Определение по дело №31/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 от ГПК.

Жалбоподателят “. К., чрез пълномощника си А. И. Б. М. обжалва Разпореждане № 170 от дата 19.01.2011г. по Г. дело № 49/2011 г. по описа на СмРС, с което съда в производството по чл. 417 ГПК е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК срещу “. Е. за сумата от 17 760.00 лв., представляваща вземане за неплатени от длъжника наемни вноски за периода от м. април 2009г. до м. ноември 2010г., произтичащо от договор за наем от 12.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните, както и разноски в заповедното производство в размер на 356.00 лв. за ДТ и 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят навежда доводи, че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като моли за неговата отмяна.

Съдът като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и се запозна с данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения в закона преклузивен срок и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите пред въззивна инстанция.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Пред РС-С. е подадено заявление от “. К., с което на основание чл. 417 т.3 от ГПК се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против “. Е. за сумата от 17 760.00 лв., представляваща вземане за за неплатени от длъжника наемни вноски за периода от м. април 2009г. до м. ноември 2010г., произтичащо от договор за наем от 12.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните, както и разноски в заповедното производство в размер на 356.00 лв. за ДТ и 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Иска се и издаване на изпълнителен лист за посочените суми.

Към заявлението е приложен Договор за наем от 12.03.2008г. с нотариална заверка на подписите на страните. Видно от разпоредбата на чл. 4. 1) договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.03.2008г., като в чл. 4. 2) е посочено, че същият може да бъде продължен само след изричното му писмено преподписване от двете страните.

Няма спор, че представеният договор за наем, с нотариална заверка на подписите попада в обхвата на разпоредбата на чл.417 т.3 въз основа, на който заявителя може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с оглед разпоредбата на чл. 418 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 418 ал. 2 ГПК, за да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдът следва да извърши задължителна проверка на две неща: дали представеният документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице първата кумулативна предпоставка, визирана в посочената разпоредба, т.е представеният договор за наем от дата 12.03.2008г. с нотариална заверка на подписа на страните е редовен от външна страна, съдържа всички необходими и изискуеми от закона реквизити за този вид облигационно правоотношение. Не е налице обаче втората задължителна предпоставка - представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е вземане което е изискуемо. Видно от представения договор за наем съконтрахентите са уговорили изрично каква да бъде неговата продължителност-една година считано от 01.03.2008 до 01.03.2009г., като продължаването на този срок е свързано с настъпване на изрично посочено допълнително условие-писменото му преподписване. Такова допълнително съглашение между двете страни по правоотношението не е представено пред настоящата съдебна инстанция.

Жалбоподателят твърди, че дължимата от наемателя наемна цена е за периода месец април 2009 до месец ноември 2010г. и възлиза в размер общо на 17 760.00 лв. Сумите, които са предмет на претенция от страна на заявителя са за период извън посочения едногодишен срок на договора. За да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист е необходимо документът, който е представен да съдържа в себе си задължение за плащане на определена парична сума, т.е в полза на кредитора да е уговорено по вид и размер право, което подлежи на принудително изпълнение. Очевидно е че представеният договор за наем, въз основа, на който е поискана заповедта за изпълнение, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за посочения период в посочения размер.

Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, че представените двадесет на брой фактури и Протокол от 30.11.2010г., обективиращ воля за прекратяване на наемното правоотношение, съдържат в себе си воля за продължаване на наемното правоотношение, а от там и дължимост на наемни вноски за посочения в заявлението период. Както вече бе отбелязано страните изрично са уговорили условия за продължаване на наемното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. При една такава изрична клауза в договора за наем и с оглед разумното тълкуване волята на договарящите страни е невъзможно да се стигне до извода, че страните чрез представените допълнително документи- фактури и Протокол от 30.11.2010г. са постигнали воля за неговото продължаване. Освен това дори и да се приемем, че такава воля действително е налице представените фактури и протокол като документи не попадат в нито една от хипотезите на чл. 417 ГПК и следователно въз основа на тях не може да бъде издадена заповед незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК. Съгласно тази разпоредба по реда на заповедното производство могат да се претендират притезания, които се основават на изрично изброени в закона документи, в обхвата на които фактури и протокол, носещ подписа на двете страни не попадат.

До същите правни изводи в обжалваното разпореждане е достигнал и първоинстанционният съд, поради което същото следва да бъде потвърдено:

Водим от горното Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 170/19.01.2011г по частно гражданско дело № 49/2011г. по описа на С районен С.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.