Решение по дело №1699/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, чрез юрисконсулт Н., против Решение № 839/1.06.2023 г. по АНД № 20233110200237/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200890/12.10.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "Б. " ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства следва единствения обоснован извод, че дружеството в качеството на работодател е допуснал до работа лицето, без последното да има сключен трудов договор в писмена форма. От приложена декларация се установява, че лицето се е намирало в обекта на контрол, установява се и наличие на трудова връзка между "Б. " ЕООД и К. . Оспорват се изводите на ВРС, че лицето се е намирало в обекта да продава собствена зеленчукова продукция. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.

Ответната страна – "Б. " ЕООД не изразява становище по жалбата..

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на ""Б. " ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 03-2200890/12.10.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "Б. " ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че На 03.08.2022 г. е извършена проверката на щанд за зеленчуци, находящ се в с. Кичево пред ЗК “З. “. При проверката служители на Дирекция "ИТ" установили, че А. К.  полага труд - продава зеленчуци, без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Б. “ ЕООД. За констатираното нарушение е съставен АУАН, а в последствие и НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ. За да отмени НП съдът приел, че от даденото описание в АУАН и НП не може да се установи на какви доказателства се крепи твърдението на АНО, че К.  е изпълнявала трудови функции към процесното дружество, тъй като е прието, че работи като "работник земеделие", а проверката е установила, че същата продава зеленчуци на сергия в с. Кичево. Приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, макар и да са депозирани възражения след връчването на АУАН, административнонаказващия орган не ги е обсъдил. Направил е извод, че не е установено, че К.  е полагала труд в дружеството и е отменил НП.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, мотивирани и почиващи на събраните в хода на производството доказателства. В случая, анализирайки същите, съдът обосновано е приел, че те не установяват К.  да е полагала труд за "Б. " ЕООД в качеството му на работодател, а още по малко е установено, че същата изпълнява трудови функции "работник земеделие".

В АУАН и НП се твърди, че К.  е упражнявала труд по трудово правоотношение без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. Тези твърдения обаче не са подкрепени с никакви доказателства. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, а именно работно време, период, заплата и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Такава преценка не е направена. Липсата на доказателства в посочената по-горе насока не дават основание да се приеме, че е налице извършено от "Б. " ЕООД административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон, формираните от районния съд доводи за недоказаност на деянието. Липсват предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Като е достигнал до горните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и поради това следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 839/1.06.2023 г. по АНД № 20233110200237/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: