Решение по дело №719/2018 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2019 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия: Антон Еленков Антов
Дело: 20181310100719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              27.03.2019 г                         гр.Белоградчик 

                                       В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На двадесет и седми март                 две хиляди  и деветнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 719 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 955.25 лв. – главница по договор за кредит с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД,  възнаградителна лихва – 186.42лв., законна  лихва за забава – 48.49лв. - на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

               В исковата молба, предявена от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез  “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България се излага : Между ищеца и ответника – М.С.Д. е сключен, договор за револвиращ кредит от 05.02.2016 г. под формата на кредитна карта CARD-12076327 с максимален кредитен лимит 1 000лв.  За крадитополучателя-ответни е възникнало задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. На 05.02.2016г. ответника е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта.

На 01.05.2017г. ответника е преустановил обслужването на кредитната карта.

Ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва в р-р на 48.49лв. за периода 10.11.2017г. - 11.05.2018г.

Проведено е производство по реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. заповедта е връчена на ответника в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК /

Моли се да  бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на  955.25 лв. –  главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, възнаградителна лихва – 186.42лв., законна  лихва за забава – 48.49лв.  – на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, да бъде осъден да заплати разноските по ч.гр.д. № 381/2018г. и се присъдят разноските по настоящото дело.

Представя писмени доказателства.

             Ответникът не е подал в законния срок отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява в с.з. при разглеждане на делото.

    Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в с.з. на 27.03.2019 г., съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК.

Съдът  приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./

Съдът, приема, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – че иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба доказателства установяват вероятната основателност на предявения иск.

    При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по настоящото делото разноски в размер на 125.00лв. – държавна такса и 100.00 – адв. възнаграждание.

                              Водим от гореизложеното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш   И 

             ПРИЕМА за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че М.С.Д., ЕГН ********** ***, дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез  “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “ Бизнес парк С., сгр.., сумите :   955.25 лв.   – главница по договор за револвиращ кредит, под формата на кредитна карта CARD-12076327, 186.42лв.- възнаградителна лихва, 48.49 лв. - законна  лихва за забава за периода 10.11.2017г. - 11.05.2018г. - на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018г. до окончателното и изплащане

            ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН **********  да заплати  на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез  “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България  ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 381/2018г.  разноски в размер на 75.00 лв. и разноските по настоящото дело разноски в размер на 125.00лв. – държавна такса и 100.00 – адв. възнаграждание.       

            На осн. чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

                                                       Районен съдия: