Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 264
10.04.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми март, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ангелина Латунова….....…...……….........................…
в присъствието на
прокурор …………….............……................……………………………...
като разгледа докладваното от съдия
Р.Чиркалева адм. д. №1240 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.179 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Т.Ц., действащ лично и в
качеството си на пълномощник на „Глиган“
ЕООД с ЕИК ********* , гр. С., против Решение №789 от 16.12.2022г. на Общински
съвет – Хасково, прието по Протокол №35 от заседание на Общински съвет Хасково
от 16.12.2022г.
В жалбата се твърди, че така приетото решение по
съществото си представлява общ административен акт във всичките си части, тъй
като отговаря на всички изисквания на чл.65 от АПК за определянето му именно
като такъв, съответно по отношение на него се прилагат общите правила по Раздел
втори на Глава Пета от АПК – чл.66 и сл. Сочи се, че в конкретния случай на
страницата на Община Хасково е публикувана на 08.12.2022г. докладна записка, с
която се предлага на Общински съвет да вземе
решение в приетия и цитиран по-горе смисъл. Навеждат се доводи, че
предвидената в АПК процедура изобщо не е спазена и са налице съществени
нарушения при издаването на общия административен акт, които не могат да бъдат
санирани по какъвто и да е начин и това води до неговата нищожност. Сочи се, че
допуснатото нарушение на разпоредбите на чл.66-71 от АПК константно се
възприема в съдебната практика като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо отмяна на оспорения акт. Предвид изложеното се моли да бъде
прогласена нищожността на оспореното решение. Наред с горното, в случай, че не
се възприемат оплакванията за нищожност, се навеждат твърдения и за
незаконосъобразност на оспореното решение, като се сочи, че същото страда и от съществени пороци –
нарушения и на процесуалните и материалните закони. В тази връзка се сочи, че
позоваването и съответно прилагането на Решения на ОбС Хасково от 2004г.,
2006г. и 2008г. е незаконосъобразно, тъй като това са стари решения, които са
взети при тогава действащите редакции на ЗМДТ и които в никакъв случай не са
актуални. Само за пример се сочи, че тогава с тях ТБО е определена в глобален
размер – общо в промили, докато ЗМДТ вече изисква ТБО да се определя поотделно
за всеки вид услуга, а именно за събиране и транспортиране на битови отпадъци;
за третиране на битови отпадъци, поддържане и експлоатация на депа за битови
отпадъци, както и за отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО; за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. На следващо място се твърди, че посочените правни основания за
приемане на решението, а именно чл.67 от ЗМДТ и чл.17 ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, са изцяло
несъотносими. Сочи се, че при обикновен преглед на действащите разпоредби на
чл.67 ЗМДТ и чл.17 ал.2 от цитираната Наредба, е видно, че решението е в пряко
противоречие с тях. На следващо място, като основание за приемането му са
посочени и чл.128 във вр. с чл.129 ал.1 от ДОПК, които касаят очевидно т.2 и
т.4 от решението. Коментират се разпоредбите на чл.4 ал.1 от ЗМДТ, чл.128 ал.1
и чл.129 ал.6 ДОПК и се сочи, че в тази
връзка се налагат изводи, че Общинският съвет не е компетентен и такова право не му е дадено, по
който и да е закон да взема решения за служебно прихващане на недължимо платени
задължения с вземания за публични задължения за бъдещи периоди, съответно, че в
тази част решението се явява нищожно като взето от некомпетентен орган. В другата част, нормата
на чл.129 ал.6 ДОПК е императивна и лишаването на лица, платили недължимо
общинско вземане от дължимата им лихва за периода от внасянето до възстановяването
ѝ прави решението и незаконосъобразно. На следващо място се твърди, че в
оспореното решение ОбС е приел единствено за основа на определянето на
дължимите промили за ТБО данъчната оценка на имотите, което е пряко нарушение
на чл.66 ЗМДТ в действащата му редакция. На следващо място се сочи, че
позоваването на посочените решения на ОбС Хасково от 2004г. – 2008г. не държи
сметка за дължимите отчисления по ЗУО, обн. ДВ бр.53 от 13 юли 2012г. и в сила
от 13.07.2012г. и няма как да бъдат приложими, което също прави оспореното
решение незаконосъобразно. На следващо място се твърди, че решението не
съответства на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като липсва мотивационна
част и липсват каквито и да е мотиви за приемането му в този вид вместо по
начина по чл.66 ал.3 от ЗМДТ в действащата тогава редакция. Нещо повече,
липсват каквито и да е мотиви, както в самата докладна записка, така и в решението
какъв ще е икономическият ефект от възприетото решение. На последно място се
сочи, че определянето на единен общ промил на таксата за всички населени места
противоречи на изискването таксата да се определя за всяко населено място
поотделно в зависимост от действителните разходи за услугата. По подробно
изложените в жалбата съображения се моли оспореното решение да бъде обявено за
нищожно в оспорените части, а в случай, че не се възприеме това, да се обяви за
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът – Общински съвет – Хасково, чрез
пълномощник в съдебно заседание навежда
доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Моли за
присъждане на направените разноски, съгласно представен списък. Представя
писмени бележки, в които мотивира подробно съображенията си и моли за
присъждане на разноски. Алтернативно, в случай, че се отмени процесното решение
на Общински съвет – Хасково, моли да не се присъждат разноски на
жалбоподателите.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка (л.26-28) относно прихващане на
такса битови отпадъци /ТБО/ за 2020г., Кметът на Община Хасково предлага
Общински съвет - Хасково да приеме следното решение: „На основание чл.21, ал.1
т.23 от ЗМСМА, чл.67 от ЗМДТ и чл.128 във вр. с чл.129 ал.1 от ДОПК, чл.17 ал.2
от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Хасково, Общински съвет – Хасково реши: 1. За
2020г. за населението на гр. Х. и за жилищата на предприятия; за населението и за жилищата на
предприятия в V зона; за населението в селата в
Община Хасково и за всички нежилищни имоти на предприятията, се прилага
размерът на такса битови отпадъци, така
както е определен в Решения на Общински съвет – Хасково, както следва: 1.1. За
населението на гр. Х. и за жилищата на предприятия – в размер на 3.0 промила
съгласно Решение №240/19.12.2008г. ; 1.2. За населението и за жилищата на
предприятия в V зона - в размер на 1.5 промила
съгласно Решение №449/31.01.2006г.; 1.3. За населението в селата в Община Хасково
– в размер на 4.5 промила, съгласно Решение №193/29.10.2004г.; 1.4. За
всички нежилищни имоти на предприятията,
когато не е подадена декларация за определяне на количеството на брой съдове –
12 промила върху данъчната оценка, съгласно Решение №193/29.10.2004г.; 2.
Таксата битови отпадъци за 2020г., касаеща категорията субекти, посочени в т.1
от настоящото решение, се преизчислява служебно и се съобщава на задължените
лица.; 3. Лицата, които са предплатили целия размер на такса битови отпадъци в
срок до 30.04.2020г., ползват отстъпка от 5 % върху преизчисления размер.; 4.
След преизчисляване на дължимия размер на такса битови отпадъци за 2020г.,
надвнесените суми подлежат на служебно прихващане или възстановяване по реда на
ДОПК, а в случаите, когато по обективни причини не може да се извърши служебно,
след депозиране на искане.“.
В докладната записка са изложени мотиви, че с Решение
№14/20.12.2019г. на ОбС – Хасково е определен размерът на ТБО за 2020г.
Решението е обжалвано пред съда и с Решение №375/06.08.2021г. на
Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №8386/03.10.2022г. на
Върховен административен съд, е отменено решението на общинския съвет в частта
на раздел II, т.1, т.3, т.4, т.5.1 и т.5.2, касаещо размера на ТБО за
населението на гр. Х. и за жилищата на предприятия; за населението и за
жилищата на предприятия в V зона; за
населението в селата в Община Хасково и за всички нежилищни имоти на
предприятията. Посочено е, че доколкото решението на общинския съвет
представлява общ административен акт, то неговата частична отмяна има действие
по отношение на всички лица, за които се прилага и то със задна дата. Посочено
е също, че съгласно чл.180 от АПК оспорването на решението не спира неговото
изпълнение, поради което до отмяната му от съда, то се прилага. С Решение №14/20.12.2019г.
на ОбС – Хасково е бил определен по-висок размер на ТБО от дотогава действащия,
съгласно Решение №240/19.12.2008г., Решение №449/31.01.2006г. и Решение
№193/29.10.2004г., всичките на Общински съвет – Хасково. Отразено е, че след частичната му отмяна
следва да бъде възстановена разликата между определения с него размер на ТБО и
размерът на ТБО, който се определя съгласно дотогава действалите правила. В
докладната записка Кметът на Община Хасково е посочил, че доколкото следва да
бъдат възстановени суми на голям брой субекти, то предлага това да стане по
служебен път, чрез прихващане на задълженията за 2023г. Където това не е
възможно да се случи, то следва да стане въз основа на подадено искане за възстановяване.
Докладната записка е публикувана на 08.12.2022г. на
интернет страницата на Община Хасково (л.29-30).
Видно от Препис-извлечение от Протокол от 13.12.2022г.
(л.35-36) и от протокол от 14.12.2022г. (л.37-38), цитираната по-горе докладна
записка на Кмет на Община Хасково е разгледана на 13.12.2022г. и на
14.12.2022г. съответно от Постоянната комисия по бюджет и финанси при Общински
съвет – Хасково и от Постоянната комисия по обществен ред и законност. От
посочените постоянни комисии са взети решения, с които се допуска за
разглеждане докладната записка и се подкрепя проекта за решение, като в
протоколите са отразени направените обсъждания и гласуването, с посочване на
гласувалите „за“, „против“ и „въздържали се“.
На 16.12.2022г. е проведено заседание на Общински
съвет – Хасково, при дневен ред, включващ и разглеждане на Докладна записка от
Кмета на Община Хасково относно: прихващане на такса битови отпадъци /ТБО/ за
2020г., за което е съставен Протокол №35 от същата дата. На заседанието е
прието и Решение №789 от 16.12.2022г. (л.33-34), с което, на основание чл.21, ал.1 т.23 от ЗМСМА, чл.67
от ЗМДТ и чл.128 във вр. с чл.129 ал.1 от ДОПК, чл.17 ал.2 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Хасково, Общински съвет – Хасково е решил следното: 1. За
2020г. за населението на гр. Х. и за жилищата на предприятия; за населението и за жилищата на
предприятия в V зона; за населението в селата в Община Хасково и за всички
нежилищни имоти на предприятията, се прилага размерът на такса битови отпадъци, така както е определен в
Решения на Общински съвет – Хасково, както следва: 1.1. За населението на гр.
Х. и за жилищата на предприятия – в размер на 3.0 промила съгласно Решение
№240/19.12.2008г. ; 1.2. За населението и за жилищата на предприятия в V зона -
в размер на 1.5 промила съгласно Решение №449/31.01.2006г.; 1.3. За населението
в селата в Община Хасково – в размер на 4.5 промила, съгласно Решение
№193/29.10.2004г.; 1.4. За всички
нежилищни имоти на предприятията , когато не е подадена декларация за
определяне на количеството на брой съдове – 12 промила върху данъчната оценка,
съгласно Решение №193/29.10.2004г.; 2. Таксата битови отпадъци за 2020г.,
касаеща категорията субекти, посочени в т.1 от настоящото решение, се
преизчислява служебно и се съобщава на задължените лица.; 3. Лицата, които са
предплатили целия размер на такса битови отпадъци в срок до 30.04.2020г.,
ползват отстъпка от 5 % върху преизчисления размер.; 4. След преизчисляване на
дължимия размер на такса битови отпадъци за 2020г., надвнесените суми подлежат
на служебно прихващане или възстановяване по реда на ДОПК, а в случаите, когато
по обективни причини не може да се извърши служебно, след депозиране на искане.
Решението е прието с 37 гласа „за“, без „против“ и
„въздържали се“ от участвалите в гласуването 37 общински съветници (при общ
брой на общинските съветници в Общински съвет – Хасково от 41 съветници).
Решението е публикувано на сайта на Община Хасково на
16.12.2022г.
По делото като писмени
доказателства са приети документите, съдържащи се в административната
преписка и документи, представени от
жалбоподателите.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Процесното оспорване се явява допустимо във всички негови части. Като
неоснователни се възприемат наведените от процесуалния представител на ответника
твърдения, че обжалваното решение на Общински съвет - Хасково не представлява
общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, както и възраженията, че с
нито една от точките на същото не се създават права и задължения, нито непосредствено
се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. В тази
връзка се навеждат доводи, че в т.1 и нейните подточки от оспореното решение
само се възпроизвеждат последиците от отмененото от съда решение на ОбС-Хасково
за определяне на ТБО за 2020г., т.2 и т.4 имат за адресат местния орган по
приходите, а т.3 само възпроизвежда текста на чл.17, ал.2 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Хасково.
Видно е от оспореното решение, че по същество с т.1 от
същото ОбС-Хасково е установил с точност
какъв следва да е размера на таксата за битови отпадъци за 2020г., като е
посочил същия в промили и го е конкретизирал съобразно адресата на решението и
вида на имота, а именно: 3 промила за населението на гр.Х. и за жилищата на
предприятия, 1.5 промила за населението и за жилищата на предприятия в V зона; 4.5
промила за населението в селата в Община Хасково и 12 промила за всички
нежилищни имоти на предприятията, съответно с т.2, т.3 и т.4 от решението е
указан реда за събирането на така конкретизирания размер на ТБО, с оглед
предходно приетото решение на ответника за определяне размера на ТБО за 2020г.,
което е било отменено от съда. След като с решението е дефинирана конкретната
стойност на дължимата ТБО за 2020г., то настоящия съдебен състав достига до
извода, че ответникът действително е определил размер на дължимата такса битови
отпадъци за процесната година. Обстоятелството, че след като е установен този
размер, в решението се съдържа препратка и към други три акта на ОбС-Хасково, и
че вместо израза, че се определя, е използван израза, че се прилага, не води до различен правен извод. Съдът
намира, че използваното от органа понятие, „се прилага“ е в смисъл, че за
целите на ЗМДТ, с оглед дължимостта и събиране на ТБО за 2020г. органът ще си
служи с конкретен размер на таксата за посочената година. След като с решението
е определен размер на ТБО за 2020г., независимо, че той е и посочения в Решение
№ 240/19.12.2008г. на ОбС-Хасково, относно населението на гр.Хасково и за
жилищата на предприятия; съответно в Решение №449/31.01.2006г. за населението и
за жилищата на предприятия в V зона, както и в Решение № 193 от
29.10.2004г. на ОбС-Хасково за
населението в селата в Община Хасково и нежилищните имоти на
предприятията, то няма как да се приеме, че административният акт в частта му
по т.1, със съответните подточки, не засяга правата и интересите на
оспорващите.
Предвидената с нормата на чл.66, ал.3 от ЗМДТ в
редакцията от ДВ бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г. възможност, в
случай, че общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци
за текущата година, таксата да се събира на база действащия размер към 31
декември на предходната година, е съществувала до измененията на ЗМДТ с ДВ, бр.
88 от 03.11.2017г., изм. относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018г. След тази
дата и по силата на § 21 от ПЗР на
ЗИДЗМДТ, разпоредбата на чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ е придобила нова редакция,
влязла в сила от датата на публикуване на цитираната норма в ДВ. Новата
редакция на чл.66, ал.3 е с различно от предходната съдържание. Съответно,
макар изменението на чл.66 от ЗМДТ в останалата му част и понастоящем да е
отложено, то с влизането в сила на
новата редакция на чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ и при липса на норма със сходно
съдържание на чл.66, ал.3 от ЗМДТ в старата й редакция, то последната следва да
се счита изменена и не може да намери приложение.
Ето защо, след посочените законодателни изменения, ОбС
е длъжен да приеме решение за определяне размера на ТБО за всяка календарна
година. Принципът за годишен характер на определяне на задълженията за местни
такси е въведен с общата разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с която е делегирана
компетентност на общинските съвети да определят с наредбата по чл. 9 ред, по
който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен
период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В уредбата на
ТБО годишния отчетен период е установен в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (в ред. до ДВ бр.
88/2017 г., изм. относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018 г. ), като в този
смисъл е практиката на Върховен административен съд на Република България,
изразена в Решение № 8028 от 23.06.2020г. на ВАС по адм. д. № 514/2020 г., I о.
Наред с изложеното следва да се посочи, че нормата на
чл. 66, ал.3 от ЗМДТ в старата й редакция урежда само хипотезите, когато до
края на предходната година общинският съвет е бездействал и не е определил
размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, какъвто не е настоящият случай, доколкото,
видно от данните по делото, с Решение № 14/20.12.2019г. на ОбС-Хасково е
определен размер на ТБО за 2020г. Обстоятелството, че впоследствие същото е обжалвано
и отменено с влязло в сила Решение на Административен съд - Хасково, в частта на раздел II , т.1, т.3, т.4, т.5.1 и т.5.2,
касаещо размера на ТБО за населението на гр. Х. и за жилищата на предприятия,
за населението и за жилищата на предприятия в V зона; за населението в селата в
Община Хасково и за всички нежилищни имоти на предприятията, което не е спорно
по делото и се установява от докладната записка на Кмета на Община Хасково, не
води до извод различен от този. Ето защо следва да се приеме, че с процесното
решение, в изпълнение на ежегодното си задължение органа е определил точен
размер на ТБО за съответната година. В практиката на Върховен административен
съд се приема, че решението на общинския съвет, с което на основание чл. 67 от ЗМДТ (която норма е цитирана и като правно основание за приемане на процесното
решение) се определя годишният размер на такса битови отпадъци по чл.66 от ЗМДТ, представлява общ административен акт, доколкото това решение регламентира
обществени отношения и засяга права, свободи или законни интереси на
неопределен, но определяем брой лица, изпълнява се за съответната календарна
година и има еднократно действие, а не се прилага безсрочно във времето, поради
което отговаря на хипотезата на чл. 65
от АПК. Оспореното решение притежава тези характеристики, поради което в
неговата цялост е общ административен акт. В този смисъл са Решение № 2952 от 30.03.2022г. постановено по
адм. дело № 5700/2021г. на ВАС, с което е потвърдено Решение № 59 от 2021г. по
дело № 5/2021г. на Административен съд-Кърджали, с които е прието, че
обжалваният акт, който е с почти идентично съдържание на разглеждания в
настоящото производство, е именно общ административен акт.
Наред с това, съдът не възприема тезата на ответника,
че в частта по т.2, т.3 и т.4 от решението същото не засяга правната сфера на
оспорващите. Безспорно, както вече се посочи, тези части от решението са
неразривно свързани с т.1 от същото. С тях ОбС - Хасково, като е отчел отмяната
на предходно приетото решение, определящо дължимия размер на ТБО за същата
година, е уредил начина за събиране на ТБО за 2020г. С оглед на това, посочените части от решението засягат правната
сфера на оспорващите. Още повече, че в т.2 и т.4 от решението не е посочен като
адресат местния орган по приходите. Независимо от това, дори и в хипотезата на
вътрешно служебен акт, съобразно чл.2, ал.2, т.3 от АПК, същият отново би
подлежал на обжалване, тъй като по изложените по - горе съображения съдът
приема, че същото засяга правата и интересите на жалбоподателите.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното в настоящото производство решение представлява общ
административен акт, който подлежи на оспорване.
Установява се по делото, а и не е спорно, че
обжалваното решение е публикувано на интернет страницата на Община Хасково на
16.12.2022г. и съответно от посочената дата
започва да тече едномесечният срок по чл. 179 от АПК, а жалбата е подадена
на 30.12.2022г., т.е. при спазване на законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ, таксата
битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 –
данъчно задължени лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, от 30.03.1990г., се установява, че М.Т.Ц. е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Х., а съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №1837 том Х, рег. №13805, дело №1497 от
2008г. е собственик на недвижим имот в с. А., Община Хасково, Област Хасково.
Жалбоподателят „Глиган“ ЕООД с ЕИК ********* е
собственик на недвижими имоти, намиращи се в гр. Х., видно от представените Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №74, том I, рег. №1171, дело 68 от 2020г. и Постановление
/за възлагане на недвижим имот/ от 01.06.2015г. на Частен съдебен изпълнител с
район на действие – ХОС, влязло в законна сила на 26.06.2015г.
Т. е. видно от приложените по делото писмени
доказателства, оспорващите притежават недвижими имоти, находящи се на
територията на Община Хасково, които попадат в хипотезите на т.1 от решението.
Като собственици на такива същите са
данъчно задължени лица, по смисъла на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ и по силата
на препратката на чл. 64 от ЗМДТ към
този текст, дължат заплащане на такса битови отпадъци за имотите си.
Предвид горното, жалбата
е допустима за разглеждане, а направеното искане за прекратяване на делото е неоснователно.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното в настоящото производство Решение №789 от
16.12.2022г. е прието при проведено поименно гласуване, в съответствие с чл.27,
ал.5 от ЗМСМА, в което са участвали 37 от общо 41 съветници в ОбС – Хасково. Всички
участвали в гласуването общински съветници са гласували „за“ приемане на същото, няма „против“ и
„въздържали се“, т.е. решението е прието с мнозинство повече от половината от
общия брой на съветници.
Волеизявлението на общинския съвет е обективирано в
писмена форма, т.е. спазена е
изискуемата от закона форма на акта. Оспореното решение е издадено от орган,
разполагащ с необходимата компетентност. Съобразно чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА
общинският съвет разполага с предоставено от закона правомощие да определя
размера на местните такси, а съгласно чл. 69, ал.1 от ЗМДТ ТБО се заплаща по
ред, определен от общинския съвет. Видно от т.1, подт. 1.1., 1.2., 1.3. и 1.4.
от оспореното решение, в същите е посочено какъв е размера на ТБО за 2020г. за
населението на град Хасково и селата в Община Хасково, както и за нежилищните
имоти на предприятията, а в т.2, т.3 и т.4 е указано какъв е реда за заплащането, като е взета предвид отмяната
по съдебен ред на предходно приетото решение на ОбС-Хасково, с което е определен
този размер. С решението пряко не се прихващат и възстановяват суми, с оглед на
което и наведените възражения в тази насока са неоснователни.
От разпоредбата на чл.66, ал.1 от АПК е видно, че
откриването на производството по издаване на общия административен акт се
оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на
проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин,
като в ал.2 е предвидено, че уведомяването по ал.1 включва и основните
съображения за издаването на акта, както и формите на участие на
заинтересованите лица в производството.
Съгласно чл.69, ал.1 от АПК, административният орган
определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или
повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството
по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в
консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания
на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Според
ал.2 на същия текст, административният орган осигурява на заинтересованите лица
възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от
административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня
на уведомяването по чл.66.
Установява се от представените по делото
доказателства, че докладната записка на Кмета на Община Хасково, с която е
предложено вземане на решение за определяне размера на такса битови отпадъци за
Община Хасково за 2020г., е публикувана на 08.12.2022г. на интернет страницата
на Община Хасково. От съдържанието на същата е видно, че не са спазени
изискванията на чл.69, ал.1 от АПК, вр.
с чл. 66, ал.2, предл.2-ро от АПК по отношение публичното оповестяване формите
на участие на заинтересованите лица в производството и възможността им в
определен от органа срок, не по-кратък от 1 месец, да осъществят правото си на
участие. От текста на докладната записка не се установява и спазване
изискването на чл. 69, ал.2 от АПК. Доколкото в писмо рег. индекс: 11-36-1#1 от
10.01.2023г. на Община Хасково (вх. №207 от 10.01.2023г. в Административен съд
– Хасково), с което е изпратено оспореното решение, е изрично посочено, че се
изпраща пълната административна преписка по приемането му, изпълнението на
изискването на цитираните норми не се установява от другите представени по
преписката документи. С Определение №50/12.01.2023г. съдът е указал на
ответника, че следва да допълни административната преписка, като представи във
вид на заверен препис доказателства за спазване разпоредбите на чл.66 и чл.69
от АПК, като това определение е съобщено на ответната страна на 16.01.2023г.(л.60),
но до приключване на съдебното производство доказателства за спазване изискванията
на цитираните норми не са представени. С оглед изложеното, съдът намира, че като
не са спазени изискванията на посочената разпоредба на чл. 69, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл. 66, ал.2, предл.2-ро от АПК, от административния орган е
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй
като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на общия административен акт и същият е издаден без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. без да е дадена възможност
за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са
обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на
акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното
волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. В този смисъл е и
трайната практика на касационната инстанция, изразена в Решение № 3592/31.03.2015 г. по адм. д. №
6365/2014 г. VII отд., Решение № 4064/09.04.2015 г. по адм. д. № 10786/2014 г.,
VII отд., Решение № 1961/24.02.2015 г. по адм. д. № 8123/2014 г., VII отд.,
Решение 675/16.01.2019 г. по адм. д. № 6822/2018 г., VІІІ отд., Решение № 12799
от 25.11.2016 г. по адм. д. № 6676/2016 г., VII о., Решение № 12799 от
25.11.2016 г. по адм. д. № 6676/2016 г., VII о., Решение № 3401/19.03.2018 г.
по адм. д. № 4542/2017 г., ІІІ отд., Решение № 14740 от 29.11.2018 г. по адм.
д. № 9122/2018 г., I о., Решение № 6260/28.05.2020г., по адм. дело №
9771/2018г. IIIо. и др.
Предвид горното и с оглед установените съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорения
акт, съдът намира, че е налице основание
за отмяна на същия.
С оглед изложеното, доколкото е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорения общ
административен акт, останалите изложени в жалбата съображения за
незаконосъобразност на същия не е необходимо да се обсъждат.
При този изход на спора, претенцията на
жалбоподателите за присъждане на разноски се явява основателна. В полза на М.Т.Ц.
следва да бъде присъдена сумата от 10.00 лв. за внесена ДТ. Оспорващото дружество е сторило разноски
в общ размер на 870 лева, от които 50 лв. внесена ДТ, 20 лева внесена такса за
обнародване в ДВ и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 08.03.2023г. (л.133).
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 184 от АПК, вр. с чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №789 от 16.12.2022г. на
Общински съвет – Хасково, прието по Протокол №35 от заседание на Общински съвет
- Хасково от 16.12.2022г.
ОСЪЖДА Общински съвет Хасково да заплати
на М.Т.Ц. *** разноски по адм. дело № 1240/2022г. по описа на Административен
съд-Хасково, в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Общински съвет Хасково да заплати
„Глиган“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.С. разноски по адм. дело № 1240/2022г. по
описа на Административен съд-Хасково, в размер на 870 (осемстотин и седемдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщението до страните, пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.