№ 284
гр. Смолян, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно
гражданско дело № 20225400500290 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят Е. В. Е., редовно призован, се явява лично и с адв. Ст.
М. - редовно упълномощен.
За жалбоподателя ОД на МВР – гр. Смолян, редовно призован, се
явява гл. юрк. Николай Ш. - редовно упълномощен.
За Прокуратура на Република България, редовно призован, се
представлява от представителя на Окръжна прокуратура–Смолян - прокурор
Ст..
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Гл. юрк. Ш.: Да се даде ход на делото.
Прокурор Ст.: Не намирам процесуални пречки да се ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,
От името на доверителят ми поддържам подадената Въззивна жалба,
ведно с направените в нея искания. Оплакванията ни са в правилността на
1
решението, не сме искали доказателства. Получих и жалбите на ответните
страни. По тях съм написал отговори, които също заявявам, че поддържам
така както съм ги изготвил. Получих препис от проекта за доклад. Считам, че
същият отразява всички въведени оплаквания на страните и са отразени
исканията направени в тях. Приемам доклада.
Гл. юрк. Ш.: Поддържам и аз така изготвената Въззивна жалба от наша
страна. Запознах се с проекта за доклад на делото и също го приемам. Моля
да дадете ход по същество.
Прокурор Ст.: Уважаеми Окръжни съдии,
Не оспорвам проекто-доклада, моля да бъде приет за окончателен.
Поддържам Протеста на Районна прокуратура – Смолян. Считам за
основателен и протеста на ОД на МВР – Смолян. Считам, че Въззивната
жалба в случая е неоснователна. Ще взема отношение по същество по-
нататък.
Съдът намира, че следва да бъде обявен проекто-доклада, съдържащ се
в мотивите на Разпореждане № 356 от 13.09.2022 година за окончателен и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява проекто-доклада, съдържащ се в мотивите на горното
разпореждане за окончателен.
Адв. М. Нямам доказателствени искания.
Гл. юрк. Ш.: Също нямаме доказателствени искания. Моля за ход по
същество.
Прокурор Ст.: Също нямам доказателствени искания. Няма да соча
доказателства. Считам делото за изяснено, моля за ход по същество
Във връзка със становището на пълномощниците на страните, Съдът
счита делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход по съществото на спора.
Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,
Във Въззивната жалба, която съм се постарал да е доста детайлна и да
2
обхване всичко, свързано с оплакванията ни срещу първоинстанционното
решение. Изложили сме доводи и съображения защо не приемаме решението
на първата инстанция в обжалваната част. Тъй като тя е подробна, а в случая
няма какво да добавя като конкретика, ще си запазя правото след като чуя
жалбоподателите и от двете страни, дали ще изложат допълнителни, освен
тези които са включени в своите жалби и евентуално тогава ще взема
отношение по тях, тъй като иначе рискувам да повтарям едно и също, което е
написано и което няма никаква практическа полза. Само искам да направя
едно обобщение, че моля Ви когато разглеждате случая като цяло да обсъдите
всички аспекти на промяната, която е настъпила в моя доверител в следствие
на това несправедливо обвинение. А промяната, която е настъпила е в
отношението към околния свят, която включва семейство, приятели,
родители, клиенти като цяло, за да сглобите картината, която аз се постарах
да сглобя за себе си, изводът от която е, че животът на този човек е тотално
променен в следствие на това несправедливо обвинение и е променено в
някое отношение необратимо поне в обозримо бъдеще. В по-далечно може и
да се променят нещата, но тази изолация и променено отношение на
приятели, клиенти и съселяни все още е не леко. С това приключвам, като ще
моля да ми бъде дадена дума, а впоследствие като реплика евентуално ако
нещо конкретно ново ще кажат, да взема отношение.
Гл. юрк. Ш.: Уважаеми Окръжни съдии,
Моля Ви за съдебен акт, с който да отмените първоинстанционното
решение в частта, особено с която е осъдена Областна дирекция на МВР -
Смолян солидарно с Прокуратурата, респ. да отхвърлите иска като
недопустим и необоснован, поради подробно развитите съображения във
Въззивната жалба, които за да не натоварвам изложението няма да
преповтарям. В допълнение на същата, обаче, ще отбележа следното:
Акцент в случая е отсъствието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, на която се основава исковата претенция, за ангажиране на
отговорността на Областната дирекция на МВР - Смолян. В случая, за да
възникне право на увредения за обезвреждане на неимуществени вреди,
според заложените в същите хипотези, на първо място трябва да е налице
повдигнато обвинение, за което лицето да е оправдано, т.е. тук е необходимо
наличието на реализирано съдебно производство. Или образуваното
3
наказателно производство да бъде прекратено, поради това че деянието не е
извършено от лицето, и че то не съставлява престъпление. Тук процесуалните
действия са ограничени до реализирането на съдебно производство. В този
смисъл, считам че няма повдигане на обвинение по смисъла, изискуем от
законодателя, за да се реализира на първо място първата хипотеза. Доколкото
обаче се приема, че привличането на дадено лице в качеството му обвиняем
след повдигане на обвинение, с което не сме съгласни разбира се, считам че
това е в резонанс и с характера за категоричност на прекратяването на
наказателното производство, каквато е втората хипотеза. Тъй като същото е
частично прекратено, и това че към момента на издаване на Постановлението
на прокурора за частично прекратяване, не е било възможно да се ангажира
отговорността на Е., то не означава, че във всеки следващ момент това не е
възможно, съобразно фактът, че разследващите действия по установяване на
безспорно престъпление продължава. Затова и претендираното обезщетение
към този момент от страна на ищеца е неоснователно, а решението на
Районен съд - Мадан неправилно и необосновано. Ще маркирам само с едно
изречение, че господар на тази фаза, а именно на Досъдебното производство,
каквото в случая се е реализирало, е Прокуратурата. В този смисъл и
повдигането на обвинение произтича от нейната компетентност. В случая
отговорността на разследващите органи би могла да се реализира, но в някоя
от останалите хипотези на чл. 2, ал. 1, визирам т. 1, в която са изброени
задържане под стража, вкл. мярка за неотклонение, домашен арест и други
дейности, които произтичат до голяма степен от действията на разследващите
органи.
В случай, че не възприемете тези доводи и допуснем, че отговорност по
т. 3 на тази разпоредба, която споменах по-рано следва да е приложима и за
действията на разследващите органи, искам да отбележа, че нито в Решението
на Районен съд – Мадан, нито в Исковата молба, а в това число и от
материалите по делото се визират конкретни нарушения на разследващите
органи, в случая действия, бездействия или каквито и да други незаконни
актове, които да обуславят отговорността на ОД на МВР и да са в причинно-
следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди. За да бъде
определено точно от кога е започнал да търпи вреди ищеца, е закономерно да
се фиксира кое конкретно действие на разследващите органи е дал повод на
същия да търси отговорност от ОД на МВР – Смолян за настъпили
4
неимуществени вреди. В този смисъл не може да се съглася и с изводите на
Районен съд – Мадан, че тази вреда е започнала да се търпи от ищеца от
1.03.2021 година, приемайки Постановлението на Окръжна прокуратура –
Смолян за момента, от който следва да се начисляват и лихви, което
преимуществено касаят служебната проверка на Постановлението на Районна
прокуратура - Смолян от 5.02.2021 година. Противното би било повод да се
утвърди практика, според която ОД на МВР – Смолян ще носи отговорност на
общо основание, без да се прави разграничение между функциите на
Прокуратурата и разследващите органи, в т.ч. между правомощията за
повдигане на обвинение и такива свързани със самото разследване и отделни
актове на тези органи.
Доколкото първоинстанционният съд е приел, че действията по
публикуване на информацията в бюлетина на МВР е допринесло за
настъпването на немуществени вреди, в случая е наложително да отбележа, че
тези действия не произтичат пряко от компетентността на разследващите
органи, взели участие в Досъдебното производство. Това е извън пределите
на техните правомощия, и че случаят още повече е добил публичност не
толкова заради информацията в бюлетина, която съмнявам се хората да
следят редовно, а заради споделянето на информация в случая в социалните
ни мрежи от граждани, но най-вече от населеното място където живее Е.,
които са възприели лично или не обстоятелствата по задържането и
претърсването домът на ищеца, и които във всички случаи можем да кажем,
че будят любопитство сред обществото, но са нещо съвсем естествено за
служителите, за които това е ежедневие и които не следва да се приемат за
незаконно, само заради това, че са реализирани.
Кои актове - действия или бездействия са довели тогава до
настъпването на имуществени вреди за ищеца? Действията на разследващите
органи, свързани с разпита на св. Чакърова, с огледа на веществените
доказателства, впоследствие с извършеният обиск на ищеца, изземването и
претърсването на дома му, задържането и налагането на принудителна мярка
за неотклонение „Подписка“, привличането му като обвиняем, предявяването
на разследването и разпита му в това качество, на нито един етап от
Досъдебното производство и това развило се пред първоинстанционния съд
не са оспорени от ищеца, за да обуславят някаква незаконосъобразност, да не
говорим, че действията на разследващите органи подлежат на контрол и
5
потвърждение както от наблюдаващия прокурор, така и от съответния съд, и
ако са били налице основания за незаконосъобразност, то най малко
съответната прокуратура или съд биха реализирали постъпления за
отстраняване на подобни нарушения.
Безспорно липсват проявления в здравословното и емоционалното
състояние на пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно
съпътстват наказателната репресия, както и така нареченото от ищеца или
визирано от същия в Исковата молба незаконно обвинение. Никъде в
исковата претенция не са посочени доказателства, от които да се обоснове
извод, че в действителност са претърпени някакви неимуществени вреди,
доколкото в тежест за доказване на подобни претенции изцяло се дължи от
ищеца. Наличието на влошени отношения със съпругата му към онзи момент,
също са основание да приемем, че ищецът е имал сериозно неразположение
заради влошената семейна среда, а от там и до неяснота за бъдещето на
детето. Това е видно и от материалите по делото. Това поставя въпроса: Дали
преживеният стрес не се дължи повече на това, отколкото на водените
следствени действия спрямо него? При проведените разпити на свидетелите,
несъмнено е изводимо, че развилите се по отношение на ищеца събития, не са
се отразили в такава степен каквато същият твърди, а схващането за проявена
изолация от обществото е силно преувеличена. Стана ясно в хода на
първоинстанционното производство, че близките му, приятелите му,
постоянно са били в контакт с него и са го подкрепяли. Отсъствието на
доказателства, независимо от тяхната категория, обуславят по своята същност
липса на основание при предявяването на иск, а още повече и причинно-
следствена връзка между претърпените вреди от ищеца и действията на
разследващите органи. Причината за степента на злепоставянето на ищеца
пред обществото от воденото против него наказателно производство и
условно настъпили болки и страдания, отговорно може да се твърди, че са
резултат не от действията на разследващите по случая и Прокуратурата в това
чисто, а от факта че в дома на ищеца са намерени значителни количества
наркотични вещества. Моля да се има предвид, че това е достатъчно укоримо
за обществото и точно това е причината ищецът да изпитва срам и
неудобство, а в това число и нежелание за общуване, тъй като чисто
човешките изводи за наличието на наркотици в чийто и дом е това, са
естествени и обуславят личността на тези, които го обитават. А по отношение
6
на факта за наличието в домът на Е., смятам че няма спор. Това обаче не
следва да се възприема в тежест на служебните лица, констатирали това, и
чиято работа е да разкриват обективната истина за допускането на същото, за
което следва да приведат и закона в изпълнение.
Моля Ви, наистина предвид това да не допускаме работата на МВР и
Прокуратурата да бъде обезсмислена, като удовлетворим претенциите на
ищеца по случая.
Независимо от всичко, искам да обърна внимание и на факта върху
поведението на ищеца в момента на задържането и извършването на оглед в
дома му. Дали то е присъщо за човек, който има убеждението, че не е
извършил нищо нередно и дали то не е допринесло повече за любопитството
от страна на обществото, това ще оставя на Вашата преценка, защото в
кориците по делото се съдържат достатъчно данни за формирането на
представа по отношение на това. И това го казвам не случайно, ами с оглед
изводите на Районен съд - Мадан за неприложимост на чл. 5 от ЗОДОВ.
Искам само да споделя, че Наказателният кодекс предвижда
образуването на Бързо производство при наличието на достатъчно данни за
извършено престъпление, но същите и асимилирането в това число и на
други такива в хода на воденото Досъдебно производство, не предпоставят те
да са достатъчно за повдигането на обвинение.
Съвсем емоционално накрая ще си позволя да кажа, че работата на МВР
не е само букви и цифри в закона, а и създаване на усещане сред обществото
за сигурност, справедливост и спокоен живот на гражданите. Именно в
случая, и касателно спора, визирам посещението или по-скоро участието на
съпругата на ищеца и ролята им в воденото Досъдебно производство.
Претендирам разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени и
за двете съдебни инстанции и правя възражение за прекомерност, в случай че
уважите иска по отношение на адвокатския хонорар.
Прокурор Ст.: Уважаеми Окръжни съдии,
Намирам Въззивната жалба на ответното страна за неоснователна. Ще
взема по-подробно отношение наведените в същата твърдения, съпоставяйки
ги с доводите, изложени във Въззивната жалба на Районна прокуратура -
Смолян, която поддържам изцяло.
7
В случая действително е налице наказателно производство с повдигнато
обвинение по него, което е било прекратено спрямо ищеца. Това е безспорно
установено. Същото правилно е установено и от Районен съд - Мадан. В
случая, обаче, намирам че Районния съд не е съобразил, че липсват търпени
от ищеца значителни вреди, които да бъде нужно да бъдат обезщетявани в
размерът, в който същият е определил, а именно: 6 000 (шест хиляди) лева.
Ще започна с изложението си с това, че в конкретният случай се касае за иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Претендират се и имуществени вреди за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение. Както
вече подчертах имаме водено наказателно производство, по което на ищеца е
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а от НК, което в
последствие е било прекратено поради недоказаност. С оглед само на тези
категорично установени доказателства по делото и факти, намирам че е
доказано, че се за незаконно обвинение в резултат на упражнени правомощия
от страна на надлежни правозащитни органи - Прокуратурата на Република
България, която се явява и годен субект за търсене на обезвреда на търпени
имуществени вреди от незаконно обвинение. Тук е мястото, според мен, да
подчертая, че не виждам ролята на ОД на МВР и Полицията като цяло в
незаконното обвинение. Считам, че тук в конкретния случай се касае за
смесване от страна на ищеца на отговорности, доколкото се твърдят
незаконосъобразни действия в хода на Досъдебно производство от страна на
разследващи органи. Същите обаче подлежат на обезвреда по друг текст.
Искането обаче не касае такъв текст в конкретния случай в незаконното
обвинение. В този смисъл ще продължа само по отношение на отговорността
на Прокуратурата и няма да взема отношение по отговорността, мисля че
това е достатъчно за изключване на отговорността на ОД на МВР.
Основно трябва да се има предвид, че след като е незаконно
обвинението, което е изключително правомощие на Прокуратурата,
единствен легитимен субект за отговорността е само Прокуратурата. Няма
как Полицията да носи отговорност за повдигнато незаконно обвинение.
