№ 454
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100502369 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Ц. Н. Ц. и „Топлофикация София“
ЕАД, срещу Решение № 4087/14.12.2023г., постановено по гр. дело №
9533/2022г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца
против ответницата искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена Заповед №
2755/04.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 5323/2022г. описа на ВРС, а именно:
1. 1 200,52лв. – главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ******, инсталация **********/аб. №
******, начислена за периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 04.02.2022г. до окончателно изплащане на
вземането;
2. 207,82лв. – лихва, върху главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия, начислена за периода от 03.03.2020г. до 26.01.2022г.;
3. 48,44лв. – главница за дялово разпределение, начислена за периода от м.
юли 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането;
4. 8,16лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за
1
периода от 31.08.2019г. до 26.01.2022г.,
като неоснователни и погасени чрез плащане в хода на процеса.
Образувано е и по въззивна жалба на Ц. Н. Ц., срещу Решение №
2734/17.07.2024г., постановено по гр. дело № 9533/2022г. по описа на ВРС, с
което е оставено без уважение искането на ответницата за допълване на
Решение № 4087/14.12.2023г. по реда на чл. 250 ГПК.
В подадената от Ц. Н. Ц. въззивната жалба вх. № 177/02.01.2024г.,
уточнена с въззивна жалба вх. № 319/03.01.2024г., се поддържат доводи за
неправилност и необоснованост на Решение № 4087/14.12.2023г., поради
липса на формирани мотиви по възраженията в отговора, както следва: 1.) за
нищожност на протокола от Общото събрание на Етажната собственост от
22.04.2002г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, евентуално за
незаконосъобразност на взетите решения поради липса на кворум; 2.) за
нищожност на договор № 1275/24.04.2002г. между Етажната собственост
„******“ – гр. София и „Бруната“ ООД – гр. София, на осн. чл.26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, поради противоречие на закона,
липса на съгласие и сключването му от нелегитимен представител на ЕС; 3.) за
липса на доказателства за обнародване на Общите условия в един централен и
един местен ежедневник и 4.) за наличието на колизия между чл. 153, ал. 2 ЗЕ
и чл. 62 ЗЗП, относно която е налице ТР № 2/25.05.2017г. по тълк. дело №
2/2016г. на ОСГК на ВКС.
В депозирания отговор въззиваемата страна „Топлофикация София“
ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за
отхвърлянето и.
̀
В подадената от „Топлофикация София“ ЕАД въззивна жалба №
2467/11.01.2024г., се поддържат доводи, че в нарушение на чл. 76 ЗЗД съдът
неправилно е приел, че ответницата е заплатила дължимите по делото суми,
без да се мотивира как е определил кое задължение е най-обременително.
Твърди се, че видно от представените квитанции от „Изипей“ АД, заплатените
суми са за друг период, различен процесния. В тях са посочени фактури за
следващия отоплителен сезон, поради което са неотносими към спора. В
системата на външния доставчик съдебните фактури изобщо не фигурират,
респ. не се плащат. Липсват доказателства ответницата да е поискала
различно осчетоводяване. Твърди се и допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на извършена преценка относно доказателствената
стойност и годността на заключението на допълнителната ССЕ.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Ц. Н. Ц. депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението се основава на
допусната и приета допълнителна ССчЕ, неоспорена от ищеца, според която
са установени извършени плащания чрез външен доставчик, които са
постъпили в счетоводството на ищеца за погасяване на задълженията на
ответника. Ищецът не е представил доказателства за наличието на други, в т.
ч. по-обременителни задължения на ответника, които да бъдат съобразени от
вещото лице при изготвяне на ССчЕ. Поддържа, че съдът правилно е
приложил чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В подадената от Ц. Н. Ц. въззивна жалба вх. № 6683/20.08.24г. срещу
допълнителното решение се поддържа, че произнасянето на съда по предмета
на делото предполага обсъждането на доказателствата и аргументите на
страните в тяхната цялост и съвкупност. Неизпълнението на това изискване на
2
процесуалния закон, обосновава извод, че в случая съдът не се е произнесъл
изцяло по предмета на спора и постановеното по делото решение следва да се
допълни. Прави искане за отмяна на Решение № 2734/17.07.2024г. и даване на
указания на ВРС да допълни постановеното решение с произнасяне по
доводите на ответника за липса на надлежно оповестяване на Общите условия
и на легитимно решение на ОС на ЕС, както и за наличието на колизия между
чл. 153, ал. 2 от ЗЕ и чл. 62 ЗЗП в контекста на ТР № 2/25.05.2017г. по тълк.
дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
В подадения отговор „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето и.
̀
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България“ООД, не
изразява становище по жалбите.
За да се произнесе по спора, въззивният съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415 ГПК при условията на първоначално обективно и
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че по отношение на топлоснабдения имот, находящ се в ******, ответницата
Ц. Н. Ц. дължи на ищеца следните суми: 1 200,52лв. – главница за доставена и
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в ******, инсталация **********/аб. № ******, начислена за
периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 207,82лв. – лихва,
начислена за периода от 03.03.2020г. до 26.01.2022г.; 48,44лв. – главница за
дялово разпределение, начислена за периода от м. юли 2019г. до м. април
2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.02.2022г. до окончателно изплащане на
вземането; 8,16лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.08.2019г. до 26.01.2022г., за които е издадена
Заповед № 2755/04.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5323/2022г. описа на ВРС.
Ищцовото дружество излага, че ответницата е негов клиент по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и осъществява доставка на топлинна енергия на процесния
имот, която за процесния период е доставена, но незаплатена. Етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната“
ООД, което начислява сумите за потребление по прогнозни месечни вноски и
изготвя изравнителни сметки.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение с „Бруната“ ООД, която начислява сумите за потребление по
прогнозни месечни вноски и изготвя изравнителни сметки. Част от
задълженията са формирани по време на въведените в страната ограничения
от пандемията COVID-19, в който период е било затруднено заплащането им.
Излага, че размерът на задължението е значително по-малък.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България“ООД, не
изразява становище по предявените искове.
3
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от НА № 57, том XLVIII, дело № 9395/95г. на нотариус при
Софийска нотариална служба към СРС, ответницата е изключителен
собственик на топлоснабдения имот.
Видно от Протокол от 22.04.2002г., собствениците на имоти в сградата, в
която се намира и процесният апартамент, са постигнали съгласие за възлагане
извършването на услуги по дялово разпределение на топлинна енергия на
дружеството „Бруната“ ООД. Протоколът е подписан от собственици на
обекти в сградата, вкл. и от ответницата под № 13.
Възлагането за процесната сграда, вкл. за апартамента на ответницата, се
установява от Договор № 1275/24.04.2002г. за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и
разпределяне на топлинна енергия.
Приложени са ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, както и договор № Д-0-
72/09.06.2020г. сключен между ищеца и третото-лице помагач за извършване
на дялово разпределение от последния в сгради в гр. София, който частично
обхваща процесния период.
Приложени са множество счетоводни документи за начисляване на
претендираните в настоящото исково производство суми.
От заключението на ССЕ се установява, че непогасените от ответницата
задължения за предоставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г. са в общ размер на 1 200,52лв. Задължението за дялово
разпределение за същия период е в размер на 48,44лв. Мораторната лихва
върху главницата за предоставена топлинна енергия, начислена за процесния
период, е в размер на 207,82лв., а тази върху задължението за дялово
разпределение, начислена за същия период – 8,16лв. От счетоводните данни е
видно, че ответницата е извършила три плащания, както следва: на
12.05.2022г. – 100лв., на 14.06.2022г. – 200лв. и на 06.12.2022г. – 50лв.
От заключение на допуснатата във въззивната инстанция ССЕ се
установява, че за периода м. май 2021г. до м. септември 2023г. ответницата е
извършила плащания чрез EasyPay към ищеца в общ размер на 1 497,72лв., от
които 50лв. съдебни такси. По делото не са представени разписки за плащане
чрез EasyPay, от които да е видно посоченото от платеца основание за
транзакцията. По счетоводни данни на ищеца, с тези суми са покривани
текущи задължения, а не процесните. Разпределението на тези плащания е
следното: 1 380,94лв. – главница за реално доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м. ноември 2021г. до м. юли 2023г., 63,84лв. – главница за
дялово разпределение за същия период и 2,94лв. лихви. Към 15.09.2023г.
ответницата има задължения към ищцовото дружество, както следва:
1 200,52лв. – главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за
топлоснабдения имот за периода м. май 2019г. до м. април 2021г. и лихва
върху това задължение в размер на 185,48лв., както и 48,44лв. – главница за
дялово разпределение за периода м. юли 2019г. до м. април 2021г. и лихва
върху това задължение в размер на 5,47лв. Извършените плащания са
достатъчни да погасят процесните задължения в цялост.
С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният
4
съд приема от правна страна следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество, включително жалбата на Ц. Н. Ц. срещу основното решение.
Диспозитивът на решение, с който се отхвърля иска поради това, че вземането
не е възникнало е еднакъв с този, при който искът е отхвърлен поради
извършено плащане в хода на процеса. При това положение ответницата с
основание няма да е доволна от решение, с което съдът отхвърля иска, но не
защото приема правоизключващото и възражение за възникване на
̀
задължението за основателно, а защото приема задължението за погасено чрез
плащане. Т. е. макар и като резултат, основното решение да е благоприятно за
нея, ответницата има правен интерес да го обжалва, тъй като сумите, които са
отнесени за погасяване на задължението и, предмет на настоящото
̀
производство, могат да бъдат недължими или отнесени за период, различен от
процесния.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваните решения са валидно постановени в пределите на
правораздавателната власт на съда. Същите са и допустими, доколкото са
постановени при наличието на положителните и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск.
По отношение правилността на основното решение, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите
на нарушение на императивна правна норма.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. В конкретния случай по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на
валидна облигационна връзка между него и ответницата, количеството
доставена топлинна енергия и тяхната стойност, както и дялово
разпределение за процесния период и имот. В случай, че тези факти бъдат
безспорно установени, за ответницата възниква тежест да докаже фактите,
които погасяват вземането.
Фактът, че процесното жилище е топлоснабдено и присъединено към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество не е спорен между страните.
От приложения нотариален акт се установява, че ответницата е изключителен
собственик на този апартамент, считано от 31.05.1995г., следователно същата
има качеството потребител на енергийни услуги за процесния обект. Не се
спори пред настоящата инстанция, че ищцовото дружество е изпълнило
своето задължение да достави процесното количество топлинна енергия до
обекта на клиента и да извърши дялово разпределение. Не се спори и, че
изчисленията са правилни, както и че ответницата не е заплатила в срок
сумите по издадените и приложени по делото фактури за процесния период. С
извършените след м. май 2021г. плащания за доставена и потребена топлинна
енергия, както и за дялово разпределение, ответницата не заявява кои свои
задължения към ищеца погасява – текущи или стари, вкл. за процесния
период.
В процесния казус съществуването на облигационно правоотношение
5
между страните е уредено съгласно чл.150 ЗЕ, където е указано, че
топлопреносното предприятие продава топлинна енергия при публично
известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите,
които купуват топлинна енергия от снабдителя, без изрично писмено
приемане.
Оплакванията за липса на доказателства за обнародване на ОУ в един
централен и един местен ежедневник са неоснователни. Обнародване в
"Държавен вестник" не се изисква, а при липса на приложени доказателства,
установяващи публикуването на одобрените от КЕВР ОУ в един централен и
местен ежедневник, не е пречка, ако на съда му е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в
решението. Процесните Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, приети
с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г. на Съвета на директорите и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, са публикувани във
вестник "19 минути" и във вестник "Монитор" на 11.07.2016г. и са в сила от
10.08.2016г. Същевременно, ответницата нито твърди, нито по делото има
данни, да е упражнила правото си на възражение срещу тези ОУ в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Всички оплаквания на ответницата, касаещи нищожност на протокола от
ОСЕС от 22.04.2002г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, евентуално за
незаконосъобразност на взетите решения поради липса на кворум, също са
неоснователни. Общите правила за недействителност на сделките по чл. 26
ЗЗД спрямо решения на Общото събрание на етажните собственици,
обективирани в протоколи и др. или спрямо сключени договори вследствие на
взети решения, не намират приложение. Настоящият състав споделя
практиката, обективирана в Решение № 39/19.02.2013г., постановено по гр.
дело № 657/2012г. по описа на ВКС, Решение № 50024/27.03.2023г.,
постановено по гр. дело № 978/2022г. по описа на ВКС и др., според която
решенията на етажната собственост са особен вид многостранни актове, взети
от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел и за
тях не намират приложение правилата за нищожност по ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията
на етажната собственост е съдебен, ограничен е с преклузивен срок за
предявяване на иска и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието, на осн. чл.40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е
активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на
собствениците на обекти от етажната собственост. Налице са и други
различия, които обосновават този извод. С оглед изложеното, твърденията на
ответницата, че процесното ОСЕС не е свикано законосъобразно, не е взело
легитимни решения за сключване на договор № 1275/24.04.2002г. и за
определяне на лице, което да го подпише, както и за липса на съгласие от
страна на етажните собственици, са несъстоятелни. Същевременно липсват
доказателства да е проведено нарочно производство по чл. 13 ПУРНЕС, с
което да са атакувани с конститутивен иск за отмяната им посочените
решения и договор. Сроковете за предявяването му понастоящем са изтекли,
дори да се приеме, че ответницата е узнала за решенията едва с получаване на
препис от исковата молба на 26.08.2022г. Наведените твърдения за
6
незаконосъбразност на решенията поради нарушаване на правилата за
свикване и провеждане на събранието не могат да бъдат разглеждани
инцидентно в настоящия процес.
По същите съображения е неоснователно и оплакването, че договорът за
топлинно счетоводство е сключен от нелегитимен представител на ЕС.
Договорът е подписан въз основа на изрично взето решение на ОСЕС,
обективирано в Протокол от 22.04.2002г., от избрания от събранието
пълномощник, които решения не се твърди и установява да са атакувани по
надлежния ред в изискуемия срок, независимо че ответницата е присъствала
на събранието, видно от приложения към протокола списък. Дали списъкът
представлява неразделна част от протокола и дали положеният в него подпис
на ответницата е автентичен, са въпроси досежно истинността на документа,
която не е опровергана по реда на чл.193 от ГПК, поради липсата на
отправено от ответницата в първата инстанция изрично искане и ангажиране
на съответните доказателства. Отделно от това тези въпроси отново касаят
законосъобразността на решенията на ОСЕС, която не подлежи на инцидентен
съдебен контрол. При липса на инициирано от ответницата производство по
чл.193 от ГПК досежно подписа на лицето, подписало договора за топлинно
счетоводство, не би могло да се направи извод, че същият не е положен от
изрично овластения пълномощник. С оглед изложеното неоснователни се
явяват възраженията на ответницата за нищожност на договор №
1275/24.04.2002г. между ЕС „******“ – гр. София и „Бруната“ ООД – гр.
София, на осн. чл.26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД,
поради противоречие на закона и липса на съгласие. Не на последно място при
липса на спор относно потребените количества топлинна енергия,
евентуалната недействителност на договора за топлинно счетоводство не
рефлектира върху дължимостта и размера на задълженията.
Не е налице и твърдяната от ответницата колизия между чл. 153, ал. 2 ЗЕ
и чл. 62 ЗЗП. С ТР № 2/25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
изрично е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 вр. пар.
1 ДР на ЗПП. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е „решава мнозинството”. Разрешението важи и за заварените от
ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на
този закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на уредбата, която допуска
топлоснабдяване на сградите само по искане на всички (първоначално, а
понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на
ползване), така и преустановяването на доставката на топлинна енергия се
решава от всички (първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване). Поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство
от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
С оглед изложеното, доколкото в случая се касае за заварено правоотношение,
не ищецът следва да докаже наличие на съответното мнозинство за ползване
на услугата, а ответникът следва да докаже, че е налице такова за
7
преустановяването й. Подобно доказване в случая не е проведено.
Относно приложението на чл. 76 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 6 ОУ, когато клиентът има две и повече дължими
суми, вкл. съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Съгласно
пар. 1 ОУ за неуредените с настоящите ОУ въпроси се прилага действащото
законодателство в Република България. Текстът на ОУ е почти идентичен с
този, възприето в чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разясненията в ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС условията и поредността за погасяване на задълженията по
чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. В настоящия случая липсва такава уговорка. При предложено
от длъжника и прието от кредитора изпълнение при условия и ред, различни
от определените в договора или в закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не намират
приложение. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.2 ЗЗД, то изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно, определено по основание и размер. Когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът
може да заяви кое задължение погасява. Член 76, ал. 2 ЗЗД се отнася до
погасяването на паричните задължения, когато при недостатъчно изпълнение
се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента или според поставения за тълкуване въпрос от главница
и лихви – нееднородни задължения. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което изпълнение не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой
елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да
извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Кредиторът не може да
откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с
оглед размера на задължението.
В случая са налице две лихвоносни парични задължение за периода от м.
май 2019г. до м. април 2021г., включващи главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия и главница за дялово разпределение. От заключенията по
допуснатата ССЕ се установява, че ответницата е извършила плащания в общ
размер на 1 497,72лв., като 415лв. са заплатени преди датата на подаване на
заявлението в съда. Установява се, че ответницата не е заявила избор кое
задължение погасява. Вещото лице посочва, че тази сума е отнесена за
погасяване на текущи по-късно възникнали задължения, а не задълженията за
процесния период. Ищецът, в чиято тежест е било, не е доказал, че
ответницата е посочила като основание за плащането различни от процесните
8
задължения и по-конкретно, че в системата на EasyPay фигурират само
вземания, които са несъдебни. Изложеното налага извод, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като с извършените
плащания бъдат погасени най-старите задължения, а именно процесните, след
като по делото не се твърди и установява да има предходни такива. Доколкото
извършените плащания са достатъчни да погасят процесните задължения в
цялост, исковете следва да бъдат отхвърлени с оглед извършеното плащане в
хода на процеса.
Въззивната жалба на ответницата срещу допълнителното решение също
е неоснователна. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане,
̀
като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на
субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да
е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от
спорния предмет. В настоящия случай, районният съд бил сезиран единствено
с положителни установителни искове за дължимост на определени суми, а не
и с искове за обявяване нищожност на договор № 1275/24.04.2002г. между ЕС
„******“ – гр. София и „Бруната“ ООД – гр. София или за прогласяване
нищожността на Протокола от Общото събрание на Етажната собственост от
22.04.2002г. Както и първоинстанционният съд е посочил, в доклада по делото
не е приел за разглеждане такива искове, а освен това ответницата не имала
възражения по проекто-доклада в проведеното на 09.12.2022г. открито
съдебно заседание. По наведени възражения за нищожност, съдът няма
задължение да се произнася с отделен диспозитив, а ги обсъжда единствено в
мотивите си с някои изключения, предвидени в чл. 298, ал. 4 ГПК. Не са
налице основания за допълване на основното решение, тъй като съдът се е
произнесъл по целия спорен предмет, който е предмет на разглеждане и
понастоящем.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат на нито
една от страните.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4087/14.12.2023г., постановено по
гр. дело № 9533/2022г. по описа на ВРС, 43 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2734/17.07.2024г., постановено по реда
на чл. 250 ГПК по гр. дело № 9533/2022г. по описа на ВРС, 43 състав.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната България“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ №85.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10