Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17960/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Я.З.п.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
к.к. „Златни пясъци”, х-л „Голдън
лайн“ срещу „
Т.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, както следва: за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 15005,76лева, представляваща подлежаща на връщане сума, като
получена на отпаднало основание- развален договор за строително- монтажни
работи и изхвърляне на отпадъци от 27.02.2018г.; за осъждане ответника да
заплати сумата от 3001,15лева,
представляваща неустойка за забава по чл. 11 от договор за строително- монтажни
работи и изхвърляне на отпадъци от 27.02.2018г. начислена за периода
01-21.05.2018г.;за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 11167,14лева, представляваща подлежаща
на връщане сума, като получена на отпаднало основание- развален договор за
строително- монтажни работи- изпълнение на шпакловка и хидроизолация на терасата
на ап. 506 от 27.02.2018г. и за осъждане ответника да заплати сумата от 3243,82лева, представляваща неустойка
за забава по чл. 11 от договор за строително- монтажни работи- изпълнение на
шпакловка и хидроизолация на терасата на ап. 506 от 27.02.2018г. начислена за
периода 16.05- 05.06.2018г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняващи я молби: На 27.02.2018г. между ищеца като възложител и
ответника като изпълнител са били сключени два договора за изработка. По първия
от тях, ответникът приел извършване на СМР- различни демонтажни
работи и изхвърляне на отпадъци срещу договорено възнаграждение от 15005,76лева
с ДДС. В рамките на договореното, ответникът следвало да извърши следното по
вид и стойност на материали и труд: наем на съоръжения за изхвърляне на
отпадъци от терасата на ап.506, транспорт до обекта, монтаж и демонтаж на
стойност 2690лева без ДДС; извозване на контейнери с отпадъци на стойност
1440лева без ДДС; изкъртване на теракотни плочки и
прилежащото им лепило приблизително около 170кв.м.на стойност 2040лева без ДДС;
изкъртване на замазка с армировъчна мрежа с приблизителна площ от 170кв.м. на
стойност 2040лева без ДДС; изкъртване на фибран и
остатъчна изолационна мембрана с приблизителна площ от 170кв.м. на стойност
2040лева без ДДС; изкъртване на замазка с мрежа с прилежащите към парапета
бордове с приблизителна площ от 42кв.м. на стойност 504лева без ДДС; изхвърляне
на отпадък от 552кв.м. на стойност 1600,80лева без ДДС и оформяне около
отвеждащите водосточни тръби на сифоните на терасата- 3броя на стойност 150лева
без ДДС. Уговорено било авансово плащане при подписване на договора в размер на
сумата от 4956лева, а остатъкът е платен на две равни части съответно на
19.04.2018г. и 30.04.2018г. Срокът за изпълнение е уговорен до края на месец
април, т.е до 30.04.2018г. За извършените плащания са издадени от ответника
фактури № 145, 146 от 20.04.2018г. и № 148/30.04.2018г. По втория договор,
ответникът приел извършване на СМР- изпълнение на шпакловка и хидроизолация на
терасата на ап. 506, срещу договорено възнаграждение от 16219,08лева с ДДС. В
рамките на договореното, ответникът следвало да извърши следното по вид и
стойност на материали и труд: подмазване на борд под парапет на стойност
1499,52лева с ДДС; изглаждаща шпакловка с армираща мрежа на стойност
4198,08лева с ДДС; полагане на двукомпонентна хидроизолация „кнафт“ на циментова основа с армираща мрежа на два
пресечени пласта на стойност 9636,84лева с ДДС; обмазване
на всички ъгли и отводни канали с течна гума „кнафт“
на стойност 869,04лева с ДДС. Уговорено било при подписване на договора
авансово плащане на цялата стойност на материалите в размер на 6198,12лева. С
три банкови превода от 03.05.2018г. били платени първите три етапа от работата
и така общо платената сума по този договор била 11167,14лева. Срокът за
изпълнение е уговорен до 15.05.2018г. За извършените плащания са издадени от
ответника фактури № 150, 151 и 152 от 03.05.2018г. Твърди, че по първия договор
изпълнителят е изпълнил възложените работи, без тази по последната точка-
оформяне около отвеждащите водосточни тръби на сифоните на терасата. Макар и
частично изпълнена, твърди, че работата не е била приета от негов упълномощен
представител и че същата е негодна за приемане. По втория договор сочи да е
налице частично изпълнение като извършените СМР са некачествени и не е спазен
договорения обем на изолациите. И тази работа се сочи да не е приемана, респ.
