№ 275
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201783 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Производствена потребителна кооперация „Надежда
Ряхово“ против Наказателно постановление № 18-001760/04.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на кооперацията-жалбоподател е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, доколкото същото било издадено в
нарушение на материалния закон и на процедурата по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Така
изложеното се мотивира с обстоятелството, че за процесното трудово възнаграждение
е било платено преди издаване на наказателното постановление. В тази насока се сочи,
че, дори да се приеме, че е налице нарушение, то същото би следвало да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и на основание
чл. 28 от ЗАНН АНО не е следвало да налага наказание, а само да предупреди
кооперацията-жалбоподател. В допълнение се излагат и съображения за приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като не са установени конкретни вредни
1
последици за работниците, настъпили в резултат на установеното от контролните
органи нарушение, както и че са били предприети действия от страна на работодателя
по изпълнение на предписанията, но предоставеният му срок е бил прекалено кратък.
В тази насока се моли обжлаваното наказателно постановление да се отмени или
същото да се измени като нарушението се преквалифицира като маловажно и на
основание чл. 415в от КТ на кооперацията-жалбоподател се наложи административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100 лева.
В съдебно заседание кооперацията-жалбоподател, редовно призована, се
представлява от С.Г., в качеството му на управител, който поддържа изложените в
жалбата фактически и правни доводи. В хода на съдебната прения Г. не оспорва, че на
свидетеля П.Г. не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец юни
2020 г. в пълен размер, като до настоящия момент на същата е платен единствено
аванс. Сочи, че забавянето в плащанията се дължи на финансовите затруднения на
кооперацията и спряна процедура по одобряване на кредит.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С.Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на изложеното се сочи, че в процесния случай не са налице предпоставките за
приложение на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Моли жалбата да се остави без
уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от
жалбоподателя на 17.08.2021 г., а жалбата е подадена на 10.08.2021 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Към месец юни 2020 г. свидетелят П.Г. работел на длъжност „пастир“ в
Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“ срещу възнаграждение в
2
размер на 777,56 лева. От така дължимото му се възнаграждение за месец юни 2020 г.
му бил заплатен единствено аванс в размер на 100 лева.
През 2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпил сигнал от
служител на Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“ за
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 24.11.2020 г. до 14.01.2021 г. В
тази връзка свидетелят Р.Р. и инж. П.П. – инспектори в Дирекция „Инспекция на
труда“ – Русе, извършили проверка за спазването на трудовото законодателство в ППК
„Надежда Ряхово“. В хода на проверката служителите на Дирекция „Инспекция на
труда“ – Русе установили от представената им ведомости за начислени и изплатени
трудови възнаграждения, както и документи за банкови преводи за 2020 г., че ППК
„Надежда Ряхово“ в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил в пълен
размер трудовото възнаграждение на работниците за няколко поредни месеци през
същата година. По отношение на свидетеля П.Г. било констатирано, че ППК „Надежда
Ряхово“ не е изплатило начисленото трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. в
пълен размер.
Горепосочените констатации били обективирани в Протокол за извършена
проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., с който за отстраняване на констатираните
множество еднотипни нарушения на разпоредбите на КТ, служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе дали задължителни предписания на ППК „Надежда
Ряхово“. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ в т. 50 от предписанието на ППК
„Надежда Ряхово“, в качеството на работодател, било указано, че в срок до
04.02.2021 г. следва да изплати трудовото възнаграждение за месец юни 2020 г. на
свидетеля П.Г.. Препис от протокола бил връчен на 19.01.2021 г. лично на С.Г., в
качеството му на председател на кооперацията и като такъв представляващ
работодателя.
На 21.01.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпила молба от
С.Г. за удължаване на срока за изпълнение на дадените предписания, между които
било и процесното. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отчитайки
големия брой констатирани нарушения и пандемичната обстановка, дал съгласие този
срок да бъде удължен до 25.02.2021 г., за което С.Г. бил уведомен лично.
На 24.02.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпила молба от
С.Г. за удължаване на така дадения срок, която Директорът на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Русе оставил без уважение, тъй като срокът за обжалване бил изтекъл.
В периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2021 г. свидетелят Р.Р. извършил последваща
проверка касателно изпълнение на дадените предписания. В хода на извършената
документална проверка свидетелят Р. констатирал, че дължимото трудово
възнаграждение за месец юни 2020 г. на свидетеля П.Г. отново не било изплатено в
пълен размер. Посочената констатация била обективирана в Протокол за извършена
3
проверка с изх. № 210933/16.06.2021 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р.Р. приел, че ППК „Надежда
Ряхово“ е осъществила нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ за това, че не изпълнило
задължително предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на П.Г. за
месец юни 2020 г. В тази връзка свидетелят Р. съставил на ППК „Надежда Ряхово“
АУАН № 18-001760/16.06.2021 г., който бил връчен на С.Г.. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не били депозирани възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на кооперацията било наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН № 18-001760/16.06.2021 г., който по силата на чл. 416, ал. 1 от
КТ има доказателствена сила, НП 18-001760/04.08.2021 г., Протокол за извършена
проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., Протокол за извършена проверка с изх. №
210933/16.06.2021 г., молби от ППК „Надежда Ряхово“, писмо от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, списък с платени аванси за месец юни 2020 г.
и др., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Р. и П.Г.,
които съдът кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява както
авторството на нарушението, така и механизма на изпълнителното деяние.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
4
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се
издават от териториално компетентната Дирекция към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител
при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че ППК „Надежда Ряхово“ е осъществило
нарушението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда , за което е
ангажирана отговорността му.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ представлява едновременно норма,
предписваща поведение, и санкционна норма въвеждаща санкция за неизпълнение на
дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ задължително предписание. Видно от
посоченото за реализиране на административнонаказателната отговорност на адресата
на предписанието по чл. 415, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи влязло в сила
предписание и същото да не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в
настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от събраната в
хода на производството доказателствена съвкупност.
По делото не е налице спор, че кооперацията-жалбоподател, в качеството си на
работодател, е била в трудово правоотношение със свидетеля П.Г., по силата на което
за ППК „Надежда Ряхово“ е възникнало задължение за заплащане на месечно трудово
възнаграждение за месец юни 2020 г. в пълен размер на Г.. Не е налице и спор, че след
5
извършена проверка от служители от Дирекция „Инспекция по труда“-Русе било
установено, че горепосоченото задължение не е изпълнено в срок, като в тази връзка на
ППК „Надежда Ряхово“ било издадено предписание. Процесното предписание,
обективизирано в Протокол за извършена проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с адресат
кооперацията-жалбоподател, в качеството на работодател, и същото е следвало да
бъде изпълнено до 04.02.2021 г., като по молба на ППК „Надежда Ряхово“ този срок
бил удължен до 25.02.2021 г. Даденото задължително предписание представлява
индивидуален административен акт, който, доколкото не е бил оспорен от адресата му,
е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който поражда целените с него правни
последици, включително и ангажиране на административнонаказателната отговорност
на последния. По делото не е налице спор, че същото не е било изпълнено, доколкото
възнаграждението за месец юни 2020 г. на свидетеля П.Г. не е било изплатено в пълен
размер, както в указания срок, така и към момента на съставяне на АУАН-а и на НП. В
тази насока следва да се посочи, че наличието на плащане на аванс, макар по делото да
не се установи по категоричен начин кога е станало плащането му, не представлява
изпълнение на даденото задължително предписание, изискващо заплащане на
дължимото възнаграждение в пълен размер.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че, неизпълнявайки задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство – да
изплати трудовото възнаграждение за месец юни 2020 г. на П.Г., фигуриращо под т. 50,
ППК „Надежда Ряхово“, считано от 26.02.2021 г. /първият работен ден след изтичане
на дадения с предписанието срок/, е осъществило от обективна страна състава на
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в, ал. 1
от КТ, предвиждаща възможност за замяна на наложената санкция с такава в размер от
100 до 300 лева. За да бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативно
наличие на следните предпоставки – 1. да се касае за нарушение, което да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и 2. от същото да не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното нарушение е от
вида нарушения, които могат да бъдат отстранени непосредствено след констатирането
им – с изплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение. По делото
не се представиха доказателства да е налице такова изпълнение както към съставяне на
АУАН-а, така и към момента на издаване на наказателното постановление. Нещо
повече, такива не бяха представени и в хода на настоящото въззивно производство,
6
поради което не е налице първата предпоставка за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
за да се преквалифицира деянието като маловажно. В този смисъл Решение от
25.05.2016 г. на Административен съд – Русе, постановено по к.н.а.х.д. № 143 по описа
на съда за 2016 г. Следва да се посочи, че не е налице и другата, кумулативно
предвидена предпоставка за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото
лишаването на едно лице от дължимото трудово възнаграждение за период повече от
една година, неминуемо води до вредни последици, които не биха могли да бъдат
заличени с едно последващо забавено плащане.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно обратното видно от Протокол
за извършена проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г. в хода на извършената проверка
са констатирани множество идентични нарушения на трудовото законодателство, от
които са настъпили вредни последици за множество различни лица, поради което
според настоящия съдебен състав нарушението не може да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“ и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда при доказана съставомерност на
нарушение административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1500 до
10 000 лева, като АНО определил същата в размер на 1500 лева. Настоящият съдебен
състав, отчитайки финансовото затруднения на кооперацията и усложненията, които
създаде пандемията за дребния и среден бизнес, счита, че АНО правилно е
индивидуализирал размера на наказанието, определяйки го в минимален размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. В тази връзка ППК „Надежда Ряхово“ следва да
бъде осъдена да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“-
София сумата в размер на 80 лева, представляща юрискосултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001760/04.08.2021 г.,
7
издаден от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на Производствена потребителна кооперация
„Надежда Ряхово“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: село
Ряхово, Община Сливо поле, ул. „Искър“ № 1, представлявано от управителя С.Г., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: село Ряхово, Община Сливо поле, ул.
„Искър“ № 1, представлявано от управителя С.Г., да заплати на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда“ сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8