РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. ХАСКОВО, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.А Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от М.А Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20235600900118 по описа за 2023 година
Търговско дело № 118/2023 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по
искова молба с вх. № 9157/01.11.2023г.. подадена от С. А. С. чрез пълномощник срещу
,,ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“АД-С.. Предявен е главен иск с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение в общ размер на 71 313лв., от
които за неимуществени вреди 70 000лв./ след допуснато увеличение на размера на
предявения иск от 50 000лв. в съдебно заседание на 29.04.2024г./, предявен като частичен
иск от обща сума в размер на 100 000лв. и 1313лв. за имуществени вреди,както и акцесорен
иск за присъждане на законна лихва за забава върху претендираните суми като главница.
ИЩЕЦЪТ- С. А. С. твърди, че ответникът ,,ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД-С. е
сключил задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” за т.а
„М.В.“ с рег.№********** с начална дата на покритие 13.12.2020г. до крайна дата
12.12.2021г.
Твърди, че на 06.10.2021г., около 15.00 часа в района на кариера с.Г., област
Хасково настъпило ПТП при което „М.В.“ с рег.№**********, управляван от А. В. Х. при
движение на заден ход блъснал ищеца С. А. С. и му причинил множество тежки
наранявания. Твърди, че към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът
работил по трудов договор в „ПИМК Кариери“ЕООД-гр.Пловдив и заемал длъжността
„организатор експедиция“ с място на работа с.Г.. На посочената дата бил на работа на
територията на кариерата заедно със своите колеги А. В. Х. и А. Х.в и стоели до процесния
товарен автомобил/микробус/ и разговаряйки по служба. След приключване на разговора
1
ищецът се отправил към своя служебен автомобил и в същото врече водачът на микробуса
без да се убеди, че зад превозното средство няма препятствие потеглил на заден ход. При
извършване на маневрата настигнал движещия се в гръб ищец, ударил го със задната част на
микробуса при което го повалил на земята и го затиснал между двете задни гуми под
задната част на микробуса. Водача на товарния автомобил-А. Х. усетил, че ударил нещо и
спрял, но вместо да слезе и да провери какво се е случило дал напред и по този начин още
веднъж с дъното на задната част на микробуса и с ауспуха причинил още наранявания на
затиснатия отдолу ищец. В резултат на действията на водача на товарния автомобил на
ищеца били причинени множество тежки наранявания, бил откаран с спешна помощ, а в
последствие поради тежестта на случая в МБАЛ“ Свети Георги“-гр.Пловдив. В следствие
на инцидента ищецът получил следните увреждания: двустраннно счупване на ребра;
счупване на раменната кост; травматичен шок; контузия на белите дробове; пневмоторакс в
дясно. Във връзка с множеството телесни повреди, част от които средни по смисъла на
чл.129 от НК, на водача на товарния автомобил е повдигнато обвинение за престъпление по
транспорта по смисъла на чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК по образувано ДП
№863/2021г. по описа на РУ МВР-Хасково.
С протокол от 18.10.2023г. по АНД №839/2023г. по описа на РС-Хасково е одобрено
споразумение, с което А. В. Х. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, ЗА ТОВА ,че на 06.10.2021г. в землището на с.Г., област
Хасково при управление на МПС т.а.“М.В.“ с рег. №**********, нарушил правилата за
движение по пътищата,а именно: чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил на
С. А. С. средни телесни повреди изразяващи се в трайно затруднение в движението на
снагата, което се дължи на двустранно счупване на ребра 2,3,4,5,6,7,8 в дясно и 4 и 5 в ляво,
разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, което се дължи на контузия на белите
дробове, пневмоторакс вдясно и травматичен шок, трайно затруднение в движението на
лявата ръка, което се дължи на счупване на лявата мишнична кост в областта на
хирургичната шийка.
След оказаната медицинска помощ ищецът пролежал в болницата където била
извършена операция по открито наместване на фрактурата на лява раменна става с вътрешна
фиксация, хемерус/поставяне на метална плака/, а след изписването е провел домашно
лечение и рехабилитация.
Към датата на причиняване на травмите ищецът бил на 53 години, в работоспособна
възраст и изпитвал силни болки и страдания,изпаднал в травматичен шок.Бил буквално
прегазен от товарния автомобил, останал затиснат отдолу и отново прегазен при повторното
потегляне на микробуса напред. В първите дни след инцидента съществувала реална
опасност за жИ.та на пострадалия, предвид наличието на три средни телесни повреди, които
в своята съвкупност създавали пряка опасност за летален изход. Проведените медицински
манипулации били болезнени и свързани с дълъг възстановителен период, като вече две
години след инцидента ищецът не бил възстановен напълно и продължавал да провежда
рехабилитация. Към момента още не можел да си служи пълноценно с лявата ръка и бил с
2
ограничен обем от движения в лявата раменна става .Освен физически ищецът претърпял и
психически травми свързани с изживения емоционален стрес.Започнал да проявява явни
признаци на посттравматично стресово разстройство, станал раздразнителен и се оплаквал
от силна тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност.
Сочи, че всички тези негативни последици представляват неимуществени вреди, за
репарирането на които претендира обезщетение в размер на 70 000лв./сума след
направеното увеличение размера на иска, предявени като частичен иск от обща сума от
100 000лв.
Твърди,че претърпял и имуществени вреди изразяващи се в заплащане на суми по
лечението си в общ размер на 1313лв..,от които 1250лв.-за закупуване на заключваща плака;
40лв.-за закупуване на киршнерови спици и 23,20лв.-потребителска такса за престой в
болницата
На основание чл. 380, ал. 1 от КЗ ищецът предявил претенция пред ответника, но в
законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователят не определил и
не изплатил обезщетение по заведената щета.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения ищецът претендира
съдът да осъди ответното дружество ,,ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и Здраве” АД, със седалище и
адрес на управление, гр.С., бул. ,,Г.М.Д.‘‘ № 1, ЕИК ********, да му заплати сумата в
размер на 70 000лв., предявени като частичен иск от обща сума от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди, при които е
причинено трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на двустранно
счупване на ребра 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 в дясно и 4 и 5 в ляво; разстройство на здравето временно
опасно за жИ.та, което се дължи на контузия на белите дробове, пневмоторакс вдясно и
травматичен шок, като опасността е създавана, както поотделно от всяко увреждане, така и в
съвкупност; трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупване
на лявата мишнична /раменна/ кост в областта на хирургичната шийка, като всяко едно от
петте увреждания представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и
психическа травма в следствие на преживеният емоционален стрес с прояви на
раздразнителност,тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност и сума в
размер на 1 313лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП станало на 06.10.2021г., ведно със
законната лихва върху тези суми , считано от 26.11.2022г. до окончателното им изплащане,
както и всички направени по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД , в законоустановеният срок по чл. 367 от ГПК, чрез
пълномощник, оспорва предявените искове по основание и размер и претендира тяхното
отхвърляне. По отношение на претенцията на имуществени вреди излага доводи за
недопустимост, тъй като такава претенция не била заявена пред застрахователя.
Алтернативно се иска размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален
3
поради несъответствие с критерия по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва механизма на ПТП и началния
момент на претендираната законна лихва. За безспорно обстоятелство намира
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
собствеността и ползването на товарен автомобил „М.В.“ с рег.№**********, наличието на
застраховка „ГО“ сключена със застрахователното дружество, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Претендират се разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно
сключена към 06.10.2021г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД и собственика на товарен
автомобил марка „М.В.“ с рег.№ **********, валидна от 13.12.2020г. до 12.12.2021г.
С протокол от 18.10.2023г. по АНД №839/2023г. по описа на РС-Хасково е одобрено
споразумение, с което А. В. Х. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, ЗА ТОВА ,че на 06.10.2021г. в землището на с.Г., област
Хасково при управление на МПС т.а.“М.В.“ с рег. №**********, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил на
С. А. С. средни телесни повреди изразяващи се в трайно затруднение в движението на
снагата, което се дължи на двустранно счупване на ребра 2,3,4,5,6,7,8 в дясно и 4 и 5 в ляво,
разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, което се дължи на контузия на белите
дробове, пневмоторакс вдясно и травматичен шок, трайно затруднение в движението на
лявата ръка, което се дължи на счупване на лявата мишнична кост в областта на
хирургичната шийка.
По делото са приети като писмени доказателства медицински документи
установяващи полученото от ищеца увреждане в резултат на ПТП, лечението което е било
провеждано, стойността на заплатени медицински услуги, медикаменти, консумативи и пр.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Х. Д. Е., което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено
се установява, че при станалото на 06.10.2021г. ПТП ищецът С. А. С. е получил счупване на
ребра 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 в дясно и счупване на ребра 4, 5 в ляво. Контузия на гръден кош и
двата бели дроба. Пневмоторакс в дясно. Подкожен емфизем. Счупване на хирургичната
шийка на лявата раменна кост. Съмнение за неголям хемоперитониум в малкия таз.
Причинено е трайно/ за повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата по смисъла
на чл.129 от НК, което се дължи на двустранното счупване на ребра. Причинено е трайно / за
повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК,
което се дължи на счупването на раменната кост. Приченено е разстройство на здравето
временно опасно за жИ.та, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на претърпения
травматичен шок. Причинено е разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, по
4
смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на контузията на белите дробове ведно с
развитието на пневмоторакс и подкожен емфизем. За счупваниета на ребрата срокът на
затруднение на движенията е по-голям от 30 дни/без фиксиране на конкретен срок/, а по
отношение на движенията на ръката обичайният срок за отзвучаване на затруднените
движения е около 4 месеца. По отношение на травмата в гръдния кош вещото лице сочи,че
срокът на отзвучаване се изчерпва с приключване на лечебните процедури, но са възможни
и последици, като сраствания на плеврите и др. При лечението на травмите на ищеца не са
установени усложнения. Оздравителния процес за гръдната травма е приключил, а този за
лявата ръка все още не, тъй като не са свалени имплантите и е налице контрактура на
раменната става. Травмите причинени на ищеца са в резултат на притискане между терена и
части в долната част на автомобила. Притискането е в резултат на продължаващо движение
на автомобила над тялото на пострадалия, който е бил паднал на терена. Отделно, падането
на терена е провокирано от блъскане от движещия се автомобил. Пострадалият е провеждал
рехабилитация, веднъж амбулаторна и втори път в специализирана болница в гр.Любимец.
По делото няма представени медицински документи, удостоверяващи провеждането на
контролни прегледи. При ищеца не са били установени и болестни състояния, които да имат
отношение към възникването и по-късно към развитието на травмите. В устния си доклад
вещото лице установява,че в заключението си е посочил възможни последици –сраствания
на плеврите. От представеното и прието като доказателство по делото в последното съдебно
заседание на 29.04.2024г. образно изследване, вещото лице след запознаване със същото
прави извод,че ищецът има плеврални уплътнения, установени и описани като плеврални
сраствания.Срастванията на плеврата са пожизнени и остават за цял жИ.т, като при
пневмония при ищеца същата ще протече по-тежко, ако се стигне до такава ситуация.
Вещото лице сочи също, че на образното изследване е посочено, че са консолидирани
фрактурите на ребрата, както и на нИ. дясна скапула, където е описана консолидирана
фрактура, т.е. зарастнало счупване. Скапулата е лопатката. На първите изследвания в
болницата в гр.Пловдив, където ищецът е бил в реанимация, в травматология и ортопедия,
такова увреждане не е описано, но тази травма е възможна като оплакването свързано с нея
се е припокрило със счупването на ребрата и не е било обърнато внимание. Възможно е
също счупването на лопатката да е било пропуснато в документацията, но същата не
променя медико-биологичния характер на увреждането и при новото образно изследване на
ищеца се отчита като стара травма, давностна повече от 15-20 дни.
Приложените медицински писмени доказателства коректно отразяват
проведеното лечение на пострадалия, като направените разходи за лечение, каквито са
посочени в приложените по делото разходни документи са напълно относими към
получените от ищеца травми и тяхното лечение.
Ищецът ангажира по делото гласни доказателства –показанията на свидетелите
Т.Б. С.а и М.А.М..
В показанията си св.Т.Б. С.а, съпруга на ищеца установява какво е било
състоянието на ищеца непосредствено след причиняването на травмите при процесното
5
ПТП и възстановителния му период от тези травми. Свидетелката сочи,че състоянието на
ищеца непосредствено след инцидента, станал на 0610. 2021г. е било изключително тежко.
Бил неподвижен, на носилка и в шок. Рамото му било счупено, имал и счупени 9 ребра, като
на някои от тях имало счупвания на две места. Ищецът имал и пневмоторакс, белият дроб
колабирал и не можел да диша. Тъй като състоянието му било изключително тежко се
наложило от болницата в гр.Хасково да го транспортират в болницата в гр.Пловдив.
Състоянието на ищеца било изключително тежко и опасно за жИ.та, а свидетелката се
наложило да остане в болницата като придружител, за да го обслужва за вода, храна,
памперси и пр. Неподвижността на легло продължила дълго време и в последствие го
прехвърлили за операция на рамото, което било счупено и се наложило поставяне на
имплант. Едва след поставяне на импланта ищецът бил изписан от болницата и бил на
домашно лечение, като около две месеца бил само на легло. През първите няколко месеца
болките били изключително силни и дишането му било затруднено, като ищецът от един
енергичен човек станал съвсем друг. Станал раздразнителен и замислен, ходел на работа,
но му било трудно да върши дейностите, които преди това извършвал с лекота. Преди
инцидента спортувал, но сега не можел и напълнял от обездвижването. Свидетелката
сочи,че и сега ищецът изпитва болки в рамото, от време на време го боли гърбът. Около
половин година ищецът не ходел на работа. Към настоящият момент бил притеснен относно
бъдещото си здравословно състояние, като споделял че няма да се оправи съвсем.
В показанията си свидетелят М.А.М. установява състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента, което според него било плачевно. Виел от болка като малко
дете, ухото му кървяло, целият бил в пепел Свидетелят има преки впечатления от
състоянието на ищеца в болницата в гр.Хасково, в която бил заедно със съпругата му и брат
му. Установява също, че след престоя в болницата С. се наложило около два месеца да бъде
неподвижен и на памперси. След инцидента станал различен човек. Около 6 месеца не ходел
на работа. В момента сочел ,че го боли рамото, в което има импланти. Споделял, че тази
ръка вече не е същата.
От показанията на разпитания по искане на ответното дружество свидетел А. В.
Х. се установява механизма на ПТП, за което същият е осъден с влязло в сила споразумение
по АНД №839/2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ-пряк иск на увреденото лице
срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Този иск е
процесуално допустим,тъй като е предявен от активно легитимирана страна-пострадал от
ПТП с участието на МПС, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност “ при
ответното дружество. Изпълнено е и задължителното условие на чл.380 ал.1 от КЗ относно
извънсъдебното претендиране на застрахователното обезщетение, което обстоятелство се
установява от претенция от 26.11.2022г. отправена до застрахователя, по която липсват
данни за произнасяне. В този ред на мисли предявените обективно съединени искове са
6
процесуално допустими, като предявени от лице с правен интерес, при спазване на
предпоставките на чл.380 ал.1 от КЗ .
Предвид предмета на главният иск в тежест на ищеца, в настоящото
производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира
отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: протИ.правно поведение
от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди;
вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1
от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ
законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
За безспорни обстоятелства, които страните признават, съдът прие наличието на
валидно сключена към 06.10.2021г. застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-гр.С. относно товарен
автомобил „М.В.“ с рег.№ **********, валидна от 13.12.2020г. до 12.12.2021г.;
съществуването на валидно застрахователно правоотношение и настъпването на ПТП на
06.10.2021г. в района на кариера с.Г., област Хасково по вина на водача на товарния
автомобил от водача А. В. Х., в което е пострадал ищецът С. А. С..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено се установява по несъмнен начин механизма на настъпване на ПТП,
а именно: На 06.10.2021г., около 15.00 часа в района на кариера с.Г., област Хасково
настъпило ПТП при което „М.В.“ с рег.№**********, управляван от А. В. Х. при движение
на заден ход блъснал ищеца С. А. С. и му причинил множество тежки наранявания. Към
момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът работил по трудов договор в
„ПИМК Кариери“ЕООД-гр.Пловдив и заемал длъжността „организатор експедиция“ с
място на работа с.Г., община Хасково,област Хасково. На посочената дата бил на работа на
7
територията на кариерата заедно със своите колеги А. В. Х. и А. Х.в и стоели до процесния
товарен автомобил/микробус/ и разговаряйки по служба. След приключване на разговора
ищецът се отправил към своя служебен автомобил и в същото врече водачът на микробуса-
свидетелят А. В. Х. без да се убеди, че зад превозното средство няма препятствие потеглил
на заден ход. При извършване на маневрата настигнал движещия се в гръб ищец, ударил го
със задната част на микробуса при което го повалил на земята и го затиснал между двете
задни гуми под задната част на микробуса. Водачът на товарния автомобил-А. Х. усетил, че
ударил нещо и спрял, но вместо да слезе и да провери какво се е случило дал напред и по
този начин още веднъж с дъното на задната част на микробуса и с ауспуха причинил още
наранявания на затиснатия отдолу ищец. Установява се също,че водачът на товарния
автомобил А. В. Х. от с.Бенковски,община Марица, област Пловдив е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.40 ал.1 от ЗДвП-„Преди да започне движение назад
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма на
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40 ал.2 от
ЗДвП-„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
на превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности“ и е станал причина за настъпване на ПТП, като при
движение на заден ход е блъснал С. А. С. При удара на пострадалият са причинени средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, изразяващи се в : трайно затрудняване в
движението на снагата, което се дължи на двустранно счупване на ребра 2,3,4,5,6,7,8 в дясно
и 4 и 5 в ляво; разстройство на здравето временно опасно за жИ.та ,което се дължи на
контузия на белите дробове, пневмоторакс вдясно и травматичен шок; трайно затруднение в
движението на лявата ръка, което се дължи на счупване на лявата мишнична кост в областта
на хирургичната шийка.
Несъмнено причина за ПТП са допуснатите по непредпазлИ.ст от водача на
товарния автомобил „М.В.“ нарушенията на чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП, посочени в одобреното
споразумение от съда по АНД №839/2023г. на РС-Хасково , с което А. В. Х. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, ЗА ТОВА ,че
на 06.10.2021г. в землището на с.Г., област Хасково при управление на МПС т.а.“М.В.“ с
рег. №**********, нарушил правилата за движение по пътищата,а именно: чл.40 ал.1 и 2 от
ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил на С. А. С. средни телесни повреди изразяващи се в
трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на двустранно счупване на
ребра 2,3,4,5,6,7,8 в дясно и 4 и 5 в ляво, разстройство на здравето временно опасно за
жИ.та, което се дължи на контузия на белите дробове, пневмоторакс вдясно и травматичен
шок, трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупване на лявата
мишнична кост в областта на хирургичната шийка.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Нарушавайки правилата за движение по пътищата и ставайки с това си поведение
8
причина за ПТП, водачът на товарен автомобил марка „М.В.“ с рег.№ Х ********** А. В. Х.
е причинил на ищеца С. А. С. двустранно счупване на ребра 2,3,4,5,6,7,8 в дясно и 4 и 5 в
ляво, контузия на белите дробове, пневмоторакс вдясно и травматичен шок, счупване на
лявата мишнична кост в областта на хирургичната шийка. Посочените увреждания
представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК. Причинено е трайно/ за
повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата по смисъла на чл.129 от НК, което се
дължи на двустранното счупване на ребра. Причинено е трайно / за повече от 30 дни/
затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на
счупването на раменната кост. Причинено е разстройство на здравето временно опасно за
жИ.та, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на претърпения травматичен шок.
Причинено е разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, по смисъла на чл.129 от
НК, което се дължи на контузията на белите дробове ведно с развитието на пневмоторакс и
подкожен емфизем. Пряка и непосредствена последица от ПТП , станало на 06.10.2021г. са
и установените при компютъртомографско изследване от 23.04.2024г. прилежащи на
ребрените фрактури плеврални уплътнения /сраствания на плеврите/ и консолидираната
фрактура на скапулата /лопатката/ в дясно.
Всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност ,установяват по несъмнен начин претърпените от ищеца оперативна намеса,
преживените изключително силни болки и страдания за продължителен период от време-
около шест месеца и факта, че и към момента все още изпитва болки в лявата си ръка, в
която са поставени импланти все още неизвадени , както и в областта на гърдите. В тази
насока са показанията на разпитаната свидетелка Т.Б. С.а-съпруга на ищеца, които следва
да бъдат изцяло кредитирани предвид тяхната последователност, еднопосочност и
непротИ.речИ.ст. Тези показания ценени през призмата на чл. 172 от ГПК са изградени въз
основа на лични и непосредствени нейни впечатления, още повече ,че самата тя е полагала
непосредствените грижи за ищеца след ПТП в продължителен период от време, вследствие
пълното обездвижване в продължение на два месеца. Липсват основания съда да се усъмни
в тяхната достоверност, тъй като свидетелката е от най-близкия кръг на ищеца, който му е
помагал през периода, в който същият е имал най-голяма нужда от грижи и обслужване и с
най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период.
Следва да се кредитират и показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
Предвид кредитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, за
установено съдът приема описаните увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие /ПТП/, като липсват
ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Доказателства по
делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка
между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са
налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,
т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
9
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от
застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във
фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически
факт препятства реализирането на тези правни последици. При така изложените дотук
съображения, съдът намира предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при
условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на елементите на състава,
обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен акт, поради което ответното застрахователно
дружество ще следва да обезщети претърпените от ищеца вреди, които вреди са пряка и
непосредствена последица от протИ.правното поведение на водача на застрахованото МПС.
Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение за вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедлИ. възмездяване на претърпени от
деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедлИ.ст“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние
от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедлИ.ст“ не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедлИ. обезщетяване на вредите. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-
медицинската експертизи, съдът констатира и определи претърпените от ищеца вреди,като
взе предвид настъпилите последици, както във физически, така и в психически и
емоционален план, отчитайки възрастта на ищеца и множеството изключително тежки
болки и страдания, които е претърпял вследствие на причинените му тежки увреждания,
продължителния възстановителен период, който не е приключил напълно и към настоящия
момент. Съдът счита, че ищецът е търпял изключително интезивни болки и страдания
непосредствено след станалото ПТП. Не без значение са и проведените множество
медицински манипулации, невъзможността да се обслужва самостоятелно за продължителен
период от време, нуждата от чужда помощ, емоционалния стрес, коренната промяна в
начина на жИ.т.При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази и характера на причинените множество физически увреждания -
10
двустранно счупване на ребра 2,3,4,5,6,7,8 в дясно и 4 и 5 в ляво, контузия на белите
дробове, пневмоторакс вдясно и травматичен шок, счупване на лявата мишнична кост в
областта на хирургичната шийка, прилежащи на ребрените фрактури плеврални уплътнения
/сраствания на плеврите/ и консолидираната фрактура на скапулата /лопатката/ в дясно. В
продължителния възстановителен период се е наложило ищецът да бъде с обездвижен
изцяло за продължителен период от време- два месеца без каквато и да било възможност за
самостоятелно обслужване и нужда от чужда помощ. Следва да се отчетат и извършените
оперативните намеси-торакоцентеза на две нива и открито наместване с вътрешна фиксация
на счупването на горния крайник на лявата раменна кост и продължителността на
оздравителния и възстановителен период,първия продължил 6 месеца и втория все още
неприключил. Следва да се отчете начинът , по който са били получени травмите, а именно
притискането на тялото на ищеца между терена и части в долната част на процесния товарен
автомобил, което притискане е в резултат на продължаващо движение на автомобила над
тялото на пострадалия, който е бил паднал на терена. Отделно от това, следва да се отчете и
факта,че падането на терена е било провокирано от блъскане от движещия се автомобил на
заден ход. Не без значение е и факта, че и към настоящия момент ищецът не е напълно
възстановен и продължава да изпитва редовно болки и страдания в лявото си рамо, тъй като
не са свалени поставените импланти и има контрактура на раменната става. Като паричен
еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедлИ.то
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази и конкретните икономически условия
към правно релевантния момент-/06.10.2021г./, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховането, които са значително по-високи от търсеното от ищеца обезщетение.
За неоснователно съдът намира възражението на ответното дружество с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца С., тъй като по делото се установи безспорно, че същият изобщо не е бил забелязан
от шофьора на товарния автомобил при предприемането на заден ход на автомобила ,поради
което не може да се приеме, че сам се е поставил в ситуация да бъде увреден. Ищецът макар
и непосредствено преди ПТП да е разговарял със свидетеля А. В. Х. и да е знаел, че след
като са се разделили всеки ще потегли с автомобила си, не е имал никаква възможност „ да
чуе шума от потеглянето на автомобила от включените агрегати и светлини на същия“/както
твърди ответното дружество/, тъй като машините които се използват на кариерата в с.Г. са
вдигали изключително силен шум. В този смисъл са и показанията на св. А. В. Х., който
казва: “Машините вдигат много шум. Ако сме плътно един до друг и да си говорим в ушите
не може да се чуем какво се говори. Трябва да си викаме, за да може да се чуем.“ В тези
показания се съдържа и обяснението защо ищецът не е могъл да види потеглящия товарен
автомобил, още повече, че е бил и с гръб, поради което нито е очаквал, нито е чул , че
приближава МПС и по някакъв начин да се предпази и отдръпне на безопасно разстояние. В
случая е безспорно,че причинителят на ПТП не се е убедил при предприемането на
движение с автомобила на заден ход, че пътят на превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност , както и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад това превозното
средство и именно неизпълнението на тези негови задължения предвидени в ЗДвП са
11
станали причина за настъпването на ПТП и причиняването на уврежданията на ищеца.
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките
и страданията, търпени от ищеца С. А. С., съдът кредитира писмените доказателства,
заключението на съдебно медицинската експертиза, като компетентно и безпристрастно
дадено, както и показанията на разпитаните свидетели и най –вече показанията на
свидетелката Т. Б. С.-съпруга на ищеца , част от най-близкият му семеен кръг, участвала
във възстановяването от травмите.
Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на ищеца, като дори и
да липсват данни за нарушение на психическото функциониране на ищеца, то безспорно от
гласните доказателства се установява наличието на промяна в характера и поведението.
С оглед данните по делото така търпените от ищеца съзнавани болки, страдания
и неудобства, причинени от уврежданията, а и понасянето на това състояние от самия
увреден , непълното възстановяване и към настоящия момент, съдът намира, че сумата в
размер на 60 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от С. А. С.
неимуществени вреди.Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази и с лимитите на застраховане по чл. 492 от КЗ, като прие, че същия съответства и
на икономическите условия в страната. Така определения размер на обезщетението изчерпва
размера на предявения иск изцяло.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от 26.11.2022г. съдът намира, че началния момент на тази
лихва следва да бъде съобразен с датата на поканата за изплащане на обезщетение до
ответното дружество, която е именно тази посочена и в исковата молба, поради което
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000лв., ще следва да се определи именно от тази дата.
Основателна и доказана е претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 313лв., представляващи разходи за лечението на ищеца, а
именно: 1250лв.-закупена заключваща плака;40лв.-закупена киршнерови спици и 23,20лв.-
потребителска такса за престой в болница. Размера на тези вреди се установява от
представените писмени доказателства, като съдът счита,че същите са напълно относими към
лечението на ищеца. Ето защо ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на станалото ПТП на
06.10.2021г. в претендирания размер от 1 313лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба -01.11. 2023г. до окончателното изплащане
на сумата. В този ред на мисли претенцията за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 26.11.2022г. до 31.10.2023г. се явява неоснователна и
следва да бъда отхвърлена,тъй като липсват данни по делото претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди да е била предявена пред застрахователя в предходен
период, преди подаване на исковата молба. Поканата за заплащане на такова обезщетение е
обективирана едва с подаването на исковата молба и получаване на същата от ответното
12
застрахователно дружество. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на ответното дружество, че претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е процесуално недопустима, тъй като такава претенция
не е била заявена пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Дори при подаване на
исковата молба да са съществували процесуални пречки или да са липсвали процесуални
условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом към
момента на постановяване на настоящето съдебно решение са налице процесуалните
предпоставки за допустимо исково производство, то същото следва да се счита за санирано и
съдът следва да се произнесе по същество. С подаване на исковата молба и претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1313лв., както и
депозирането на отговор на тази претенция от ответното дружество съдът счита, че липсата
на положителната процесуална предпоставка за предявяването на тази претенция в
настоящият случай е санирана, тъй като, съдът следи по всяко време на производството, с
оглед и възможността за санирането на определен порок в хода на същото. След като в хода
на исковата производство и към момента на постановяване на решението е изтекъл срокът
по чл.496, ал. 1 КЗ, образувано по пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя на
делинквента, и застрахователят не е извършил плащане на тази претенция, посоченият срок
следва да се съобрази като саниращ допустимостта на иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в посочения по-горе размер. В случай, че съдът не е прекратил
своевременно производството - на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена
предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика
осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора / искова молба с
приложения и отговор на същата /, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично
извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя
предпоставя предявяване по съдебен ред. Ако отговорът му не предпоставя съдебно
разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение /съгласен е да заплати
предявения от пострадалия размер или директно изплати същия /, не би била налице
хипотеза на чл. 498, ал.З КЗ и преждевременно образуваното съдебно производство би
подлежало на прекратяване, с понасяне на разноските, вкл. присъждане такива в полза на
ответника, от ищеца. Това е и санкцията, която той би претърпял за неспазване на указаната
в чл.498, ал.1 КЗ поредност.Настоящият случай обаче не е такъв.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността
на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски
пред Окръжен съд – Хасково, в рамките на уважената част от исковата претенция. На
основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и
предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на 2453 лв.– държавна такса,
съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от
13
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1
от ГПК, както сумата в размер 300 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза ,поради което ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 2 753лв.
Налице е основание в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. М. Т.-
ХАК, да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен
интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода
на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 61 313 лв., поради което и
размерът същият възлиза на 5555лв., която сума следва да се изплати на адв. М. Т. от
ответното дружество.
В полза на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно
отхвърления размер на исковата претенция следва да се присъдят разноски , които следва да
се заплатят от ищеца.Имайки предвид и представения по делото списък на разноските по
чл.80 от ГПК от процесуалния представител на ответното дружество съдът счита, че ищецът
ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 430лв.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество“ ДаллБогг: жИ.т и Здраве“АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на С.
А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Х.ул.“П.“ №31, офис 7, кантора на адв.М.Т.-
АК-Х. сумата в размер на 60 000лв., / предявена като частичен иск от обща сума от
100 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди, при които е
причинено трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на двустранно
счупване на ребра 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 в дясно и 4 и 5 в ляво; разстройство на здравето временно
опасно за жИ.та, което се дължи на контузия на белите дробове, пневмоторакс вдясно и
травматичен шок, като опасността е създавана, както поотделно от всяко увреждане, така и в
съвкупност; трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупване
на лявата мишнична /раменна/ кост в областта на хирургичната шийка, като всяко едно от
петте увреждания представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и
психическа травма в следствие на преживеният емоционален стрес с прояви на
раздразнителност,тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2022г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 70 000лв.- ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и
14
недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество“ ДаллБогг: жИ.т и
Здраве“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1 да
заплати на С. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Х., ул.“П.“ №31, офис 7,
кантора на адв.М.Т.-АК-Хасково сумата в размер на 1 313лв., представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП
станало на 06.10.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на
подаване на исковата молба-01.11.2023г. до окончателното й изплащане, като иска за
присъждане на законна лихва върху посочената сума за периода от 26.11.2022г. до
31.10.2023г.- ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество“ ДаллБогг: жИ.т и
Здраве“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1 да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково
сумата в общ размер на 2 753лв., от които 2453 лв.– държавна такса, съобразно уважената
част на исковата претенция и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество“ ДаллБогг: жИ.т и
Здраве“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1, на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат М. Т.-АК-Хасково адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на 5 555лв.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Х., ул.“П.“ №31, офис
7, кантора на адв.М.Т.-АК-Хасково да заплати на Застрахователно акционерно дружество“
ДаллБогг: жИ.т и Здраве“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Г.М.Д.“ №1 ,на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото
разноски,съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 430лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15