да е негодна за приемане и експлоатация. Още при първия дъжд се появил теч.
Ответникът е бил известяван многократно за лошото изпълнение чрез управителя на
хотела. Ищецът е получавал обещание, че ще бъде извършен ремонт. На няколко
пъти били предприети действия от ответника по отстраняване на недостатъка, но
проблемът не бил решен. И понастоящем се сочи, че тече вода, която стичайки се
надолу по етажите причинявала още по- големи щети по сградата. Твърдейки лошо
изпълнение на възложената работа ищецът сочи пълна негодност на изпълнената
работа за нейната употреба по предназначение. Ако и да се приеме частично
изпълнение на възложеното по първия договор, то е негодно за експлоатация,
защото поправката на некачествено изпълнените СМР по втория договор предполага
повтаряне заданието по този договор. Затова ищецът твърди пълно неизпълнение на
задълженията на ответника, с което обосновава и изявлението си за разваляне на
двата договора и искане връщане на даденото по тях. Сочейки, че изпълнението на
възложената работа по двата договора е следвало да стане в уговорения от
страните срок и предвид неговото безрезултатно изтичане, ищецът заявява и
претенции за неустойка за забава по чл. 11 от двата договора. Молбата е за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Исковите претенции се оспорват като неоснователни. Твърди, че е изпълнил точно
всичките си задължения по договора, за което страните са подписали приемо- предавателни протоколи.
В открито съдебно
исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Основателността на заявените
претенции, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключени с ответника договори за
изработка със соченото съдържание; изправността си по договора, а именно че е
платил уговореното възнаграждение за труд и материали на сочената стойност;
наличие на сочените недостатъци в извършената работа, обосноваващи пълна
негодност и невъзможност за ползването й по предназначение, вкл. момента на
откриването им; предоставян срок за отстраняване на недостатъците; разваляне на
договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника чрез
отправяне на писмено изявление в този смисъл до него и получаването му от
ответника; падеж на задължението; уговорена между страните неустоечна
клауза за забава и размер на претенцията. Успешно проведеното им
доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че е изправна страна
по договора, като е изпълнил точно задълженията си по договора- в качествено и
количествено отношение; че извършената работа е приета от възложителя без
забележки.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 27.02.2018г. между
страните са били сключени два договора за СМР. По първия договор ищецът е
възложил на ответника извършването на следните СМР на частична площ от цялата
площ на прилежаща тераса на ап. 506, на пети етаж в хотел „Голдън
лайн“ в кк Златни пясъци.
Уговорените работи са посочени в чл.1, т.1 до т. 9 и са: т.1 наем на съоръжение
за изхвърляне на отпадъци от терасата, транспорт до обекта, монтаж, демонтаж;
т. 2 извозване на контейнери с отпадъци; т. 3-6 изкъртване на теракотни плочки и прилежащо им лепило, на замазка с
армировъчна метална мрежа, на фибран и остатъчна
изолационна мембрана, замазка с мрежа от прилежащи към парапета бордове, т. 7 изхвърляне
на отпадъци, т. 8 оформяне около отвеждащите водосточни тръби за сифоните на
терасата. В т. 9 е уговорено извършване на оценка на бетонната плоча,
договаряне на останалите довършителни дейности и нужни материали за
окончателния етап за ремонта на терасата. Дължимото възнаграждение за работата по
т.1 и т. 2 е определено в размер на сумата от 4956лева, за т. 3- 8
10049,76лева. Съгласно чл. 3 работата е следвало да се извърши в срок до края
на м. април 2018г. В чл. 11 страните уговорили дължимост
на неустойка при неизпълнение на поетите задължения в размер на 1% на ден, но
не повече от 20% от стойността на договора. Предмет на втория договор е извършване на СМР на същия
обект уговорени в 4 точки: подмазване на борд по парапета, изглаждаща шпакловка
с армираща мрежа, полагане на двукомпонентна хидроизолация „крафт“
на циментова основа с армираща мрежа на два пресечни пласта и обмазване на всички ъгли и отводни канали /сифони/ с течна
гума „крафт“. За тази работа дължимото възнаграждение
е уговорено в размер на 8350,80лева без ДДС и за материали 5165,10лева без ДДС.
Съгласно чл. 3 срокът на изпълнение е до започване на туристическия сезон, но
не по- късно от 15.05.2018г. Отново с чл. 11 страните са уговорили дължимост
на неустойка при неизпълнение на поетите задължения в размер на 1% на ден, но
не повече от 20% от стойността на договора. И по двата договора е уговорено
авансово плащане, като между страните не се е спорило, че ответното дружество е
получило изцяло плащане на дължимото възнаграждение по първия договор в размер на
сумата от 15005,76лева, а по втория договор част от дължимото възнаграждение в размер на 11167,14лева.
На 27.02.2018г.
представители на двете страни по договорите- В. С. за възложителя, заемащ
длъжност гл.инженер и управителя на дружеството изпълнител в изпълнение на
уговореното в т. 9 от първия договор са подписали протокол за оценка на
състоянието на прилежащата бетонна плоча след извършване на СМР. В протокола е
описано състоянието на плочата и нужните работи за извършване цялостната
изолация на терасата. Взето е решение, че работата ще се раздели на два етапа
предвид спецификата на работата и предстоящия летен сезон, през който
извършването на строителни работи е забранено, като етап- полагането на
топлоизолация, армирана замазка и подова настилка следва да се извърши след приключване на
сезона поради технологично необходимост от повече време и положителни
температури. В тази връзка, на 27.02.2018г. е подписан вторият договор за
възлагане извършване на СМР по първия етап на работата по цялостната изолация
на терасата.
Начинът на приемане на
работата страните са уговорили в чл. 8 и от двата договора и това следва да
стане чрез подписан от двете страни протокол с описание на извършената работа-
количество, качество на СМР, вложени материали, констатирани недостатъци и
спазване срока на изпълнение.
В чл. 264, ал.1 ЗЗД е
регламентирано задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно
договора работа. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че приемането
включва фактически и правни действия, т.е реално предаване от изпълнителя и
получаване от възложителя на трудовия резултат, и одобрение на изработеното
като съответно на поръчаното. Възложителят няма право да откаже приемане на
работата в случай, че тя е изпълнена съобразно договореното и без недостатъци,
и ако поръчващият не прегледа работата, не направи всичките си възражения или
откаже да я приеме, въпреки че е съответна на уговореното, то работата се счита
за приета, рискът преминава върху поръчващия и той дължи уговореното
възнаграждение. При приемане на работата, същата следва да бъде прегледана от
поръчващия и ако той констатиран явни недостатъци, видими при обикновен поглед,
е длъжен да направи възраженията си незабавно пред изпълнителя. Ако пък се
касае за скрити недостатъци, проявили се по- късно или такива, които е
невъзможно да бъдат установени при обикновен преглед, възраженията си
поръчващият следва да направи веднага след откриването им или уговорения срок.
Една от хипотезите на правомерен отказ от приемане на работата е изработеното
да има недостатъци, правещи го негодно за ползване по договореното или обичайно
предназначение. В тази хипотеза поръчващия има правата по чл. 265 ЗЗД и така
регламентираната обща отговорност за недостатъци в строителството възниква от
момента на приемане на работата. И тъй като предмет на спора е именно отговорността
на изпълнителя за недостатъци, важимото в случая е
именно приемането на работата.
В доказателство за
твърденията си, че ищецът е приел извършената работа по двата договора са
ангажирани писмени документи. От тях е видно, че на 26.04.2018г. между
представители на страните е бил подписан протокол за установяване извършването
и заплащането на СМР към първия договор, а на 08.05.2018г. и по втория договор,
в които са били описани подробно извършените работи като вид, количество и
единична стойност. Ищцовото дружеството е възразило
срещу представителната власт на В. С. подписал протоколите като представител на
възложителя. Оспорило е същите и по съдържание, вкл. и относно достоверната им
дата. Константната практика на ВКС приема, че по правната си същност този
протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него факти, което
заставя съда да преценя доказателствената му стойност
с оглед на всички доказателства по делото и по вътрешно убеждение. В случай, че протоколът е подписан от
възложителя, респ. негов представител, то тежестта на доказване, че част от
удостоверените работи реално не са били изпълнени се носи от възложителя. От
ангажираните доказателства се установява, че В. С. е бил служител на ищцовото дружество до 09.05.2018г., когато ТПО е прекратено
по взаимно съгласие на страните, като в периода 19.04-08.05.2019г. същият е
ползвал платен годишен отпуск. Заемал е длъжност главен инженер и съгласно
трудовите му функции по длъжностна характеристика, същият е имал
организационни, ръководни и контролни функции върху производствената дейност на
отдел Технически. А от събраните гласни доказателства- показанията на св. Ж. Д.
става ясно, че Стойчев е отговарял и за строително- ремонтните дейности в
хотела, събирал оферти и ги давал на ръководството. Техническият ръководител е
комуникирал с изпълнителя по повод възложената работа, а свидетелят едва след
освобождаване С. от длъжност. Релевираното възражение
срещу представителната власт на служителя на ищеца- гл. инженер, съдът приема,
че по естеството си е такова по чл. 301 ТЗ, разпоредба приложима и относно
приемането на работата /така решение №118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на
ВКС, Второ ТО/. А това предполага, че дори и да се приеме, че се касае за действие
извършено без представителна власт, то от ненадлежно представлявания следва да
е налице противопоставяне на тези действия извършено веднага. В противен случай
налице е презумпция за потвърждаване действията без представителна власт, като фактът
на противопоставянето следва да бъде установен от ищеца. Ангажираните по делото
доказателства говорят, че подобно противопоставяне няма. Всъщност, точно
обратното. Че представляващият ищеца изп.директор е бил
в известност относно действията на С., респ. за тяхното потвърждаване говори,
както факта, че в изпълнение на подписания от него протокол за оценка,
впоследствие представителя на дружеството възложител е сключил втория договор за
възлагане работата по първи етап от строителните работи, така и последващо извършеното плащане на дължимото възнаграждение
за работата по първия договор и предхождащо приемането на работата по втория
договор. Дори и да се приеме, че подписването на протоколите не ангажират
волята на ищцовото дружеството, то извършеното
плащане по издадените фактури за остойностяване на дължимото възнаграждение по
договорите е безспорно доказателство за недвусмислено признание на задължението
и приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. Затова, съдът
приема, че работата и по двата договора е била приета, при това без забележки.
В настоящия случай
ищецът е твърдял наличие на дефекти в извършеното.За установяване твърденията
на ищеца относно уведомяване изпълнителя за лошото изпълнение и предприетите от
последния действия по отстраняване на дефекти е разпитан като свидетел Ж. Д. /в
ТПО с ищеца/. Св. Д. е управител на хотела. Разказва, че към средата на м.април
2018г. ответникът е започнал ремонти дейности по премахване покритието на
едната тераса и спиране на теча по долните етажи. Работата приключила към края
на юни, но имало проблеми с изпълнението. Течът продължил, въпреки положената
хидроизолация. Правили експерименти като заливали терасата с вода. Водата
продължавала да тече по долните етажи. Няколко пъти идвал представител на
ответника за дооправяне. В крайна сметка и тъй като
течът продължил, свидетелят уведомил представителя на ответника, че договорните
им отношения се прекратяват поради неефективност на работата. От посочените
гласни доказателства се установява, че действително ответникът е бил уведомяван
за това, че течът от терасата не е преустановен. Липсата на оттичане и
затаяване на вода по терасата се установява и от експертните заключения по
приетите съдебно технически експертизи. Тези обстоятелства принципно ответното
дружество не е оспорвало и защитата му е била в посока, че работата на обекта
не е приключена от него с този етап на изпълнение.
За установяване
твърденията за наличието на недостатъци по извършената работа, обосноваващи
негодност за ползването й съобразно нейното предназначение, бяха ангажирани
специални знания на вещи лица. Според заключението на в.лице инж. А. по приета
съдебно- техническа експертиза в производство по чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 12659/2018г.
на ВРС, в частта му по задача т. 1 имаща отношение към предмета на настоящия
спор, вкл. с разясненията дадени при изслушването му, налице е изпълнение на
заданието по първия договор, с изключение на т. 8 от него, а именно оформяне около
отвеждащите водосточни тръби за сифоните на терасата. Този извод в.лице е
обосновало с обстоятелството, че при извършения оглед са констатирани локви
около сифоните, където водата се задържа, не попада в сифона и водосточната
тръба, защото сифоните не са били оформени или поставени, и около водосточните
тръби са оставени отворите. Приемайки, че това е окончателната настилка на
терасата съобразно уговореното, в.лице сочи, че в такъв случай, наклоните на
замазката е следвало да бъдат така изпълнени, че да отвеждат водата от
терасата, респ. сифоните да са оформени и да поемат водата. По отношение на
втория договор, в.лице е дало заключение за некачествено изпълнение на
положената хидроизолация и шпакловка, липса на наклони, липса на обработване
около сифоните, понеже върху терасата се задържа вода, появяват се течове и
прочие. В рамките на настоящото разглеждане на спора по делото е изслушано
заключението на изготвена тройна съдебно- техническа експертиза. В.лица по него
дават заключение, че работите по първия договор са изпълнение с изключение на
т. 8 от него, а по втория е налице
изпълнение, без възможност да се посочи дали всички вложени материали
съответстват по количество и произход на уговорените, като според направени
изчисления в.лица дават отклонение между извършеното и договореното в размер на
сумата от 1840лева без ДДС. Според в.лица има некачествено изпълнение на възложената
работа, в резултат на което са установили наличие на неоттечени
води пред заустванията на отводнителните щрангове и създаващи предпоставки за проникване на
повърхностни води. В заключението са описани тези работи, като според в.лица преди
полагане на ходроизолацията е следвало да се направи
подова изравнителна замазка за подвеждане наклоните към сифоните, вертикалните
отводнителни щрангове да се разкрият от бетоновата
плоча, за да се монтират отново подови сифони или воронки.
Констатирали са фуга между вътрешния борд от мазилка положен към стените и
дървеният борд на повдигната част от терасата, позволяваща проникване на вода. В
т. 2 от заключението в.лица са дали по вид и стойност нужните работи, които
следва да се извършат за отстраняване на некачественото изпълнение. Съобразно
разясненията дадени при изслушване на заключението, защитавано от в.лице П.П. става ясно, че към момента на огледа поставени сифони
няма, както няма и оформяне на водосточните тръби за сифоните, липсва положена
замазка, което е водело и до задържане на вода. Липсва положена гумираща
хидроизолация между вътрешния борд от мазилка положен към стените и дървения
борд на повдигната част от терасата, като по този начин се образува фуга
позволяваща навлизане на вода. Това е следвало да се извърши след неговото
изпълнение и след завършване на всички финализиращи
работи. Затова по втория договор в.лице уточнява, че е изпълнено уговореното по
т. 1 до т. 3, без т. 4. За цялостното приключване на работата по терасата е
било нужно слагане на армирана мрежа и след това гумирана хидроизолация. В.лице
посочва, че нищо от извършеното до момента не е нужно да се премахва, а
единствено следва да се подведат наклоните, така че да отговарят на
строителните изисквания, като на база цялостното приключване на работата по
терасата е изготвяно и заключението. Уточнява, че направената хидроизолация не
е нужно да се премахне и същата би могла да служи като пароизолация.
Наличната хидроизолация не е и пречка за необходимото полагане на изравнителна
замазка и следващите хидроизолации, в т.ч. сифоните и обмазването
на бордовете. Последващо може да се положи и друг вид
настилка- теракот, други изкуствени материали, които
сами по себе си обаче не биха могли да ликвидират проблема с влагата. Уточнява
и че посочените работи в таблицата по т. 2 от заключението не са такива, които
следва да повторят вече извършените, а единствено допълнителни за извършване,
за да се постигне цялостна изолация на покривната тераса. Дори и обаче
възложените с договорите СМР да бяха изпълнени точно съобразно договореното,
в.лице посочва, че течът по долните етажи не би бил спрян.
При така установените
факти по повод договорните отношения между страните, спорният въпрос между тях
е относно наличието на предпоставките за разваляне на договора, основани на
твърдения за наличие на недостатъци в работата правещи я негодна за употреба, съотв. тяхното наличие резултат на поведението на ответника
ли е. Развалянето на договора по правило е крайното
средство и като последица има обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение- чл. 88, ал.1, изр.1 ЗЗД, какъвто
настоящият договор за изработка не е. С упражняване на потестативното
право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на
сключване на договора, всички породени от него права и задължения, включително
за страната извършила престация по него, възниква правото
за нейното връщане. По правило това право принадлежи на изправната в
облигацията страна. Безспорно е, че ищцовото
дружество е извършило плащане в цялост на дължимото възнаграждение по първия
договор, а по втория само част в размер на 11167,14лева като стойност на всички
материали и на дължимото възнаграждение за уговорените по т. 1, т. 2 и т. 3
работи от договора от общо дължимото в размер на 16219,08лева. При задължението
за приемане на работата поведението на възложителя се поставя на плоскостта на принципа за
осъществяване на точно и реално изпълнение на договора и стремежът към
прекратяване на облигационната връзка. В случая, както се изложиха вече по-
горе мотиви, съдът приема, че работата е била приета от възложителя, при това
без забележки. Ако впоследствие обаче се установят недостатъци в изработеното, както
е твърдял ищеца, то за него е възникнало задължение по уведомяване за тях на
изпълнителя, който факт съдът прие за осъществен. Така че при изпълнението на
задължението за уведомяване на недостатъци, поведението на възложителя е
насочено не пряко към прекратяване, а основно към желанието за качествено
трансформиране на съществуващата правна връзка, която при валидно извършено
възражение за недостатъци се допълва с нови права и задължения за страните,
обусловени от избора на една измежду алтернативните възможности по чл. 265 ЗЗД. Така, при
наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД
отстраняването на недостатъците в подходящ срок, разходите за поправката или
намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното
негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и да иска връщане на даденото на
отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В случая страната се позовава именно на третата хипотеза.
От ангажираните по делото доказателства обаче не може да се приеме, че
ответното дружество е в неизпълнение на поетите с договорите задължения. Няма
съмнение, че страните са влезли в договорни отношения през м. 02.2018г. по
повод отстраняване на появил се теч от покривната тераса на хотела стопанисван
от ищцовото дружество. Изпълнението на работата
страните са уговорили да се извършва на етапи, като за всеки етап се сключва
отделен договор с конкретно посочване на възложените работи. Това е видно от
протокола за оценка на състоянието на бетонната плоча от 27.02.2018г., а в този
смисъл е и изявлението в първото по делото съдебно заседание на представляващия
ищцовото дружество. Изрично е посочено в протокола,
че в детайла на терасата е предвидено топлоизолация, защитена с армирана
замазка с подходящи наклони и окончателно завършваща подова настилка, което е
втори етап от ремонта на терасата, следващ изпълнението на уговореното в
договора от 27.02.2018г. и предмет на последващо
уговаряне. От ангажираните експертни знания се установи, че възложената работа
по първия договор от 27.02.2017г. е изпълнена с изключение на т. 8 от нея,
предвиждаща оформяне около отвеждащите водосточни тръби за сифоните на
терасата. Уговореното възнаграждение за тази работа е 150лева. За да приемат
в.лица неизпълнение в тази част от договора обаче стана ясно, че същите са
изходили откъм постигане крайната цел на ремонта, а именно цялостна изолация на
покривната тераса и отстраняване на наличния теч на вода към долните етажи.
Предвид етапността на работата обаче и уговореното
възнаграждение за работата по т. 8, съдът приема, че в тази й част възложеното
не касае цялостното им оформление и поставяне, вкл. предвид последващото
уговаряне за поставяне на изолации, замазки, направа на наклони, които са
действия предшестващи по време поставянето на сифоните. В това отношение съдът
взе предвид и разяснението дадено от в.лице, че нищо от направеното не следва
да се отстранява, а единствено е нужно да се извършат допълнителни работи по
омазване и оформяне на сифоните, които при това към датата на заключението не
са били поставени. С това доводите на ищеца относно основанието за разваляне на
договора, а именно некачествено изпълнение приравнено на пълно неизпълнение,
налагащо повтаряне на свършената работа се явяват опровергани. Затова и съдът
приема, че договорът не е бил валидно развален от ищеца, доколкото липсва
основание за това, а оттам няма основание и ищецът да иска връщане на даденото
по него. Не е налице неизпълнение и по отношение на възложената работа по
втория договор. От заключението на експертите се установи, че ответното
дружество е изпълнило в цялост възложената му работа по т.1-3 от договора, с
изключение на т. 4. Некачествено изпълнение на свършеното не е установено от
вещите лица, доколкото стана ясно от разясненията при приемане на заключението,
че посоченото в т. 2 от заключението касае работи, които следва да се извършат
допълнително, а не такива изискващи повтаряне на операции или отстраняване на
недостатъци по вече извършени такива. Според в.лица работата по т. 4 от
договора не е била изпълнена, но същевременно ищецът признава, че не е платил
дължимото за нея възнаграждение, т.е и той е неизправна страна в
правоотношението. Даденият отговор на поставената задача на вещите лице относно
установяване на некачествено изпълнение, както стана ясно е изхождал от
крайната цел на възложената работа, а именно изолиране на терасата и
преустановяване теча на вода по етажите надолу. Страните обаче изрично са
уговорили извършването на работата на етапи, като последният етап е бил именно полагане
на топлоизолация, армирана замазка с подходящите наклони и окончателно
завършваща подова настилка. Последните дейности обаче не са били предмет на
уговаряне по процесните два договора и тяхното
извършване не е възлагано на ответното дружество. Затова и на този етап от
изпълнението, ищецът е нямал основание да предприема действия по разваляне на
договора, твърдейки че течът на вода е продължил. Установява се от гласните
доказателства, че ответното дружество е било уведомявано за продължилия теч
след м. май, когато обаче считано от 15май до 01 октомври е в сила забрана за
извършване на строителни и монтажни работи по чл. 15 ЗУЧК. Затова и
изпълнението на работите по втория договор е следвало да стане в срок до
15.05.2018г. /чл.3/. След тази дата са били налице обективни пречки ответното
дружество да продължи работата на обекта, вкл. впоследствие доколкото от
гласните доказателства се установи, че по желание на ищеца договорните отношения
с ответника са били прекратени м. юни. В заключение следва да се приеме, че в
полза на ищеца не е възникнало правото да развали двата договора, доколкото
ответникът не е неизправна по тях страна.
Предмет на
другите две претенции са договорни неустойки по чл. 11 от двата договора. Клаузата
и в двата договора е идентична по съдържание и предвижда, че при неизпълнение
на поетите задължения по договора всяка от страните дължи неустойка в размер на
1% на ден, но не повече от 20% от стойността на договора. Тълкувайки тази
клауза във връзка с неустоечната клауза по чл. 13 от
договора, съдът приема, че неустойката по чл. 11 е такава за забава, каквито са
били и твърденията на ищеца. По първия договор, страните са уговорили в чл.3
срок за изпълнение до края на м. април 2018г., а по втория договор до
15.05.2018г. Доколкото съдът прие, че договорите не са развалени, то няма
пречка ищецът да претендира неустойка за забавено изпълнение /ТР 3/2014г. на
ОСГТК/. Присъждането на търсената неустойка обаче обуславя необходимост от
наличие на няколко предпоставки- тя да е уговорена между страните, кредиторът
да е изпълнил задължението, респ. да е в готовност да го изпълни и длъжникът
виновно да не е изпълнил задължението си, респ. да го е изпълнил лошо или със
забава. Първите две предпоставки са безспорно осъществени. Същото не важи
относно последната, доколкото съдът изложи съображения, че не приема да е
налице доказване неизпълнение на договорни задължения от ответника. Исковите
претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират в настоящото производство 750лева платен депозит
за вещи лица и 1500лева адв. възнаграждение. Липсват доказателства относно плащане на това адв. възнаграждение, доколкото в представения договор за
правна защита и съдействие е уговорен размер на дължимо такова по гр.д. №
18099/2018г. на ВРС, а не по настоящото гр.дело. В представената разписка за
получено адв.възнаграждение по настоящото дело пък
липсва посочване на неговия размер. Затова и съобразно разрешението дадено с ТР
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, такова не следва да се присъжда. Така, подлежащите на възмездяване разноски в настоящото производство са
общо 750лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Я.З.п.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
к.к. „Златни пясъци”, х-л „Голдън
лайн“ срещу „
Т.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, както следва:
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 15005,76лева, представляваща подлежаща на връщане сума, като
получена на отпаднало основание- развален договор за строително- монтажни
работи и изхвърляне на отпадъци от 27.02.2018г.; за осъждане ответника да
заплати сумата от 3001,15лева,
представляваща неустойка за забава по чл. 11 от договор за строително- монтажни
работи и изхвърляне на отпадъци от 27.02.2018г. начислена за периода
01-21.05.2018г.;за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 11167,14лева, представляваща подлежаща
на връщане сума, като получена на отпаднало основание- развален договор за
строително- монтажни работи- изпълнение на шпакловка и хидроизолация на
терасата на ап. 506 от 27.02.2018г. и за осъждане ответника да заплати сумата
от 3243,82лева, представляваща
неустойка за забава по чл. 11 от договор за строително- монтажни работи-
изпълнение на шпакловка и хидроизолация на терасата на ап. 506 от 27.02.2018г.
начислена за периода 16.05- 05.06.2018г., на основание чл. 55, ал.1, пр.3 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Я.З.п.” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ Т.И.“ ООД,
ЕИК ********* сумата от 750лева представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: