Решение по дело №268/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 50

гр. Видин,09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

девети февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

268

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР във вр. с чл.393,ал.2 от Закона за съдебната власт .

Образувано е по жалба на И.И.Д. *** срещу Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.393,ал.2 от ЗСВ, чл.194,ал.2,т.4 , чл.203,ал.1,т.13, чл.204,т.1 от ЗМВР във вр. с чл.30,ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила, които са довели до нарушаване на правото му на защита. Сочи , че са му изискани писмени обяснения в хода на проверката  , но такива не е дал. Твърди, че в заповедта липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено, както и че посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание е неправилно квалифицирано. Сочи , че отразеното в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, както и че е налице несъответствие на фактическите и правни основания , посочени в заповедта , ограничаващи правото му на защита. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата в писмено становище оспорва жалбата. Сочи се , че от приложената обобщена справка и становище се установява извършването на дисциплинарното нарушение . Иска се от съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №ЧР-03-64/26.09.2022г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор И.И.Д.-инспектор I степен-конвоиране в Областно звено „Охрана-Видин“ при Главна дирекция „Охрана“ във връзка с докладна записка с вх.№ 11315/21.09.2022г. на Началника на Областно звено „Охрана-Видин“ и Постановление № 6682/2/21.09.2022г. на прокурор в Районна прокуратура-Враца, установяващи , че инспектор И.Д. е привлечен като обвиняем за това , че на 19.09.2022г. с цел да набави имотна облага противозаконно е подпомогнал чужденци да преминат страната в нарушение на закона , като деянието е извършено чрез използване на МПС , извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице –престъпление по чл.281,ал.2,т.1,т.4 и т.5 във вр. с чл.281,ал.1 от НК Посочено е , че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30,ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГД“Охрана“, и на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което и е образувано дисциплинарното производство. Определена е комисия за дисциплинарно-разследващ орган , която да проведе разследването , да запознае служителя със заповедта за образуване на производството и да му разясни правата , както и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като е определен срок извършване на разследването.

По делото е приложено Постановление №6682/21.09.2022г. на РП-Враца , по което във връзка с образувано ДП № 6682/22г. по описа на ВРП, по което с постановление от 21.09.2022г./неприложено по делото/ жалбоподателят е привлечен като обвиняем за това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022г., в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца, в съучастие като извършител с други лица , всички от гр. Видин, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, чрез използването на МПС, е подпомагал повече от едно лице, както и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст,38 (тридесет и осем) чужди граждани от Сирия да преминат в страната в нарушение на закона - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 връзка ал. 1 връзка чл. 20, ал. 2 от НК, на същия е постановено задържане под стража за срок от 72 часа. С определение №301/23.09.2022г. на Районен съд-Враца , спрямо обвиняемия е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 444/28.09.2022г. на Окръжен съд Враца е потвърдено определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение. Установено е в дисциплинарното производство , че задържането е отразено в публикации , съобразно които организатор на разбит канал за бежанци край Враца е именно служителят на „Съдебна охрана“ във Видин-И.Д. , който работи като инспектор конвоиране. Впоследствие е отразена в медиите и новината за потвърждаване на определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя.

Комисията е изготвила обобщена справка относно установеното от нея при поведеното дисциплинарно производство , а именно , че лицето е привлечено като обвиняем за описаното престъпление по чл.281 от НК  по образувано ДП № 6682/21.09.2022г. по описа на РП-Враца , по което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Районен съд Враца , потвърдена от Окръжен съд-Враца. Посочено е и че извършеното деяние от Д. е станало достояние на граждани и медии , на органите на МВР и съдебната власт, което се е отразило негативно върху авторитета на службата и е уронило престижа ѝ. Посочено е , че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВ, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30,ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР. С обобщената справка жалбоподателят е запознат на 14.10.2022г. , което е удостоверил с подписа си , както и с възможността да даде обяснения или възражения в срок от 24 часа. В указания срок от същия не са депозирани такива пред дисциплинарно –разследващия орган. При така посочените и установени обстоятелства и събрани доказателства, описани и в обобщената справка – Постановление на РП по образувано ДП , определенията на районен съд Враца и Окръжен съд Враца във връзка с взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя и др. разменена кореспонденция , както и публикациите в медиите , от комисията е депозирано становище до министъра на правосъдието за извършено от инспектор Д. тежко нарушение на служебната дисциплина. От Министъра на правосъдието в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган е отправена покана за даване на писмени обяснения , връчена на жалбоподателя на 31.10.2022г. В указания срок от същия не са депозирани такива , след което министърът на правосъдието е издал обжалваната заповед , с която при посочените в обобщената справка обстоятелства и събрани доказателства – постановлението на РП-Враца и определенията на РС-Враца и ОС-Враца , както и медийните публикации, е приел , че деянието на Д. , изразяващо се в това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК, е уронващо престижа на службата и е несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР във вр. с чл.30,ал.2 от Етичния кодекс и на основание чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение .  

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване-заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2022г., а жалбата е постъпила в съда на 30.11.2022г.

По същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Министъра на правосъдието с оглед разпоредбата на чл.393,ал.2 от ЗСВ и чл.8,ал.2,т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и заеманата от жалбоподателя изпълнителска длъжност-„инспектор I степен конвоиране“ в  Областно звено „Охрана-Видин към ГД“Охрана“ при Министерство на правосъдието . 

Същата е издадена в предписаната от закона форма-писмена, но при липса на мотиви , обосноваващи налагането на посоченото наказание, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби.

На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.197,ал.1,т.6 от ЗМВР на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР , съобразно която разпоредба се налага дисциплинарно наказание "уволнение" за  деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които законът определя като тежки нарушения на служебната дисциплина.

Видно от обжалваната заповед наказанието е наложено на жалбоподателя за извършено деяние от него , което представлява  престъпление по НК, за което е привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство и по което му е взета мярка за неотклонение , но по което безспорно няма влязла в сила присъда. Видно от съдържанието на заповедта и събраните от дисциплинарно-разследващия орган доказателства , дисциплинарно-разследващият орган , а впоследствие и дисциплинарно-наказващият са приели, че деянието е извършено въз основа на постановление на РП за задържане по образувано ДП и определенията на съда, постановени по мярката за неотклонение по ДП. С оглед посоченото основание за налагане на дисциплинарното наказание – чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на практика въз основа на тези актове , произнесени в хода на висящото досъдебното производство спрямо жалбоподателя , органът е приел за доказано , че деянието на жалбоподателя , изразяващо се в това, че „за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК“ , за което е образувано досъдебното производство, е доказано. Направеният извод от органа обаче е необоснован. Посочените от него актове , изготвени в пода на досъдебното производство-прокурорско постановление и определения на съда по повод взетата спрямо лицето мярка за неотклонение , не представляват доказателства за деянието на лицето , а единствено са доказателства , че спрямо същото се провежда наказателно производство за деянието , по което спрямо лицето е взета и мярка за неотклонение. Не е събрано нито едно доказателство чрез предвидените в АПК доказателствени средства съобразно чл.39 от АПК-обяснения , декларации , сведения , писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и др. , събрани и изготвени по реда на АПК или специалните закони. Не е приобщено дори нито едно доказателство от събраните по реда на НПК, като писмените такива биха могли да бъдат приобщени и ползвани и в настоящето производство. Без да е събрал в дисциплинарното производство каквито и да е доказателства, че лицето е извършило деянието дисциплинарно-разследващият орган , а впоследствие и дисциплинарно-наказващият , са приели за установено, че служителят е извършил дисциплинарното нарушение. Посочено е и че служителят е извършил деяние , което е престъпление по НК, при неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство към момента на издаване на оспорената заповед в пълно противоречие с основния правен принцип-презумпцията за невиновност, закрепен в чл. 31, ал. 3 от Конституция на Република България и чл. 16 от НПК.

Действително описаното деяние обективира поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите съобразно чл.30,ал.2 от посочения Етичен кодекс и съответства на дадената квалификация-тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на  чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като се установява, че посоченото деяние е отразено в медиите като извършено именно от този служител , но в дисциплинарното производство следва да бъде установено на първо място , че деянието е извършено от лицето чрез предвидените в АПК доказателствени средства. Нито изводите в прокурорските актове по повод образуваното досъдебно производство, нито актовете на съда във връзка с взетата мярка за неотклонение при висящо наказателно производство, нито публикациите в медиите, са доказателства по смисъла на процесуалния закон за извършване на деянието. Съобразно чл.300 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК задължителна за съда е влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато в случая, актовете на които единствено е основал заповедта си административният орган, не са с такъв характер.

Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им, за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна, и дисциплинарно-наказващият орган не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Безспорно дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност дори в случаите, когато фактическо основание за ангажиране на повече от един вид отговорност е едно и също деяние, една и съща съвкупност от факти и обстоятелства. Но същите подлежат на самостоятелно разследване, проучване, установяване и доказване от компетентните органи в рамките на съответното производство, при условията и по реда, предвидени в специалния закон, регламентиращ това производство (НПК, ЗАНН, АПК,ЗМВР), в случая са подлежали на самостоятелно доказване в дисциплинарното производство по реда на АПК и ЗМВР. В този смисъл са изцяло правилата, уреждащи дисциплинарната отговорност на служителите на МВР по ЗМВР, към които препраща ЗСВ.

В случая дисциплинарното производство е проведено формално и е сведено до издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство, изготвяне на обобщена справка от назначената за целта комисия въз основа на първоначално постъпилата информация, запознаване на служителя с постъпилата първоначална информация и издаване на обжалваната заповед, като при липса на събрани доказателства за деянието в самото дисциплинарно производство това е равнозначно на липса на проведено такова .

Напрактика дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за образуваното срещу него наказателно производство, но съобразно разпоредбите на ЗМВР в такъв случай или дисциплинарно наказващият орган следва да проведе самостоятелно разследване, за да установи дали е извършено деянието, уронващо престижа на службата, от съответния служител, основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.203,ал.1,т.13 от НК, или да наложи наказанието едва при влязла в сила присъда на основание чл.203,ал.1,т.1 от ЗМВР като отстрани временно от длъжност съответния служител до приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт, което в случая е сторено по отношение на жалбоподателя, видно от съдържащата се по делото заповед за временно отстраняване от длъжност. Самото образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. И това е така, тъй като деянието на служителя подлежи на установяване и доказване по предвидения за това ред както в наказателното, така и в дисциплинарното производство. Изрично разпоредбата на чл.206,ал.4 от ЗМВР задължава наказващия орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Предвид горното, като не е събрал доказателства за деянието, дори такива, събрани в досъдебното производство, дисциплинарно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, разписващи провеждането на производство по установяване на дисциплинарното нарушение. В случая заповедта е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства както относно деянието, така и относно обстоятелствата, при които е извършено, без същите да бъдат изяснени и установени в нарушение на административно-производствените правила както по АПК, така и по ЗМВР, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона.  Горното налага отмяна на обжалваната заповед на основание чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК .

С оглед изхода от спора на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 30 лв , заплатени за държавна такса, които следва да бъдат заплатени от ЮЛ , към което е органът , издал заповедта. Разноски за адвокатско възнаграждение не се следват , тъй като от представените договори за правна помощ не се установява заплащане на адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

                                 РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която  на И.И.Д. *** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието-гр.София, да заплати на И.И.Д. *** направените по делото разноски в размер на 30/тридесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                           Съдия: