№ 329
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Албена Люб. Ламбева Спасова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901523 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В молбата си „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е вписано в
ТРРЮЛНЦ на 26.02.2009година. Осъществява търговската си дейност в
сферите на рекламата, връзки с обществеността, маркетинг, предоставяне на
консултантски услуги, търговско представителство и посредничество.
Твърди, че на 02.07.2021 година е получило покана за доброволно
изпълнение на изискуемо парично вземане от Я.Ц., явяващ се цасионер на
вземането. Твърди, че това изискуемо парично задължение произтича от
договор за заем, сключен с „К К.“ ЕАД на 25.02.2009 година в размер на 58
000 лева, впоследствие цедиран на 31.05.2019г. остатък по заем, общо в
размер на 20 091,89 лева(главница от 14 900 лева и лихва от 5 191,89 лева) на
„А.А.С.“ ЕАД, впоследствие цедирано вземане на 07.02.2020г. за остатък от
заем в размер на 19 665,39 лева(13 900лева – главница и 5 765,39лева лихва)
на К.П.Г., впоследствие цедиран остатък по него от 14 833,06 лева (12
900лева- главница и 1 933,06 лева) на Я.Ц..
Молителят твърди, че падежът на задължението е настъпил на 15.06.2021
година, съгласно анекс към договора от 25.02.2011г. Твърди, че не оспорва
наличието на това задължение.
Молителят твърди, че не е в състояние да изпълни задължението си,
което е парично и изискуемо и това е така, поради влошено финансово-
икономическо състояние на дружеството. Твърди, че дружеството е в
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, поради което и подава
молбата по чл.625 ТЗ
1
Твърди, че в последната година не осъществява търговска дейност и не
генерира приходи, поради извънредната обстановка в страната и в света.
Дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни ликвидни активи, които
да послужат да покриване на краткосрочните му задължения. Твърди, че има
вземания от около 6 000 лева от клиенти и парични средства по депозити.
Същевременно има задължения в размер на 15 627,43лева. Генерира
загуба, която е в общ размер на 15 000 лева. В обективна невъзможност е да
покрива краткосрочните си задължения и затрудненията му не са временни,
тъй като не осъществява дейност, липсват активи и това прави затрудненията
с траен и необратим характер.
Липсва възможност дружеството да се оздрави, както и условия за
продължаване на дейността му.
Моли съда да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата страната е представила списък на кредиторите, съобразно
който дружеството има задължения към Я.Т.Ц. в размер на 14 833,06 лева
(главници и лихви - необозпечени) и към едноличния собственик на капитала
К.П.А. в размер на 794,37 лева- лични средства за “захранване на каса“ -
необезпечено.
Представен е договор за заем от 25.02.2009 година, сключен между „К
К.“ ЕАД, ЕИК *******, в качество на заемодател и настоящия молител
„Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, в качество на заемател, по силата на който
заемодателят се е съгласил да предостави на заемателя заем в размер на
50 000 лева, при уговорена годишна лихва в размер на 5,5% върху сумата по
заема (чл.4) със срок на връщане на заетата сума до 25.02.2010 г.
Страните са уговорили последиците от неточно изпълнение на
задължението на заемателя и др.
На 08.02.2010 година към този договор е сключен анекс №1, с който
условията на споразумението се променят, чрез изменение на размера на
предоставената заемна сума от 50 000 лева на 58 000 лева, както и промяна на
срока за връщане на заетата сума от 25.02.2010 г. на 25.02.2011 година.
На 03.06.2019 г. заемателят и настоящ молител е получил уведомление
от своя кредитор, че по силата на договор за цесия от 31.05.2019 година,
вземането произтичащо от договора за заем е прехвърлено на „А.А.С.“ ЕАД,
който се явява нов кредитор на вземането, произтичащо от заемната сделка в
размер на 14 900 лева главница и 5 191,89 лева договорна лихва.
На 10.02.2020 г. заемателят и настоящ молител получава от „А.А.С.“
ЕАД уведомление, че по силата на договор за цесия от 07.02.2020 г., сключен
с К.П.Г., вземането, произтичащо от заемната сделка е прехвърлено на
преждепосочения, който се явява кредитор за сумата от 13 900 лева –
главница и 5 765,39 лева договорна лихва.
На 07.02.202 0г. е сключено споразумение между К.П.Г. и „Ф.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, с което страните променят „условията на отпуснатия заем“
2
(имат предвид договора за заем от 25.02.2009 г. и последващия го анекс), като
заемателят са задължава да върне на Г. заема, ведно с лихва от 1% годишно, а
всички останали договорки остават в сила.
На 12.01.2021 година заемателят и настоящ молител получава от К.П.Г.
уведомление, че по силата на договор за цесия от 12.02.2021 г., сключен с
Я.Т.Ц., вземането, произтичащо от заемната сделка е прехвърлено на
преждепосочения, който се явява кредитор за сумата от 12 900 лева –
главница и 1 933,06 лева договорна лихва.
По делото молителят е представил междинен баланс към 30.06.2021
година.
По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна, финансово-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., приета от съда като
годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
Съобразно това заключение дължимата от молителя сума на Я.Ц. в
размер на 12 900 лева- главница - е осчетоводена от дружеството по сметка
154/4 аналитични партида Я.Ц., а дължимите лихви в размер на 1 933,06 лева
са осчетоводени по сметка 496/4 аналитична партида Я.Ц.. Общият размер на
дълга е сумата от 14 833,06 лева.
Вещото лице е установило, че последно плащане по заемната сделка, на
главница по договор за заем от 25.02.2009г., е извършено на 01.04.2000 г. и
касае сума от 1 000 лева.
По отношение на структурата на активите на дружеството за периода
2017 – 2020г., вещото лице е констатирало следното:
За изследвания период не са осчетоводени ДМА.
Основен дял в краткотрайните активи на молителя заемат
краткосрочните вземания, които за 2020 г. имат дял от 54,17% и 98,98% през
2018 г. Намалението на относителния дял на краткосрочните вземания през
2020 г. се дължи на увеличението на паричните средства по банкови сметки –
42,86%.
Съгласно балансите структурата на пасивите за изследвания период
включва краткосрочни задължения, които заемат 72,73% през 2019г., 50,56%
през 2017г.
Към 31.12.2020г. основен дял в структурата на задълженията е следната:
към К. Г. -12 900 лева, главница и 1 928,76 лева- лихви и цедирано
задължение към „П. 97 МА“ ЕАД в размер на 8 654,21лева.
В периода от 2018г. до 2020г. дружеството е ползвало банкови кредити
към „ПИБ“ АД по два договора, както следва: договор за кредит от
23.04.2018г. в размер на 20 000 лева и договор за кредит от 06.12.2019г. в
размер на 10 000 лева.
Двата кредита са погасени към датата на подаване на молбата по чл.625
ТЗ, като техния относителен дял в структурата на пасивите през 2018г. е
16,33%, а през 2020г. – 15,48%.
При проверка в НАП вещото лице не е установило изискуеми публични
3
вземания на държавата към молителя.
Съобразно заключението за периода 2017 – 2020 година молителят е
реализирал печалба и за изследвания период коефициентите на ликвидност на
дружеството са в референтни стойности, което означава, че същото е било в
състояние за обслужва краткосрочните си и текущи задължения.
Коефициентите за финансова автономност, посочени от вещото лице дават
основание да се приеме, че дружеството е финансово независимо от своите
кредитори.
При изследване на финансово- икономическото състояние на молителя
въз основа на междинния баланс към 30.06.2021 година и оборотната
ведомост към тази дата, вещото лице е констатирало, че дружеството не
отчита приходи и отчита загуба в размер на 15 000 лева. Единственият приход
е отписването на задължението към „П. 97 МА“ ЕАД.
Вещото лице е констатирало, че дружеството е разпределило печалба,
която съгласно дадените пояснения от вещото лице в о.с.з. на 23.11.2021
година, е в размер на 36 000 лева, а съгласно оборотната ведомост – в размер
на 36 355,03лева, на едноличния собственик на капитала, върху която е
начислен данък дивидент от 5%. Не е отчело приходи и видно от оборотната
ведомост от януари 2021 година дружеството не осъществява дейност.
Счетоводството е редовно водено. До 31.12.2020г. дружеството е рентабилно
и добрите му коефициенти за ликвидност се дължат на добра нормена
печалба. След тази дата дружеството не реализира приходи, които да му
позволяват да покрие разходите си, включително и да плати дълга си,
произтичащ от договора за заем.
В резултат на това коефициентите за ликвидност след 31.12.2020 година
падат под 1-ца и дружеството не е в състояние да обслужва текущите си
задължения.
Вещото лице е посочило, че задълженията на дружеството превишават
с 11 000лева стойността на активите му.
Дружеството не разполага с парични средства на каса или по банкови
сметки.
От служебно събраните от съда доказателства- въз основа на
информация в Имотния регистър на Републиката и база-данни на МВР-
СДВР- отдел „ПП“ се установява, че не са налице вписвания за наличие на
вещни права върху недвижимости и ППС/МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Твърдението на молителя е, че е неплатежоспособен, наличността на което
основание е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност
на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
4
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
Молителят твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество,
произтичащи от договор за заем от 25.02.2009 г. в размер на сумата от
14 833,06 лева.
Този дълг е надлежно осчетоводен от молителя.
Задължението произтича от договор за заем от 25.02.2009 година, като
същото е изискуемо. Съобразно нормата на чл.286, ал.1 ТЗ търговска е сделка,
която е сключена между търговци и е свързана с упражняването занятие от
търговеца.
Сключената от настоящия молител сделка на 25.02.2009 година с „К К.“
ЕАД, ЕИК *******, представляваща договор за заем, представлява
субективна търговска сделка, с оглед презумпцията на чл.286, ал.3 ГПК.
Произтичащото от нея задължение – за връщане на заетата сума,
представляващо вземане на заемодателя, е цедирано на Я.Ц., същото е
изискуемо и това е така, тъй като вземането на кредитора по заемното
правоотношение е следвало да бъде изпълнено на заемодателя в срок до
25.02.2011 година, видно от чл.4 от анекс №1/08.02.2010 година към договор
за заем от 25.02.2009година.
За периода на ползване на заемната сума, до нейното връщане,
заемателят дължи уговорената лихва.
Общият размер на дълга, съобразно заключението от експертизата е
сумата от 14 833,06л ева, дължимо по силата на договор за цесия от
12.01.2021 година на Я.Ц..
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност
е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите
краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това
състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат източник на парични
средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи
задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника
5
оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и
текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е
достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите
активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност,
формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Тези
коефициенти дават възможност да се прецени съотношение между
краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи активи-
цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели
представляват количествени характеристики на това съотношение.
Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да
обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с
разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид
сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения,
дължими през съответната година, като важно е да се изясни дали
предприятието може да обърне тези активи в пари или това е изясняването на
степента на ликвидност на отделните елементи на активите.
Т.е. ликвидността е показател за финансовото равновесие между
активите и задълженията. Ето защо, ликвидността се анализира на база
показатели, които са количествени характеристики на способността на
фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. Основните показатели за ликвидност, известни в икономическата
литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от
търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.
Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни
вземания, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и
стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на
ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са
над единица, т.е. нетен оборотен капитал е положителна величина.
Обикновено за еталон се приема средната стойност на показателя изчислена
за индустрията или сектора, по този начин може да се определи мястото на
дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база да се даде
обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива
своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови
активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва
стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните
от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат
наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото
да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните
краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на
бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите
6
върху ликвидността на фирмата.
Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При
този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и
краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите
активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по
слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се
събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.
Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични
парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани
от предприятието.
Както е посочено и по- горе, за периода до 2020 година дружеството е
реализирано печалба и е било в добро финансово състояние. От началото на
2021 година дружеството не осъществява търговска дейност и не реализира
приходи. Няма задължения, произтичащи от банкови сделки, както и такива
към фиска. За 2021 година отчита загуба в размер на 15 хил.лева, поради
което коефициентите му за ликвидност падат под 1-ца, който факт е
констатиран от вещото лице, а това прави търговеца неспособен да погаси
паричния си дълг към кредитора Ц.. Тъй като не осъществява търговска
дейност, не може да се приеме, че затрудненията му са временни и
преодолими. След като страната не разполага с никакви активи, въз основа на
това обстоятелства, следва да се приеме, че всички показатели за ликвидност
за 2021 година са нулеви, тъй като нулата разделена на краткосрочните
задължения и текущи такива винаги дава като резултат нула. Събраните по
делото доказателства от съда не установяват, че молителят притежава
краткотрайни активи от чието осребряване може да получи парични средства,
за да посреща своите краткосрочни задължения. Следователно, към
30.06.2021 година дружеството е декапитализирано, поради което следва да
се приеме, че е неплатежоспособно. За изследвания период от време балансът
на търговеца сочи за наличие на неплатени парично задължение, свързано с
осъществяваната търговска дейност и произтичащо от търговската му
дейност. Това задължение попада в хипотезиса на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ,
същото е установено и изискуемо. Ето защо настоящият състав приема, че
молителят е в състояние на неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на това състояние.
Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и текущи
задължения е обективно установена и нейното проявление са именно
показателите за ликвидност към 30.06.2021 година. Именно към тази дата
дружеството е в обективна невъзможност да посреща изискуемите си
парични задължения, поради липса на ликвидни краткотрайни активи, което
лесно могат да се преобразуват в пари. Това състояние е необратимо и
трайно, тъй като търговецът за целия период не разполага с активи, за които
може да се приеме, че представляват база за извършване на търговска
дейност, както не притежава и никакъв оборотен капитал, пари или други
краткотрайни активи, чието осребряване да му даде възможност да извърши
плащане на своите изискуеми парични задължения. Не осъществява и
7
търговска дейност, която да е източник на доходи.
Ето защо за начална дата на състоянието на неплатежоспособност
съдът определя 30.06.2021 година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. С определение, постановено на
основание чл.629бТЗ съдът е указал на кредиторите на молителя
възможността да привнесат разноски за развитието на производството по
несъстоятелност, но в дадения срок доказателства за привнесени разноски не
са налични. Поради това съдът намира, че производството по
несъстоятелност по отношение „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, следва да бъде
открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици - обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на
молителя и определяне на началната й дата, откриване на производство по
несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му и спиране на производството.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.“******* и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 30.06.2021 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Ф.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище“, ул.“*******.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.“******* .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Оборище“, ул.“*******.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „Ф.М.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище“, ул.“*******.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело
№1523 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-
6 състав.
УКАЗВА на длъжника „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.“*******, че в
едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
8
отношение на „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Оборище“, ул.“*******, е издадено
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ –
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване
на искането.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Оборище“, ул.“*******, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 250лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7
-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9