато
спрямо Д. е влязла в сила присъда № */ 18.12.2017г. по НОХД № 211/2017г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното
обезщетение, бяха взети предвид, вкл. събраните доказателства за липсата на принудителни
мерки спрямо Д..
Останалите възражения са неоснователни. Многократното връщане на делото
за ново разглеждане да предизвикани от подадените протести от страна на прокуратурата,
доколкото е видно, че същата е поддържала обвиненията против Д. във всеки един момент.
Макар да не се касае за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК,
продължилите фактически повече от 9 години досъдебно и съдебно производства, не е
разумен срок.
Или искът по чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 12 000 лв.,
като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. – за разликата от 88 000 лв.,
се явява неоснователен и недоказан и съдът го отхвърля.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД присъждане и на
законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди,
причинени от държавата или нейни служители несъмнено е изискуемо от деня на
увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от този ден и без
покана. С оглед и императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането или от 03.01.2018г.
6
Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОП-Бургас следва да
заплати в полза на Н.Д. съобразно уважената част от иска направените по делото разноски,
които са в общ размер от 900 лв., като 890 лв. са дължимо адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.1, т.2 и 3 от ЗА и 10 лв. внесена държавна такса или общо сумата от 108
лв. Липсата на доказателства за направени от ответника разноски, води до неприлагането на
чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2,
ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на Н.
С. Д., ЕГН ********** чрез адв. Станко Кралев – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Раковска“ № 2 сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото
против ищцата наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на
причиняването – 03.01.2018г., до окончателното изплащане, като иска до претендираните
100 000лв., ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2,
ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на Н.
С. Д., ЕГН ********** чрез адв. Станко Кралев – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Раковска“ № 2 cумата от 108 (сто и осем) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7