Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 432, 22.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 60
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1579.14 лв. – главница, договорни
лихви, такси и наказателни лихви.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
ответника и „Вива Кредит“ ООД е имало сключен договор
за паричен заем № 5377201 от 16.08.2017
год., по силата на който „Вива Кредит“ ООД е
предоставило на ответника сумата от 600 лв., срещу задължението на ответника да
възстановява ползваната от него сума на 9 месечни погасителни вноски всяка в
размер на 109.85 лв., включваща плащане по главницата, договорна лихва и такса
експресно разглеждане, като общо дължимата сума от ответника на кредитодателя е била в размер на 988.65 лв. Ищеца твърди,
че ответника не е извършил погасяване на нито една от дължимите месечни вноски,
като задължението му възлизало на 600 лв. – главница, договорна лихва в размер
на 105.15 лв. за периода от 15.09.2017 год. / датата на първата вноска/ до
13.05.2018 год. / крайния падеж по договора/ и такса за експресно разглеждане в
размер на 283.50 лв. Твърди се в молбата, че съгласно договора ответника дължи
и неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на
договора, уговорената като неустойка при неизпълнение на договорно задължение в
размер на 283.50 лв., дължима на падежна дата на погасителна вноска. Също по
силата на договора ответника в случай на забава при плащане на погасителна
вноска дължал и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в
размер на 245 лв. Ищеца счита, че поради неизпълнение на крайния падеж
13.05.2018 год. ответника дължи обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на 61.99 лв. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено
от кредитора „Вива Кредит“ ООД на ищеца с Приложение
№ 1/02.05.2018 год. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., като към
исковата молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с искане то да бъде
връчено на ответника ведно с преписа от исковата молба. Тъй като не последвало
изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията, ищеца се снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 1579.14 лв.
– главница, договорна лихва, такси, неустойка, мораторна
лихва върху непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на
заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК
ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6
от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените искове са
оспорени изцяло и по основание и по размер. Наведени са доводи за
недействителност на договора за паричен заем по смисъла на ЗПК, поради това, че
при сключването му са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК. Наведени са доводи за нищожност и неравноправност на клаузите за
неустойка, такса експресно разглеждане и такса за извънсъдебно събиране, както
по общите разпоредби на ЗЗД така и на специалния закон ЗПК и ЗЗП. Наведени са
доводи за неоснователност на иска, тъй като липсвало уведомяване на ответника за
цесията и поради това същата не е породила действие спрямо него. Съображенията
на ответника са развити подробно в отговора. Моли съда да отхвърли предявените
искове за цялото вземане. В съдебно заседание особения представител поддържа доводите, наведени с отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1665/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 951/01.10.2018 год. за сумата от 600
лв. главница, договорна лихва в размер на 105.15 лв., за периода 15.09.2017 г.
до 13.05.2018 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на
283.50 лв., неустойка в размер на 283.50 лв., от 20.08.2017 г. до 13.05.2018
г., разходи и такси в размер на 245 лв.,
мораторна
лихва в размер на 61.99 лв., от 16.09.2017 г. до 20.09.2018 г., представляващи
неизпълнени задължения по цедиран договор за паричен
заем № 5377201 от 16.08.2017 г., сключен от ответника с „Вива
кредит“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2018 г. до
изплащане на вземането и направените в
заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на
16.08.2017 год. е сключил договор за потребителски кредит № 5377201/ 16.08.2017 год. с „Вива
Кредит“ ООД по
силата на който му е предоставен кредит в размер на 600 лв.
срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по
кредита по начини и в срокове посочени в договора. Видно от договора същия е
сключен за срок от 9 месеца, или краен падеж -
13.05.2018 год., при фиксиран лихвен процент от 40.29 % и ГПР 49.45 %..
Ответника е поел задължение да възстанови сумата на 9 равни месечни вноски в
размер на 109.85 лв., включваща главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане в общ размер на 283.50 лв. Видно от договора страните са се съгласили да
се прихванат непогасени задължения на ответника по друг договор за кредит, с
вземането му по договора, като реално получената от него сума от „Вива кредит“ ООД след прихващането е била в размер на
252.32 лв. / виж разписка на л.10/. Съгласно чл.5 от договора ответника се е
задължил в срок от три дни да представи обезпечение под формата на
поръчителство от физическо лице, като в случай на неизпълнение на това задължение
дължи неустойка в размер на 283.50 лв. Ответника при подписване на договора е
декларирал, че е запознат с действащата към него момент тарифа на „Вива Кредит“ ООД относима към
договорите за паричен заем, приложена по делото. Видно от тарифата при забава
на плащането на погасителните вноски всеки потребител на кредитна услуга
предоставена от дружеството дължи разходи за събиране на вземането, като ищеца
твърди, че конкретния размер на разходите дължим от ответника възлиза на 245
лв. Ищецът твърди също така, че тарифата е неразделна част от договора, но
съдът счита това твърдение за неоснователно. Никъде в договора ответника не е
поемал задължение да заплаща на кредитора разходи по извънсъдебно събиране на
вземане, и никъде в договора не е отбелязано , че Тарифата е неразделна част от
същия. С Приложение № 1/ 02.05.2018 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016
год. „Вива Кредит“ ООД е прехвърлил на ищеца
вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в това число и вземането
към ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от
приложеното на л. 21 пълномощно кредитора е упълномощил ищеца да извърши от
негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците.
Ищеца не твърди в исковата си молба да е извършено уведомяване на ответника за
прехвърляне на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и исковата молба по чл.422 от ГПК, като е приложил уведомление за
цесия до ответника, към исковата молба и дори е формулирал искане същото да
бъде връчено на ответника, ведно с преписа на исковата молба, считайки, че получавайки
същото ведно с препис от молбата ответника ще бъде надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането.
При така установеното съдът прави
следните изводи :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, вр. чл.
240, чл. 240,
ал.2, чл. 92 и чл.86 от ., а едно от основните
възражения на ответника, чрез назначения особен представител е, че ищеца няма
вземане срещу ответника поради това, че цесията не надлежно съобщена на
длъжника и не е породила действие спрямо него.
Това възражение съдът счита за основателно по следните съображения : Ответникът
не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв) нито в хода на
заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото
производство не е установена и месторабота на ответника, където да му бъдат
връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма.
И книжата в заповедното производство и тези в исковото такова са връчени на
ответника по реда на чл.47, ал.1 – ал.3 от ГПК, поради което на същия и за да
бъдат защитени правата му, е назначен особен представител- адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява
свои процесуални права, а тези на
страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича от
закона (в случаите на изрично
уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не е законово, тъй като произтича
от акт на
съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно
решение на ВКС. От това следва, че особеният представител защитава процесуални
права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник)
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж.
решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение
№ 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). Вярно е, че уведомлението за цесията
в рамките на исковото производство с връчване на изходящо от цедента
или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.3
от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е
получил лично или чрез законен или негов договорен представител. Това е така,
защото целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение
на неговото задължение на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. След като особен
представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си,
то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител, поради което и тя няма действие спрямо него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Дори и да се приеме, че за цесията ответника е
надрежно уведомен, съдът счита, че предявените искове
следва да се отхвърлят и като недоказани по размер. В тежест на ищеца при
предявен иск с правно осн. чл.422 от ГПК е да докаже
по пътя на пълно и главно доказване основанието за възникване на вземането му,
размера на същото, както и да докаже, че то е изискуемо и подлежащо на
изпълнение именно в този размер. Доказателствената
тежест е указана от съда на страните с определението по чл.140 от ГПК, но
въпреки това ищеца не е ангажирал никакви доказателства за установяване резмера на всяко едно от претендираните
от него вземания по цедирания договор за кредит.
Предявените искове
се явяват неоснователни и на още едно самостоятелно основание, ако се приеме,
че ищеца има качеството на кредитор на ответника : Така
сключения между страните договор за потребителски кредит съдът счита, че попада
под приложното поле на Закона защита на потребителите – заемателят-ответник
отговоря на дефиницията за "потребител" по смисъла на параграф 13,
т.1 от ДР на ЗЗП, а заемодателят – на дефиницията за "търговец" по
смисъла на параграф 13, т.2 от ДР на ЗЗП; договорът има за предмет предоставяне
на финансова услуга; липсва предвиденото в този закон основание за
неприложимост. Договор за заем попада и под приложното поле на Закона за
потребителския кредит чл.3, ал.4 във вр. с чл.4, ал.1
от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, при който потребителят заплаща стойността на финансовата услуга чрез
извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Заемателят има качеството на "потребител" по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а заемодателят - "кредитор" по смисъла на чл.9,ал.4 ЗПК – юридическо лице, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска
дейност. Ето защо за да се установи наличието на вземане на ищеца против
ответника именно на основание договор за кредит следва да се установи, че същия
съдържа задължителните реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК и дали са спазени
изискванията по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, чл.11, ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, обуславящи валидността на договора. От приложения като
писмено доказателства – договор за потребителски кредит се установява, че по –
голяма част от императивно определеното съдържание на договора съгласно
цитираните по-горе законови текстове е
изпълнено, но се установи също така, че липсва погасителен план, липсва
информация за броя, периодичността и
падежите на погасителните вноски, както и разпределението на вноските и как се
отнасят към погасяване на отделните пера – главница и лихва- чл.11, ал.1, т.11
от ЗПК. Посочването на падежните дати на 9-те вноски, дължими от ответника в
чл.3 от договора не може да се приеме за погасителен план, тъй като липсват
данни какво се погасява с всяка една от тях и как се отнася същата към
отделните вземания – главница, договорна лихва и такси. В договора липсва
информация за правото на ответника да поиска във всеки един момент извлечение
под формата на погасителен план – чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.
22, във вр. с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК и
като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Тъй като съдът приема, че договора от който ищеца твърди, че черпи
правата си е недействителен, то съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответника
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по
кредита. Доколкото обаче производството е за установяване на вземане,
възникнало от договор за кредит, за което има издадена заповед за изпълнение,
съдът счита, че при установената недействителност на договора няма как да
възникне валидно вземане за ищеца и задължение за ответника, а дължимата сума
по главницата следва да се установи в друго производство и може да се
претендира от ищеца но на друго основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”Панайот Волов ”, № 29,
ет.3, представлявано от Т.К. действащи чрез юрисконсулт Д.А., със съдебен адрес
***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
А.Х.М. ЕГН ********** ***, чрез назначения
от съда адв.Р.Р. от ТАК иск
с правно осн. чл.422 от ГПК за установяване съществуването
на вземане в размер на 600 лв. главница, договорна лихва в размер на 105.15
лв., за периода 15.09.2017 г. до 13.05.2018 г., такса за експресно разглеждане
на документи в размер на 283.50 лв., неустойка в размер на 283.50 лв., от
20.08.2017 г. до 13.05.2018 г., разходи
и такси в размер на 245 лв., мораторна лихва в размер на 61.99 лв., от 16.09.2017 г.
до 20.09.2018 г., представляващи неизпълнени задължения по цедиран
договор за паричен заем № 5377201 от 16.08.2017 г., сключен от ответника с „Вива кредит“ ООД, за
което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 951 / 01.10.2018
год. по ч.гр.д. № 1665/2018 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.