№ 133
гр. Кърджали, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500173 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 142/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1465/2024 г.,
Районен съд – Кърджали е признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК, че О. дължи на „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
бул. „Х.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл.318 от ТЗ, във вр. с чл.200,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 000 лв. - главница по фактура №
**********/07.03.2022 г., представляваща вземане за продажна цена за
материали по стокова разписка № 11/07.03.2022 г. на Кметство С., общ. К.,
както и сумата в размер на 891.63 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 09.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 522/22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1156/2024 г. на
РС-Кърджали. С решението ответникът О. е осъден да заплати на ищеца „С.“
ЕООД сумата от 1 430 лв., съставляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 5223/07.05.2025
г.(п.кл.05.05.2025 г.), подадена от ответника О., чрез пълномощник адв. Г. Б., с
1
която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно, в
частност като необосновано, несъобразено с доказателствата по делото и с
материалния закон. Излагат се съображения.
Жалбодателят оспорва като неправилен изводът на първостепенния
съд, че между О. и ищецът „С.“ ЕООД е сключен неформален договор за
търговска продажба, подписан от законния представител на ответника, без да
приеме доводите, че липсват доказателства за извършено от ответната страна
възлагане на доставка на стоката; че не са налице доказателства за място, дата
и на кого са доставени процесните материали; че не са налице приемо-
предавателни протоколи или други документи, които да доказват
извършването на доставката. Твърди се в този смисъл, че от обжалваното
решение не ставало ясно на кои точно доказателства то се основава, което го
правело немотивирано.
Изложени са и съображения, че по делото отсъствали доказателства
установяващи спазването на съществуващите при ответника формални
правила за поемане на задължения. Отсъствието на заявка, на приемо-
предавателен протокол, необходими за извършване на предварителен контрол
преди поемане на задължение в О., водело до основателни съмнения, че такъв
договор действително е сключен и по него ответната община е задължена.
Изложени са съображения, че тези правила не са вътрешни и, че
ищецът като толериран доставчик на различни стоки и услуги за О. е бил
запознат с действащите правила за финансов контрол там.
Жалбодателят моли решението да бъде отменено и постановено друго,
с което предявените исковете бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил чрез процесуален
представител отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в
първоинстанционното производство - „С.“ ЕООД, в който са изложени
съображения за неоснователността й. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание жалбодателят О. не се представлява. Представя
писмено становище.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба „С.“ ЕООД, се
2
представлява от процесуалния си представител, който поддържа подадения
отговор.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните по повод жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В смисъла на изложеното, при извършената
служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният
съд констатира, че същото е валидно и допустимо, а относно необходимата
проверка на неговата правилност съобрази следното :
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.318 от ТЗ, във
вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „С.“ ЕООД против О.
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
предявяването на които се цели да бъде признато по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение № 522 от
22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1156/2024 г. на Pайонен съд - Кърджали, сума в размер
на 3000 лв. с ДДС, съставляваща главница по фактура №
**********/07.03.2022 г. и сумата в размер на 891.63 лв., съставляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция до окончателното й изплащане, както и направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
От приложеното заповедното производство по ч.гр.д. №1156/2024 г. на
Pайонен съд – Кърджали, се установява, че в полза на „С.“ ЕООД против О. е
издадена Заповед за изпълнение № 522/22.08.2024 г. за изпълнение на парично
3
задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 3 000 лв.- главница по
фактура № **********/07.03.2022 г. и сума в размер на 891,63 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от издаване на заповедта до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 77.63 лв. –държавна такса и 890 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника/ответник О., и в дадения
месечен срок заявителят/ищец „С.“ ЕООД е предявил настоящите искове, т. е.,
установява се допустимостта на производството по реда на чл. 422, във вр.с
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От фактическа страна, от приобщената по делото Стокова разписка №
00000000011/07.03.2022 г., подписана от доставчик-„С.“ ЕООД, а за получател
за Кметство С. от св. Ш. М., в не оспореното й качество на ***** на Кметство
С. се установява, че ищецът е извършил доставка и продажба на стока с №
9415, и вид – МРЕЖА ОГРАДНА 5,5Х5,5/h 1.5 10 м – 1.9 мм; мярка- метър,
количество 50.0000, единична цена 6.0833, ц.6% ТО – 41.67, на стойност 2 500
лв., с дължим ДДС от 20 %, и със сума за плащане 3 000 лв., при договорено
плащане с платежно нареждане.
За извършената доставка е била издадена процесната фактура №
**********/07.03.2022 г. за сумата в окончателния размер от 3 000 лв. с ДДС.
О. не доказа да е заплатила дължимата сума по издадена фактура, поради
което дължи за търсения период от 07.03.2022 г. до 21.08.2024 г. мораторна
лихва в установения, съгласно заключението на ССчЕ размер от 891.63 лв.
Разпитаният в производството св. Х. А., към момента на издаване на
процесната фактура ***** на О., в откритото съдебно заседания потвърждава,
че положеният подпис в процесната фактура за получил стоката, е негов. А
фактът на получаване на стоката в Кметство С. бил устно потвърден от
******* на кметството, който и подписал процесната разписка. Последното се
установява и от показанията на св. Ш. М., която към момента на издаване на
процесната разписка заемала длъжността ***** на Кметство С.. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че получената оградна
мрежа устно била заявена чрез кмета от жителите на кметството и била
4
необходима за заграждане на гробищния парк в селото. Св. Х. А. установява и,
че лично констатирал, че оградна мрежа е положена на гробищния парк на
кметството, за което и била закупена.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, се установява и, че
процесната, издадена от ищеца „С.“ ЕООД фактура № **********/07.03.2022
г. за извършена продажба на стоки на стойност 3 000 лв. с ДДС с получател О.,
е осчетоводена в счетоводството на О. към 30.12.2022 г. по Кредита на
счетоводна сметка 4010, по партидата на доставчика „С.“ ЕООД, и че
счетоводната операция засяга дебита на сметка 6016- Разходи за строителни
материали. Съгласно заключението на вещото лице, процесната фактура,
ведно с приложената разписка отговаря на изискванията на чл.6 от ЗСч.
Съгласно същото заключение, със Заповед № 200/17.02.2016 г. на
Кмета на О. били утвърдени, като част от Системата за финансово управление
на О.: Процедура за предварителен контрол при поемане на финансово
задължение и извършване на разход в О. - К. и Процедура за предварителен
контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от
второстепенните разпоредители с бюджет в О.. А със Заповед №
566/02.06.2021 г. на Кмета на О. били утвърдени, като част от Системата за
финансово управление на О. и Правила за функциониране на Системата за
финансово управление и контрол в О..
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна
и от тази инстанция фактическа обстановка, е формулирал правни изводи,
които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл. 272 от ГПК
препраща към тях, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи,
настоящият състав намира за необходимо да посочи и следното :
По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
В казуса, ищецът основава вземането си от ответника на двустранно
подписана от страните по делото фактура № **********/07.03.2022 г.,
придружена от стокова разписка № 11/07.03.2022 г. Изобилстващата в този
смисъл съдебна практика, обективирана и в постановените Решение №
5
103/11.07.2014 г. по т. дело № 2334/13 г. на ІІ т. о. и Решение № 211 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., приема, че
договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата -
стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена
форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за
целта фактура, и както установява вещото лице същата съгласно
притежаваните си реквизити и приложения отговаря на изискванията на чл.6
от ЗСч, съставлява доказателство за сключването на договора. Безспорно
процесната фактура може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото същата е осчетоводена и при ответника, а това определено
представлява признание за възникването и изпълнението на продажбеното
правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. В тази връзка
оспорването на сключения между страните договор за търговска продажба,
съдът намира за неоснователно, доколкото представената по делото фактура
съдържа необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по
повод на което е издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. А с установеното в
подписаната стокова разписка предаване на процесната стока, респ. с
установеното й полагане, настоящата инстанция намира, че е изпълнено и
изискуемото се, съгласно цитираната във въззивната жалба разпоредба на чл.
24, ал. 2 от ЗЗД индивидуализиране на родово определените вещи.
Относно направеното във въззивната жалба изрично възражение, че
при липсата на заявка за извършване на разход и на приемо-предавателен
протокол, задължителни за извършването на предварителен контрол преди
поемане на задължение, съгласно приетите в О. процедури, настоящата
инстанция намира за необходимо изрично да посочи, че тази липса определено
не може да породи съмнения, че такъв договор действително е сключен и О. е
задължена по него. И това е така, защото съществуващите въз основа на
издадени от кмета на О. заповеди за приемане на процедури, в частност -
Процедура за предварителен контрол при поемане на финансово задължение и
извършване на разход в О. – К.; Процедура за предварителен контрол при
поемане на финансови задължения и извършване на разходи от
6
второстепенните разпоредители с бюджет в О. и Правила за функциониране
на Системата за финансово управление и контрол в О., са вътрешно
ведомствени актове, които касаят вътрешноорганизационни процеси и
отсъствието на изискуемите се от тях документи и/или процедури могат да
доведат до друг вид отговорност /напр. трудовоправна,
административноправна или наказателноправна отговорност/ за служители на
О., но определено не могат да породят в производството съмнения за
наличието на процесните договорни правоотношения. Дори и да се приеме
доводът на жалбодателя, че ищецът като доставчик на различни стоки и услуги
за О. е бил запознат с действащите там правила за финансов контрол, то и в
този случай необходимото спазване на тези правила е вменено на служителите
на О., но не на нейните външни контрагенти.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде потвърдено като
правилно.
В полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
поисканите разноски, в доказания размер от 1100 лв., съгласно приложен
Договор за правна защита и съдействие от 19.06.2025 г.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142/03.04.2025 г., постановено по гр.д. №
1465/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА О., с ЕИК *********, с адрес гр.К., бул.“Б.“ №**, да заплати
на „С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К.,
бул.“Х.“ №**, вх.“*“, ет.*, ап.*, направените във въззивното производство
разноски в размер на 1 100 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8