Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,12.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№4665 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** ***
ищецът Р.Н.Е. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответника са сключили
неформален договор за продажба на движими вещи – 4 броя машини струг „Универсал“
за сумата от 10 460 лв. Договорът е сключен в присъствието на двама
свидетели. При сключването му ответникът заплатил сумата от 7 000 лв. и се
договорили , че останалата част в размер ан 3 460 лв. ще бъде изплатена до
05.10.2012г.Като гаранция, че длъжникът ще заплати тази част от задължението си
издал разписка, която е озаглавена „запис на заповед“. След време длъжникът
погасил част от сумата в размер на 2 030 лв. и дължимият остатък е 1 430 лв.
Разписката съдържа имената на страните, личните данни, сумата и датата, на която трябва да бъде изплатена и
саморъчно поставен подпис на двете
страни. Тя съдържа недвусмислено обещание и намерение на ответната страна да
заплати остатъка от сумата в определения срок. Разписката е средство за
доказване на факта на периодични плащания, които ищецът е получавал и чрез нея
е удостоверявал тъй като на гърба на
оригинала, който се съхранява у ответника, лично ищецът саморъчно е попълвал
датите и размера на сумите , които ответникът е плащал по нея. Ищецът в
качеството си на продавач е изпълнил задължението си по договора, като е предал
вещите. Машините са във владение на купувача в деня на сключване на договора-
05.09.2012г. Ответникът като купувач е изпаднал в забава и не изпълнява своето
задължение да заплати остатъка от продажната цена в размер на 1 430 лв.
Моли се съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 1 430 лв. , остатъка от дължимата цена по
договор за покупко-продажба на четири броя струг „Универсал“, ведно със
законната лихва върху тази суча, считано от датата на подаване на заявлението
05.10.2017г до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски . В
подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е сключвал
с ищеца договор за продажба. Твърди, че е бил посредник между
управляваното от ищеца търговско дружество „Елнира –маш“ЕООД- Велинград и
сирийския гражданин М. К. за закупуване на посочените в исковата молба стругове
втора употреба. Свързал двете страни, носил капарото от името на купувача, но не е бил нито
купувач, нито продавач по сделката. Ако
съдът приеме, че са съществували търговски взаимоотношения, то са били с
„Енира- маш“ЕООД , представлявано от Р.Е., но не и с физическото лице – ищец по
делото. Оспорва да е подписвал представената с исковата молба разписка и
твърди, че никога не се е задължавал към ищеца със сумата от 3460 лв. и оставащи дължими 1430 лв. Моли се съда да отхвърли предявения
иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иск.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна
с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна.
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4040/2017г по описа на РС-Пазарджик,
че със заявление, депозирано на 05.10.2017г.,ищецът в настоящото производство,
е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2476/10.10.2017г.за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпорено длъжникът Д.В.Д./ ответникът по делото/
да заплати на Р.Н.Е./ ищецът по делото/ сумата от 1 430 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2017г. до окончателното
изплащане на вземането. В заповедта за изпълнение са посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, а именно: продажба на движими вещи – 4 броя струг
„Универсал“, предадени във владение на купувача на 05.092012г. и договорка остатъка от цената в размер на
3 460 лв. да бъде изплатена до 05.10.2012г. Към датата на образуване на заповедното производство остатъка
за плащане е в размер на 1 430 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 17.10.2017г и на 24.10.2017г
от същия е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение. С
разпореждане №12661 от 25.10.2017г заповедният съд е указал на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 31.10.2017г и на 16.11.2017г/ тоест в законовоустановения
едномесечен срок/ заявителя е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен
с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
От
ищцовата страна е представено писмено доказателство- разписка, именувана „
записна заповед“ със следния ръкописен текст:“Р.Н.Е. с ЕГН ********** *** и Д.В.Д.
с ЕГН ********** *** за задължение в размер на 3 460 лв. ,които трябва да
бъдат върнали от Д.Д. до 05.10.2012г. Този
документ е двустранно подписан. Своевременно с писмения отговор ответника оспори
автентичността на подписа си върху този
документ. На основание чл.193 от ГПК съдът откри производство по оспорване
автентичността на документа. В тази връзка се изслуша съдебно-графологическа,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и
неоспорено от страните. Вещото лице даде заключение, че подписът под ръкописния
текст в долния десен ъгъл на разписката, не е положен от ответника. При това
положение този документ се изключва от доказателствения материал по делото и
съдът не го цени.
По
искане на ищцовата страна и при изрично противопоставяне, направено от
ответника с писмения отговор се събраха и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетелите Т. Ц. и И.П., които съдът не обсъжда поради тяхната недопустимост, по
съображения, изложени по- долу в мотивите на настоящия съдебен акт.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
За
уважаване на заявената искова претенция следва да са се проявили в обективната
действителност следните материално правни предпоставки/ юридически факти/, а
именно:1/ наличие на твърдяното облигационно правоотношение по договор за
покупко-продажба на четири броя машини струг „Универсал“ за сумата от 10 460
лв., сключен на 05.09.2012г. 2/ ищецът да е изправна страна по
правоотношението, да е изпълнил задължението си по предаване на вещите, предмет
на договора.
Процесуалноправната
норма на чл.164, ал.1т.3 от ГПК поставя ограничение при установяване на
договори на стойност над 5 000 лв./ а с оглед твърденията в исковата молба,
страните са сключили договор на стойност 10 460 лв. като забраната е
относителна. Това означава, че двете страни могат да изразят изрично съгласие,
в който случай е допустимо доказването на договори на стойност над 5 000
лв. със свидетели, съгласно чл.164, ал.2 от ГПК.В случай такова съгласие не е
налице. Както се посочи по-горе ответникът с писмения отговор изрично се е
противопоставил на допустимостта на свидетелски показания. Ето защо съдът и не
анализира събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства,
тъй като същите се явяват недопустими.
Обстоятелството, че исковата претенция е за остатъка от продажната цена
в размер на 1 430 лв. не променя
изводите във връзка с недопустимостта на свидетелските показания, тъй като при
ограничение на свидетелските показания процесуалният закон има предвид не размера на
иска, а стойността на договора, която
стойност в конкретния случай е
10 460 лв. Поради това и доказването на наличие на процесния договор за
покупко – продажба със свидетелски
показание е недопустимо. И с
представените по делото писмени доказателства не се установи твърдяното
облигационно правоотношение. Ищецът не проведе изискуемото се пълно и главно
доказване на исковата си претенция на наведеното основание -договор за покупко-
продажба. Дали е налице някакво друго основание – договорно или извъндоговорно,
на което ищецът би могъл да претендира процесната сума е извън предмета на
настоящото производство.
Предвид
изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 520 лв. разноски по
делото.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Р.Н.Е. с ЕГН ********** *** срещу Д.В.Д. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Д.В.Д. с ЕГН **********, че съществува вземане на Р.Н.Е.
с ЕГН ********** по Заповед № 2476 от
10.10.2017г, по ч.гр.д.№4040/2017г по описа на РС-Пазарджик за сумата от 1 430 лв,ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
-05.10.2017г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.Н.Е. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 520 лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :