РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Т.
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14038 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „О.б.б.” АД твърди, че въз основа на договор за ОББ Jeremie инвестиционен банков кредит от 25.10.2011 г. е предоставил
на кредитополучателя „П.К.“ ЕООД, със съдлъжници „П.К.Г.“,
„П.К.К.“ и „Е.“ ЕООД (старо наименование „Л.“ ЕООД), сумата от 503 820 евро, който следвало да
бъде издължен в срок до 25.10.2017 г. Сочи, че всички вземания на банката за
главницата или лихвите по кредита са обезпечени с поръчителството на
ответницата Т.Л.В., чиято отговорност е ограничена до размера 200 000 евро, въз
основа на договор за поръчителство от 25.10.2011 г. Поддържа, че със сключените
към договора за кредит четири анекса, неподписани от поръчителя, не е променяна
крайната дата за издължване на кредита и не е
увеличаван размерът на главното задължение, поради което не е налице хипотезата
на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД и отговорността на поръчителя не е отпаднала.
Излага, че
към 17.10.2012 г. кредитополучателят е усвоил сумата от 448 654,02 евро,
като не е изпълнил задълженията си да погасява вноските, съгласно уговорения в
Анекс №4/15.10.2012 г. погасителен план и до 18.07.2013 г. е бил изпаднал в просрочие от 267 дни. Твърди, че поради просрочие
на погасителната вноска по договора за кредит повече от 90 дни, на основание
чл. 14 от общите условия на банката, кредитът е станал автоматично предсрочно изисуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на банката. С оглед на това обстоятелство ищецът е подал заявление по реда на
чл. 417 ГПК до СРС на 19.07.2013 г., въз основа на което са били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу кредитополучателя, съдлъжниците и поръчителя. Сочи, че предвид постъпилото възражение от Т.Л.В. срещу издадената заповед
за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящата искова
претенция и моли съда да установи, че ответникът дължи на „О.б.б.” АД сумите, посочени в заповедта за изпълнение и исковата
молба, до размера от 200 000 евро, за който ответницата се е задължила да
отговаря като поръчител.
Ответницата
Т.Л.В. оспорва изцяло така предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че ищецът не е спазил,
дадените му от съда указания и срок за предявяване на настоящия установителен
иск. Счита, че искът е неоснователен, тъй като обявяването на кредита за предсрочно
изискуем не е сведено до знанието на длъжника. Излага, че самото извлечение от
счетоводните книги на банката е нередовно от външна страна, тъй като името на
поръчителя не фигурира в него. Счита и, че не е спазен 6-месечния преклузивен срок, в който кредиторът е следвало да ангажира
отговорността на поръчителя, тъй като кредитът е станал автоматично предсрочно
изискуем на 24.09.2012 г. Излага и доводи, че последващото
сключване към договора за кредит на четири анекса, без изричната воля на
поръчителя, в които са договорени различни падежи и вноски по кредита, са му непротивопоставими. Навежда доводи за отпадане на
поръчителството поради наличие на хипотезата на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, тъй като
банката не е предприемала никакви действия по обезпечаване на вземанията си към
главния длъжник, с което препятствала възможността на поръчителя да встъпи в
правата на кредитора спрямо него. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор за ОББ Jeremie
инвестиционен банков кредит от 25.10.2011 г. ищецът е предоставил на
кредитополучателя „П.К.“ ЕООД, със съдлъжници „П.К.Г.“,
„П.К.К.“ и „Е.“ ЕООД (старо наименование „Л.“
ЕООД), кредит в размер на 503 820
евро, като усвояването се извършва многократно до 25.04.2012 г. след
изпълнението на договорените между страните условия. В чл. 4 от договора е предвидена
годишната лихва по кредита в размер на базов лихвен процент на банката за
валута евро, и договорена надбавка от 1,25 пункта, като към момента на
сключването на договора лихвата се е равнявала на 7,25 % на годишна база. Съгласно
инкорпорирания в договора за кредит погасителен план кредитът се издължава до
25.10.2017 г. на равни месечни вноски от по 7650 евро всяко една от тях, с дата
на първа вноска 25.05.2012 г.
Не е спорно между страните, че с договор за
поръчителство от 25.10.2011 г., сключен между „О.б.б.”
АД и ответницата, Т.Л.В., последната в качеството си на поръчител се задължила
да отговаря пред банката за изпълнението на задълженията (главница или лихви),
възникнали от горепосочения договор за кредит до размера на 200 000 евро. Видно
от представените четири анекса към договора за кредит, че същите са подписани от
банката, кредитополучателя и съдлъжниците, но не и от
поръчителя. В първия анекс страните са договорил промяна на разплащателната сметка,
по която се е усвоявал кредита. В останалите три анекса е удължавана крайната
дата на усвояване на кредита, без да се променя крайният срок за погасяване, и
е изменян размерът на месечните вноски, като с последния Анекс №4 от 15.10.2012
г. е предвидено, че размерът на кредита се променя на сумата от 448 654,02
евро, с краен срок на усвояване 31.12.2012 г., а в приложения погасителен план
е предвидено задължението да се погасява на равни месечни вноски по 8011 евро с
дата на първа вноска от 25.03.2013 г. и последна вноска на 25.10.2017 г. в
размер на 8049,02 евро.
По подадено на 19.07.2013 г., от „О.б.б.” АД заявление за издаване заявление по реда на чл. 417 ГПК до СРС, е
образувано гр.д. № 31077/2013 г., по описа на 43 състав, и е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен на 03.09.2013 г. по отношение „П.К.“
ЕООД, и съдлъжници „П.К.Г.“, „П.К.К.“
и „Е.“ ЕООД, като срещу поръчителя Т.Л.В. заявлението е отхвърлено. След подадена
частна жалба от заявителя, по указания на СГС, районният съд с разпореждане от
21.01.2014 г. е допълнил първоначално издадената заповед за изпълнение от
03.09.2013 г., като е осъдил поръчителя (л.58 СРС) да заплати солидарно същите суми,
за което са били осъдени кредитополучателя и съдлъжниците,
а именно: 448 654,02 евро главница по договора за кредит и анексите към
него, ведно със законната лихва от 19.07.2013 г. до изплащане на вземането;
25294,14 евро договорна лихва за периода 25.10.2012 г. до 18.07.2013 г.; 2156,37
евро наказателна лихва за периода 25.10.2012 г. до 18.07.2013 г.; 2243,27 евро
– такса и 28517,01 лв. разноски по заповедното производство. Издаденият
изпълнителен лист от 03.09.2013 г. е бил обезсилен, като е издаден нов от
29.01.2014 г.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че усвоените по кредита
средства са в общ размер на 448 654,02 евро. Общо просрочените наказателни
лихви за периода 25.10.2012 г. до 18.07.2013 г. е в размер на 2156,37 евро и
такси управление в размер на 2243,27 евро. Вещото лице е дало два варианта на
изчисление на задълженията с настъпил падеж към датата на подаването на
заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение (19.07.2013 г.).
Съгласно първоначалния погасителен план, актуален към подписването на договора
за кредит, с настъпил падеж и непогасени са следните вземания на банката: 107 100
евро - вноски по главницата; 23 463,60 евро – лихви; 911,92 евро –
наказателни лихви; 2243,27 евро - вноски такси; 622,75 евро – вноски по
наказателни надбавки;. Съгласно погасителния план по последния подписан анекс
№4 от 15.10.2012 г. с настъпил падеж и непогасени са следните вземания на
банката: 32 044 евро - вноски по главницата; 23 463,60 евро – лихви; 911,92
евро – наказателни лихви; 2243,27 евро - вноски такси; 622,75 евро – вноски по
наказателни надбавки;.
Ответницата по делото Т.Л.В. (която носи доказателствената
тежест да докаже изпълнението на задължението си за връщане на заетата сума,
т.е. факта на плащане на вноските/ не е ангажирала доказателства, че до датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са заплащани погасителните вноски и дължимите
лихви.
Съгласно приетото в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато искът по чл.422 ал.1 ГПК е за
вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Предметът на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен
установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между
заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането,
предявено в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на
заповедното производство. Доколкото ищецът твърди, че вземането му е станало
изискуемо въз основа на клауза от договора, предвиждаща автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост на целия дължим остатък от кредита, без едностранно
обявената от банката изискуемост да е сведена до знанието на кредитополучателя
преди подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК, то съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателното
решение, следва да се приеме, че вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното от заявителя основание. /В този смисъл решение
№77/10.05.2016 г., по т.д. № 3247/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., решение № 123/09.11.2015 г., по т.д. № 2561/2014 г. по описа на
ВКС, II Т.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК/
Видно от отразените в извлечението от счетоводни книги, до 17.07.2013 г.
са падежирали и просрочени вноски за лихви за периода
от 25.10.2012 г., както и четири вноски
за главниците, дължими за месеците 03.06.2013 г., всяка една от главниците в
размер на 8011 евро, като е отразено, че на 17.07.2013 г. е станала изискуемо и
вземане за главница в размер на 416 610,02 евро. При това положение е
налице разминаване между твърдяното в исковата молба (и заявлението по чл. 417 ГПК) настъпване на автоматична предсрочна изискуемост с неплащането на дължими
задължения по кредита за период от 90 дни и посочената в извлечението от
счетоводни книги вземане за предсрочно изискуемата главница. тъй като просрочията са започнали на 25.10.2012 г., и периодът от 90
дни е изтекъл на 25.01.2013 г., от който момент би следвало цялата главница да
бъде отнесена счетоводно като просрочена, което обаче е в противоречие с
отразеното в излечението от счетоводни книги. Това разминаване обуславя и неприложимост на
приетото в решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I Т.О.,
според което, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г., когато предсрочната
изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми
са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни
вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от
счетоводни книги. Претендираните и отразени в
извлечението падежирали вноски за главница и лихви не
кореспондират нито с погасителния план, подписан при договора за кредит, нито с
този посочен в анекс №4, доколкото всяка една от месечните вноски е посочена
като обща сума, без да е дадена каква част от нея съставлява лихва и каква
главница, като такава информация не се съдържа и в приетата по делото
счетоводна експертиза. Предвид ненастъпила предсрочната изискуемост на
заявеното вземане, и липсата на проведено пълно и главно доказване от страна
банката за размера на главницата и лихвите по падежиралите
и непогасени вноски до датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, установителният иск с
основание чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло.
В отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за присъждане на разноски за процесуално представителство в минималния
размер съгласно Наредба №1/2004 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, но доколкото по делото не е представен договор за правна помощ,
предвид приетото в т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 на ОСГТК, претендираните разноски не са доказани да са реално
заплатени и искането за присъждането им не следва да бъде уважено.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.б.б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Т.Л.В., ЕГН **********,***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, че за ответницата съществува задължение спрямо ищеца, да му
заплати до размера на 200 000 евро, следните суми: 448 654,02 евро
главница по договор за ОББ Jeremie инвестиционен
банков кредит от 25.10.2011 г., и Анекс №1/22.11.2011 г., Анекс №2/12.03.2012
г., Анекс №3/28.09.2012 г. и Анекс №4/15.10.2012 г., ведно със законната лихва
от 19.07.2013 г. до изплащане на вземането; 25294,14 евро договорна лихва за
периода 25.10.2012 г. до 18.07.2013 г.; 2156,37 евро наказателна лихва за
периода 25.10.2012 г. до 18.07.2013 г.; 2243,27 евро., за които суми е издадена
на 03.09.2013 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 31077/2013 г. по описа на СРС, 43 състав, допълнена
с
разпореждане от 21.01.2014 г.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: