Определение по дело №642/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 3 от 13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 877/2014 г., К.районен съд е признал за установено по отношение на Н. Б. Р. от с.К., О., обл.К.и, че дължи на А. Б. И. от С., О., заплащане на сумата 13 000 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 14.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2014 г., за която сума е издадена заповед № 195/ 28.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 584/2014 г. по описа на КРС. С решението си съдът е осъдил Н. Б. Р. да заплати на А. Б. И. направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 584/2014 г. по описа на КРС разноски от 260 лева за държавна такса и 828.19 лева – адвокатско възнаграждение, както и да му заплати направените в производството пред районния съд разноски от 260 лева – държавна такса и 1 200 лева – адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивÝикът Н. Б. Р., който чрез процесуалния си представител го обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че записът на заповед от 14.02.2012 г. бил издаден като обезпечение на постигната между страните договорка за предоставяне от ищеца на ответника заем. В тази връзка твърди, че ищецът не му предоставил искания заем и не му е предал каквато и да е сума. Поддържа, че съгласно съдебната практика на ВКС, независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя, е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка, след проверка редовността на записа по заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение на задълженията по каузалната сделка – дали вземането по тази сделка съществува или не. Твърди, че районният съд не се е съобразил с доказателствата по делото и със съдебната практика, поради което е постановил порочно съдебно решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Въззиваемият А. Б. И., представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Излага съображения за редовност на записа на заповед, както и относно липсата на задължение за установяване на вземане по каузална сделка. Твърди, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд ответникът (въззивник) не е направил надлежно оспорване на претендираното вземане на ищеца, основаващо се на налични между страните каузални отношения. В тази връзка счита, че съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника (въззивник) било да докаже твърдението си – че сумата от 13 000 лева по записа на заповед не му е била предадена от ищеца, както и връзката му със записа на заповед. Сочи, че при преките менителнични искове, какъвто бил и настоящия, кредиторът по ефекта не е длъжен да доказва изрично, че има вземане по каузалната сделка, като доказателство за вземането му бил самият запис на заповед, от който това вземане произтича.Щом ефектът отговарял на определените от закона изисквания за форма и съдържание, това било достатъчно условие за поемателя да реализира менителничната отговорност на издателя на ценната книга. Моли съда да потвърди решението на районния съд и претендира разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък на разноските.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на А. Б. И. (въззиваем) срещу Н. Б. Р. (въззивник) в размер на 13 000 лева по запис на заповед, издаден от Н. Б. Р. на 14.02.2012 г. в гр.К.и, с падеж за плащане 14.05.2012 г., ведно със законната лихва, за която сума е издадена заповед № 195 от 28.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 584/2014 г. по описа на Районен съд – К..

От приложеното като доказателство ч.гр.д.№ 584/2014 г. по описа на К. районен съд се установява, че въз основа на подадено от А. Б. И. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е издадена заповед № 195 от 28.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Н. Б. Р. за плащане на сумата в размер на 13 000 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 14.02.2012 г. в гр.К., ведно със законната лихва от 27.05.2014 г. – датата на подаване на заявление, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 088.24 лева, представляваща разноски по делото съразмерно уважената част на искането.

От цитираното ч.гр.д.№ 584/2014 г. по описа на К.районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Н. Б. Р. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до А. Б. И., получено на 11.07.2014 г., районният съд е указал на последния, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, А. Б. И. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането в размер на 13 000 лева по заповед № 195 от 28.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 584/2014 г. по описа на Районен съд – К..

От гореизложеното се установява, че са били налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Не е спорно по делото, че на 14.02.2012 г. въззивникът Н. Б. Р. (ответник по иска) е издал запис на заповед, с която се е задължил да заплати на въззиваемия А. Б. И. (ищец) сумата в размер на 13 000 лева на 14.05.2012 г., което обстоятелство се установява и от представения по делото запис на заповед. Установено е също така, че издадения запис на заповед съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити.

Във връзка с горното, ответникът Н. Р., в представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор, въвежда възражение, че записа на заповед е бил издаден като обезпечение на постигната между страните договореност ищецът да предостави на ответника заем в размер на 10 000 лева, както и че ищецът не му е предоставил искания заем и не му е предал каквато и да е сума, поради което не дължи сумата от 13 000 лева по записа на заповед. Наведените от ответника Н. Р. в писмения му отговор възражения опровергават довода на въззиваемия А. И., релевиран в отговора на въззивната жалба, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд ответникът не е направил надлежно оспорване на претендираното вземане на ищеца, основаващо се на налични между страните каузални отношения. Напротив, изрично в отговора по чл.131 е посочено, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем, по който ищецът не му е предал каквато и да е сума.

Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

В мотивите на цитираното Тълкувателно решение изрично е посочено, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

В настоящият случай, съдът намира, че по същество липсва спор между страните относно наличието на конкретното каузално правоотношение – договор за заем, във връзка с което е издаден редовния запис на заповед. Това обстоятелство се установява както от твърденията на ответника Н. Р., така и от посоченото от самия ищец в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно – че вземането по записа на заповед от 14.02.2012 г. в размер на 13 000 лева, представлява заем на парични средства, дадени от заявителя (А. Б. И.) в полза на длъжника (Н. Б. Р.). В тази насока е и направеното от процесуалния представител на ищеца, във връзка с твърденията на ответника, че не е получил процесната сума, доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел, който да установи предаването на сумата от ищеца на ответника. Ето защо, необоснован е довода на районния съд за недоказаност на твърденията на ответника за наличието на връзка между издадения запис на заповед и сключен между страните договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. От тук, неправилен е и извода на съда, че в случая за ищеца не възниква задължение да доказва съществуването на вземането, пораждането на задължението и неговия размер, респективно – че съдът не следва да разглежда заявеното от ответника релативно възражение, че сумата по договора за заем не му е била предадена, поради което и не дължи плащане по записа на заповед.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че процесния запис на заповед от 14.02.2012 г. е бил издаден като обезпечение на конкретно каузално правоотношение – договор за заем, съдът следва да разгледа заявеното от ответника релативно възражение за невъзникване на вземането по договора за заем, каквото представлява по същество твърдението му за непредоставяне (непредаване) в заем от ищеца на каквато и да е сума по договора. Тук следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор, т.е. освен съгласието, за сключването му е необходимо и предаване на парите. Ето защо, неосъществяването на предаването при реалните договори, какъвто е договорът за заем за потребление, води до непораждане на правните последици, в случая – до невъзникване на задължение за заемателя да върне уговорената сума, респективно – невъзникване за заемодателя на вземане по този договор за заеманата сума. В тази връзка, доколкото ответникът (въззивник в настоящото производство) твърди отрицателен факт – че сумата не му е предадена в заем, именно в тежест на ищеца е да докаже факта на предаване на сумата по договора за заем на ответника. Такива доказателства, установяващи предаването в заем на ответника на договорената сума или на каквото и да е сума, не са представени по делото, поради което този факт е недоказан.

При това положение, доколкото по делото не се доказва предаване от ищеца на ответника на сумата по договора за заем, следва да се приеме, че не е възникнало задължение за заемателя (ответник) да върне заеманата сума, респективно – не е възникнало вземане в полза на заемодателя (ищец) по този договор за такава сума. И доколкото записа на заповед е бил издаден като обезпечение на договор за заем, който поради непредаване на заеманата сума не е породил правни последици – незавършен фактически състав, то и вземането по записа на заповед, обезпечаващ договора за заем, не съществува.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което предявения иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е уважен, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да се отхвърли предявения установителен иск за съществуване на вземане в размер на 13 000 лева по запис на заповед от 14.02.2012 г., като недоказан и като такъв – неоснователен.

При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият да заплати на въззивника направенÞте по делото разноски в размер на 1 090 лева, от които 130 лева – държавна такса за въззивно обжалване и 960 лева – адвокатски хонорар за първата инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3 от 13.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 877/ 2014 г. по описа на К.районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. И. с настоящ адрес в С., О., У.К. П. В. № 11, с ЕГН *, против Н. Б. Р. с постоянен и настоящ адрес в с.К., О., обл.К., с ЕГН *, иск, с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на А. Б. И. срещу Н. Б. Р. в размер на 13 000 лева по запис на заповед, издаден от Н. Б. Р. на 14.02.2012 г. в гр.Кърджали, с падеж за плащане 14.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за която сума е издадена заповед № 195 от 28.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 584/2014 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА А. Б. И. с настоящ адрес в С., О., У.К. П. В. № 11, с ЕГН *, да заплати на Н. Б. Р. с постоянен и настоящ адрес в с. К., общ. Ч., обл. К., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 1 090 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.