Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2273/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.Х.Х., чрез адв.
А.А., срещу Решение № 260090/08.09.2020 г. по НАХД № 1939/2020 г., постановено
от Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 23-0000317/10.04.2020 год. на
Директора на РД АА Варна, с което на В.Х.Х.
с ЕГН ********** от гр. Варна за извършено нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба
№ 34/06.12.1999 год. на МТ, на осн. чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
В касационната
жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на решението на ВРС,
поради допуснати нарушения на процесуалните правила и такива на материалния
закон, поради което се претендира неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не изпраща представител. С писмено становище, чрез
процесуален представител поддържа касационната жалба на изложените в нея
основания, като отправя искане за отмяна на решението на ВРС, и постановяване
на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
Ответникът,
редовно призован не се явява, не се представлява. С отговора си по касационната жалба,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
и отправя искане за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на Районен съд-Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд
съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН решението на ВРС подлежи
на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218 АПК.
По аргумент от чл. 220 АПК, проверката за приложението на материалния
закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във
въззивният съдебен акт.
От фактическа страна
ВРС е установил, че въз
съобразно констатациите отразени в АУАН № 273775/31.01.2020 год.,
на 31.01.2020 г. около 12:04 ч. в обл. Варна, след
бариера на пропускателен пункт Летище Варна и 10 м преди граничен пункт Летище
Варна, посока Летище Варна жалбоподателят е управлявал лек
таксиметров автомобил, кат.
М1, с рег.
№ ****, собственост на Борислав Илиев Дамянов, ЕГН: **********,
обозначен, оборудван и маркиран като работещо такси, съгласно Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ с включен ЕТАФП "Елитакс TA100 Ф1", № ЕС011713,
с ФП № 46084809, на червена светлина с един брой клиент, пътуващ от гр. Варна за
летище Варна, което е
било установено от гласните обяснения на водача. При
проверката е установено,
че водачът извършва таксиметров превоз на територията на
Община Варна, за която няма издадено разрешение за извършване на таксиметров
превоз за автомобил с рег.№ ****.
Според съдържанието на АУАН,
нарушението е било
установено при извършване на съвместна проверка със служители на
гранична полиция и 00"АА" гр. Варна и
квалифицирано, като нарушение на чл. 45,
т. 1
от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ.
АУАН
бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения
не отразил да има такива.
Изложените в АУАН
обстоятелства били потвърдени от разпитаните пред ВРС свидетели - Й. и Ю., които
уточнили пред въззивния съд, че липсата на издадено разрешително за извършване
на таксиметрова дейност за автомобила, с който извършва превоза за територията
на Община Варна е установено след проверка в регистъра на същата община.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение, като въз основа на
съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 23-0000317/10.04.2020 год. С последното за извършено
нарушение на чл. 45,
т. 1
от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр АНО наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че АУАН и
НП са съставени от компетентни лица, в кръга на правомощията им. В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е установено по безспорен начин извършеното от касатора нарушение,
за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Приел от
правна страна, че въззивникът (настоящ касатор) е нарушил императивната
разпоредба на чл. 45, т.1 от Наредба № 34/1999 г., забраняваща извършването на
таксиметров превоз на територията на община, за която не е издадено разрешение,
с оглед на което счел, че правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност и потвърдил издаденото срещу него наказателно постановление.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е правилно.
Съгласно чл. 24а от Закона за автомобилните превози
разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината
или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил, като
съгласно чл. 24а, ал. 4 общинският съвет определя броя на таксиметровите
автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за
разпределението им между превозвачите. Разрешението за таксиметров превоз на
пътници не се издава като такова, валидно за територията на цялата страна, а се
издава за територията на конкретната община.
Аргумент в тази насока е и предвидената норма на чл.
45, т. 1
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта, съгласно която на водача е забранено да извършва
таксиметров превоз на територията на община, за която няма издадено разрешение.
Предвидените в Закона разрешения са две и това са разрешенията по чл. 24 и това
по чл. 24а - за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Издадените по този ред разрешения от кмета на
съответната община и имат действие само на нейна територия. Както Законът за
автомобилните превози, така и издадените въз основа на него наредби не допускат
възможност за издаването на разрешение за таксиметров превоз на пътници на
територията на цялата страна. Без всяко съмнение е констатацията на АНО за
безспорно извършено от Х.
нарушение.
В съответствие с изложеното правилно административнонаказващият
орган е наложил административното наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози, съгласно който водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му се наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение.
Касационната
инстанция не споделя доводите на касатора за допуснати от въззивния съд
нарушения на материалния закон, изразяващи се в несъобразяване на
обстоятелството, че касаторът В.Х.Х. към момента на проверката е нямал
качеството на водач на лек таксиметров автомобил, поради което не е следвало да
му се вменява задължението да притежава и носи т. н. разрешение за извършване
на таксиметрова дейност на територията на Община Варна. В АУАН и НП не са налице
данни за установена към момента на проверката липса на правоспособност по
смисъла на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници. Твърденията на касатора не кореспондират със събраните пред АНО и въззивния
съд доказателства, които безсъмнено сочат, че именно Х. е управлявал, съответно
е бил водач на таксиметровия автомобил към момента на проверката, и като такъв
е нарушил забраната на чл. 45, т. 1 от същата наредба.
В контекста на изложените съображения и при служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира решението на въззивния съд за
валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.
Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за
неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, ответникът има правото да му бъдат присъдени, сторените в
касационното производство съдебни разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във
връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Такова искане от страна на ответника не е направено и съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските в негова полза.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260090/08.09.2020 г. по НАХД № 1939/2020 г.,
постановено от Районен съд - Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.