№ 3576
гр. Варна, 09.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ 85, представлявано от З. Р.
Р. и В. И. К. Д. – изпълнителни директори, срещу Разпореждане № 15128/30.08.2021 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 10870 /2021 г. по описа на същия съд, в частта в която е отхвърлено
заявление с вх. № 21580 /23.07.2021 г., подадено от „Инвестбанк“ АД, гр. София срещу
длъжника П. СТ. БР., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 60 /шестдесет/ лева – такса за връчване на
покана чрез ЧСИ.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага аргументи
както следва: връчването на покана за предсрочна изискуемост чрез частен съдебен
изпълнител е резултат от неизпълнението на договорното задължение от страна на
кредитополучателя за редовно издължаване на кредит. Разноските за заплатена такса за
връчване на покана представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задължението на длъжника за заплащане на дължимите по Договора суми в уговорените
размери и срокове. От представените към заявлението доказателства - покана, ведно с
разписки и придружително писмо се установява, че претендираните разходи са реално
направени, поради което и дължими на общо основание - чл. 78 от ЗЗД. Моли за отмяната на
разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за посочената
сума от 60 лв. Претендира и разноски за въззивната инстанция – в размер на 15 лв. –
заплатена държавна такса.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Инвестбанк“ АД е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 10870/2021 г. по
описа на ВРС. Със заявлението се претендират следните суми: сумата от 4837.87 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за бърз потребителски
анюитетен кредит № ВА000883/24.11.2020г.; 661,15лева, представляваща просрочена
договорна възнаградителна лихва за периода 05.12.2020г. до 08.06.2021г.вкл; 278,16лева,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода 05.01.2021г. до
22.07.2021г.вкл, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението- 23.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението; 60лева такса за
връчване на покана чрез ЧСИ; 23,94лева, представляваща такса за обслужване на
разплащателна сметка. Претендират се и направените в производството разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В изпълнение на разпореждане No 11465 / 26.07.2021г., издадено по посоченото
ч.гр.д. № 10870/2021 г. на ВРС, с което производството е оставено без движение и на
заявителя е указано да конкретизира основание, въз основа на което са начислени
претендираните разходи за уведомяване, както и начина, по който е формиран размера им,
„Инвестбанк“ АД сочат, че съгласно чл. 10.2.1. от Договора за кредит кредитополучателят
дължи заплащането и на всички разходи за принудително събиране на дълга, към които се
включват и разходите за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита в размер
на 60 лева, каквито са направени по кредита на П. СТ. БР.. Поради което и този вид
разноски имат договорен характер. Задължението за тях възниква при наличие на
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя за плащане по договора за
кредит, за което е необходимо по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да бъде изпратена покана
до кредитополучателя, с която задължението по кредита се явява за изцяло предсрочно
изискуем. Не представят други доказателства за реално извършен разход по уведомяването.
След уточнителната молба, ВРС е издал Разпореждане № 15128/30.08.2021 г., с което
е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „УниКредит Булбанк“ АД, срещу длъжника П. СТ.
2
БР., за следните суми: 4837,87лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА000883/24.11.2020г.; 661,15лева,
представляваща просрочена договорна възнаградителна лихва за периода 05.12.2020г. до
08.06.2021г.вкл; 278,16лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода
05.01.2021г. до 22.07.2021г.вкл, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението- 23.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
23,94лева, представляваща дължими такси за обслужване на разплащателна сметка за
периода 26.01.2021г. до 26.06.2021г., както и сумата от 165,51лева, представляваща сторени
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение,
съобразно уважената част на искането, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е отхвърлено
заявлението В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение за
сумата 60лева- такса за връчване на покана чрез ЧСИ и за пълния размер на претендираните
разноски.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението, че с клаузата на чл.10.2.1 от
договора се регламентира дължимост на разходи, които по естеството си са свързани с
управлението на кредита, въпреки забраната по чл. 10а, ал.2 ЗПК и влиза в противоречие с
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на потребителя
законът признава на кредитора право на обезщетение за неизпълнението в размер само и
единствено на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
каквото претенция е заявена, не се споделят от настоящия състав.
Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната
изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да предхожда по време
подаването на заявлението. В този случай, съобразно чл.418, ал.3 ГПК, настъпването на това
обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез официален, или изходящ от
длъжника документ. В този смисъл и разноските по уведомяването не съставляват такси за
действия, свързани с управлението на кредита. Разноските по уведомяването са за действия,
които се изискват по закон и са във връзка с установяване на обстоятелство, което се явява
предпоставка за надлежното възникване на предсрочната изискуемост на вземането на
кредитора и възможността да упражни правата си.
Съобразно, обаче, изискването на чл. 417 т.2 от ГПК / изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г./,
заявителят – банка в процесния случай, освен извлечение от счетоводните си книги следва
да приложи и документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения, включително приложимите общи условия. Към заявлението е представен
договор за банков кредит и общи условия, но не и доказателства за извършените разходи за
уведомяването, каквито се твърди да са направени от кредитора в уточнителната му молба
3
пред ВРС и в частната жалба.
Поради гореизложеното и сумата от 60 лв.-разходи за уведомяване не се установява
да се дължат, като в този смисъл и разпореждането на районния съд като краен резултат е
правилно и законосъобразно, макар и поради различни от посочените от заповедния съд
мотиви.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди, като разноски в този случай не следва да се присъждат
на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15128/30.08.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10870
/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 21580
/23.07.2021 г., подадено от „Инвестбанк“ АД, гр. София срещу длъжника П. СТ. БР., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумата от 60 /шестдесет/ лева – такса за връчване на покана чрез ЧСИ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4