№ 983
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110218014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-4332-034091/20.03.2024 г. на
началник Сектор към СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, на Р. Г. Ж., с ЕГН
**********, са наложени: глоба в размер на 700 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, както и са й отнети 18 контролни точки на
основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена
бланкетна жалба от Ж., с която моли съда да отмени НП в частта по
наложената глоба или да намали същата. Редовно призована,
жалбоподателката не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна се представлява
от юрисконсулт Михайлова, която поддържа постъпили писмени бележки, в
които подробно са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Предлага
на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобрано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
1
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На дата 15.12.2023 г. свидетелят Славян Павлинов Славчев, заемащ
длъжността мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил АУАН бланков
№027772/15.12.2023 г. на жалбоподателката за това, че на 21.08.2023 г. около
13:07 часа, в с. Долни Богров по бул.”Ботевградско шосе” с посока на
движение от с. Яна към гр. София, управлява л.а.”Тойота Ланд Круизер 150” с
рег. №СТ 6838 РТ, собственост на "Ауто Сити 2015" ЕООД, с ЕИК *********,
като до кръстовището с ул.”40-та” се движи с 102 км/ч, след приспаднат
толеранс - 3% от измерена скорост 106 км/ч при ограничение на скоростта 50
км/ч за населено място.
Нарушението било установено с ATCC "CORDON-M"2 с №MD1192,
заснемащо и записващо дата, точен час, скорост и рег.№ на МПС.
АУАН е съставен след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП от
управителя на ЮЛ "Ауто Сити 2015" ЕООД - Али Кезим Караемин, /л.8 от
делото/, който посочил, че на процесните дата и час автомобилът е бил
предоставен на жалбоподателката.
От своя страна, жалбоподателката Ж. в декларация по чл.188 ЗДвП също
потвърдила, че именно тя е управлява автомобила на таза дата /л.9 от делото/.
Видно от приетите по делото удостоверение за вписван тип средство за
измерване от Български институт по метрология и Протокол от проверка
№018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., системата за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения е преминала последваща периодична проверка, като към
датата на заснемане на нарушението – 21.08.2023 г. е отговаряла на
метрологичните изисквания съобразно нормативните изисквания и стандарти.
Едва след попълване от страна на представляващия ЮЛ-собственик /на
дата 07.10.2023 г./ и самата жалбоподателка /на дата 07.11.2023 г./ на
декларации по реда на чл.188 ЗДвП свидетелят Славян Павлинов Славчев на
2
длъжност мл.автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР
съставил на дата 15.12.2023 г. АУАН на жалбоподателката.
В тази връзка, съдът намира, че са спазени изцяло давностните срокове,
посочени в чл.34 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателката и тя в законоустановения 14-дневен срок
подала жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показания на свидетеля Славян Павлинов Славчев, декларации по чл.
188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от
Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и технически характеристики на същия; протокол от
последваща проверка на системата за видеоконтрол и заповеди за
компетентност, справка картон на водача, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, справка за собственост на
МПС, схема на организация на движението и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
Славян Павлинов Славчев на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от
които се установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписка,
изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано
техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения. АУАН е съставен едва след попълване на
декларации по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и самата
жалбоподателка.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
3
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 21.08.2023 г., ATCC "CORDON-M"2 с №MD1192 е преминала
последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните
изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към административнонаказателното производство като годно
веществено доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 102 км/ч, /след вече приспаднат
толеранс от установената скорост 106 км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за
населено място.
В наказателното постановление е посочена скорост на управление на
МПС - 102 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 106 км/ч.
От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от
Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч.
В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 106 км/ч,
като след приспадане на допустимата грешка от 3 % е посочена такава от 102
км/ч, като толеранс в полза на нарушителя.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона -
свидетелят Славян Павлинов Славчев, заемащ длъжността "полицейски
инспектор", има компетентност да съставя АУАН, а НП е издадено също от
компетентен орган –началник група към СДВР отдел Пътна полиция-СДВР –
Даниела Димитрова Дескова, видно от представената по делото заповед.
Служителят Венцислав Атанасов, който е изготвил Протокол по чл.10
от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. /л.14 от делото/ е преминал
задължителен курс за обучение с техническо средство "CORDON-M"2, видно
от сертификата, приложен по делото /л.60 от делото/.
Налице е снимка на разположението на уреда, /л.15 от делото/, а видно
от данните, предоставени от Агенция „Пътна инфраструктура” /л.56 от
делото/, на посочения пътен участък /с. Яна до кръстовището с ул.”40-та”/,
няма пътни знаци от вида В26 сигнализиращи за скорост, различна от 50 км/ч
за населено място-.-
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за
открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на
подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП, като АУАН е съставен при
спазени давностните срокове.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е осъществила
от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно
нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното
НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното
нарушение. Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала неговите
5
общественоопасни последици, като е целяла настъпването им, а именно
съзнавала е и е искала да управлява автомобила със скорост от 102 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателката за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на
нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50
лв.
Наказващият орган правилно е отнел и 18 контролни точки на
основание чл.6 ал.1 т.12 от Наредба Iз-2539 в атакуваното НП /за превишаване
на разрешената максимална скорост с над 50 км/час по чл. 182 ал. 1 т. 6 и ал. 3
т. 6 ЗДвП – 18 контролни точки/.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане живота и
здравето на останалите участници в движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в поискания минимален размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 ЗПП - 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
034091/20.03.2024 г. на началник Сектор към СДВР, отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на Р. Г. Ж., с ЕГН **********, са наложени: глоба в размер на
700 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, както и са й
отнети 18 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР.
ОСЪЖДА Р. Г. Ж., с ЕГН **********, да заплати СДВР сума в размер
на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7