№ 52
гр.Е., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –Е., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Т.
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Административно наказателно
дело № 20221820200018 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Д.С.” ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление: с.Л. Столична община, ул. ”В. № 3А представлявано от В.М.В. в
качеството му на управител чрез пълномощника адв. М. – ПкАК със съдебен
адрес: гр.София, район „Връбница“, ж.к. „Връбница 1“ бл.538, вх.В, ет.8,
ап.61 против наказателно постановление № 23-2100100/16.12.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на юридическото
лице е наложена имуществена санкция – в размер на 2500.00 лева за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. В жалбата се
твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено при нарушение на процесуалните правила, като се
излагат аргументи в тази насока. Моли се съдът да отмени изцяло издаденото
наказателно постановление. Алтернативно се иска, ако съдът приеме, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, то да го измени,
като намали наложената санкция в минималния размер.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
1
Жалбоподателят редовно призован, представлява се от пълномощника
си адв.М., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” Софийска област редовно призовани, чрез пълномощника си
юрисконсулт Петров оспорват жалбата и считат, че същата е неоснователна,
поради което се моли издаденото наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
РПЕ. редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление №
2100100/16.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, със същото на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер
на 2500.00 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда за
това че: „На 04.11.2021 г. служители на ДИТСО във връзка с проверка по
спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на „Д.С.“ ЕООД
посещават обект на контрол: .......“ находящ се в грЕ., ул. „.....“ № 4.
Резултатите от инспектирането са обективирани в Протокол № 2136957/2021
г. Проверката продължава по документи на 09 и 10.11.2021 г., когато е
приключена в сградата на Д“ИТСО“ със седалище гр.София, бул. „.....“ № 6,
ет.2. Тогава е съставен АУАН защото е установено, че дружеството в
качеството му на работодател съгласно параграф 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на Кодекса на труда /КТ/ е допуснал до работа лицето В.Г.С.,
ЕГН **********, доставчик без предварително да й предостави заверено
копие от изискуемото по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за
сключения с нея трудов договор. В хода на проверката, юридическото лице е
представило трудовото досие на работничката в т.ч. трудов договор №
204/04.11.2021 г. и справка по чл.62, ал.5 от КТ. От изброените писмени
материали безпротиворечиво се установява, че г-жа С. е постъпила на работа
на 04.11.2021 г. – денят в който е сключен трудовия договор. Нещо повече, по
преписката е налично писмено сведение от г-жа И.Б.Х. – пълномощник на
работодателя, където се сочи, че подписите в трудовия договор са положени
2
в началото на работния ден около 10.00 часа на 04.11.2021 г., а лицето е
постъпило на работа веднага след това. Справката по чл.62, ал.5 от КТ обаче е
с изходящ номер от 12:17:05 ч. на 04.11.2021 г.. Г-жа С. е заварена от
контролните органи в обекта на контрол на 04.11.2021 г. около 20,40 ч. да
полага труд изразяващ се в измиване на съдове в кухнята на снек-бара. Тя е
декларирала обстоятелства свързани с трудовата й дейност там. Работничката
е посочила, че е започнала да престира труд като кухненски работник от
10.00 ч. на 04.11.2021 г. като работната й смяна ще продължи до 18.00 ч..
Работничката писмено е посочила, че ползва почивка според график; ползва
почивки в работния ден; получава трудово възнаграждение 650.00 лева. От
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се сочи, че
регистрацията на сключения трудов договор в ТД на НАП е направена на
04.11.2021 г. в 12:17:05 ч. т.е. след започване на работа на работника и след
инспектирането в обекта на контрол.“
Представена е обратна разписка за връчване на наказателни
постановления, на която е отбелязано, че пратката е получена от представител
на дружеството на 17.01.2022 г..
От акт за установяване на административно нарушение № 23-
2100100/10.11.2021 г. се установява, че същият е съставен от Б. Л... Т. на
длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област в присъствието на свидетеля Ц. Ив. К. срещу „Д.С.“ ЕООД, за това, че:
„При извършена проверка на 04.11.2021 г. на обект: „Снек бар кетъринг
Баркод“, находящ се в грЕ., ул. „.....“ № 4 и на 09.11.2021 г. и 10.11.2021 г. за
приключване на проверката по документи в Д „ИТСО“ със седалище София
се установи, че „Д.С.“ ЕООД ЕИК ......., в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е
допуснал до работа на 04.11.2021 г. около 10,40 ч. В.Г.С., ЕГН **********
преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на
труда заверено от Териториалната дирекция на НАП за регистрация на
сключения със С. трудов договор. При проверката по документи за В.Г.С. е
представен двустранно подписан трудов договор от 04.11.2021 г.. В писмено
сведение упълномощеното лице И.Б.Х., представляваща работодателя по
време на проверката по документи декларира, че трудовият договор с В.Г.С. е
сключен на 04.11.2021 г. около 10.00 часа преди започване на работа на С.,
което е и преди проверката в обекта от контролните органи на Инспекция по
3
труда. Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от Кодекса на труда в едно с уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с
изх. № 22388213502251/04.11.2021 г. сключения с В.Г.С. трудов договор е
регистриран в ТД на НАП в 12:17:05 ч. на 04.11.2021 г. т.е. след проверката на
контролните органи в обекта на контрол около 10,40 часа на 04.11.2021 г.,
когато С. е заварена да работи /мие съдове на мивката в кухнята/.
Нарушението е установено по време на проверката по документи на
10.11.2021 г., и е извършено на 04.11.2021 г., с което е нарушил чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда. АУАН е връчен на жалбоподателя чрез пълномощника му
И.Б.Х. на 10.11.2021 г. и подписан без възражения.
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение вх. №
21097969/15.11.2021 г. по описа на ДИТСО от „Д.С.“ ЕООД.
Представен е протокол за извършена проверка № ПР2136957 на
10.11.2021 г., от който се установява, че при извършена проверка на
04.11.2021 г. са констатирани различни по вид нарушения в проверявания
обект на контрол: .......“ находящ се в грЕ., ул. „.....“ № 4, описани в 9 точки,
като са дадени осем предписания за отстраняването им.
От трудов договор № 204 от 04.11.2021 г. е видно, че между „Дани
специал“ ЕООД и В.Г.С. е възникнало трудово правоотношение, въз основа
на което работника С. е назначена на длъжност „доставчик“ считано
04.11.2021 г..
От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с
вх. № 22388213502251/04.11.2021 г. се установява, че „Д.С.“ ЕООД е
регистрирал на 04.11.2021 г. в 12,17,05 ч. трудовия договор с В.Г.С. на
длъжност снабдител-доставчик.
Видно от декларация изходяща от В.Г.С. е, че същата е декларирала на
04.11.2021 г. в 10,40 ч. че работи в „Д.С.“ ЕООД от 04.11.2021 г. на длъжност
кухненски работник по график, с нефиксирани почивки с трудово
възнаграждение 650.00 лева на пробен трудов договор.
По делото са представени и следните писмени доказателства: призовка
по чл.45, ал.1 от АПК; идентификационна карта; пълномощно; сведение от
И.Х.; справка от информационна система на изпълнителна агенция „Главна
инспекция; справка от Търговския регистър за „Д.С.“ ЕООД; обяснение от
В.Г.С.; график на служителите за месец ноември 2021 г.
4
От представените Заповед № З-0025/08.01.2019 г. по описа на
Изпълнителна агенция „ГИТ”, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА“ГИТ“ и
Заповед № 3-0024/08.01.2019 г. на Изпълнителна Агенция „ГИТ” е видно, че
участниците в административно-наказателното производство притежават
необходимата персонална и териториална компетентност.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Б. Л... Т. и Ц. Ив. К. се установява, че проверката била
извършена на 04.11.2021 г. в обект на контрол .......“ намиращ се в грЕ.,
стопанисван от „Д.С.“ ЕООД, която продължила в последствие на 10.11.2021
г. по документи в сградата на ДИТ. По време на извършената проверка на
заварените в обекта лица били раздадени декларации. В попълнената от
лицето В.Г.С. декларация било отбелязано, че полагала труд от 10.00 ч. в
деня на проверката. Работодателят „Д.С.“ ЕООД представил за работника С.
трудов договор от 04.11.2021 г., но уведомлението до ТД на НАП било от
04.11.2021 г., 12,17 ч. – т.е. подадено след часа в който била извършена
проверката около 10,40 ч. За констатираното нарушение свидетелката Т.
съставила процесния АУАН за това, че работодателят е допуснал до работа
лицето С. преди да й връчи заверено копие от уведомлението за регистрация
на трудовия й договор в ТД на НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предвид гореизложеното съдът намира, че депозираната жалба е
подадена в законоустановените срокове, а разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Не са налице нару ше ния на процесуалните правила в хода на развитие на
админист ра тив но-наказателното производство, налице са и всички
реквизити, предвидени в чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите посочени в ал.1. Анализът на цитираните разпоредби
5
показва, че работодателят няма право да допуска работника или служителя
преди да му е връчил и двата документа изброени в чл.63, ал.1 от Кодекса на
труда, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на
ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение. В този смисъл
доводите на жалбоподателя, че административно-наказващият орган
неправилно е ангажирал отговорността на наказаното лице, тъй като не е
определил по законосъобразен правната квалификация на деянието съдът
намира за неоснователни.
В случая от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателст ва безспорно се установява, че жалбоподателят е назначил
работника С., считано от 04.11.2021 г. на длъжност доставчик и същата е
започнала да упражнява вменената й трудовата функция на датата посочена в
трудовия договор - 04.11.2021 г. от 10.00 ч., без да й е връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, доколкото по делото са представени
писмени доказателства удостоверяващи подаването на уведомлението до
НАП на 04.11.2021 г. едва след проверката на ДИТ, когато работодателят е
пуснал уведомлението за сключен трудов договор в НАП, което ясно сочи, че
при постъпването на работа на лицето С., на същата не е било връчено
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
Неоснователно е и искането на дружеството-жалбоподател да се
приеме, че процесното нарушение е малозначително и следва да се приложи
нормата на чл.9, ал.2 от Наказателния кодекс.
Съгласно чл.9, ал.2 от НК не е престъпно (в случая не е
административно нарушение) деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление
(административно нарушение) поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на
чл. 93, т. 9 от НК – "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Следователно преценката, че едно административно нарушение е
6
малозначително или маловажно ще е факт при наличие на сочените признаци
- липса на последици или незначителни последици или на наличие на други
смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други такива от същия вид.
В процесния случай законодателят въздига в нарушение, наказуемо по
административен ред самия факт на допускане до работа на работника преди
да му е връчено уведомлението по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В чл.415в от Кодекса на труда е предвидено, кои случаи са
„маловажни“ по смисъла на Кодекса на труда и хипотезите на тази норма
следва да бъдат разгледани, доколкото тя се явява специална по отношение на
общата норма на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева, а съгласно
ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2. В случая, нарушението за което е санкциониран жалбоподателя попада
сред изключенията посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят
изрично е приел, че не са маловажни.
Изложеното сочи, че законодателят квалифицира конкретното деяние,
като такова с определена степен на обществена опасност, което рефлектира
върху значими по своята същност обществени отношения, свързани със
закрилата на работника при престиране на работна сила, без да държи сметка
за проява на конкретни вредни последици, поради което направеното искане
за приложение на правния институт на чл.9, ал.2 от НК, съдът намира за
неоснователно.
Предвид изложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
правилно е ангажирана безвиновната административно-наказателна
отговорност на дружеството - работодател.
Относно справедливостта на наложеното наказание, съдът намира, че
административно-наказващият орган е извършил правилна преценка за
размера на наложената санкция, доколкото в съдебното производство се
ангажираха доказателства за налагани и други наказания във връзка с
7
издавани наказателни постановления от ИА“ГИТ“, поради което са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-висок размер на
санкцията от минималния предвиден в закона.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По доводите на защитата:
Съдът намира възражението на жалбоподателя относно липсата на
подпис на актосъставителя в съставения АУАН за неоснователно, доколкото
представения по делото екземпляр е надлежно подписан и оформен и същия
съдържа всички необходими подписи на участвалите в административното
производство лица. Действително жалбоподателят представя по делото
връчения му акт за установяване на административно нарушение, в който
липсва подпис на актосъставителя, но констатираното нарушение не може, да
се приеме за съществено, доколкото целта на връчването на препис от акта е
да запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно
производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде
възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства.
Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен и
връчен на нарушителя макар и без подпис на актосъставителя, сочи, че
възможността му да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото
му обвинение е гарантирана, поради което правото на защита не е накърнено
по никакъв начин и нарушението не може да бъде квалифицирано като
съществено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 23-2100100/
16.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд –Е.: _______________________
9