РЕШЕНИЕ
№ 1683
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330108191 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.Ц.
срещу Община Хисаря.
Ищецът твърди, че е наследник на К. Ц., ****г. До смъртта си той владял имот с
идентификатор ****. Преди имотът бил включен в регулационния план на село В., като
имало жилищна сграда. През 1971 тя била съборена, но наследодателят продължил да
ползва имота. Впоследствие имотът бил изваден от регулацията на гр. Х. След смъртта
на наследодателя ищецът започнал да владее цялото дворно място, като правата му се
признавали и от останалите наследници. Твърди, че ответникът оспорва правата му,
като в КК имотът бил вписан като стопанисван от общината. Иска се установяване на
правото на собственост и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че
времнното предоставяне на имота за стопанисване от общината не е грешка. Ищецът не
бил направил искане за възстановяване на земеделската земя пред поземлената
комисия, за евентуалното решаване на спора относно правата му. До момента на
установяване на правата на ищеца, община продължавала да бъде носител на правото
на временно стопанисване на имота.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
Ищецът няма документ за собственост върху имота, като се позовава на
1
собственото си владение и това на своя праводател. В исковата молба не твърди
имотът да е бил придобит от неговия наследодател преди смъртта му, като заявява
единствено упражнявано от него владение, което като единствен наследник е
продължил и упражнява и към настоящия момент.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че К. Н. Ц. е починал
на ****., като е оставил за свои наследници С. Ц.а, И. Б., И. Ч. и Н.Ц.. Първите три са
направили откази от наследството на К. Ц., като същите са били вписани в особената
книга на съда, съгласно представеното удостоверение.
От приетата СТЕ се установява, че в плана от ****, с построени в него 3 сгради.
В разписния лист е записано, че предназначението на имота е двор, а като собственик е
посочен К. Н. Ц.. Вещото лице определя площта в размер на 484 кв.м. В следващия
план от 2000 г. е заснет имот с № *** с площ от 465 кв.м., като в регистъра на имота
към плана за собственици са записани наследниците на К. Н. Ц., а за начин на трайно
ползване- двор. След приемането на КК имотът е получил идентификатор ****, като
експертът посочва, че той съответства на ПИ *** и по плана от 2000 г. в рамките на
графичната точност, но не е идентичен. В плана от 2000 г. и в КК няма отразени
постройки. Заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
За установяване на твърдяното от ищеца владение бяха допуснати гласни
доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели. От показанията и на
двамата се установява, че в процесния имот е имало изградена жилищна сграда,
обитавана от ищеца и неговите родители, която е била съборена през 70-те или 80-те
години, а материалите послужили за изграждането на нова къща с ****. След смъртта
на баща му, само ищецът се грижел и ползвал имота, като поддържал огражденията,
сеел зеленчуци и брал плодове от намиращите се там дръвчета. И двамата свидетели са
категорични, че имотът не е бил обработван от други лица, вкл. от сестрите на ищеца.
Показанията на свидетелите са достатъчно конкретни и последователни, не си
противоречат, подкрепят се от представените по делото писмени доказателства и
приетата СТЕ, поради което следва да бъдат кредитирани.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след
изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато
/да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е
установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е
предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
От описаните по-горе доказателства с категоричност се установява, че
наследодателят на ищеца е упражнявал фактическа власт върху имот, към 80-те години
2
на 20-ти век. За периода преди това свидетелите не излагат точни факти извън
ползвана от семейството къща. След неговата смърт на 17.11.1987 г. фактическата
власт била упражнявана само от ищеца, който единствен ползвал имота за земеделски
нужди.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено,
че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на
едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на
фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица,
които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена
общност. В настоящия случай, фактическата власт върху целия имот е била
продължена само от ищеца, защото всички останали наследници са направили отказ от
наследството на общия наследодател.
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
страните по делото, поради което се установява, че ищецът е придобил правото на
собственост на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.
Ответникът в отговора на исковата молба не въвежда конкретно основание за
придобиване на права върху имота, като твърди единствено, че ищецът не е заявил
искане за възстановяване на процесната земеделска земя и че същата е предоставена за
временно стопанисване от общината. За наличието на права върху имота не са
ангажирани и доказателства.
От представената по делото скица се установява, че за собственик на имота в
кадастралните регистри е записана община Х., като е посочено решение на ПК по чл.
14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от 13.10.2000 г. Препис от такъв акт не е представен по делото,
като ответникът не се позовава на собственически права и в отговора на исковата
молба.
Ответникът не се позовава на конкретни факти обусловили предоставянето на
имота за временно стопанисване, но предвид данните за имота от КК- земеделска земя,
нива и решение по ЗСПЗЗ, трябва да се изследва приложението на този закон и по-
конкретно на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от
директора на областната дирекция "Земеделие", като според ал. 3 на същата норма в
актовете за общинска собственост като основание за съставянето се посочва и
протоколното решение на комисията по ал. 2.
3
На основание чл. 19 ЗСПЗЗ общината може да придобие право на собственост
само на имоти, които са подлежали на реституция по ЗСПЗЗ, но не са заявени. В този
смисъл Решение № 47 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2019 г., I г. о. По делото
обаче не са ангажирани доказателства, а и не за са заявени твърдения, имотът да попада
в тази хипотеза. Няма представени актове за държавна или общинска собственост, нито
протокол от комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановяват правата на
собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, които те са
притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били
включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, както и земеделските земи, одържавени по отменения чл. 12 ЗСГ,
земеделските земи, които собствениците им са отстъпили безвъзмездно на ТКЗС или
държавата, както и неправомерно отнетите такива земи, залесените и самозалесили се
земеделски земи, вкл. и включените в държавния горски фонд. Общото във всички тези
хипотези е, че ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали
земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към момента на
колективизацията са имали друго предназначение, по делото следва да се установи
одържавяване по отменения чл. 12 ЗСГ или друга хипотеза на отнемане, предвидена
в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че правото на собственост се възстановява по
реда на този закон. В цитирания смисъл е Решение № 183 от 01.11.2016 г. по гр. д. №
702/2016 г. на ВКС първо г. о. и Решение № 54 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2674/2019 г., II г. о.
В случая, тъй като имотът не е с земеделско предназначение (в разписните
листове е посочен като „двор“), не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван- например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В
този смисъл Решение № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2009 г., I г. о., ГК
и Решение № 380 от 4.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 110/2009 г., I г. о., ГК.
Следователно общината няма основание да включи имота във фонда по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и за него не би могло да се издаде решение за възстановяване на собственост в
реални граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (както е посочено в приложената скица).
Накрая следва да се посочи, че приложеният към СТЕ договор за продажба на
недвижим имот от 27.01.1947 г. не може да бъде отнесен към правата върху процесния.
На първо място, документът е представен от вещото лице във връзка с изпълнение на
неговата задача в незаверено копие. Освен това, договорът се отнася до имот
представляващ нива от 2 дка със съседи ****. От това описание се констатира
разминаване в площта, предназначението и съседите на двата имота, като няма
4
ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че те са свързани по някакъв
начин.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците
следва да присъдена сумата от 50 лева за д.т., 438.82 лева за СТЕ и 500 лева за адв.
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хисаря, Булстат
*********, с адрес: *****, че Н. К. Ц., ЕГН **********, е собственик, на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор ****, одобрени със заповед
№ РД-18-783 от 01.11.2019 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: *****, площ от 510
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива; номер по предходен: 016022, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
****.
ОСЪЖДА Община Хисаря, Булстат *********, с адрес: **** да заплати на Н.
К. Ц., ЕГН **********, сумата от 988.82 лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5