№ 402
гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103010 по описа за 2021 година
Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.
135, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Л. Н. К. и Ж. Н. К. твърдят, че първата от тях е майка, а
вторият е брат -близнак на починалия при трудова злополука ****, който
приживе работел за ответното дружество « Хайлендър» ЕООД в заведение за
хранене и къща за гости в с.*** Излагат, че техния близък починал на
20.08.2020 г. при токов удар по време на работа. След обявяване на трудово
правоотношение с постановление на Инспекция по труда от 11.11.2020 г.,
злополуката била призната за трудова с разпореждане на НОИ от 3.09.2021 г.
Твърдят, че след издаване на постановлението от Инспекция по труда –
Велико Търново на 1.12.2020 г. и на 7.07.2021 г. работодателят –длъжник по
вземане за обезщетение за трудова злополука , изискуемо от датата на
смъртта на К., прехвърлил всички свои недвижими имоти , с което извършил
увреждащи действия спрямо тях. Сочи, че с НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 150, дело № 468/20 г. на нотариус № 580 в НК с район на
действие ВТРС, «Хайлендър» ЕООД продал на « Сейла 62» ЕООД описания в
акта поземлен имот, като към датата на покупко-продажбата двете дружества
са управлявани от Марк Томас Килик . Впоследствие управителят на
«Хайлендър» ЕООД-Марк Томас Килик прехвърлил собствеността и
1
управлението на дружеството на Линда Луис Уол , с която бил във
фактическо съжителство и която му помагала в търговската дейност. Изтъква,
че с НА № 167, дело № 316/21 г. на нотариус с рег.№ 580 в НК първия
ответник продал фиктивно на втория ответник три броя недвижими имоти.
Заявява, че сделките са увреждащи спрямо ищците при знание за това от
страните, като намерението за увреждане се доказва от факта, че те са
извършени между свързани лица; паричните престации не са заплатени към
момента на продажбите и отделно от това, с подаденото заявление за
откриване на производство по ликвидация на дружеството-работодател
същото цели да осуети правата на обезщетяване на близките на починалия.
Моли съда да обяви за недействителни по отношение на ищците описаните в
исковата молба договори за покупко-продажба на недвижими имоти,
извършени с НА № 150, дело № 468/20 г. и НА № 167, дело № 316/21 г. на
нотариус с рег.№ 580 в НК с район на действие ВТРС. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК поддържат
исковите претенции.
Ответникът „Хайлендър“ ЕООД – в ликвидация, представляван от
ликвидатора Марк Томас Килик не е депозирал в срок отговор на исковата
молба и не е взел становище по иска.
Ответникът „ Сейла 62“ ЕООД, представляван от Линда Луис Уол не е
депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.Д. от ВТАК оспорва исковите претенции. Заявява, че
същите са недопустими и неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от препис-извлечение от акт за смърт **** е починал на
20.08.2020 г. , за което е съставен акт за смърт №25/21.08.2020 г. на кметство
с.*** Община В.Търново. Според приетото удостоверение за наследници
изх.№ 94-013289/7.09.2021 г. на Община Бургас законен наследник е майка му
Л. Н. К.. Ищецът Ж. Н. К. е брат-близнак на починалия ****, което се
установява от приетите удостоверения за раждане. На 11.11.2020 година
Инспекция по труда Велико Търново е обявила съществуването на трудово
правоотношение на основание чл. 405а,ал.3 от КТ между **** и „ Хайлендър“
ЕООД, с.***с управител Марк Томас Килик. С Решение № 193/28.06.2021 г.
2
на Административен съд Велико Търново оспорването на постановлението,
заявено по жалба на дружеството е отхвърлено, като недоказано. Решението е
влязло в законна сила на 18.02.2022 г. след потвърждаването му с Решение №
1584/18.02.2022 г. по адм.д.№ 9851/2021 г. на ВАС. След разследване на
злополуката станала на 20.08.2020 г. , обективирано в протокол № 5103-04-10
от 25.08.2021 г. с Разпореждане № 5104-04-56/3.09.2021 г. на ТП на НОИ
Велико Търново на основание чл. 60,ал.1 от КСО злополуката с **** е приета
за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Няма данни разпореждането
да е обжалвано от заинтересованите лица. От представените извлечения от
Търговския регистър е видно, че „Хайлендър“ ЕООД е собственост и
управляван от Марк Томас Килик, който е бил и едноличен собственик и
управител на „ Сейла 62“ ЕООД. На 4.12.2020 г. Марк Томас Килик е
прехвърлил дружеството на Линда Луис Уол, която е станала едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството. Със заявление от
31.08.2021 г. „Хайлендър“ ЕООД е поискал вписване на обстоятелства
относно прекратяване и ликвидация и към 21.10.2021 г. дружеството е в
ликвидация с ликвидатор-Марк Томас Килик. С Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 150 т.3, рег.№ 5805, дело № 468/2020 г. от
1.12.2020 г. на Нотариус № 580 в НК с район на действие ВТРС „
Хайлендър“ ЕООД, чрез управителя Марк Томас Килик продава на „Сейла
62“ ЕООД, представляван от Марк Томас Килик собствения на дружеството
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 62517.500.1030 по
КККР на с.***с площ от 2665 кв.м. , заедно с построените в имота Сграда с
идентификатор 62517.500.1030.1 със ЗП от 59 кв.м. с предназначение-
жилищна сграда еднофамилна и Сграда с идентификатор 62517.500.1030.2 с
площ от 55 кв.м. с предназначение-друг вид сграда за обитаване и Сграда с
идентификатор 62517.500.1030.3 с площ от 151 кв.м. , представляваща сграда
със смесено предназначение- стаи за гости, за сумата от 30 000 лева, която ще
бъде заплатена по банков път на 4 равни части в срок от две години – 7500
лева до 1.06.2021 г.; 7500 лева до 30.12.2021 г., 7500 лева- до 1.06.2022 г. и
7500 лева- не по-късно от 20.12.2022 г. Данъчната оценка на имота е 18 295,40
лева според удостоверение от Д „МДТ“ при Община В.Търново от 25.02.2022
г., а към момента на сделката е била 19682,10 лева. С Нотариален акт № 167,
т.2 рег.№ 3825, дело 316/21 от 7.07.2021 г. на нотариус № 580 в регистъра на
НК с район на действие ВТРС „Хайлендър“ ЕООД, чрез управителя Марк
3
Томас Килик продава на „ Сейла 62“ ЕООД, представлявано от Линда Луис
Уол следните недвижим имоти: Сграда с идентификатор 62517.500.1030.4 с
площ от 174 кв.м. предназначение –Сграда за обществено хранене; ПИ с
идентификатор 62517.500.958 с площ от 904 кв.м. незастроен ; ПИ с
идентификатор 62517.500.957 незастроен с площ от 1900 кв.м. за сумата от
25 000 лева , която ще се заплати по банков път на четири равни части за срок
от две години , както следва- 6250 лева ще се заплати до 30.12.2021 г., 6250
лева- до 30.06.2022 г.; 6250 лева- до 30.12.2022 г. и 6250 лева-не по-късно от
30.06.2023 г. Данъчната оценка на имотите е 13 394,60 лева към датата на
изповядване на сделката, а към 25.02.2022 г. е общо 16002 лева, видно от
приложените удостоверения издадени от Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община В.Търново. От протокол за разпит на свидетел по ДП № ЗМ-
653/20 г. на РУ Велико Търново проведен на 26.08.2020 г. се установява, че
Линда Луис Уол е заживяла заедно с Марк Томас Килик през м.март 2020 г. в
неговата къща в с.*** помагала му е в къщата за гости и в ресторанта.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка или
друго действие, с които длъжникът го уврежда. От изложените факти и
обстоятелства в исковата молба и приложените доказателства се установява,
че ищцата Л. Н. К. е майка на починалия ****. В качеството си на негов
законен наследник след смъртта му тя е процесуално легитимирана да търси
обезщетение за вреди вследствие на смърт от трудова злополука по чл.
200,ал.1 от КТ , тоест същата има качеството на кредитор спрямо
работодателя –ответника „ Хайлендър“ ЕООД -в ликвидация. С ТР
№1/21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСТГТК на ВКС , т.1 се разшири
кръгът от лица, които са материално правно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Освен тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение са
добавени и тези лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Указано е, че
обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка с
4
починалия и действително претърпени вреди от смъртта му. Цитираното ТР,
задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата, установява
материално правната легитимация и на втория ищец- Ж. Н. К., брат-близнак
на починалия. Същият има качество на кредитор, доколкото е материално и
процесуално-правно легитимиран да търси обезщетение за претърпените
вреди от смъртта на брат си, като въпросът относно основателността на
претенцията му е неотносим към настоящото производство. Исковете са
предявени и срещу процесуално легитимирани да отговарят по тях ответници.
Първият ответник е работодателят на починалия – „ Хайлендър“ ЕООД –в
ликвидация, а вторият ответник е „ Сейла 62“ ЕООД –лицето, с което
работодателят е договарял сделките, с които се твърди, че кредиторите са
увредени. С оглед изложеното, възражението на процесуалния представител
на втория ответник за недопустимост на исковете е неоснователно.
Неоснователно е и възражението относно родова неподсъдност на спора,
доколкото са предявени обективно съединени искове всеки с цена под 25 000
лева. За да бъде уважен иска по чл. 135,ал.1 от ЗЗД, ищците следваше да
установят освен качеството си на кредитори /имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния близък , настъпила при
трудова злополука/ , още наличието на увреждащи сделки , знание /
съзнаване/ на длъжника-прехвърлител за увреждането при разпореждането с
имота, както и знание у лицето, с което е договарял за увреждането при
възмездния характер на сделките. От приобщените по делото доказателства
безспорно се установява, че след настъпилата на 20.08.2020 г. смърт на ***
К. е извършена проверка от Инспекция по труда Велико Търново и между
него и работодателя „ Хайлендър“ ЕООД, представляван от Марк Килик е
обявено съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал.
3 от КТ с постановление от 11.11.2020 година. Доказа се, че подадената жалба
от работодателя срещу постановлението на ИТ е оставена без уважение, а
решението на Административен съд Велико Търново е потвърдено с решение
на ВАС от 18.02.2022 г. Междувременно на основание действието на
постановлението, чието обжалване не спира изпълнението и след извършена
проверка с Разпореждане от 3.09.2020 г. ТП на НОИ Велико Търново обявява
злополуката ,настъпила с *** К. за трудова злополука. Разпореждането не е
обжалвано и също е влязло в законна сила. Тоест, след датата на смъртта -
20.08.2020 г. работодателят- ответникът „ Хайлендър“ ЕООД, чрез управителя
5
си Марк Килик е имал знанието за възникналото право на обезщетение за
вреди на наследниците на починалия / в случая е ирелевантно знаел ли е
персонално кои са правоимащите лица/. Самият факт на обжалване на
издаденото от Инспекция по труда постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение красноречиво сочи, че
управителят на дружеството е съзнавал, че смъртта на лицето, настъпила в
помещение, в което той осъществява търговска /ресторантьорска /дейност
чрез търговското си дружество, би имала за последици претенции на
близките на починалия спрямо управляваното от него дружество. С това
ясно съзнание Марк Килик е извършил първата разпоредителна сделка, като
на 1.12.2020 година е прехвърлил с НА № 150 дело 468/20 г. собствеността
върху описания в НА недвижим имот на друго свое дружество – „ Сейла 62“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е той.
Изложеното води до единствения извод, че е налице знание за увреждането и
у лицето , с което е договарял, тъй като, както бе посочено собственик и
представляващ и двете търговски дружества е един и същ човек- Марк Килик.
Що се отнася до втората сделка осъществена на 7.07.2021 г., с която видно от
НА № 167, дело 316/21 г. се прехвърля чрез покупко-продажба собствеността
върху три броя недвижими имоти, отново е налице знание за увреждане от
страна, както на продавача, така и на купувача. Преди тази сделка на
4.12.2020 г. „Сейла 62“ ЕООД , собственост на Марк Килик е прехвърлена на
Линда Уол, която става едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството. От приетия като доказателство и неоспорен от страните
протокол за разпит на свидетел от 26.08.2020 г. се установява, че Линда Уол е
заживяла на семейни начала с Марк Килик от м. март 2020 година. Помагала
е не само в домакинството, но и в търговската му дейност в къщата за гости и
в ресторанта. Не само това, същата е присъствала по време на злополуката с
*** К., дори му е оказвала първа помощ . Обстоятелството, че Линда Уол е
партньорка на Килик, живеят и работят заедно се потвърждава и от самия
него , според приложения протокол от съдебно заседание проведено на
28.06.21 г. по адм.д.№ 741/20 г. на Адм.съд Велико Търново. Двата
протокола притежават материална доказателствена сила относно отразените
в тях обстоятелства, тъй като са официални свидетелстващи документи,
неоспорени от страните. С тях се установява по категоричен начин, че
управителите на двете търговски дружества са в такава връзка помежду си,
6
която изключва възможността Линда Уол –управител на „Сейла 62“ ЕООД да
не е знаела за наличието на задължение от страна на „ Хайлендър“ ЕООД към
близките на починалия относно правото им да претендират обезщетение за
вреди. А това, че „Хайлендър“ ЕООД и „Сейла 62“ ЕООД са били свързани
лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ / преди прехвърлянето на собствеността / е
също неоспорим факт – двете дружества са били собственост и са
управлявани от едно и също физическо лице. Тези аргументи са достатъчни ,
за да опровергаят възражението на втория ответник относно недоказаността
на знанието за увреждане на ищците. Следва да се отбележи още , че в
случая няма значение , че продажната цена и по двете сделки не е изплатена.
Договорена е продажба на изплащане, при която задължението на купувача е
разсрочено във времето, но при липса на уговорка за запазване на
собствеността до пълното плащане на цената.Тоест, вещно-транслативният
ефект на сделката се е проявил от момента на сключването и, а договорките
за разсроченото плащане са още едно, макар и косвено доказателство за
съществуващото знание у двамата ответници, че с тези сделки ще се увредят
кредиторите по претенцията за обезщетение за вреди от трудова злополука.
Неоснователно е и последното възражение на втория ответник относно
преждевременното предявяване на иска, при липса на ликвидно и изискуемо
вземане на ищците към този момент. Качеството "кредитор" по смисъла,
вложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на
действително вземане по отношение на ответника. В производството по
Павловия иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, с изключение на хипотезата, при която това
вземане е отречено с влязъл в сила съдебен акт / вж. Решение 639/06.10.2010
г. на Четвърто ГО на ВКС по гр. д. № 754/2009 г. /. Обстоятелството, че
вземането на ищците / за което е служебно известно на съда, че е образувано
производство по гражданско дело № 2956/21 г. пред ВТРС/ към момента на
предявяване на иска не е съдебно установено, е ирелевантно към настоящото
производство. Мотивиран от изложеното съдът счита претенцията на ищците
за основателна и доказана. Следва да се прогласи относителната
недействителност по отношение на ищците на основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД
сключеният договор за покупко-продажба с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 150 т.3, рег.№ 5805, дело № 468/2020 г. от
1.12.2020 г. на Нотариус № 580 в НК с район на действие ВТРС и сключеният
7
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № 167, т.2 рег.№ 3825, дело 316/21 от 7.07.2021 г. на
нотариус № 580 в регистъра на НК с район на действие ВТРС .
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищците направените по делото разноски. В
приложения списък по чл. 80 от ГПК в пункт първи е посочено, че
разноските направени от Л. Н. К. възлизат на 2000 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. В пункт втори от списъка са отразени
разноските, направени от Ж. Н. К. за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. От пункт 3 до пункт 6 са посочени
разноски за заплатена ДТ от 330,76 лева, ДТ от 15 лева за 3 съдебни
удостоверения, ДТ от 14 лева заплатена на АВ за издаване на заверени
преписи от нотариални актове и 20 лева такса за издаване на 4 броя данъчни
оценки. За тези разходи има приложени платежни документи. За направените
разноски по обезпечителното производство доказателство за плащане има
само за сумата от 15 лева- за вписване на обезпечителната заповед. Няма
доказателства за внесени такси от по 40 лева на човек за обезпечителното
производство, тоест тези разноски не следва да се присъждат. Тъй като не е
описано в списъка кой от ищците какви точно разходи е направил, изключая
внесената ДТ от 330,76 лева внесена от името на ищцата като задължено
лице , съдът счита, че останалите разходи следва да бъдат разделени поравно.
Относно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар направено
едва с писмените бележки, същото следва да се остави без разглеждане , като
преклудирано. Процесуалният представител на ответника е присъствал в
откритото съдебно заседание и е имал възможност да го заяви, но не е сторил
това до приключване на устните състезания, макар списъка по чл. 80 от ГПК
да е представен от ищците с препис за ответника. След този момент
възражението за прекомерност не може да се заявява, а ако се заяви, не
следва да се разглежда. / в този смисъл определение № 206/30.04.2019 г. по д.
№ 1557/19 г. на четвърто г.о. на ВКС, определение № 135/ 18.03.2019 г. по
ч.т.д.№ 938/ 2018 г., І т.о., определение № 878/ 12.05.2013 г. по ч.т.д.№ 3365/
2013 г., I т.о./. Предоставеният от съда срок на страните за писмени бележки
е възможност за излагане на подробни аргументи, които обаче доразвиват
основните им тези, които се излагат в съдебно заседание. С оглед изложеното
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените и
8
доказани по делото разноски, както следва: на ищцата Л. Н. К.- сумата от
2362,76 лева , които следва да се заплатят от двамата ответници , всеки по
1181,38 лева. На ищеца Ж. Н. К. ответниците следва да заплатят сумата от
2032 лева , всеки от тях по 1016 лева. Тъй като съдът е пропуснал да събере
ДТ от втория ищец /внесената ДТ от 330,76 лева е само от ищцата/
ответниците с оглед изхода на спора следва да бъдат осъдени да внесат ДТ от
330,76 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ,
поравно – всеки от тях по 165,38 лева, ведно с по 5 лева ДТ при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД ОТНОСИТЕЛНАТА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ спрямо Л. Н. К. с ЕГН ********** и Ж. Н. К. с
ЕГН ********** , двамата от гр.***** на договор за покупко-продажба на
недвижим имот , обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 150 т.3, рег.№ 5805, дело № 468/2020 г. от 1.12.2020 г. на
Нотариус № 580 в НК с район на действие ВТРС, с който „ХАЙЛЕНДЪР “
ЕООД- сега в ликвидация с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.*** Община В.Търново, ул. “ Добруджа“ № 2, представляван от
управителя Марк Томас Килик /сега ликвидатор/ продава на „СЕЙЛА 62“
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.*** Община
В.Търново, кв.Малък *** ул.“ Козлодуй“ № 14, представляван от Марк
Томас Килик, собствения на дружеството недвижим имот, представляващ ПИ
с идентификатор 62517.500.1030 по КККР на с.***с площ от 2665 кв.м. ,
заедно с построените в имота СГРАДА с идентификатор 62517.500.1030.1 със
ЗП от 59 кв.м. с предназначение-жилищна сграда еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор 62517.500.1030.2 с площ от 55 кв.м. с предназначение-друг
вид сграда за обитаване и СГРАДА с идентификатор 62517.500.1030.3 с площ
от 151 кв.м. с представляваща сграда със смесено предназначение- стаи за
гости за сумата от 30 000 лева, която ще бъде заплатена по банков път на 4
равни части в срок от две години – 7500 лева до 1.06.2021 г.; 7500 лева до
30.12.2021 г., 7500 лева- до 1.06.2022 г. и 7500 лева- до 20.12.2022 г.
9
ОБЯВЯВА на основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД ОТНОСИТЕЛНАТА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ спрямо Л. Н. К. с ЕГН ********** и Ж. Н. К. с
ЕГН ********** двамата от гр.***** на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 167, т.2 рег.№ 3825,
дело 316/21 от 7.07.2021 г. на нотариус № 580 в регистъра на НК с район на
действие ВТРС, с който „ХАЙЛЕНДЪР“ ЕООД - сега в ликвидация с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново, ул.“
Добруджа“ № 2, представляван от управителя Марк Томас Килик /сега
ликвидатор/ продава на „СЕЙЛА 62“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с.*** Община В.Търново, кв.Малък *** ул.“ Козлодуй“
№ 14, представляван от Линда Луис Уол следните недвижим имоти:
СГРАДА с идентификатор 62517.500.1030.4 с площ от 174 кв.м.
предназначение –Сграда за обществено хранене; ПИ с идентификатор
62517.500.958 с площ от 904 кв.м. незастроен ; ПИ с идентификатор
62517.500.957 незастроен с площ от 1900 кв.м. за сумата от 25 000 лева ,
която ще се заплати по банков път на четири равни части за срок от две
години , както следва- 6250 лева ще се заплати до 30.12.2021 г., 6250 лева- до
30.06.2022 г.; 6250 лева- до 30.12.2022 г. и 6250 лева-не по-късно от
30.06.2023 г.
ОСЪЖДА „ХАЙЛЕНДЪР“ ЕООД - в ликвидация с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново, ул.“ Добруджа“ №
2, представляван от Марк Томас Килик - ликвидатор и „СЕЙЛА 62“ ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново,
кв.Малък *** ул.“ Козлодуй“ № 14, представляван от Линда Луис Уол ДА
ЗАПЛАТЯТ сумата от 330,76 /триста и тридесет лева и 76 ст./ поравно –
всеки от тях по 165,38 лева /сто шестдесет и пет лева и 38 ст./ , ведно с по 5
лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС.
ОСЪЖДА „ХАЙЛЕНДЪР “ ЕООД - в ликвидация с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново, ул.“ Добруджа“ №
2, представляван от Марк Томас Килик - ликвидатор и „СЕЙЛА 62“ ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново,
кв.Малък *** ул.“ Козлодуй“ № 14, представляван от Линда Луис Уол ДА
10
ЗАПЛАТЯТ на Л. Н. К. с ЕГН ********** от гр.*****
сумата от 2362,76 / две хиляди триста шестдесет и два лева и 76 ст./
поравно - всеки от тях по 1181,38 / хиляда сто осемдесет и един лева и 38
ст./ представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ХАЙЛЕНДЪР “ ЕООД - в ликвидация с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново, ул.“ Добруджа“ №
2, представляван от Марк Томас Килик - ликвидатор и „СЕЙЛА 62“ ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.*** Община В.Търново,
кв.Малък *** ул.“ Козлодуй“ № 14, представляван от Линда Луис Уол ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ж. Н. К. с ЕГН ********** от гр.***** сумата от 2032 / две
хиляди тридесет и два / лева поравно- всеки от тях по 1016 / хиляда и
шестнадесет / лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11