Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 28.05.2021г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На двадесет и девети април Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 2510 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба пълномощникът на
ищеца адв. М. К. твърди, че доверителят ѝ работил по трудов договор при
ответното дружество на длъжност „О." в ОУ „Ч." в гр. К., въз основа
на сключен трудов договор № *** от 08.02.2018 г. След като работил около един
месец в това училище, той бил преместен в ПХГ „К." в гр. К.. Със Заповед №
*** от 04.09.2019 трудовият му договор бил прекратен на осн. чл. 327 ал.1, т. 2
от КТ, считано от 04.09.2019 г., поради забавено изплащане на трудовото
възнаграждение. Ищецът не бил получавал трудовото си възнаграждение от м.
ноември 2018 г.
В сключения трудов договор било
уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв., което
представлявало минималната работна заплата за 2018 г. За 2019 г. МРЗ била
променена на 560 лв., но допълнително споразумение не било подписано. Трудовият
договор бил сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 70, ал.
1 от КТ със срок за изпитване 6 месеца, който договор не бил прекратен след
изтичане на изпитателния срок. В чл. 2 страните
уговорили, че срокът на предизвестие е 3 месеца, но не повече от срока
на договора. Изпитателният 6-месечен срок бил изтекъл на 08.08.2018 г., като
доверителят ѝ продължил да работи до 04.09.2019 г.
Заявява, че до месец октомври 2018 г.
вкл. ищецът е получавал договореното трудово възнаграждение, като оттогава до
м. юли 2019 г. не му били изплатени месечните му заплати. Ищецът подал жалба до
Дирекция „Инспекция по труда" гр. С., като след извършената проверка бил
уведомен с Писмо-отговор изх. № от
22.11.2019 г., че не са му изплатени всички възнаграждения, че са дадени предписания
на работодателя да се изплатят неплатените заплати и обезщетението за
неспазения срок на предизвестието в срок до 29.11.2019 г. На 14.10.2019 г. на
ищеца била изплатена сума в размер на 300 лв. по банков път, с основание за
плащане: частично плащане на трудово възнаграждение. Оттогава до сега други
суми доверителят ѝ не е получавал.
Ищецът се снабдил с ПИК на свое име,
като получил информация от НАП и НОИ за начислените му брутни заплати, удръжки
и чистата сума за получаване за всеки месец. Информацията била въз основа на
подадени от дружеството-ответник Декларации Образец 1 и Образец 5 от Наредба
Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на
данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се.
Пълномощникът на ищеца сочи, че от
двете справки: Справка за осигурителния доход от НАП и Справка от регистъра на
осигурените лица от НОИ, се установява, че дружеството дължи на ищеца следните
нетни месечни трудови възнаграждения, както следва: м. ноември 2018 г. – 405,26
лв.; м. декември 2018 г. – 403,89 лв.;
м. януари 2019 г. – 445,40
лв.; м. февруари 2019 г. – 444,06 лв.; м. март 2019 г. – 445,40 лв.; м. април
2019 г. – 441,34 лв.; м. май 2019 г. –
442,69 лв.; м. юни 2019 г. – 441,34 лв.; м. юли 2019 г. –379,23 лв.
Дължимите суми за посочените месеци
общо в размер на 3 548,61 лева били посочени в справките след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки. Счита, че платената сума от 300 лева на
14.10.2019 г. следва да бъде прихваната от най-старото задължение -
възнаграждението за м. ноември 2018 г., като искът за този месец ще е за сумата
105,26 лв.
През м. юли 2019 г. доверителят
ѝ ползвал платен годишен отпуск в размер на 20 дни, тъй като през м. юли
и август нямало учебни занятия.
Счита, че поради неплащане в срок
трудовите възнаграждения, ответникът изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 245 от КТ. В трудовия договор било
уговорено изплащането на трудовите възнаграждения да се извършва в срок не по-късно
от последния ден на третия месец, след месеца, който е изработен, т.е.
законната лихва за забавено плащане е дължима от последния ден на третия месец
до завеждане на исковата молба. Към датата на подаване на исковата молба -
19.10.2020 г. счита, че общият размер на обезщетението за забавено плащане
възлиза на 479,55 лева.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК
посочва банкова сметка *** М.Н.Ч., по която да бъде изплатена исковата сума:
IBAN: ***банк“ АД.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди "С.С." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, п.к. представлявано от управителя А.И.Н. на осн. чл. 245 и чл.
270 от КТ да заплати на М.Н.Ч. ***, с ЕГН ********** трудовите възнаграждения
за периода от м. ноември 2018 г. до м. юли 2029 г. вкл., както и обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ, както следва:
- за м. ноември 2018 г. - 105,26 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 36,63 лв. лихва за забава за периода, както следва: 25,78 лв. върху
405,26 лв. от 28.02.2019 г. до 14.10.2019 г. и 10,85 лв. върху 105,26 лв. от
15.10.2019 г. до 19.10.2020 год.,
- за м. декември 2018 г. - 403,89
лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното плащане и 63,83 лв. лихва за забава за периода от 31.03.2019 г.
до 19.10.2020 г.,
- за м. януари 2019 г. - 445,40 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 66,68 лв. лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до 19.10.2020
г.,
- за м. февруари 2019 г. - 444,06
лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното плащане и 62,65 лв. лихва за забава за периода от 31.05.2019 г.
до 19.10.2020 г.
- за м. март 2019 г. - 445,40 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното плащане
и 59,08 лв. лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 19.10.2020 г.
- за м. април 2019 г. – 441,34 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 54,80 лв. лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020
г.
- за м. май 2019 год. - 442,69 лв.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 51,16 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 19.10.2020
г.
- за м. юни 2019 год. – 441,34 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 47,32 лв. лихва за забава за периода от 30.09.2019 г. до 19.10.2020
г.,
- за м. юли 2019 г. - 379,23 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 37,40 лв. лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 19.10.2020
г.
- обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ
в размер на 1 466,13 лв., представляващи 3 брутни трудови възнаграждения за м.
юли 2019 г. /т. 2 от трудовия договор/ за неспазено предизвестие, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
- направените разноски по делото за
адв. хонорар.
Счита, че са налице основания за
разглеждане на предявените искове по реда на чл. 310 от ГПК. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М.К., която моли съда да уважи
предявените искове като основателни и доказани по основание и в размерите ,
съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника „С.“ ЕООД. В съдебно задание пълномощника на
ответното дружество адвокат Д. С. заявява, че предявените претенции са
неоснователни.
В съдебно заседание е допуснато
изменение на предявените обективно съединени искове по размер, съгласно
разпоредбата на чл.214, ал.1 изр.3 от ГПК, като същите се считат за предявени: -
за м. ноември 2018 г. - 105,26 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателното плащане и 36,63 лв. лихва за забава за
периода, както следва: 25,78 лв. върху 405,26 лв. от 28.02.2019 г. до
14.10.2019 г. и 10,85 лв. върху 105,26 лв. от 15.10.2019 г. до 19.10.2020 год.,
за м. декември 2018 г. - 403,89 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателното плащане и 63,84 лв. лихва за забава за
периода от 31.03.2019 г. до 19.10.2020 г., за м. януари 2019 г. - 445,40 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 66,69 лв. лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до 19.10.2020
г., за м. февруари 2019 г. - 444,06 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателното плащане и 62,65 лв. лихва за забава за
периода от 31.05.2019 г. до 19.10.2020 г., за м. март 2019 г. - 444,06 лева,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане и 58,96 лв. лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 19.10.2020
г., за м. април 2019 г. - 437,26 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателното плащане и 54,29 лв. лихва за забава за
периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г.
за
м. май 2019 год. - 442,69 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане
на делото до окончателното плащане и 51,16 лв. лихва за забава за периода от
31.08.2019 г. до 19.10.2020 г., за м. юни 2019 год. - 44134 лева, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното плащане и 4732
лв. лихва за забава за периода от 30.09.2019 г. до 19.10.2020 г., за м. юли
2019 г. - 389,64 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното плащане и 38,42 лв. лихва за забава за периода от
31.10.2019 г. до 19.10.2020 г., обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 168933
лв., представляващи 3 брутни трудови възнаграждения за м.юли 2019 год. /т.2 от
трудовия договор/ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, че между
тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „О.“,
на обект ОУ „Ч.“ в град К. от 09.02.2018г., а след това на обект ПХГ „К.“ в
град К. в ответното дружество „С. С.“ ЕООД – С., съгласно трудов договор №***/08.02.2018г., с основно
месечно възнаграждение 510 лева, с доплащане за нощен труд – 0.25 лева.
Със заповед №***/04.09.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено, поради забавяне изплащане на трудовите
възнаграждения.
Не е спорно, че на 14.10.2019г. на
ищеца е изплатена сума в размер на 300 лева по банков път, с основание за
плащане : частично плащане на трудово възнаграждение.
По
делото е представено и прието като доказателство по делото отговор Дирекция
„Инспекция по труда“ – С. по повод
постъпили жалби от М.Н.Ч.. От същото се установява, че на ищеца не са изплатени
в пълен размер трудовите възнаграждения за месец януари 2019г. до месец май
2020г., като на същия е преведена сума в размер на 300 лева. За месец юни е
начислена основното трудово възнаграждение
за пълен размер отработен месец, а за месец юли 2019 е начислено
възнаграждение за ползван 20 дни платен отпуск, считано 01.07.2019г.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи :
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран със следните кумулативно
обективно съединени искове: по чл. 245, ал. 1 от КТ – за неизплатено
трудово възнаграждение и по чл. 221, ал.
1, във връзка с чл. 327, ал.1, т.2 КТ – за обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение без предизвестие.
Съгласно разпоредбата на чл.245 от КТ
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на
минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до
пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на
основния лихвен процент за съответния период.
Ответникът не оспорва обстоятелството,
че ищеца добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за периода, през
който е работил по трудовия договор. Липсват данни и доказателства за
недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. По тези
съображения съдът приема за установено, че М.Н.Ч. добросъвестно е изпълнявал
трудовите си задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.270 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки. Разпоредбата предвижда,
че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение
може да се превежда на влог в посочената от него банка .
Трудовото възнаграждение за процесните
месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 от КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща
трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е
уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно,
установено по основание и размер. Видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, размерът на начисленото, но неизплатено трудово
възнаграждение за периода от месец ноември 2018г. до месец юли 2019г. вкл. е
общо 4 962.73 лева- брутна сума,
съответно след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък върху
доходите за процесния период е 3 853.60 левакакто следва: месец ноември
2018г .- 405.26 лева, месец декември 2018г.- 403.89 лева,
месец януари 2019г.- 445.40 лева,
месец февруари 2019г.- 444.06 лева,
месец март 2019г.- 444.06 лева, месец
април 2019г.- 437.26 лева, месец май
2019г.- 442.69 лева, месец юни
2019г.- 441.34 лева, месец юли
2019г.- 389.64 лева.
С оглед на горното съдът счита, че
исковете се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в предявените размери.
По отношение на исковете за мораторна
лихва съдът намира, че при определяне на началната дата, от която се дължи
лихва върху плащанията по КТ, следва да се изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът
счита, че ответника следва да заплати на ищцата лихва за забава върху дължимата
главница, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД такава лихва се дължи
при неизпълнение на парични задължения, като когато денят на изпълнението е
определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. Видно от заключението
на вещото лице размера на мораторната лихва, изчислена върху неизплатените суми
за трудово възнаграждение от претендираните дати до завеждане на исковата молба
е в размер общо на 510.88 лева или както следва: сумата от 67.54 лева – лихва
за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за месец ноември 2018г. от 28.02.2019г. до
19.10.2020г., сумата от 63.84 лева – лихва за забава в изплащането на трудовото
възнаграждение за месец декември 2018г.
от 31.03.2019г. до 19.10.2020г., сумата от 66.69 лева – лихва за забава в
изплащането на трудовото възнаграждение за месец януари 2019г. от 30.04.2019г. до
19.10.2020г., сумата от 62.66 лева – лихва за забава в изплащането на трудовото
възнаграждение за месец февруари 2019г. от 31.05.2019г. до 19.10.2020г., сумата от
58.96 лева – лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за
месец март 2019г. от 30.06.2019г. до 19.10.2020г., сумата от 54.29
лева – лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за месец април
2019г. от 31.07.2019г. до 19.10.2020г., сумата
от 51.16 лева – лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за
месец май 2019г. от 31.08.2019г. до
19.10.2020г., сумата от 47.32 лева – лихва за забава в изплащането на трудовото
възнаграждение за месец юни 2019г. от 30.09.2019г.
до 19.10.2020г., сумата от 38.42 лева – лихва за забава в изплащането на
трудовото възнаграждение за месец юли от 31.10.2019 г. до 19.10.2020 г.
Предвид горното съдът счита, че
исковете за лихва за забава в изплащането на главницата за неизплатено трудово
възнаграждение се явяват основателни и доказани
и следва да бъдат уважени в
размерите установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1
от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя
без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, т.3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието – при безсрочна трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди - при срочно
трудово възнаграждение. Трудовия договор между страните е сключен на основание
чл.68, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ със срок за изпитване
шест месеца, който договор не е прекратен след изтичане на изпитателния срок. В
чл.2 от трудов договор № ***/08.02.2018г.
страните са се уговорили, че срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от срока на договора. Изпитателния 6 месечен
срок е изтекъл на 08.08.2019г. като същия не е бил прекратен. Ищецът е
продължил да работи и след тази дата като трудовото правоотношение е прекратено
на 04.09.2019г. Следователно след 08.08.2019г. ищецът е продължил да престира работната
си сила по безсрочно трудово правоотношение. Безспорно по делото се установи,
че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Съдът счита, че обезщетението
по чл.221, ал.1 от КТ е дължимо, тъй като трудовия договор е прекратен на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в
размер на 625.68 лева – брутна сума, съответно 563.11 лева нетен размер. От
експертизата се установява, че при извършената проверка не е установено
начисляване и изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. По изложените
съображения съдът намира, че предявения иск по
чл.221, ал.1 от КТ за основателен и доказан в предявените размери.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение по чл.221
ал.1 КТ и мораторна лихва /обезщетение за забавено плащане/ върху неизплатените
трудови възнаграждения се явяват основателни и доказани, като се има предвид,
че направеното от ищеца и допуснатото от съда изменение на размера на исковете
в открито съдебно заседание на 29.04.2021 г. е изцяло съобразено с приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза.
По отношение на
претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено е възражение от
ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца,
поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при защита по дела с определен материален
интерес от 1000 лева до 5000 лева – 300
лева + 7%за горницата над 1000 лева т.е размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 511.97 лева. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника
му адвокатско възнаграждение е в размер на 520 лева. Съдът приема, че няма
основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради което
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното
дружество следва да заплати на ищеца сумата от 520 лева, представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 ГПК вр. с чл.1
от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К. сумата от 161.13
лева, представляваща дължима държавна такса за производството от заплащането на
която е бил освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
На основание чл.78 ал.6 ГПК следва да
бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 137 лева, представляващи дължими
разноски за производството – възнаграждение за вещо лице, от заплащането на
което е бил освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.С.“
ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.И.Н. да заплати на М.Н.Ч., ЕГН **********
***, следните суми:
-
105,26 лева, неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
ноември 2018г., ведно със законната
лихва, считано от 20.10.2020 г. до окончателното плащане и 36,63 лв. лихва за
забава за периода, както следва: 25,78 лв. върху 405,26 лв. от 28.02.2019 г. до
14.10.2019 г. и 10,85 лв. върху 105,26 лв. от 15.10.2019 г. до 19.10.2020 г.
- 403,89 лева, неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец
декември 2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до
окончателното плащане и 63,84 лв. лихва за забава за периода от 31.03.2019 г.
до 19.10.2020 г.
- 445,40 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до окончателното плащане и 66,69 лв.
лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до 19.10.2020 г.
- 444,06 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2019 г.ведно със
законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до окончателното плащане и 62,65 лв. лихва за
забава за периода от 31.05.2019 г. до 19.10.2020 г.
- 444,06 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2019 г. ведно със законната
лихва, считано 20.10.2020 г. до окончателното плащане и 58,96 лв. лихва за
забава за периода от 30.06.2019г. до 19.10.2020 г.
- 437,26 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до окончателното плащане и 54,29 лв.
лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г.
- 442,69 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
май 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до окончателното плащане и 51,16 лв. лихва за
забава за периода от 31.08.2019г. до 19.10.2020 г.
- 441.34 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юни 2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.10.2020 г. до
окончателното плащане и 47.32 лв. лихва за забава за периода от 30.09.2019г. до
19.10.2020г.,
- 389,64 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
юли 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до
окончателното плащане и 38,42 лв. лихва за забава за периода от 31.10.2019г. до
19.10.2020 г.
ОСЪЖДА „С. С.“
ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.И.Н. да заплати на М.Н.Ч., ЕГН **********
***, сумата от 1 689.33 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл.327, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „С. С.“
ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.И.Н. да заплати
на М.Н.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 520 лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„С. С.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.И.Н. да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К. сумата от 161.13 лева, представляващи дължима
държавна такса по производството.
ОСЪЖДА
„С. С.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.И.Н. да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К. сумата от 137 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :