Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч, 24.07.2019г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешкият
окръжен съд гражданска
колегия в публично
заседание на втори юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА гр.Д N 372 по
описа
за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази :
Производството с
правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
По делото е постъпила въззивна
жалба вх. № 2704/13.05.2019 г. от В.Х.Г. *** ЕГН ********** срещу решение № 135/23.04.2019 г. по гр.д. № 990/2018 г. на
РС-Троян. Счита същото за неправилно, постановено при липса
на категорични доказателства и неизяснена напълно фактическа обстановка.
Посочва, че съдът е кредитирал изцяло заявеното от ищеца, както и представените
от него писмени доказателства, а от друга страна изцяло е игнорирал казаното от
мен и представените от мен писмени доказателства. Счита, че не е получил в
пълен обем и със съответното качество услугите, за които са се договорили с
ищеца. Изтъква, че още в началото на 2018 год. са се появили проблеми с
качеството на услугите „Интернет" и „Сателитна телевизия" и веднага е
сигнализирал за проблема в офиса на ищеца, както устно, така и писмено. В
подкрепа на изложеното посочва отговора от ищеца на лист 90 от
първоинстанционното дело, в което същия признава, че действително е имало
сигнали /не един/ за затруднено ползване на услугите „Интернет" и „Сателитна
телевизия", като твърди, че проблема бил отстранен. Счита, че посоченото
обстоятелство категорично не отговаря на истината, което смята, че се доказва
от последващите жалби и оплаквания от негова страна. Излага, че от с.Б. има и
други хора , които се оплакват от лошото качество на сигнала , подаван от
ответника, като счита, че това се дължи на географското положение на селото,
което смята, че е проблем на ответника. Относно сумата от 318.45 лева излага,
че от приложените фактури е видно, че са начислявани суми за месечни такси -
абонаментни такси, лизингови вноски, пакети минути и други, като от тока
описаното не става ясно какво точно е начислил ищеца и за каква точно услуга е
начислението на тези суми. Излага, че от фактурите е видно, че за периода от
месец юни 2018 до месец октомври 2018 год. включително той няма начислени нито
една стотинка за разговори и съобщения, като счита, че това е така, тъй като не
е имал достъп до услугите, които ищеца твърди , че е предоставил. По отношение сумата
от 264.75 лева излага, че ищецът твърди, че тази сума е сбор от неустойки и
сочи три фактури. Посочва, че според исковата молба първата е за сума от три
стандартни месечни вноски, докато в самата фактура е посочено , че това е една
месечна такса.Втората и третата сума се твърди, че представляват стойността на
получено и невърнато оборудване.Ако това е така, то в случая не става въпрос за
неустойки , а за неизпълнение на клауза на договор или приложение, ако там е
договорено връщане на оборудване. Излага, че всички тези възражения е посочил
пред първата инстанция, но те не са обсъдени и взети под внимание при формиране
на вътрешното убеждение в съда. Твърди, че не следва да плаща за нещо, което не
е получил, а именно качествен интернет и качествена сателитна телевизия.
Изтъква, че в общите условия и в договора и съответните приложения ищецът е
постигнал пълно объркване у него, относно предоставените услуги, тяхното
качество и правата му да се откаже от тях. С оглед гореизложеното моли
въззивния съд да постанови решение, с което отмени изцяло решението на РС-Троян
и постанови ново по същество на спора, с което отхвърли предявените искове.
Подаден
е отговор вх. № 3228/05.06.2019 г. от „***" ЕАД (предишно име „***"
ЕАД), вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: София, ул. ***, чрез пълномощник юрисконсулт М.К. - ищец по гр. д.
№ 990/2018 г. Счита, че въззивната жалба на ищеца по гр. д. № 990/2018 г. на
ТРС, с която се иска отмяната на постановеното по делото решение следва да бъде
оставена без уважение, тъй като постановеното решение е обосновано и правилно.
Моли да с остави без уважение въззивната жалба срещу решението, постановено от
PC - Троян, като въззивният съд го потвърди изцяло. Правят искане за присъждане
на направените от тях разноски пред въззивната инстанция, а именно
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за
правната помощ.
За въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание участва чрез
процесуален представител адв. Ц.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена при мотивите заявени в нея.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован се представлява от юрисконсулст
К..Моли съдебното решение да бъде потвърдено ,като приема,че доводите на
въззивника са необосновани и не следва да се съобразяват.
От представените по гр. д. 990/2018 г. на ЛРС доказателства, от
становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Районен съд-Троян е
постановил решение № 135/23.04.2019 г. по гр.д. № 990/2018 г. на РС-Троян, с
което е признал по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на ”***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***”, ул. ***, представители А.Д.и
М.М., а именно че В.Х.Г., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 583,20 – петстотин осемдесет и
три лева и 20 стотинки, от които 318,45 – триста и осемнадесет лева и 45
стотинки, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г., за
периода 09.05.2017 г. до 09.11.2017 г. и 264,75 – двеста шестдесет и четири
лева и 75 стотинки, представляваща неустойка предсрочно погасяване на договор
за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е В.Х.Г., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на ”***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***”, ул. ***, представители А.Д.и М.М. сумата 75,00 – седемдесет и пет
лева съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и 225,00 – двеста
двадесет и пет лева разноски по настоящето исково производство.
Ловешки окръжен съд приема, че
съдебно решение 135/23.04.2019 г. по гр.д. № 990/2018 г. на РС-Троян е
валидно и допустимо. Съдебният акт е атакуван изцяло и при самостоятелен анализ
на представените писмени доказателства въззивната инстанция счита, че е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен , а предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът съобрази, че е постъпила искова молба №5741/ 26.10.2018 г. от „***”ЕАД-София
против В.Х.Г. с цена на исковете 583.20 лева.Разпореждане от 20.11.2018 г. на
ТРС по гр.д. №990/2018 г. на ТРС е съобщено на въззивника на 23.11.2018 г. На
17.12.2019 г. по пощата е изпратен писмен отговор в ръкописен текст от В.Г. и
доказателства към него. Следователно е спазен законовоустановеният едномесечен срок
и подадения писмен отговор на Г. следва да бъде обсъден. В него той поддържа
становище,че няма договор,че са му спрени услугите след 24.04.2017 г.фактурите
са нередовни и се позовава на изпратените от него жалби до въззиваемия.
Настоящето производство се
развива след подадено по реда на чл. 410 от ГПК от „***”ЕАД-София заявление № 4274/02.08.2018 г. по ч.гр. д №724/2018
г. на ТРС против длъжник В.Х.Г. относно сумата 583,20
лева-от които 318,45 лева-незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г., за периода
09.05.2017 г. до 09.11.2017 г. и 264,75 лева –представляваща неустойка
предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, 75,00 – седемдесет и пет лева съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство. Троянски районен съд е уважил искането в пълен размер
и издал заповед за изпълнение Заповед №299
от 03.08.2018 г. по ч.гр. д №724/2018 та ТРС. Въззивникът е подал възражение №4588/24.08.2018
г, по чл.414, ал.2 от ГПК и районния съд
с разпореждане от 12.09.2018 г. е дал възможност на кредитора в едномесечен
срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. Съдебният
акт е съобщен на заявителя на 25.09.2018 г. , а исковата молба в настоящето
производство е заведена на 25.10.2018 г. и следователно е спазен срока по чл.
415 от ГПК.
Между страните е сключен договор М4800102 от 11.12.2015 г. г.
с предмет предоставяне на абоната на електронни съобщителни услуги, чрез една
или няколко електронни съобщителни мрежи
при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между „***”ЕАД
/преобразувано в „***”/и потребителите на съответната услуга. Договорът не
съдържа конкретните параметри на предоставената услуга,нито препращане към
индивидуализирани приложения. Подписано е приложение №1 към договора ,в което е
посочен активиране на SIM карта 8935901187013876424,
телефонен номер ***при тарифен план трансфер
M при конкретизирани елементи на тарифния план, месечна абонаментна
такса 20 лв. при двугодишен срок на
ползване, отстъпка на месечната абонаментна такса 20%,/каквато по фактурите не
е съобразена/, конкретизиране на минутите изходящи гласови повиквания, трафик на мобилния интернет, цена на минута
изходящо гласово повикване към всички мрежи и цена на един SMS към мобилните
мрежи. В точка 6. 2 на приложение 1 от 11 декември 2015 година е посочен срок
на ползване 24 месеца считано от 11-ти декември 2015 година до 11-ти декември
2017-та година. Последвало е подписване на приложение 3 към договора от 11
декември 2015 година, в който е посочен ценоразпис за ползване на допълнителни
електронни услуги такса инсталация на цифрова телевизия интернет, такса смяна
на адрес на цифрова телевизия, такса активация свързване към мрежата на ***
изходящо повикване при смарт линия,роуминг по няколко тарифни плана и
допълнителни услуги. Към процесния договор от 11 декември 2015 година е
подписано ново приложение 1 при тарифен план eu роуминг limited за телефонен
номер ***и посочената по-горе сим-карта, в което са конкретизирани действащите
цени на роуминг с дневна такса 5.90 лева, за които са относими. В.Г. е подписал
отново приложение 1 / с изписан ръкописен текст към договора от 11-ти декември
2015 година/ и текст на бланката-към
договор „account_ID$ от 17-ти октомври
В.Г. заявява че на 24-ти Април 2017
година е прекратен приема на интернета и телевизията и е поискал да прекрати
договора си с ***. В тази насока въззиваемият е представил писмено становище
заведено под номер 5653 от 17-ти юли 2017 година в ***София от В.Г.,в което той посочва, че има проблеми със сигнала
за интернет и телевизия и досега те не са ги отстранили. Заявил е, че иска да
ги спре и дори ги изключил и не ги ползва. С писмо без достоверна дата и
доказателства, че е връчено на В.Г. въззиваемият е отговорил, че е извършена
проверка и действително били получени сигнали от страна на Г. за затруднение
при ползване на услугите фиксирани интернет и сателитна телевизия. Въззиваемият
е вписал,че проблемите са преодолени и Г.
трябва да заяви ползваната услуга и такса за издаване на отделна фактура,а ако има
възражения ще му се окаже пълно съдействие. Представено е ново писмено
становище /и получено от въззиваемия/с дата 21 Ноември 2017 година от В.Г. за
некачествено доставена услуга и отново е конкретизирано искане за прекратяване
на договора си. Изготвено е писмо от въззиваемия /което няма достоверна дата и
няма доказателства да е получено от Г./ в което се съдържа изявление, че
достъпът до услугите фиксирани интернет и сателитна телевизия е бил
преустановен поради забавено плащане на дължима сума по фактура/тъй като срока
на плащане на всяка фактура е 15 календарни дни от издаването/ и към този
момент договора за дискутираните услуги е прекратено. Посочено е че сумите по
сметки 568 57 2443 и 566857 2451 са били сторнирани е поискано да им бъде
върнато предоставеното оборудване. Следователно в представените писмени
документи от
Съдът е сезиран с обективно
съединени положителни установителни искове
на кредитора с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1
от ГПК, чл.87 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД относно 583,20 лева, от които 318,45 лева,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г., за периода 09.05.2017
г. до 09.11.2017 г. и 264,75 лева, представляваща неустойка предсрочно
погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва
върху общата сума, считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ловешки окръжен съд приема, че
видно от представените писмени доказателства предявените искове са
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Установява се съществуването на облигационни отношения по договор между „***”ЕАД за предоставяне на мобилен
достъп по няколко самостоятелни договори
- договор за предоставяне на услуги от 11.12.2015 г. , договор от
17.10.2016 г., договор от 19.01.2017 г. и договор за продажба на изплащане.Всеки
един от тези договори /въпреки наименованието и като приложения/ по същество
съдържа индивидуализация на различен предмет-вид услуги и вещ, срок и цени. Районният
съд е дал ясно и конкретно указания, на основание чл. 153 от ГПК на
ищеца-въззиваем,с определение №59/28.01.2019 г. ,да докаже сключването на
действителен договор,както и точното и добросъвестно изпълнение на задължението
на предостави и осигури ползването на съответните услуги. Въпреки това въззиваемият не е провел пълно и главно доказване, че е изправна страна
в облигационната връзка, тъй като липсват каквито и да са доказателства /писмени или съдебно
техническа експертиза/ относно доставка на услугите по фактурите,до кой период е доставял услуги на
абоната, кога и на какво основание е прекратил договора и доставката на услуги.
Още повече, че видно от писмените молби на въззивника Г. и съответно признанията
на фактите по тях от въззиваемия към
Съдът счита, че предвид
така формулираната клауза в т.54.12 от Общите условия правомощие на доставчика
на услугата да прекрати договора, последното обстоятелство следва да бъде
съобщено на абоната.Предвид твърдението на въззиваемия по исковата молба, че договора е прекратен поради неплащане на
предоставените еклектронни услуги съдът констатира, че в делото липсва такова уведомление.
Съдът приема, че В.Г. е реализирал
правомощието си по т.52 от Общите условия да прекрати облигационната връзка с
едностранно изявление през април
Другият аргумент на въззивния състав за
неоснователност на иска за неустойка в размер на 264.75 лева е свързан с
действието на чл. 26 от ЗЗД и с качеството на потребител на Г. по смисъла на § 13, т. 1 Допълнителните
разпоредби на ЗЗП. Доставчикът е предвидил в клауза за неустойка единствено в
приложение 1/11.12.2015 г. относно тарифен план трансфер М и приложение №1 от
17.10.2016 г. –цени на фиксиран интернет и телевизия, приложение №1 /19.01.2017 г. за ценови пакет –пренос на данни
***сърф. Същевременно такава клауза липсва и е неотносима за съглашенията в
договора от 11.12.2015 г. /на който се позовава ищеца-въззиваем/, в приложение
№3 от същата дата,в допълнение към приложение №1 от `11.12.2015 г. и договора за продажба на изплащане от 19.01.2017 г.. Настоящият
състав преценява,че клаузата за
неустойка /там където е договорена/е нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2
от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3,пар.1 от
Директива №93/13/СЕС/ по приложението, на която от националния съдия CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на
срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. Съдът съобрази, че представените бланки на цитираните приложения ,
съдържащи клаузата за неустойка, са стандартни, т.н. типови бланки, в които
единствено номера на договора, датата ,срока и трите имена на потребителя са
нанесени с ръкописен текст. Следователно
доставчика е наложил на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае предварително
и да влияе преди сключването на договора- чл. 143,т.9, както и го е задължил да
изпълни своите задължения, въпреки, че
доставчикът няма да изпълни своите-чл. 143 т.14 от ЗЗП. Съдът приема, че
потребителя-абонат не е имал яснота и защита на правата си при договаряне и
следователно цитираната т.6.3 от приложенията съставлява нарушение по чл.
143,т.9 от ЗЗД. Абонатът е следвало да заплати, както оставащите такси и
стойност на недоставени услуги до края на срока на договор, така и неустойка в
размер на оставащите абонаментни такси до края на срока на договора независимо,
че доставчика няма да престира никаква услуга. Такава формулировка насочва и на
нарушение на чл. 143,т.5 от ЗЗП - уговаряне на прекалено висока по размер
неустойка и на чл. 143,т.14 от ЗЗП, тъй като тя е договорена единствено в
интерес на търговеца,не стимулира изпълнението на договора и независимо дали
договора има действие във всички случай абоната-потребител дължи заплащане на
абонаментните такси за оставащия срок на договора.Следователно съдът приема, неустойката
по смисъла на чл. 26 от ЗЗД във връзка с
чл. 146,ал.1 от ЗЗП е нищожна и не следва да бъде зачитано нейното право
действие. Позоваването на въззиваемият на споразумението между КЗП и *** по гр.д. 12268/2014 г. е несъстоятелно и
не променя извода на съда.
При тези съображения съдът счита, че обективно съединените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД да бъде признато за установено
по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на ”***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***”, ул. ***, представители А.Д.и М.М., а
именно че В.Х.Г., ЕГН **********, адрес: ***
дължи сумата 583,20 – петстотин осемдесет и три лева и 20 стотинки, от
които 318,45 – триста и осемнадесет лева и 45 стотинки, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г., за периода 09.05.2017 г.
до 09.11.2017 г. и 264,75 – двеста шестдесет и четири лева и 75 стотинки,
представляваща неустойка предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна
услуга, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и искането за заплащане на сумата 75,00 –
седемдесет и пет лева съдебно-деловодни разноски в заповедното производство - предмет на Заповед №299 от 03.08.2018 г. по ч.гр. д №724/2018 та
ТРС са
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
При
тези мотиви Ловешки окръжен съд намира, че съдебно решение № 135/23.04.2019 г. по
гр.д. № 990/2018 г. на РС-Троян е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено и вместо него съдът отхвърли предявени искове.
При такъв изход от процеса въззивникът
не следва да
бъде заплащана сумата от 75 лева разноски по заповедно
производство. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
сумата 352 лева, от които 300 лева адв. възнаграждение и 52 лева-държавна
такса.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
съдебно решение
№ 135/23.04.2019 г. по гр.д. № 990/2018 г. на РС-Троян изцяло и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка чл. 92 от ЗЗД,предявени на ”***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***”, ул. *** против В.Х.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, да бъде признато за установено
по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на ”***” АД, а именно че В.Х.Г., дължи сумата 583,20 лева, от които 318,45
лева- незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г. и приложения към него за периода 09.05.2017 г. до 09.11.2017 г. и
264,75 лева- неустойка предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна
услуга, ведно със законната лихва върху сумата 583,20 лева, считано от
02.08.2018 г. до окончателното й изплащане,както и искането за заплащане на
сумата 75,00 – седемдесет и пет лева съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство - предмет
на Заповед №299
от 03.08.2018 г. по ч.гр. д №724/2018 та ТРС.
ОСЪЖДА ”***” АД, ЕИК ***, с горните
данни да заплати на В.Х.Г., с горните данни съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции в размер на сумата 352 лева /триста петдесет и два лева/.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.