РЕШЕНИЕ №
град Ловеч, 12.04.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на дванадесети март април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА А.
при
секретаря МАРИНА
ФИЛИПОВА като изслуша докладваното
от съдия МИТЕВА въззивно гражданско
дело № 716 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
260043/ 02.10.2020 година, постановено по гр.дело № 3/ 2020 година по описа на
Троянския районен съд, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск да бъде
признато по отношение на „ВИКО“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителя В.К., че „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя П. В.дължи
сумата 17 662 (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и
два) лева, представляваща задължение за платени
по силата на споразумение от 21.01.2019
г., сключено с Община Троян, въз основа на одобрена молба № 3-РД-121/15.02.2015
г. данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните
средства на длъжника по изп. дело № 20178790401440 на ЧСИ В.П., рег. № 879 на
КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането. Присъдени
са и следващите се разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба
от Постъпила е въззивна жалба вх. № 261053/ 29.10.2020 година
от „ВИКО" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от
Управителя В.К., чрез адв. Б.Д., ЛАК, със адрес за съдебни съобщения и призовки
в *****, срещу Решение по гр. д. № 3/2020год. на ТРС. Посочва, че с атакувания
съдебен акт е отхвърлен искът за съществуване на вземането предявено със заявление
по чл. 410 от ГПК за платените задължения на ответника по изп. д. №
20178790401440 на ЧСИ В.П. в размер 17 662 лева, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
454 / 26.11. 2019 год.
Изтъква, че първоинстанционният
съд погрешно е определил предмета на делото - договорни правоотношения, възникнали по процесното
Споразумение от 21.02.2019 год. по силата на което ищцовото дружество е
встъпило в дълга на „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД към Община Троян. Счита, че предмет на спора е
съществуване вземането на „ВИКО"
ЕООД на вземане в размер 17 662 (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и
два) лева, дължимо от ответника, по силата
на чл. 74 от ЗЗД - суброгация в правата на взискателя Община Троян до размера
на платеното от ищеца в нейна полза по изп. д. № 1440/2017год. на ЧСИ В.П.. Позовава се на нарушение на чл. 235, ал.2 от ГПК както и нарушение на чл. 236,
ал.2 от ГПК. Моли да бъде отменено решението като неправилно и постановено
уважяване на исковата претенция, ведно с разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е
отговор вх. № 261947/ 14.12.2020 година (клеймо 10.12.2020г.) на въззивната жалба от от „Изи Паркет" ООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от П.В., в качеството му на управител, чрез адв. В.Г.А.,
вписана в Регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия под №
**********, член на САК от „Г. и А.
" Адвокатско дружество, съдебен адрес**** Адвокатско дружество. Считат, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и обосновано. Излата съображения, че не са налице отменителните основания, посочени
от жалбоподателя и при постановяването на решението съдът не е допуснал
нарушения на съществени процесуални норми и на материалния закон. Съдът е
изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната азаимнанръзка и във
връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до обоснован краен извод.
Изложените във въззивната жалба твърдения
не кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото, като се прави тълкуване
и анализ, които не само е в противоречие с действителната фактическа
обстановка, но и противоречи на житейската и правна логика.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД,
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници. Солидарните длъжници
отговарят помежду си за равна част от дълга, освен ако не следва друго от
вътрешните им отношения - чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Солидарният длъжник, удовлетворил
кредитора изцяло или отчасти, може да се суброгира в правата на кредитора, като
упражни регресните си права срещу останалите съдлъжници, но само за горницата
над припадащата му се част от задължението - чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Посочва, че между „Изи паркет" ООД и „Вико"
ЕООД не е налице споразумение и договореност как се разпределя дълга, по който
е встъпил ищецът, следователно следва да се приложи разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД и да се приеме, че двете страни дължат по равно. „Вико" ЕООД не е заплатил целия дълг към Община
Троян, а сума равняваща се на по-малко от припадащата му се част съгласно чл.
127 от ЗЗД. „Вико" ЕООД не е заплатил сума над 50 % от дълга, за който е
встъпила съгласно споразумение от 21.02.2019 г.
Счита, за ирелевантна за спора е изложената фактология
за причините и начина на сключване на договора за встъпване в дълга на „Изи
Паркет" ООД към Община Троян.
Направеното твърдение на ищеца относно
сключеното споразумение между него и Община Троян, че същото не е предмет на
спора и че негово сключване е било „изискано" от страна на ЧСИ В.П., се
явява ново обстоятелство, което при действието на чл. 266 от ГПК не може да бъде заявено за първи
път във въззивното производство.
Необосновани са твърденията във въззивната
жалба, че съдът не е следвало при решаване на спора да взема предвид
представеното по делото споразумение за встъпване в дълг между „ВИКО" ЕООД
и община Троян. Изтъква,
че валидността на
споразумението не е оспорвана от страните и същото доказва единствено наличието
на встъпване в дълг и еведнтуалното настъпване на частно правоприемство, в
случай че встъпилият в дълга длъжник „ВИКО" ЕООД заплати цялото
задължение.
Позовавав се на решение № 71 от 24.07.2019 г. по к. гр.д. №
2576/2018 г., по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, в което Върховния касационен съд приема, че чл. 429, ал. 1 ГПК
допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в
изпълнителния лист.
С оглед на така възприетото становище от
ВКС, правилно първоинстанционният съд при произнасяне по същество на спора е
изследвал и се е съобразил с предстаеното от ищеца споразумение за встъпване в
дълг, сключено между Вико ЕООД и община Троян, като именно споразумението
обективира волята на страните, откъде произтича и материално правното основание
за „Вико" ЕООД по предявения иск.
Счита, че не е налице нарушение на чл. 236 от ГПК. Съгласно т.5 от споразумението, „Вико" ЕООД е
следвало да се суброгира в правата на Община Троян, като кредитор, при условие
че изплати целия дълг към Община Троян. Следователно
ищеца е заплатил единствено част от сумата, която той дължи по договор за
встъпване в дълг, поради което претенцията на последния по отношение на
ответника се явява изцяло неоснователна.
В условие на евентуалност, в случай, че
спорът бъде преразгледан по същество, поддържат
всички направени възражения в отговора на исковата молба, в
това число възражението по редовността на предявения иск и направените в срок
възражения за прихващане.
В този смисъл моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд и им бъдат присъдени разноските
за настоящата инстнация.
В съдебно
заседание страните не се представляват.
От
събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 3/ 2020
година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
От удостоверение изх. № 29637/ 22.11.2019г. на ЧСИ
В.П. се установява, че срещу „Изи паркет“ ООД, ЕИК ****, е образувано
изпълнително дело № 1440/ 2017 година по описа на ЧСИ В.П., рег. № 879, район
на действие Окръжен съд – Ловеч. Взискател по делото е Община Троян, въз основа
на акт № АУ000180/ 2017 г. и акт № АУ000181, към които са присъединени акт №
АУ000221/ 2018 г., акт № АУ000222/ 2018 г., акт № АУ000223/ 2018 г. и акт №
АУ000224/ 2018 г. на Отдел „МДТ“, за дължими данък недвижими имоти, такса
битови отпадъци и данък върху превозни средства по ЗМДТ. По делото присъединени
взискатели са „Булга Флоорс“ ЕООД, ЕИК ****, и НАП.
На 21.02.2019 година между Община Троян и „ВИКО“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, е сключено
споразумение по силата на което „ВИКО“ ЕООД се задължило да изплати ицяло
задължението на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД по изпълнително дело № 1440/ 2017 година по
описа на ЧСИ В.П.. Съгласно чл. 5 от споразумението след удостоверено от ЧСИ
пълно изплащане на задълженията, „ВИКО“ ЕООД замества Община Троян като
взискател по изпълнителното дело.
С молба вх. № 07224/ 22.02.2019 г. по изпълнително
дело № 1440/ 2017 година по описа на ЧСИ В.П., „ВИКО“ ЕООД е поискало да бъде
конституирано като взискател по изпълнително дело № 1440/ 2017 година. На
същата дата молителят е конституиран, като взискател по изпълнителното дело.
До длъжника по делото „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД е изпратено
съобщение от ЧСИ за новоконституирания взискател за вземане в общ размер на
15 000 лева.
С постановление от 22.11.2019 година на ЧСИ
В.Петров е разпределена сумата от 18 500 лева, от които 1 193.50 лева
в полза на ЧСИ; 10 041.01 лева на Община Троян, 1 570 лева на „Булга
Флоорс“ ЕООД и 5 965.49 лева на „ВИКО“ ЕООД, които остават по сметката на
ЧСИ до представяне на изпълнителен лист. Разпределението е обжалвано и с
решение от 24.09.2020 година по в.гр.д. № 80/ 2020 година по описа на ОС –
Ловеч е отменено.
По делото е представено удостоверение изх. №
13286/ 29.05.2020 година на ЧСИ В.Петров, от което е видно че „ВИКО“ ЕООД, ЕИК ****,
е внесло по сметка на ЧСИ сумата в размер на 17 662 лева на месечни вноски,
от които 15 000 лева за погасяване задължението на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, ЕИК ****,
към Община Троян, и 2 662 лева
заплатени за такси и разноски по изпълнителното производство по изпълнително дело
1440/ 2017 година, подробно посочени по основание и размер.
По повод подадено на
22.11.2019 година заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ВИКО“ ЕООД - Троян, срещу „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД – с. Бели Осъм, Община
Троян, за сумата в размер на 17 662 лева, представляваща платено въз
основа споразумение от 21.01.2019 година сключено с Община Троян парично
задължение за данък недвижими имоти и МПС, както и такса за битови отпадъци на
длъжника „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, по ч.гр.д.
№ 1109/2019 г. по описа на ТРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заявената сума, ведно с
разноските – 353.24 лева д.т. и 771.55 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта
е връчена на 03.12.2019 година.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК на 09.12.2019
година (клеймо 06.12.2019 г.) е подаден възражении от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане № 2031/ 11.12.2019 година по ч.гр.д. № 1109/ 2019 г. по описа на ТРС заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането. Разпореждането е получено на 02.01.2020 година, като 31.01.2020
година е подадена молба, към която са приложени доказателства за предявяване на
иск за установяване на вземането в срока по чл. 415 от ГПК.
Процесуалната легитимация
на страните се установява от служебна справка в Търговския регистър и регъстър
на юридическите лица с нестопанска цел.
В хода на първоинстанционното производство е
назначена съдебно-икономическа експертиза от чието заключение се установява, че
в периода 13.03.2018 година – 11.01.2019 година по сметката на ЧСИ В.П. по
изпълнително дело № 1440/ 2017 година е внесена сумата от общо 15 000 лева.
Вещото лице е отразило, че са внесени за погасяване на задълженията на „ИЗИ
ПАРЕТ“ ООД към Община Троян. Платени са разноски за пазач в периода
01.07.2019г. – 19.09.2019 г. акси по
кредите в размер на 150 лева и разходи за застраховка „Живот“ – 160.46 лева.
Във въззивното
производство е представено разпореждане от 19.11.2020 година, по изпълнително дело № 1440/ 2017 година на ЧСИ В.П., поради изпълнение
на задължението и събиране на разноските по изпълнението на основание чл. 433,
ал.2 от ГПК е постановено приключване на изпълнителното производство.
От приложеното извлечение
от сметка с титуляр „ВИКО“ ЕООД се установява, че на 20.11.2020 година ЧСИ В.
Петров е направил превод по сметката в размер на сумата от 17 662 лева. По
повод на извършеното плащане и други твърдяни нарушения на ЧСИ В.Петров от „ИЗИ
ПАРКЕТ“ ООД е направено искане за идвършване на проверка до Министъра на
правосъдието с вх. № 94-00-9/ 15.01.2021 година.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.101 от ЗЗД, вр. с чл.422 ГПК. Исковата молба
е подадена от лице в полза на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК и в този смисъл е допустимо.
Безспорно установено по делото е, че срещу ответника по делото е
образувано изпълнително дело № 1440/ 2017 година по описа на ЧСИ В.Петров по
молба на Община Троян за задължения на длъжника по ЗМДТ по акт № АУ000180/ 2017
г. и акт № АУ000181, към които са присъединени акт № АУ000221/ 2018 г., акт №
АУ000222/ 2018 г., акт № АУ000223/ 2018 г. и акт № АУ000224/ 2018 г. на Отдел
„МДТ“, за дължими данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху
превозни средства по ЗМДТ. По делото присъединени взискатели са „Булга Флоорс“
ЕООД, ЕИК ****, и НАП.
Със споразумение от 21.02.2019 година Община Троян и „ВИКО“ ЕООД са
постигнали споразумение ищецът да встъпи и изплати изцяло задължението на
ответното дружество към общината по изпълнително дело № 1440/ 2017 година, като
след изплащане на задълженията на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД към Общината по
изпълнителното дело, да встъпи като взискател по силата на споразумението.
Касае се за т.н. кумулативно поемане на дълг наравно с длъжника „ИЗИ
ПАРКЕТ“ ООД по съглашение с кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 101, изр. 3
от ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като
солидарни длъжници, като последиците от извършеното от единия солидарен длъжник
плащане се уреждат от чл. 127 от ЗЗД.
В конкретния случай твърденията са, че ищецът е
изпълнил задължението на първоначалния длъжник въз основа на така постигнатото
споразумение с кредитора. В този смисъл е неоснователно възражението, че
първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска, тъй като
претенцията им е по чл. 74 от ЗЗД. С оглед характера на иска по чл. 422 от ГПК,
като продължение на заповедното производство е недопустимо
изменението основанието на претенцията в исковото производство. В този смисъл мотивите
към т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК - в
производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска.
От събраните по делото доказателства не се
установява при пълно главно доказване претендираните суми да са изплатени във
връзка процесното споразумение. Действително от издаденото от ЧСИ удостоверение
е посочено, че в изпълнение на писменото споразумение са внесли по сметка на
ЧСИ сума в размер на 17 662 лева за погасяване на задължението на „ИЗИ
ПАРКЕТ“ ООД, ЕИК ****, към Община Троян и за такси и разноски по
изпълнителоното производство по изпълнително дело № 1440/ 2017 година, но към
настоящото дело не са представени надлежни доказателства в тази насока. Видно
от заключението по назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа
експертиза по сметка на ЧСИ В.П. са внесени от „ВИКО“ ЕООД суми в периода от
13.03.2018 година до 11.01.2019 година в общ размер на 15 000 лева, като
експертът е посочил, че сумите са платени от ищеца в качеството на частен
правоприемник, встъпил в правата на Община Троян по изпълнителното дело за
погасяване на задълженията на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД. В тази част настоящата
инстанция не възприема заключението, предвид на това, че са направени правни
изводи, а освен това сумите са внесени преди подписване на цитираното по-горе
споразумение. Нещо повече в извършеното от ЧСИ разпределение с постановление от
22.11.2019 година в т.2 като взискател е посочено въззивното дружество с
претендираната сума, а в т.3 като взискател е отразена Община Троян за сумата 20 873.02
лева въз основа на същите актове за задължения на длъжника по ЗМДТ по акт №
АУ000180/ 2017 г. и акт № АУ000181, към които са присъединени акт № АУ000221/
2018 г., акт № АУ000222/ 2018 г., акт № АУ000223/ 2018 г. и акт № АУ000224/
2018 г. на Отдел „МДТ“, за дължими данък недвижими имоти, такса битови отпадъци
и данък върху превозни средства по ЗМДТ по които съгласно издаденото от ЧСИ
удостоверение е образувано изпълнителното дело срещу въззиваемата страна. Относно
заплатените като разноски по изпълнителното дело суми, платени от „ВИКО“ ЕООД
след конституирането му като взискател по делото на 22.02.2019 г. е следвало да
бъдат претендирани в изпълнителното производство по реда на чл. 79, ал.2 от ГПК, но не и на основание сключеното с Общината споразумение.
При тези
съображения настоящата инстанциа счита, че исковата претенция на заявеното
основание е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
В
този смисъл атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „ВИКО“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД направените
по делото разноски в размер на 1 320 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260043/ 02.10.2020 година, постановено по гр.дело № 3/ 2020 година по описа на
Троянския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ВИКО“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя В.К., да заплати на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителя П.В., направените по делото
разноски в размер на 1 320 (хиляда триста и двадесет) лева – адвокатско
възнаграждение
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.