№ 1883
гр. Бургас, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501231 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 ГПК и е образувано по повод
частната жалба на ЕТ“ЧОЧО ТРАНС-Чанко Чанков “,със седалище гр.
карнобат ,чрез процесуалния му представител – ищец по гр. дело №
307/2022г. по описа на Карнобатския районен съд, против определение №
317/01.06.2022г. постановено по делото, с което е прекратено производството
по делото и същото –изпратено по подсъдност на РС-София.
В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и
неправилност на атакуваното определение, обосновава се становище, че в
случая е приложима нормата на чл. 113 ГПК –към искове за заплащане на
застрахователно обезщетение ,предявени от лица ,които са потребители на
застрахователна услуга ,поради което общата подсъдност по чл. 108 ал. 1
ГПК се дерогира /като се цитира и практика на касационната инстанция
/.Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане делото на
РС-Карнобат за продължаване на производството .
Писмен отговор на частната жалба не е подаден от ответника .
Частната жалба е подадена в законния срок по чл. 275 ГПК , от
процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Предявен е бил осъдителен иск от частния жалбоподател-ищец против
„Булстрад Виена иншурънс груп“АД,със седалище гр.София ,за осъждане на
1
ответника да заплати сумата от 3000 лв. ,представляваща застрахователно
обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска и
настъпването на застрахователното събитие ,като прави възражение за местна
неподсъдност на делото пред РС-Карнобат на осн.чл. 108 ал. 1 ГПК,като сочи
,че в случая е неприложима особената местна подсъдност на чл. 115 ал. 2 ГПК
,позовавайки се и на практиката на ВКС –изложена в опред.№ 87/21.02.2020
г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС ,първо г.о.
За да приеме за основателно възражението за подсъдност
,първоинстанционният съд е посочил ,че ищецът ,страна по договора с
ответното застрахователно дружество , е търговец по см. на чл. 1 от ТЗ и
застрахованият обект е собственост на търговеца,поради което ищецът не се
ползва с потребителска защита.Затова и не може да се намери основание за
разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилогането й
спрямо прямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена
застраховка „Каско на МПС“,когато последният няма качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП.Затова не е налице основание за разширяване
на кръга на лицата ,които могат да се ползват от привилегията за избор на
местна подсъдност по техен постоянен и настоящ адрес и включването в
този кръг на търговци –било то и еднолични ,които не могат да бъдат
потребители по смисъла на ЗЗП,но имат качеството на „застраховано лице „
по застраховка „каско на МПС“,както е в разглеждания случай.Затова и на
осн.чл.104 т.4 и чл. 108 ал. 1 ГПК делото е прекратено пред РС-Крнобат и
изпратено по подсъдност на РС-София.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първостепенния
съд ,като в допълнение счита ,че трябва да добави следното :
С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ се
предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Целта на законодателя с посоченото
изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-
лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в
спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна
натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и
2
по-бързо правораздаване. Направеното през 2018 г. с този законопроект
предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично
приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството
на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или
Закона за енергетиката/, а именно местната подсъдност да се определя по
седалището на потребителя, не бе възприето от законодателя, а се прие
изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл. 113
ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на
законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл. 113 ГПК е да се
постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено
правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след
измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и да се уеднакви
противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за
потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела.
Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу
потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността
за касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над
5 000 лв.
С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г.,
изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ се предвиди изрична изборна
местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането
на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда,
в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или
по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба
се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК
/ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ по
отношение на преките искове.
Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115,
ал. 2 ГПК, и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК
/обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019
3
г./, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил
разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу
потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
В хипотезата на сключен договор за застраховка на моторно превозно
средство "Каско" между търговец в качеството му на застрахован, от една
страна, и застраховател, от друга страна, търговецът не е икономически по-
слаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застрахова
автомобила с цел извършване на своята търговска дейност. Затова следва да
се приеме ,че след изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 113
ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., и ДВ, бр. 100 от 20.12.2019
г. / и приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г.,
изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / разпоредбата на чл. 113 ГПК не
намира приложение в хипотезата на предявен иск от лизингополучател –
юридическо лице с правата на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу
застраховател по застраховка "Каско" на автомобил ,собственост на
търговец.Съображенията, че ищецът не е "потребител" по смисъла на § 13, т. 1
ДР на ЗЗП са правилни и обосновани, тъй като ищецът е търговско дружество
и е сключило застрахователния договор във връзка с осъществяваната от него
търговска дейност.
Освен това ,в цитираното от ответната страна опред.№ 87/21.02.2020 г. по
ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС ,първо г.о.се сочи следното :“В случая няма
основание за приложение на чл. 115, ал.2 от ГПК. От специалната изборна
подсъдност, предвидена в тази разпоредба, може да се ползва само ищец,
предявяващ иск в качеството си на „увредено лице“ по смисъла на чл.478 от
КЗ. Този термин е въведен в материята на застрахователните отношения, за да
се обозначат с него лицата, имащи право на обезщетение за вреди,причинени
от моторно превозно средство. Именно тази категория лица могат да предявят
исковете си срещу застраховател, Гаранционния фонд и НББА, в съда, в
чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намира техния адрес или седалище или по местонастъпването на събитието.
Разпоредбата на чл. 115, ал.2 ГПК следва да се тълкува, с оглед на нейното
систематично място в ГПК – в „Искове за непозволено увреждане“ и във
връзка с чл. 478 КЗ, въвежащ понятието „увредено лице“ и разясняващ
неговия смисъл.
4
Това систематично и логическо тълкуване на правната норма, на която се
позовава ищеца, за да обоснове правото си на изборната подсъдност по своето
седалище и по мястото на настъпване на застрахователното събитие, води
извода, че тя е създадена от законодателя не в полза на всички лица, имащи
право да търсят застрахователно обезщетение, а само на увредените от
моторно превозно средство, които са всъщност и увредени от деликт
/непозволено увреждане/. Иначе не би използвал термина „увредено лице“,
който има дадения в чл.478 КЗ конкретен тесен смисъл, а би си послужил с
изрази, разширяващи кръга на адресати на правната норма и до всички
застраховани и други лица, имащи право на обезещетения по Кодекса на
застраховането.
Освен това, в Глава 39-та „Имуществено застраховане“, където са уредени
отношенията по договор за застраховка на имущество, изобщо не става дума
за „увредено лице“, а се използва термина „застрахования“. Ето защо и в
нормите на тази глава не могат да се намерят аргументи за разширително
тълкуване на чл. 115, ал.2 ГПК в полза на тезата на ищеца……За пълнота,
макар ищецът да не се позовава на тази разпоредба, следва да се отбележи, че
по отонешиние на него не може да се приложи и чл.113 ГПК, защото като
търговец-юридическо лице, той не може да се определи като „потребител“, по
смисъла напар.13,т.1 ЗЗП.
Ето защо при своевременно направеното възражение относно местната
подсъдност на спора, делото следва да бъде прекатено и на осн. чл. 105 във
вр. с чл. 118, ал.2 ГПК се изпрати на съда по седалището на ответника –
Софийски градски съд.“
Чл. 115, ал. 2 ГПК е норма, която действително е провокирала стеснително
тълкуване, аргументирано в определение № 87 по ч. т. д. № 2870/2019 г. на І
т. о. на ВКС, спрямо мотивите в което настоящият състав не намира да е
налице, а и не се обосновава от касатора, нужда от изоставянето им. Не е
налице противоречива практика по въпроса. Цитираната от жалбоподателя в
частната жалба съдебна практика е от преди изменението и допълнението на
разпоредбите на чл. 113 и чл. 115 от ГПК ,а и е постановена в хипотези на
предявени от ищци - физически лица преки искове срещу застраховател,
основани на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на делинквента.
5
Ето защо въззивният съд счита ,че атакуваното определение следва да
бъде потвърдено ,поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 317/01.06.2022г. постановено по гр.д. №
20222130100307 по описа на РС-Карнобат , с което е прекратено
производството по делото пред РС-Карнобат и същото –изпратено по
подсъдност на РС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6