Решение по дело №782/2022 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 70
Дата: 5 април 2024 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Дело: 20221220100782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. , 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100782 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от М. М. М. от с.Л., обл.Благоевград срещу М. Д. К. от с.Г. С., общ.С.,
обл.Благоевград с правно основание чл.34 от ЗС. Иска се да бъде извършена
делба на съсобствен между страните недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с планоснимачен номер **, от квартал * по плана на село Л., община
Г.Д., област Благоевград, одобрен със Заповед № *** от 1983 г. на Кмета на
Общината, с площ за имота от 580 квадратни метра, който имот участва в
образуването на парцел VIII, с площ за парцела от 614 квадратни метра, при
съседи за УПИ : от изток: УПИ - парцел IX; от запад - УПИ - VII; от север –
УПИ - парцел XXIII; от юг - улица, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА.
Производството е във втора фаза на делбата.
От събраните по делото доказателства се установи следното във
фактическо отношение:
С решение № ***, постановено на 08.11.2023 г. по настоящото дело,
съдът е допуснал извършване на съдебна делба по отношение на ПОЗЕМЛЕН
1
ИМОТ с планоснимачен номер ** (...), от квартал * (...) по плана на село Л.,
община Г. Д., област Благоевград, одобрен със Заповед № *** от 1983г. на
Кмета на Общината, с площ за имота от 580 (петстотин и осемдесет)
квадратни метра, който имот участва в образуването на парцел *** (...), с
площ за парцела от 614 (шестстотин и четиринадесет) квадратни метра, при
съседи за УП И : от изток: УПИ парцел IX ; от запад - УП И - VII; от север -
УПИ-парцел X X III; от юг - улица, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА, при дялове от 1/4 (една четвърт) идеална част за М. М. М., ЕГН
********** от с.Л., обл.Благоевград и 6/8 (шест осми) идеални части за М. Д.
К., ЕГН ********** от с.Г. С., общ.С..
От страните не са депозирани искания по сметки.
Съделителите М. М. М. и М. Д. К. правят искания за възлагане на
делбения имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК.
М. М. представя справка по лице за имуществото си, издадена от
Служба по вписванията гр.Гоце Делчев за периода от 01.01.2002 г. до
16.01.2024 г.
Във връзка с направеното искане за възлагане на имота М. М. ангажира
показанията на един свидетел, а М. К., въпреки че направи искане и съдът му
даде възможност да води свидетели, не ангажира показанията на такива.
Според свидетеля А. М. М., който е брат на ищеца М. М. и заварен брат
на ответника М. К., процесната къща била собственост на баща му.
Първоначално семейството живеело в дома на дядо им, но след това баща му
закупил процесния парцел и построил в нея първия етаж на къщата. От 1972
г. се пренесли да живеят в тази къща. През 1981 г. майка им починала при
катастрофа и с изплатеното от затрахователя обезщетение построили и втория
етаж на къщата. От 1972 г. и до смъртта си баща му живял в тази къща. Брат
му М. М. също живее в къщата от 1972 г., живял там и към момента на
смъртта на баща си, а и досега живее в нея. Към момента на смъртта на баща
му, ответника М. К. и майка му живели в с.Г. С., където М. живее и сега.
Свидетеля не знае в каква къща живее К., дали е негова, на роднини или е под
наем.
По делото е назначена съдебно – техническа и оценъчна експертиза,
като при огледа и замерването на място вещото лизе е констатирало, е освен
жилищната сграда в процесния имот са изградени още монолитна
2
стоманобетонна тераса, с площ от 46.20 кв.м. откъм северозападната фасада
на жилищната сграда и стопанска постройка, откъм североизточната фасада
на жилищната сграда, които няма да бъдат предмет на оценката, тъй като не
са обект на решението по делото.
При извършена справка в кметство Л. вещото лице е констатирало, че в
техническия архив се съхраняват архитектурен проект, одобрен на 05.04.1972
г. от гл.архитект на бившия ОНС – Благоевград и строително разрешение
№100 от 17.04.1972 г., въз основа на които е изградена процесната жилищна
сграда. По одобрения проект се предвижда изграждането на жилищна сграда
на полуподземен складов етаж с конструкнивна височина от 2.30 м. и два
жилищни етажа с конструктивни височини от по 2.60 м, като външните и
разпределителните зидове на полуподземния етаж са от каменна зидария 50
см., а на жилищната сграда от тухлена зидария. Жилищната сграда в
процесния имот е масивна, с външни носещи стени от каменна зидария за
първи етаж и от тухлена зидария 25 см. За втория етаж, с дървен гредоред на
междуетажната конструкция между етажите, с монолитна стоманобетонна
конструкция на тавана на втори етаж, с дървена четирискатна покривна
конструкция, покрита с керемиди.
Предвид реализираното върху парцел /УПИ/ VIII - 19 от кв.5 по плана
на с.Л., общ.Г. Д., Благоевградска, застрояване, визирайки жилищната сграда,
за която във връзка с устройство на теринорията, следва да се държи сметка
за заварен строеж по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ, същият не може да бъде
разделен на два самостоятелни парцела /УПИ/ при квоти от 1/4 ид.част за
ищеца М. М. М. = 153.0 кв.м. и 6/8 ид.части за ответника М. Д. К. = 460.50
кв.м. и да отговаря на изискванията за лице и повъхност по чл.19, ал.1, т.4 и 5
от ЗУТ, включително и при условията на ал.4. Не може да бъде разделен на
два самостоянелни имота и процесният имот пл.№19, по КП на с.Л., тъй като
съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищни образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност, ако са спазени изискванията
за минималните размери по чл.19 ЗУТ, което в случая е невъзможно. Не са на
лице и изключенията на чл.200, ал.2 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗУТ при делба на поземти по ал. 1 реално обособените части не могат
да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени
най-много с 1/5, т.е. не може да се обособи парцел /УПИ/ с лице по малко от
3
9.60 м.
Изградената, върху парцел /УПИ/ VIII - 19 от кв.5 по плана на с.Л.,
община Г. Д., Благоевградска област, жилищна сграда се състои от два
надземни етажа, като две от помещенията на първия етаж, при готов под от
дюшаме, са със светла височина Н = 2.30 м, а третото, при под от подложен
бетон, е със светла височина Н = 2.38 м. Първият етаж е изпълнен в
съответствие с разпределението на полуподземния складов етаж по одобрения
архитектурен проект, като са допуснати следните отклонения : -вместо
полуподземен етажът е изпълнен като надземен такъв; -променен е подходът
към жилищната сграда, който вместо от стълбищната клетка входът на
къщата е изпълнен от антрето на етажа; -размерите на прозорците са
увеличени от 120/60 на 150/130; -светлата височита на помещенията е
завишена от 2.00 м на 2.30 м. В първия етаж няма обособен санитарен възел -
баня и тоалетна. До стълбището, осъществяващо подхода къв втория етаж, се
достига, като се преминава през първия етаж, т.е. първият етаж няма
самостоятелен вход. По сега действащите разпоредби първият етаж от
изградената върху процесния парцел жилищна сграда, въпреки че
помещенията са пригодени за живеене, не е жилищен, тъй като няма
изискуемите се по ЗУТ елементи и светла височина на жилищните помещения
по чл.72, ал.З от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ.
Вещото лице е извършило и оценка на процесния имот, като е взел
предвид местоположението му, годината на застрояване, характеристиките на
парцела и на жилищната сграда, както и пазара на имоти в района. При това е
дал оценка на пазарната стойност на имота от ***** лева.
Заключението е оспорено от страна на ответника К., с мотиви, че
къщата може да се раздели, тъй като има два етажа. Заявява, че е възможно
стълбищната клетка за втория етаж да се отдели , за да може да се минава, без
да се минава през първия етаж. Твърди, че в първия етаж е влизало влага,
насипали са го и затова е с понижена височина.
Съдът намира възраженията за неоснователни. С оглед заключението
на вещото лице за светлата височина на първия етаж, наличните помещения и
липсата на отделен вход за етажите, съдът намира, че заключението на
вещото лице за неделимост на жилищната сграда отговаря на законовите
разпоредби. Съдът решава делото като взема предвид настоящото състояние
4
на имота, поради което каква е била височината на първия етаж и по какви
причини е понижена, както и дали е възможно стълбищната клетка за втория
етаж да се отдели, са въпроси ирелевантни за делото.
Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице.
С оглед заключението на вещото лице, процесуалния представител на
съделителя М. М. прави искане имота да бъде възложен на доверителя ѝ, като
счита, че са налице предпоставките по чл.349, ал.2 от ГПК, а съделителя М.
К. прави искане имота да бъде изнесен на публична продан.
При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че не е
възможно извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се
постави реален дял от допуснатия до делба недвижим имот. Съгласно
заключението на вещото лице както парцела, така и жилищната сграда са
неподеляеми. Делбата не би могла да бъде извършена нито по реда на чл.352
от ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.353 от ГПК чрез
разпределение на имота от съда, а в случая е налице единствено хипотезата на
чл.348 от ГПК.
Направените искания за възлагане на делбения имот от съделителите
са неоснователни.
От страна на съделителя К. не бяха ангажирани доказателства, че
относно него са налице условията посочени в чл.349, ал.2 от ГПК, за да му
бъде възложен делбения имот. Не се доказа към момента на откриване на
наследството М. К. да е живял в процесния имот, нито се представиха
доказателства, че няма друго жилище. По отношение на него имота няма и
наследствен характер, доколкото той е придобил дял в него въз основа на
покупко-продажба, извършено от Д. М. М., А. М. М. и Ф. М. М. - наследници
на М. И. М.. Поради което искането му в тази насока е неоснователно.
Като доказателство, че няма друго жилище съделителя М. ангажира
справка от Служба по вписванията, която е от 01.01.2002 г. до датата на
изготвяне на справката 16.01.2024 г. Разпитан беше по делото свидетел,
според който ищецът живее в процесната къща от 1972 г., живял там и към
момента на смъртта на баща си, а и досега живее в нея.
Съдът намира, че от страна на М. М. не беше проведено пълно
доказване на твърдението му, че няма друго жилище. Справката от СлВп. е с
5
начална дата 01.01.2002, когато ищеца е бил на 29 г. и е възможно към онзи
момент да е придобил друг имот, конкретно жилище. Не бяха ангажирани и
други доказателства за липсата на друго жилище - по-пълна справка или
декларация от ищеца.
Отделно от това съсобствеността относно делбения имот е възникнала
при смесена, комбинирана съсобственост, възникнала на основание различни
юридически факта. Ищеца е придобил имота по наследство, но ответника е
придобил собствеността въз основа на продажба, извършена от част от
наследниците на М. И= М.. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.
288, ал. З ГПК (сега чл.349, ал.2) е недопустимо. Както разясненията, дадени в
т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, така последващата практика на
тричленни състави на ВКС по приложението на чл. 349, ал. 2 от сега
действащия ГПК, са в насока, че понятието „смесена съсобственост“ се
употребява в съдебната практика във връзка с приложението на чл. 288, ал. 3
ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 2 от сега действащия ГПК, за да се означи
съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на
собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание
(решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г., І г.о. на ВКС), т. е.
съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт-
напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота
и наследяване и др. (решение № 18/27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г., І г.о.
на ВКС, решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., ІІ г.о. на ВКС).
По реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако
съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички
съделители наследодател (решение № 19/08.02.2013 г. по гр. д. № 619/2012 г.,
ІІ г.о. на ВКС). Разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС
са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от
наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците (решение № 86 от
09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 148 от
07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г. о. на ВКС), доколкото претенцията на
съсобственика, придобил право на собственост върху идеална част от имота,
предмет на делбата, по наследство, е непротивопоставима на съсобственик,
който е придобил правото на собственост върху своята идеална част на
6
основание, различно от наследяване.
Ето защо, предвид приетото от съда, единствения способ за
ликвидиране на съсобствеността между страните остава изнасянето на имота
на публична продан, при цената определена от експертизата – ******* лева.
Тъй като производството по делото е за делба, разноските се
разпределят съобразно признатия дял в съсобствеността, когато са направени
по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – по
общите правила на чл. 78 ГПК – в този смисъл чл. 355 ГПК и т.9 на ППВС №
7/1973 г., както и практиката на ВКС - решение № 45 от 28.06.2017 г. по гр. д.
№ 3666/2016 г., II г. о., реш. № 20 от 12.03.2018 г. по к. гр. д. № 1519/2017 г.,
определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г.о., опр №
255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., I г.о; опр.е № 47 от 29.01.2015 г. по ч.
гр. д. № 6919/2014 г., I г.о. и др. Разноските за държавни такси и за вещи лица
се определят по правилото на чл. 355 ГПК и се присъждат при приключване
на делото за делба, а разноските за адвокатски възнаграждения за първата
инстанция остават за страните така, както са направени.
С оглед особения характер на делбеното производство, разноските по
делото, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото следва
да се останат между страните така, както са направени.
На основание чл.355 от ГПК сторените разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на *** лева следва да се поделят между страните според
дела им от съсобствеността. Тъй като първоначално те са заплатени от М. М.
с дял от 1/4 идеална част, за негова сметка остава сумата от **** лева.
Съответно съделителя М. К. с дял от 6/8 идеални части следва да заплати на
М. М. сумата от **** лева.
Държавната такса следва да се определи съгласно чл.8, пр.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4
% от пазарната оценка на имота, а именно **** лева, като се възложи на
страните според дела им от съсобствеността в процесния имот или: на М. М.
М. с дял от 1/4 идеална част - сумата от **** лева, а за М. Д. К. с дял от 6/8
идеални части - сумата от**** лева. Съделителите следва да заплатят и
държавна такса в размер на по 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.348 от ГПК, съдът
7
РЕШИ:
ИЗНАСЯ на публична продан следния недвижим имот, съсобствен на
М. М. М., ЕГН ********** от с.Л. обл.Благоевград и М. Д. К., ЕГН
********** от с.Г. С., общ.Сандански, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен номер 19 (деветнадесети), от квартал 5 (пети) по плана на село
Л., община Г.Д., област Благоевград, одобрен със Заповед № *** от 1983 г. на
Кмета на Общината, с площ за имота от 580 (петстотин и осемдесет)
квадратни метра, който имот участва в образуването на парцел VIII (осми), с
площ за парцела от 614 (шестстотин и четиринадесет) квадратни метра, при
съседи за УПИ : от изток: УПИ-парцел IX ; от запад - УПИ - VII; от север -
УПИ-парцел XXIII; от юг - улица, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА.
След извършване на проданта, получената цена следва да бъде
разделена между съделителите съобразно дяловете им, определени с
решението за допускане на делбата, а именно: 1/4 (една четвърт) идеална част
за М. М. М., ЕГН ********** от с.Л., обл.Благоевград и 6/8 (шест осми)
идеални части за М. Д. К., ЕГН ********** от с.Г. С., общ.С.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** от с.Г.. общ.С. да заплати на М.
М. М., ЕГН ********** от с.Л., обл.Благоевград сумата от **** (....) лева, за
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** от с.Л., обл.Благоевград да
заплати по сметка на Районен съд гр.Гоце Делчев държавна такса в размер на
*** (....) лева, съобразно стойността на дела му от недвижимия имот, предмет
на делбата, ведно с 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** от с.Г.С., общ.С. да заплати по
сметка на Районен съд гр.Гоце Делчев държавна такса в размер на ***** (....)
лева, съобразно стойността на дела им от недвижимия имот, предмет на
делбата, ведно с 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8