№ 428
гр. Варна, 25.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Я. П. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243100600005 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателката-подсъдима С. В. М. – редовно призована, явява се лично и с
адв. И. З. от АК – Сливен, редовно упълномощен и приет от съда.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Жалб. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331 ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Стоян Попов.
Страните заявиха, че нямат искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Аз считам, че депозираната жалба срещу акта на РС – Варна, с която
1
подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.209 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК и не е основателна и не следва да бъде уважавана. Намирам, че така
постановената присъда е правилна и мотивирана, поради което следва да я потвърдите.
В мотивите на постановената присъда решаващият съд ясно е обективирал процеса
на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и доказателствените средства и е достигнал до извода, че деянието е
осъществено и че именно негов автор е подс. С. М.. Правилно първостепенният съд е
преценил всичко обстоятелства във връзка с определяне на наказанието, като е наложил
наказание в размер на 8 месеца Лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. Моля
уважаемия съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Адв. З.: Моля Ви да отмените обжалваната присъда и да уважите въззивната жалба.
Подробните доводи са изложени като допълнителни доводи към жалбата, поради липсата на
мотиви дълго време след постановяване на присъдата.
По отношение на тези допълнителни доводи, да поясня, че оспорването на
фактическата обстановка и извода на съда, изложени в мотивите на първоинстанционната
присъда, са структурирани като цитат от мотивите и след това контратезата от страна на
моята доверителка и по този начин би следвало да се разбират. От това, което подробно сме
изложили като допълнителни доводи, искам да акцентирам на няколко момента, с оглед
процесуална икономия: има няколко момента, които допълнително са от тези изложените
във въззивната жалба и не са били съобразени от първоинстанционния съд.
Единият от фактите, който въобще не е коментиран от съда, е обстоятелството, че
пълномощията, които свидетелите по делото са давали на моята подзащитна, са били с
нотариална заверка на подписите. Значи на всички е ясно, че адвокатските пълномощни,
когато се дават, нямат необходимост от нотариална заверка. Ако е имало необходимост от
такава, то това означава, че самото предназначение на пълномощното е да се представи пред
органи, които изискват нотариална заверка, а това са именно административните органи, за
които моята доверителка е била упълномощавана и е приемала да изпълни съответните
административни услуги – Кадастър, Местни данъци и такси и др., от които документи на
практика е свързано осъществяването на всяка една административна процедура и
конкретните.
Другото особено съществено: първоинстанционният съд няма никакъв коментар в
тази посока. Има дадени пълномощия с нотариална заверка, оттеглени – да, това е вярно.
Защо ако някой се чувства ощетен трябва да дава повторно пълномощно? За това няма
коментар в първоинстанционното решение.
Първоинстанционното решение страда от този порок, че гледа на нещата отгоре, без
да вниква в детайлите в подробности. Например: избегнат е въпроса, въобще е пропуснат –
след като моята подзащитна е получава пари от свидетелите за извършване на
административни услуги, тя от тези плащала ли е за осъществяването на тези услуги?
Налице ли са по делото доказателства? Такива са налице всъщност, с които се вижда, че на
2
тези административни органи е плащано за извършване на услугите. Ако от тези пари, които
свидетелите са давали на моята доверителка, част от тези разходвани пари са отишли за
държавни такси. Т.е. разликата до пълния размер, който са дали – това ли е размера на
вредата, всичките тези пари? Първоинстанционният съд е приел, че всичките пари, които
свидетелите са дали на моята доверителка, представляват размера на вредата, съответно
предмета на престъплението. Няма как това да е вярно след като има доказателства, че моята
доверителка е ходила и е плащала (дали сама, дали нейната помощничка) такси в полза на
тези свидетели.
На следващо място – моята доверителка ли е получила тези средства, за които
свидетелите твърдят? Този въпрос същи първоинстанционния съд го избягва. На практика
има писмени доказателства, че там, където има документи за получаване на парите, те не са
получени от моята доверителка, а са получени от дружество по ЗЗД. Дружеството по ЗЗД е
един правен субект, който независимо, че няма юридическа обособеност, представлява едно
търговско предприятие със самостоятелна данъчна регистрация, булстат регистрация, т.е.
това е едно търговско предприятие.
Другото, което е важно – това е колективно дружество, съответно ако парите са
получени в това дружество, те са отишли къде? При някой от съдружниците, при един от
тях? По принцип в ЗЗД е записано, че съдружниците в такова дружество получават както
печалбата, така отговарят и за загубата. Т.е. има солидарност на задълженията и правата в
това дружество и това в никакъв случай не означава, че ако това дружество е получило
някакви средства чрез моята подзащитна, то това са пари, които са влезли в нейния джоб и
това е предмета на престъплението. По този въпрос в първоинстанционното решение няма
никакъв коментар. Има някакви други суми, за които по същия начин няма бележки, а само
твърдения на свидетели, че били дадени.
По този въпрос дали трябва да се смята за доказано твърдението на една от
свидетелките, че дала еди-колко си лева пари за, представете си, закупуване на недвижим
имот – 5 хил. лв. То това твърдение, като го види човек, е ясно, че няма как с 5 хил. лв. да
купиш имот, още повече такъв на публична продан. Това е абсурдно – с 5 хил. лв. не може
да се купи и гараж. Тук се твърди, че свидетелката дала на моята подзащитна 5 хил. лв. да
купи имот и затова била измамена. Няма как да е вярно. Ако ги е дала за друго тази
свидетелка – ако въобще ги е дала, защото това е въпрос само на твърдения, тъй като няма
кореспондиращи други доказателства, с които да се подкрепят тези показания на тази
свидетелка, те евентуално са дадени за нещо друго. Посредничество било за участие в
публичен търг. Дори така да е, ако участваш на публична продан тогава тази свидетелка
щеше да има конкретика – кога, за кой имот става въпрос, параметри. Това всъщност го
няма у свидетелката. Има само едно твърдение – „Дадох парите“. Първоинстанционният съд
в тази посока няма никакъв коментар. Понеже така се съдържа в обвинението, така казала и
свидетелката с учудващо еднаква лаконичност на показанията в тази посока и затова трябва
да се приемем за доказано. Това по никакъв начин не може да се приеме за доказано.
Много важно за конкретния случай е, че обвинението по чл.209 от НК – тук не става
3
въпрос само за субективна страна при облагодетелствано лице. Става въпрос за наличие на
специална цел. Нито в първоинстанционното дело, нито от доказателствата по делото може
да бъде изведен извод, че е била налице специална цел в осъществяването на дейността на
моята подзащитна, която видимо пред всички е имала кантора за осъществяване на
административно-правни услуги, които се родеят с правните, но не са правни и за тях не се
изисква квалификация на адвокат, за да бъдат извършвани. Има хора, които се занимават
само с такива услуги – правене на данъчни оценки, правене на скици, чакане по опашки,
свързани с тези администрации и другите документи, свързани с осъществяване на
процедура по разрешение на строеж.
Ние поискахме експертиза в тази насока, тъй като първоинстанционният съд, въпреки
презумпцията, че знае закона, се оказа, че не знае закона и не може да направи
разграничение между съответните административни процедури, свързани с основен ремонт
и надграждане, които се съпредхождат от сложна административна процедура преди да се
стигне до крайния административен акт.
По отношение на този случай, когато първоинстанционния съд не е направил това
разграничение, там моята подзащитна има предоставени съответните резултати от нейната
административна дейност. За каква измама може да става въпрос след като й е било платено
за нещо и тя го е изпълнила? Можем ли да приемем, че всичките пари, които са й дали и с
които тя е свършила нещо представляват предмет на измамата? Когато получаваш пари за
услуга, без значение колко струва услугата, на практика парите са на базата на свободата на
договарянето по чл.9 от ЗЗД.
В този момент, когато са давани парите, и много дълго след това – когато са
получавани документите за дадените пари, нито един от тях не е казал, че тези пари се дават
неправомерно. Мотивът за това, че е налице измама, идва много по-късно в резултат на
колективно мнение на 3 свидетеля, които са се събрали и решили, тъй като моята
доверителка била болна по него време, че тя се укрива, поради което били жертва на измама.
Първоинстанционният съд не е казал защо и кой от тези свидетели е приел че е измамен.
Как са разбрали и от кого са разбрали, че са измамени? Оттеглили си пълномощното – то
пълномощно може да се оттегля и по ред други причини, а не затова защото си разбрал, че
някой те е измамил. Всички тези детайли ги няма в решението и мотивите на съда, затова
казвам, че се е гледало общо и отгоре-отгоре.
Тези всички пороци на първоинстанционното решение следва да бъдат обобщени в
един извод, че обвинението не е доказани, поради което следва моята доверителка да бъде
оправдана и в този смисъл моля за вашето решение.
Предоставям договор за правна помощ за настоящата инстанция.
Жалб. М. – право на лична защита: Искам да добавя за следващата тъжителка,
която е Р. и твърди, че ми е дала сума от хиляда и не се сещам колко лева пред Р. – Р.
обясни в съдебно заседание, че никога не е присъствала и не са давани пари пред нея, както
и аз твърдя, че никога не съм получавала пари от Р..
4
Осъдена съм за цялата сума, независимо, че съм извършвала тези услуги и имам
доказателства за това. Аз имам и хонорар, имам и помощничка, на която също плащах. Без
пари не съм работила, имам наем и т.н. Казала съм сумата, която е съобразена с таксите,
които трябва да внеса – имам доказателства за таксите. По отношение на услугата на
госпожата – всичко съм докарала до край. Това, че те са се отказали, аз не виждам къде ми е
вината. А това, че ми се полага хонорар… Аз съм казала колко ми е хонорара и те са се
съгласили и са ми дали тази сума. Не виждам кого измамих.
Другата тъжителка – С. – абсолютно всичко съм направила. Единствено имот, който е
одържавен, аз няма как да й го възстановя. Той е одържавен преди много години. На сина й
документите оформихме за нотариус, преговори водихме с брат й, защото едната част от
имота беше… На всеки един съм свършила това, за което са ме наели.
Единствено отричам, че никога не са ми давани пари нито от Р., нито от М..
Категорична съм, че не съм получавала 1 стотинка от тях. Даже Р., която твърдеше Р., че е
броила сумата от хиляда и… не се сещам, категорично каза, че никога не е присъствала на
предаване на пари.
М. беше в процес на развод, имаше проблеми. Бяхме близки приятелки и ме помоли,
да, направила съм й услуга.
СЪДЪТ дава на подсъдимата
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Подс. М.: Не мисля, че съм измамила някой. Искам да бъда оправдана.
СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5