Както вече подчертах в конкретния случай, на първо място намирам, че е
налице незаконно обвинение по смисъла, който влага съдебната практика по
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и е доказана първата предпоставка по този текст. За да
бъде реализирана отговорността на Прокуратурата по този текст, освен
незаконно обвинение, следва да бъдат доказани и търпени по-големи от
8
обичайните неимуществени вреди от страна на ищеца, каквито в случая
считам, че няма или поне не са доказани в настоящото производство. В тази
насока е следвало Районен съд – Мадан, че се касае макар и престъпление от
общ характер по чл. 354а за привилегирован състав по ал. 5, по което
предвидената от законодателя отговорност е глоба, налагана по
административен ред, а в случая са били и налице предпоставки за
приложение на чл. 78а от НК, т.е. самото обвинение не е тежко по смисъла на
закона. Не предполага твърдените от ищеца притеснения, които твърди че е
изпитал от това тежко обвинение, както той твърди. Не е съобразено в случая,
че по отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“. В тази насока е следвало Съда да съобрази, че действително
ищецът е бил задържан, но той е бил задържан по реда на ЗМВР, което е
извън процесуална дейност и няма нищо общо към незаконното обвинение, за
да бъде причислявано към отговорността на Прокуратурата.
Не е отчетено от първоинстанционния съд, че в конкретният случай се
касае за наказателно производство, по което ищецът по настоящото
производство е бил привлечен в качеството на обвиняем в продължение на
около 8 (осем) месеца, по-точно 8 (осем) месеца и 2-3(два-три) дни. Не е
отчетено, че този характер производства предполагат назначаване на
експертизи. Такива вещи лица за тези експертизи няма на територията на
Област - Смолян, което налага същите да бъдат възлагани на вещите лица
извън Областта, явяващи се обективна пречка за приключване на този вид
дела, водени за наркотични вещества, в едни по-кратки срокове.
Съпоставката на конкретното дело с други дела от същия род, именно поради
тези обективни причини налага извода, че самото производство е било
проведено в един разумен срок. Отделно от това, от доказателствата по
делото не се установява с ищеца по делото в хода на наказателното
производство спрямо него да са били извършвани прекомерни като брой и
обем действия по разследването.
Всичко изложено до тук считам, че като цялото и самото водено
наказателно производство не е било предпоставка за изпитване на особени
притеснения, неразположения от страна на ищеца във връзка с воденото
срещу него наказателно производство.
Освен изложените до тук доводи, считам че първоинстанционият съд не
9
е съобразил тежестта на въздействието на несправедливото обвинение, така
както се твърди във Въззивната жалбата на ищеца, но в обратен смисъл, не в
този който са въведени доводите във Въззивната жалба на ищеца. Именно в
изложените доводи до тук е видно, че по никакъв начин наказателния процес
не е въздействал негативно в по- голяма от обичайната степен на ищеца. Във
Въззивната жалба се навеждат доводи на притеснения на ищеца за
предрешаване на обвинението срещу него, изхождайки от твърдените
тенденциозни отношения на разследващите органи. Общото твърдение за
тенденциозно отношение е представянето на конкретни доказателства, считам
че не следва да бъде вземано изобщо от Съда при определяне на обезщетение
за неимуществени вреди като недоказани. Считам че от доказателствата в
първоинстанционното производство по несъмнен начин е доказано, че по
никакъв начин воденото срещу ищеца наказателно производство не се е
отразило на неговите отношения с приятели, семейство. От доказателствата е
видно, че семейните му отношения са били предварително влошени и не това
е причината, а не наказателния процес.
По отношение на приятелите и средата, която твърди, че са отчуждили
от него. Напротив! Доказателствата установяват точно обратното, че е
продължил да се събира с приятелите си. Нещо повече! Самото наказателно
производство го е издигнало в очите на приятелите му, които са му
измислили и прякор в тази връзка.
От всичко изложено до тук, намирам че неправилно са оценени
доказателствата от страна на първоинстанционния съд за наличие на търпени
прекомерни неимуществени вреди от страна на ищеца във връзка с
незаконното обвинение срещу същият, които да подлежат на обезщетение в
определения от първоинстанциония съд размер, а именно 6 000 лева.
В тази насока считам, че действително едно незаконно обвинение е
свързано с неразположение, притеснение, неминуемо води до отражения
върху достойнството на лицето, срещу което се води, но за да бъде налице
основание за обезщетение в по-голям размер от необходимия, е необходимо
да бъдат доказани и по-големи търпени вреди, каквито в случая считам, че не
са доказани от настоящото производство. В случая нито едно от твърдените
повече незгоди от ищеца, нито по някакъв начин са се отразили на
репутацията му в обществото, както се твърди в жалбата, на достойнството му
10
и на самочувствието му, поради което ще моя Съда да измени
първоинстанционното решение, като намали определеното обезщетение,
определяйки същото, съобразно принципите по чл. 52 от ЗЗД, като за
конкретния случай, с оглед изложените доводи по-горе, намирам че
справедливо ще бъде едно обезщетение в размер около 1 000 (хиляда) лева.
По отношение на навежданите във Въззивната жалба на ищеца
възражения с присъдените разноски по делото. Бих желал да взема
отношение. Считам че същите са неоснователни и ще моля Съда при
определяне разноските по настоящото дело да съобрази, че с разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ,
адвокатския хонорар като част от разноските по делото в производството по
ЗОДОВ безспорно се определят по съразмерност на уважената част от иска.
Това право безспорно се прилага и при осъществена адвокатска защита при
условието на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като Съдът определя възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата и осъжда друга страна да го
заплати. В тази насока е и Определение № 54 от 6.02.2019 г. по ЧГД №
84/2019 г. на ВКС ІV г.о.
В Наредба № 1 от 2004 г. за минималните разноски на адвокатските
възнаграждения е посочено, че професионалното представителство защита и
съдействие по дела, възнаграждението се определя съобразно материалния
интерес, следователно разноски следва да бъдат определени на база
материален интерес по делото, който съответства на цената на предявения
иск, т.е. цената на иска представлява основание, върху което да се изчислява
дължимите по съразмерност разноски и адвокатски хонорар.
В този смисъл ще моля Съда да съобрази и Определение № 724 от
2.05.2017 г. на ВКС по ЧГД № 724/2017 г. на ІІІ г.о.; Определение № 305 от
21.09.2017 г. на ВКС по ГД № 303/2017 г., ІV г.о.; Определение № 29 от
12.01.2018 г. на ВКС по ТД № 1997/2017 г. на ІІ т.о.; Определение № 296 от
28.06.2011 г. на ВКС по ГД № 164/2011 г. на ВКС на ІІ г.о. и ще моля Съда да
съобрази решението си в частта за разноските с горното.
Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,
Аз ще Ви помоля да ми дадете възможност да изготвя писмени
бележки, защото това което чух е доста пространно. Добре, че колегата не
беше решил да говори в детайли, твърди че накратко ще сподели само някои
11
доводи и съображения, защото не знам колко време ще ми бъде необходимо,
но за да не губя времето, аз ще Ви моля да ми дадете възможност за писмени
бележки, но ще кажа няколко думи: Ако всичко това, което чух от двете
страни беше вярно, аз трябваше да накарам моя доверител да стане и да се
извини за заведеното дело. Считам, че и двата органа, които са част от
правозащитната система - и МВР, и Прокуратурата, би трябвало да се отнасят
малко по-отговор не само към собствените си задължения, но и към съдбите
на хората, чиито техни действия засяган, защото насреща си имат живи хора.
Начинът, по който те направиха оценка на своите действия, наистина имаме
тежък проблем в тази насока.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК Съдът дава едноседмичен срок на
страните за представяне на писмени защити.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 7.11.2022 година.
Заседанието бе закрито в 10.50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12