РЕШЕНИЕ
№831
гр.Бургас, 23.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
06 юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 657 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Г.Б.Г., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Г.К. ***.
Ответник по жалбата е началника на затвор Бургас.
Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Милен Г..
Предмет на оспорване е заповед № 193/04.04.2022г. на
началника на затвор Бургас, с която на основание чл.197 ал.1 т.2 вр. с чл.199
ал.1 т.3 хип.1 от Закона за министерството на вътрешните работи на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
проявена небрежност при изпълнение на служебните задължения.
В жалбата се оспорва изложената от органа фактическа
обстановка, като се излагат твърдения в тази насока, а именно, че
жалбоподателят, в качеството си на командир на отделение, на посочените в
заповедта дата и място, е присъствал и в изпълнение на задълженията си е
контролирал действията на надзорно-охранителния състав при и по повод инцидент,
възникнал с лишения от свобода А. А.. Правят се доводи, че окомплектоването в
цялост на служебната документация при подобни инциденти е задължение на главния
дежурен надзирател, а не на командира на отделение. Прави се оплакване, че
извършилата проверката комисия не е провела всестранно изясняване на
ситуацията, като не са взети сведения от всички присъствали на инцидента лица;
не е била дадена ефективна възможност на жалбоподателя да се запознае с материалите
по преписката преди издаването на заповедта. Прави се оплакване, че в заповедта
липсват мотиви, обсъждащи евентуалната маловажност на нарушението. Правят се
доводи за несъответствие на заповедта с целта на закона. Иска се отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски.
Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Излага становище за липса на
основания за оспорване на заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание. Претенцията е за отхвърляне на жалбата. Иска се присъждане на
разноски. Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въз
основа на събраните доказателства и приложимите норми, съдът прие за установено
следното.
По делото е представен заверен препис от оспорения акт –
заповед № 193/04.04.2022г. на началника на затвор Бургас, с което
се установява издаването ѝ.
По делото е представен заверен препис от акта, с който е образувано
дисциплинарното производство – заповед № 77/28.01.2022г. на началника на затвор
Бургас. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички
факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно
нарушение на 07.01.2022г. около 9.30 часа от служители на надзорно-охранителния
състав. Със заповедта е назначена комисия за извършване на проверката. Дадено е
указание при констатации за допуснати дисциплинарни нарушения комисията да изготви
доклад и да предложи съответни дисциплинарни наказания на началника на затвора.
Даден е срок за работа на комисията до 18.02.2022г.
На 17.02.2022г. под № 1058, в изпълнение на горната
заповед, комисията е внесла в деловодството на затвор Бургас справка относно
извършена проверка във връзка с данни за нарушения, съдържащи се в молба рег. №
91/11.01.2022г. от л.с. А. А.. В справката е поместен списък на 17 приложени
писмени доказателства (ведомости, докладни записки, сведения и др. документи),
въз основа на които са изведени фактически констатации, част от които касаят
законосъобразността на оспорената по настоящото дело заповед. Констатирано е,
че на 07.01.2022г. около 9.17 часа лишеният от свобода Асен Асенов (изтърпяващ
наказание доживотен затвор) е правил обиколки в мястото за престой на открито.
В това време на пост 15 се намирал стажант надзирател П. Д.. Последният съобщил
на дежурния главен надзирател С. и постовия на пост 13 З., че по време на
разходката л.с.А. се навел, взел нещо от земята и го сложил в джоба си. В това
време на смяна бил жалбоподателя Г., като командир на отделение. При
прибирането му в помещенията, спрямо л.с.Асенов било предприето извършване на
обиск с цел установяване наличието на взетия от земята предмет. Л.с.А. отказал
да съдейства, като заявил, че длъжностните лица нямат основания да му извършват
обиск. Отказал да си съблече дрехите, започнал да крещи и отблъснал единия от
приближилите се към него охранители. Затова спрямо л.с.А. били приложени сила и
му били поставени белезници до извършване на обиска. Налице са твърдения на А.,
че обискът е бил незаконен, както и че употребата на сила спрямо него е било
неоснователно насилие. Тези обстоятелства обаче, не са предмет на настоящото
дело, тъй като нямат отношение към законосъобразността на оспореното
дисциплинарно наказание и посочените в заповедта основания за налагането му. В
справката си комисията констатирала, че след извършения обиск и използването на
физическа сила и помощни средства участващите в действията длъжностни лица не
са изготвили изискуемата документация – част от постовите не са изготвили
докладни записки, както и не е бил изготвен приложения протокол за обиск
непосредствено след това. Така изложените фактически констатации се
потвърждават от останалите материали по преписката и като цяло не са спорни
между страните.
Приложени са към преписката писмени доказателства, че
преди издаването на заповедта и преди налагането на дисциплинарното наказание
на жалбоподателя Г. е била дадена възможност да се запознае с материалите по
преписката и да даде обяснения, включително и в присъствието на упълномощения
адвокат.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл.19
ал.2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал.1 т.1 (държавни служители, които
пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, какъвто е жалбоподателя) се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в Закона
за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е
предвидено друго. ЗИНЗС не съдържа правила относно видовете дисциплинарни
нарушения и наказания, основанията и реда за налагане на наказанията, поради
което приложим е ЗМВР.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона
писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити.
Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Не се установиха по делото нарушения на процесуалните
правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от
документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе
участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства
и даде обяснения по тях. Производството е било надлежно образувано със заповед
на началника на затвора, съобразно изискването на чл.205 от ЗМВР, като чрез
назначена комисия е извършена необходимата проверка. Фактическата обстановка е
изяснена, а направените в тази насока оплаквания от жалбоподателя са
неоснователни. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Във връзка с правилното прилагане на материалния закон
съдът прие следното.
Основателно е оплакването на жалбоподателя за липса на материалноправно
основание за налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Между страните по
делото няма спор и се установява от събраните доказателства, че към момента на
констатираното нарушение Г. е изпълнявал длъжността младши експерт – командир
на отделение в затвор Бургас. Правата и задълженията на Г. при изпълнение на
длъжността, са уредени в ЗИНЗС, ППЗИНЗС, издадените въз основа на тях актове на
министъра на правосъдието и началника на затвора, както и в утвърдената
длъжностна характеристика. Това означава, че за да е налице дисциплинарно
нарушение, описаното в заповедта на началника поведение на Г. следва да
осъществява нарушение на изисквания, уредени в посочените актове. В заповедта е
посочено нарушено правило по длъжностната характеристика на командира на
отделение, а именно раздел V – „Преки задължения“, подточка 17 – „контролира
провеждането на обиски на лишените от свобода“.
Значимо за изясняване на процесните отношения е правилото на чл.311
ал.7 от ППЗИНЗС, съгласно което за станалите произшествия и нарушения постовият
дава писмена докладна записка до началника. В случая е установено, че не всички
участвали в инцидента с л.с.Асенов постови са изпълнили това задължение и
именно това обстоятелство дисциплинарнонаказващият орган е приел за
неизпълнение от страна на Г., в качеството му на командир на отделение, на
задължението да контролира провеждането на обиски на лишените от свобода.
Този правен извод на органа е неправилен, а направените от
жалбоподателя оплаквания в този смисъл са основателни. Задълженията на постовите
по чл.311 ал.7 от ППЗИНС не са част от служебните действия по решаване на
ситуациите, представляващи произшествия или нарушения. Това е така, защото
текстът сочи, че докладната записка се дава за „станали“ ситуации, т.е.
записката се изготвя и се предоставя на началника след като произшествието или
нарушението е било приключило и са приключили действията на длъжностното лице
по обслужване на ситуацията. Писменото докладване не е част от дейността,
провеждана при произшествия и нарушения, а е последваща отчетна дейност. Доколкото
в процесния случай обискът на л.с.А. е бил придружен с инцидент, то за
участващите постови наистина е възникнало задължението по чл.311 ал.7 от
ППЗИНЗС да изготвят докладни до началника. За командира на отделението, обаче
не е възникнало задължение по раздел V, подточка 17 от длъжностната му
характеристика да контролира постовите относно изготвянето на докладните, тъй
като тази дейност не е част от проведения преди това обиск.
В справката на дисциплинарната комисия (л.48,49 от делото) длъжностните
лица сами непряко са стигнали до извод, че бездействието на Г. не представлява
нарушение на изрично задължение по длъжностната характеристика, като са приели,
че е добра практика в случаите на използване на физическа сила и помощни
средства служителите, които са ги употребили, своевременно да изготвят писмен
доклад. Комисията приема, че в случая мл.експерт Г., като командир на
отделение, би следвало да изиска сведения от всички активни участници в
използването на физическа сила, а именно мл.инспектор З., мл.инспектор Г. и
мл.инспектор Д., от които докладна е изготвил и представил само З. и липсва
протокол за обиск. (Последният е бил изготвен и приложен в последствие, след
започването на проверката.)
Съдът приема, че разсъжденията на комисията не намират основание в акт,
уреждащ дейността на командира на отделение, а по-скоро насочват към
необходимостта да се приемат такива правила, установяващи съответните
задължения на визираните длъжностни лица, с оглед по-добра отчетност.
Посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание правило на раздел
V, подточка 17 от длъжностната му характеристика на командира на отделение не е
нарушено с визираното от органа бездействие на жалбоподателя, т.е. не е налице
посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Налице е основание за оспорване
на заповедта по чл.146 т.4 от АПК.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК
следва да се отмени от съда.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, вр. с
чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, ГДИН следва да заплати на Г. разноските в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Б.Г., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, заповед № 193/04.04.2022г.
на началника на затвор Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да
заплати на Г.Г. 510лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :