Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН …09.02.2016 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Х.Д....…..........…….……..и
в присъствието на
прокурора…….................................……..……като
разгледа докладваното от
съдията
Димитрова т.д.№11 по описа за
На 28.01.2015 г. Ш.И.
лично и в качеството си на настойник на малолетната Ш. Д.И. е подал в
Плевенски Окръжен съд искова молба, в която твърди, че на 17.07.2014 г.
малолетната Ш. Д.И., заедно със своите родители Д.И. Н. и У.Р.С. и други лица,
всички сирийски граждани с хуманитарен статут в Република България, пътували в
посока Русе-София в лек автомобил марка Рено, модел Меган
Сценик, с ДК №СА **** СК, управляван от Х.А.М.А.С..
Ищецът твърди, че около 07.00 часа край с. ***** Х.А.М.А.С. без видима причина
навлязъл в насрещната пътна лента, където се движел товарен автомобил МАН,
модел ТГХ 18.480 БЛС с рег. №СА **** НР с прикачено към него полуремарке Стас СА*** с рег. №А ****
ЕК, управляван от М.Д. М.. Твърди също, че последвал удар между двата
автомобила, при който на място починали шофьора на лекия автомобил Х.А.М.А.С. и
пътуващите в лекия автомобил А.Д.И. и Д.И.Н., а У.Р.С. била тежко ранена.
Последната била откарана в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”ЕАД-гр.
Плевен, където на 26.07.2014 г. починала от травмите си. Ш.И. твърди, че при ПТП е била ранена и малолетната
Ш. Д.И., която също е откарана в болницата, където е лекувана до 25.07.2014 г.
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило в
резултат на виновното противоправно поведение на Х.А.М.А.С..
Твърди се, че в т.вр. било образувано дос. произв. №Д-151/2014 г. по
описа на Плевенска Окръжна прокуратура, което обаче било прекратено с постановление от 18.12.2014 г., поради обстоятелството, че
виновния за ПТП Х.А.М.А.С. е починал на местопроизшествието.
В исковата молба се твърди, че малолетната Ш.Д.И. е
претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баща и Д.И.
Н. и майка и У.Р.С..
В исковата молба се твърди, че малолетната Ш. Д.И. е
претърпяла при ПТП следните травматични увреждания: контузия на главата и
мозъка, контузия на белия дроб, излив на кръв в
десния горночелюстен синус, рани по главата.
В исковата молба се твърди, че за настойник на
малолетната Ш.Д.И. е назначен нейният чичо Ш.И.. Твърди се, че към 17.07.2014
г. Ш.И. е живеел в Кралство Швеция със статут на бежанец, поради което се
наложило да дойде в България и да се погрижи за тленните останки на Д.И. Н., У.Р.С.
и А. Д.И., както и за малолетната Ш. Д.И.. Наложило се също да пътува от
България до Сирия, за да се снабди с документи, необходими му във връзка с
транспортирането на тленните останки на близките му до Сирия. Пътувал
многократно и от София до Плевен. Направил разходи за общо 11 315.21 лв.,
от които:
-за самолетен билет от България до Сирия - 202.60
евро, равняващи се на 395.07 лв.
-за самолетен билет от България до Швеция - 376.49
евро, равняващи се на 734.16 лв.
-за автобусни билети от София до Плевен - 32 лв.
-за автобусни билети от Плевен до София - 42 лв.
-за таксиметрови услуги - 18.72 лв.
-за консервация на 3 бр. трупове - 3 600 лв.
-за репатрация на тленни
останки - 2 000 евро, равняващи се на 3 900 лв.
-за въздушен транспорт на тленните останки -
2 320.56 лв.
-за телефонни ваучери - 40 лв.
-за детски дрехи - 162.70 лв.
-за държавни такси във връзка с процедурата по
учредяване на настойничество - 70 лв.
В исковата молба се твърди, че управляваният от Х.А.М.А.С.
лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с ДК №СА **** СК, е бил застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София, поради което срещу това
дружество са предявени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ със следните петитуми:
1. „ЛЕВ ИНС”АД да заплати в полза на Ш. Д.И. сумата от
250 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баща и Д.И. Н., настъпила на
17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.А.С. като водач на лек
автомобил марка Рено, модел Меган Сценик,
с ДК №СА **** СК, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ
ИНС”АД-гр. София, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
2. „ЛЕВ ИНС”АД да заплати в полза на Ш. Д.И. сумата от
250 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие смъртта на майка и У.Р.С., настъпила на
17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.А.С. като водач на лек
автомобил марка Рено, модел Меган Сценик,
с ДК №СА **** СК, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ
ИНС”АД-гр. София, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
3. „ЛЕВ ИНС”АД да заплати в полза на Ш. Д.И. сумата от
10 000 лв. като обезщетение за следните претърпени от нея травматични
увреждания: контузия на главата и мозъка, контузия на белия дроб, излив на кръв в десния горночелюстен
синус, рани по главата, настъпили на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно
от Х.А.М.А.С. като водач на лек автомобил марка Рено, модел Меган
Сценик, с ДК №СА **** СК, застрахован по риска „гражданска
отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
4. „ЛЕВ ИНС”АД да заплати в полза на Ш.И. сумата от
11 315.21 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди-разходи за автобусен и самолетен транспорт; за консервация, репатрация и самолетен транспорт на тленните останки на Д.И.
Н., У.Р.С. и А. Д.И.; за телефонни ваучери; за детски дрехи; за държавни такси
във вр. с учредяване на настойничеството над Ш. Д.И.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до
окончателното му изплащане.
С определение №632 от 14.08.2015 г. съдът е
освободил на основание чл.83, ал.2 от ГПК малолетната Ш. Д.И. от заплащането на държавни такси в размер на
20 400 лв. и разноски в настоящото производство. От заплащането на
държавни такси в размер на 452.69 лв. е освободен и Ш.И..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София на 16.02.2015 г. и в указания срок-на
04.03.2015 г. е депозиран отговор, в който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Ответникът твърди, че процесното
ПТП вероятно е настъпило в резултат
на моментното здравословно състояние на водача на застрахования автомобил Х.А.М.А.С.,
а не в резултат на негово виновно противоправно
поведение. Сочи, че дали Х.А.М.А.С. е
претърпял инфаркт или инсулт, който медицински инцидент би обяснил насочването
на лекия автомобил с шест души в него към насрещно движещия се товарен
автомобил, е било невъзможно да се установи поради състоянието на черепа му.
Според ответника се касае до т нар. „случайно събитие”, което изключва
отговорността му. В отговора се твърди още, че Д.И. Н. и У.Р.С. са нарушили
чл.137а от ЗДП, тъй като по време на ПТП са били без обезопасителни
колани. Сочи се, че с това си противоправно
поведение, двамата са допринесли за смъртта си. Ответникът твърди, че Д.И. Н. и
У.Р.С. са нарушили и чл.137б от ЗДП, тъй като по време на ПТП не са осигурили
система за обезопасяване на деца. Сочи, че с това си противоправно
поведение, двамата са допринесли за уврежданията на дъщеря си Ш. Д.И..
Ответникът твърди, че тя е оздравяла напълно в рамките на болничния си престой,
без остатъчни последици за здравословното и състояние. Намира, че сторените от Ш.И.
разходи за дрехи, таксиметрови услуги, ваучери за GSM и държавни такси за назначаване на настойнически
съвет не съставляват имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по чл.226 от КЗ
/отм./. ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София твърди, че за
да изпадне в забава, е необходимо да бъде поканен да плати претендираните
обезщетения по правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че не е получавал
съответна покана от ищците, поради което не дължи законна лихва върху
обезщетенията, считано от 17.07.2014 г. Намира
за прекомерни размерите, в които се търсят обезщетенията. В заключение
ответникът пледира, че не е доказано наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ако съдът счете, че е доказано
наличието на тези елементи, моли обезщетението да бъде определено в хипотеза на
съпричиняване, т.е. да бъде редуцирано.
Преписи от отговора на ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София са
връчени на ищците за допълнителна искова молба и в указания срок-на 21.03.2015
г. е депозирана такава. В нея се сочи се, че застрахователят отговоря пред
пострадалите лица както отговаря прекия причинител, поради което обезщетенията
се дължат ведно със законната лихва от деня на увреждането, а не от деня на
поканата.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД-гр. София за допълнителен отговор и в указания срок-на 28.04.2015
г. е подаден такъв. В него ответникът заявява, че поддържа изложените в
отговора становища, възражения и искания.
Ищците са депозирали писмено становище по съществото
на спора, в което се сочи, че ответникът не е оборил презумпцията за виновност
на Х.А.М.А.С., доказвайки, че неговото моментно здравословно състояние е
причина за неконтролираното завъртане на волана и насочването на автомобила към
насрещнодвижещия се товарен автомобил, както и за
липсата на опит за предотвратяване на последвалия удар. В становището са
развити подробни аргументи относно наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Процесуалният представител на ищците-адв. С.И. моли ответното дружество да бъде осъдено
на основание чл.38, ал.2 от ЗА да му заплати адвокатско възнаграждение в размер
съгласно Наредба №1/2004 г.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно и е видно от констативен протокол за ПТП от 22.07.2014 г., че на 17.07.2014 г.
около 6:55 ч. на ПП-3 в района на км. 76+340 е станало ПТП с двама участници:
движещият се в посока Русе-София лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с ДК №СА **** СК,
управляван от Х.А.М.А.С. и движещия се в посока София-Русе товарен автомобил
МАН, модел ТГХ 18.480 БЛС с рег. №СА **** НР с прикачено към него полуремарке Стас СА*** с рег. №А ****
ЕК, управляван от М.Д. М.. От протокола е видно още, че лекият автомобил е
навлязъл в насрещното платно, където е станал удара с товарния автомобил. Видно
е също, че в резултат на удара на място са починали водача на лекия автомобил Х.А.М.А.С.
и пътуващите в лекия автомобил Д.И. Н. и А. Д.И., а ранени са били останалите
пътуващи в лекия автомобил - Ш. Д.И., У.Р.С. и С.Ю.И.. Смъртта на Д.И. Н. е
удостоверена и в акт за смърт №0947 от
19.07.2014 г.
Не е спорно и е видно от акт за смърт №0985 от 28.07.2014 г., че У.Р.С. е починала от раните
си на 26.07.2014 г. в болницата в гр. Плевен.
Не е спорно, че Д.И. Н. и У.Р.С. са родители на оцелялата
при ПТП малолетна Ш. Д.И.. Тези роднински връзки помежду им се установяват от удостоверение №190/Д от 21.08.2014 г.,
издадено от консулския отдел на Посолството на Сирийската арабска република в
София. От това удостоверение е видно още, че Ш.И. е чичо на Ш. Д.И.. В това си качество Ш.И. е назначен за
настойник на Ш. Д.И., съгласно протоколно
решение от 21.08.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство при
СО-Район „Витоша”.
Няма спор, че Ш.
Д.И. като дъщеря на Д.И. Н. и У.Р.С. е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта им-резултат от
непозволено увреждане. В този смисъл са Постановление
№4/1961 г. на ПВС, Постановление №5/1969 г. на ПВС и Постановление №2/1984 г.
на ПВС.
Няма спор и е видно от приложеното дос. произв. №Д-151/2014 г. по описа на
Плевенска Окръжна прокуратура, че образуваното срещу неизвестен извършител
наказателно производство за престъпление
по чл.343, ал.3, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК
е прекратено по причина, че виновният за процесното
ПТП Х.А.М.А.С. е починал на мястото на произшествието. В рамките на
разследването е установено, че Х.А.М.А.С. е имал техническа възможност да
контролира автомобила с цел корекция на траекторията му и избягване на удара с
насрещно движещия се в платното си товарен автомобил.
Няма спор и е видно от застрахователна полица №22113002317970, че към 17.07.2014 г. е било
налице валидно застрахователно правоотношение със ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно
управлявания от Х.А.М.А.С. лек автомобил марка Рено, модел Меган
Сценик, с ДК №СА **** СК.
Не е спорно, че преди завеждане на делото ищците не са
отправяли претенции към ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София за заплащане на
застрахователни обезщетения.
Предвид липсата на присъда на наказателния съд, пред гражданския
съд следва да се ангажират доказателства относно наличието на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. и относно това дали е
извършено деянието и неговата противоправност.
Видно от заключението
по комплексната експертиза, в техническата му част, ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието, при слънчево време, на прав пътен участък. В
началото на удара и двата автомобила са се движели с разрешената за участъка
скорост. Лекият автомобил без да променя скоростта си на движение е започнал да
пресича надлъжната прекъсната пътна маркировка и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където неговата предна лява част се е ударила в предната
лява част на насрещно движещия се товарен автомобил. Ударните сили са променили
и скоростта, и посоката на движение на двата автомобила. Няма данни
отклоняването на лекия автомобил наляво да е свързано с причини от технически
характер. Според експерта, това отклоняване се дължи на липсата на контрол
върху волана от страна на водача, съчетана с преминаване през незначителни
неравности, с характера на пътното платно, с геометрията на предния мост, с
разликата в налягането на гумите или с друга съпътстваща причина.
Според ищците, противоправното
поведение на виновния за ПТП водач Х.А.М.А.С. се изразява именно в неизпълнение
на задължението по чл.20, ал.1 от ЗДП за осъществяване на непрекъснат контрол
върху управляваното превозно средство. В тежест на ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София е
било да докаже, че Х.А.М.А.С. няма вина за противоправното
си поведение. Възможна причина за бездействието му е заспиване.
Предотвратяването му обаче зависи от водача, който трябва да е бодър и
отпочинал, когато предприема управление на превозно средство. Друга възможна
причина за бездействието на водача би бил внезапно настъпил медицински
инцидент, като например инфаркт, инсулт или др. Ответното дружество се е позовало на втората възможност, чиято
конкретна реализация би означавала, че под въздействието на фактори извън
неговата воля Х.А.М.А.С. е загубил контрола върху лекия автомобил.
По делото обаче е останало абсолютно недоказано
настъпването на какъвто и да било медицински инцидент с Х.А.М.А.С.. Ответникът
не е поискал изготвянето на експертно заключение, което да установи настъпването
на такъв медицински инцидент. Видно от заключението на ВЛ д-р П.Д. по допусната по
дос. произв. №Д-151/2014 г.
по описа на Плевенска Окръжна прокуратура съдебномедицинска експертиза за
изследване на труп, смъртта на Х.А.М.А.С. е съчетана травма-черепномозъчна,
гръдна и коремна, довела до несъвместимо с живота разкъсване на вътрешни
органи. Не са установени други увреждания, които не могат да бъдат обяснени с
механизма на процесното ПТП.
Съпругата на Х.А.М.А.С. - Х.М. не е открита на
посочения от застрахователя адрес, за да даде показания за здравословното му
състояние и за да представи съответна медицинска документация по реда на чл.192
от ГПК.
По молба на ответника е изискана информация от „Кардиф
Животозастраховане”-клон България и „Кардиф Общо
застраховане”-клон България. Видно от писмо
изх. №3712 от 23.10.2015 г., към 17.07.2014 г. Х.А.М.А.С. е имал активна
застраховка в полза на кредитор по смисъла на чл.199а от КЗ /отм./, сключена
към договор за кредит от 08.05.2012 г., отпуснат от „БНП Париба
Лични финанси”ЕАД. Видно е още, че при сключване на застраховката не е правена
медицинска оценка на Х.А.М.А.С.. След смъртта му е регистрирана претенция за
застрахователно обезщетение, но изплащането му е отказано с мотива, че
застраховката не покрива като риск ПТП, предизвикано от бездействието на
застрахованото лице.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установени
настъпването на деянието, неговата противоправност и
вината на водача на застрахования лек автомобил Х.А.М.А.С..
В тежест на ищцата Ш. Д.И. е било да установи, че е
претърпяла процесните неимуществени вреди и че те се
намират в причинно-следствена връзка с поведението на деликвента
Х.А.М.А.С..
Видно от заключението
по комплексната експертиза, в медицинската му част, смъртта на Д.И. Н. е
настъпила моментално при ПТП и е резултат от съчетана механична травма, засягаща
главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците. Характерът и
локализация на външните увреждания съответстват на механизма на ПТП, при
настъпването на което Д.И. Н. се е намирал на задната лява седалка в лекия
автомобил. У.Р.С. е починала в болница няколко дни след ПТП, като болничното
лечение само е отложило смъртта и. Тя се дължи на дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, резултат от съчетана гръдно-коремна травма с развитие на тежък травматично-хеморагичен шок, травматичен пулмонит и персистиращо кървене в
дихателните пътища. Характерът на уврежданията съответства на механизма на ПТП,
при настъпването на което У.Р.С. се е намирала на задната дясна седалка в лекия
автомобил.
Като свидетел е
разпитана С.С.Х.Х.-близка
позната на семейството, която на втория ден след ПТП отишла в Плевен, за да се
погрижи за Ш. Д.И. докато чичо и Ш.И. дойде от Швеция. Свидетелката твърди, че
детето имало спомен за ПТП, плачело безутешно и търсело родителите си. Когато
починала и майката У.Р.С., казали на детето, че родителите му са отишли горе на
небето. То преживяло тежко загубата. Сънувало кошмари. Разстройвало се от
гледката на деца, разхождащи се в парка с майките си. Свидетелката твърди, че Ш.И.
и споделил, че когато през август
Предвид така събраните доказателства, съдът намира за доказано
съществуването на процесните неимуществени вреди,
състоящи се в претърпени от малолетната ищца болки и страдания вследствие
смъртта на баща и Д.И. Н. и майка и У.Р.С.. Доказана е и връзката на тези вреди
с ПТП, предизвикано от Х.А.М.А.С.. Внезапната смърт и на двамата родители е
непосилна тежест за едно петгодишно дете и ще бележи живота му завинаги.
Загубата е необратима и никой не може да компенсира напълно липсата на
родителска обич и грижа.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София е следвало да
докаже защитната си теза за съпричиняване на процесните неимуществени
вреди, а именно - че е налице причинна връзка между поведението на Д.И. Н.
и У.Р.С. и смъртта им наред с неправомерното поведение на деликвента
Х.А.М.А.С., в частност-че Д.И. Н. и У.Р.С. са били без предпазни колани, както
и че тези обстоятелства са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Видно от заключението
по комплексната експертиза, в техническата му част, трупът на Д.И. Н. е намерен провиснал през
задната лява врата на лекия автомобил, което обстоятелство сочи, че
най-вероятно при ПТП е бил с обезопасителен колан. В
о.с.з. на 16.11.2015 г. ВЛ В.П. е уточнил, че тазът е бил на седалката, а само
горната част на тялото е била провиснала навън от автомобила. Тъй като горната
част е по-голяма и по-тежка от седалищната част, при това провисване горната
част би повлякла седалищната част навън от автомобила, ако не е имало какво да
задържи седалищната част вътре в автомобила. Най-вероятно седалищната част е била
задържана от преминаващата през таза хоризонтална част на обезопасителния
колан.
Видно от заключението
по комплексната експертиза, в медицинската му част, наличните данни не
позволяват да се отговори категорично на въпроса дали при ПТП Д.И. Н. е бил с обезопасителен колан. Според ВЛ д-р С.Д., възможно е
охлузванията по гръдната стена да получени от действието на обезопасителния
колан. При конкретните обстоятелства обаче, ползването на обезопасителен
колан е без съществена полза. Казано иначе - предвид механизма на ПТП, при
който телата в лекия автомобил са се преместили странично, предвид силата на
удара и предвид тежките деформации на автомобила, предпазното действие на
инерционните колани е компрометирано.
Видно от заключението
по комплексната експертиза, коланът на задната дясна седалка виси
неприбран, т.е. механизмът му е блокирал, което дава основание да се приеме, че
е бил използван при ПТП от У.Р.С.. Според ВЛ д-р С.Д., тежката коремна травма
може да се обясни с действието на хоризонталната част на обезопасителния
колан.
Предвид така коментираните експертни изводи, съдът
намира, че по делото не е доказано твърдяното от ответника съпричиняване
на вредоносния резултат.
В тежест на ищцата Ш. Д.И. е било да установи, че в
резултат на процесното ПТП освен вреди от смъртта на
родителите си, е претърпяла и следните травматични увреждания: контузия на главата
и мозъка, контузия на белия дроб, излив на кръв в
десния горночелюстен синус, рани по главата.
Видно от епикриза с изх. №25520/2014 г., издадена от Клиниката по неврохирургия при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски”ЕАД-гр. Плевен, Ш. Д.И.
е намерена до колата, в съзнание, с видими рани по главата. На 17.07.2014 г. е
оперирана с цел почистване е зашиване на разкъсно-контузната
фронтална рана на главата. Констатирани са двустранен хемосинус
- максиларни синуси и травматично огнище на бял дроб
в ляво, поради което са проведени антибиотично
лечение и проследяване в Ро графии.
На 25.07.2014 г. детето е изписано в добро общо състояние със следната
окончателна диагноза: контузио капитис,
контузио церебри, вулнус лацеро-контузум капитис регио бифронталис,
хемосинус максиларис декстра и контузио пнеумонум синистра. Предписано е
спазване на лечебно-охранителен режим за 20 дни. Няма данни какво е било общото
състояние на детето след изтичането на този период.
Свидетелката С.С.Х.Х.
твърди, че когато отишла при Ш., едва я разпознала. Тя била „неузнаваема” - с
шевове по лицето, подути очи, рани по ръцете. Свидетелката твърди, че когато
видяла Ш. около година след ПТП, тя имала белези по лицето. В писмената си
защита адв. С.И. се позовава на психическия дискомфорт от белезите по лицето на детето, но
първо-твърдение за съществуването на подобна неимуществена вреда липсва в
исковата молба и второ-медико-биологичното и социалното значение на
обезобразяването може да се коментира едва след надлежно освидетелстване, както
сочи д-р С.Д. в заключението си.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира за
доказано съществуването на процесните неимуществени
вреди, състоящи се в претърпяването на следните травматични увреждания: контузия
на главата и мозъка, контузия на белия дроб, излив на
кръв в десния горночелюстен синус, рани по главата.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София е следвало да
докаже, че е налице причинна връзка между поведението на Д.И. Н. и У.Р.С. и
уврежданията на дъщеря им Ш. Д.И. наред с неправомерното поведение на деликвента Х.А.М.А.С., в частност-че Д.И. Н. и У.Р.С. не са
осигурили детска обезопасителна система, както и че
тези обстоятелства са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Както вече беше посочено по-горе, по данни от епикриза с изх. №25520/2014 г., издадена от Клиниката по неврохирургия при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски”ЕАД-гр. Плевен, Ш. Д.И.
е намерена до колата, в съзнание, с видими рани по главата.
Свидетелката С.С.Х.Х.
твърди, че детето помни излитането си от колата.
Свидетелят А.Й.
- служител на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Плевен, заявява, че когато е отишъл на местопроизшествието,
оцелелите вече са били откарани в болницата.
Видно от заключението
по комплексната експертиза, в техническата му част, при ПТП Ш. Д.И. е
седяла в дясната страна на средната задна седалка, до майка си. Нейното братче А.
Д.И. е намерено на средната задна седалка, полегнало наляво, до баща си. До
момчето е имало смачкано детско столче. Второ такова не е открито в колата. Според
ВЛ В.П., технически е възможно двете деца да бъдат закрепени с колана на
средната задна седалка, но на средната задна седалка няма място за две
столчета. Според експерта, без колан и закрепено столче, момчето няма как да
остане в колата. Липсата на обезопасителна детска
система би довела до изхвръкване на детето от колата в резултат на възникналите
при удара инерционни сили. Това обяснява как Ш. Д.И. се е озовала извън процесния лек автомобил със сравнително леки травматични
увреждания.
Видно от заключението
по комплексната експертиза, в медицинската му част, при ПТП Ш. Д.И. е
седяла в дясната страна на средната задна седалка, до майка си. Според ВЛ д-р С.Д.,
ищцата най-вероятно е седяла в детското столче, което обаче не е било закрепено
за седалката. Според експерта, колана на средната задна седалка е бил
използван, но не от ищцата. Ако тя е била правилно фиксирана в автомобила, не
би излетяла от автомобила и не би претърпяла уврежданията по главата си.
Предвид така коментираните доказателства, съдът намира
за доказано твърдяното от ответника съпричиняване на травматичните
увреждания на Ш. Д.И.. Необезопасяването на детето, за което грижа имат
родителите му, е улеснило механизма
на уврежданията. Казано по друг начин-родителите на ищцата сами са я поставили
в опасност.
Между страните не е спорно, че към 17.07.2014 г. Ш. Д.И.
е живеела с родителите си в България със статут на бежанци и че след смъртта им
в страната не е имало друг неин близък родственик, който да се погрижи за нея.
Не е спорно, че при процесното
ПТП е починало и братчето на ищцата А. Д.И..
Не е спорно, че към 17.07.2014 г. Ш.И. е живеел в
Кралство Швеция със статут на бежанец и че именно той е дошъл в България да се
погрижи за малолетната си племенница Ш. Д.И., както и за тленните останки на Д.И.
Н., У.Р.С. и А. Д.И.. Тези обстоятелства се потвърждават от разпита на свидетелката С.С.Х.Х..
За удостоверяване направата на процесните
разходи в общ размер на 11 315.21 лв. Ш.И. е представил по делото:
-ел. самолетен
билет на стойност 202.60 евро, равняващи се на 395.07 лв.
-ел. самолетен
билет на стойност 376.49 евро, равняващи се на 734.16 лв.
-автобусни
билети от София до Плевен на стойност 32 лв.
-автобусни
билети от Плевен до София на стойност 42 лв.
-фискални
бонове за таксиметрови услуги на стойност 18.72 лв.
-фактура
№206/29.07.2014 г. за 3 600 лв.,
явяваща се стойност на консервацията на 3 трупа.
-квитанция
от 22.07.2014 г. за 2 000 евро, равняващи се на 3 900 лв., явяващи се
стойност на репатрацията на тленните останки.
-фактура
№12808/01.08.2014 г. и фактура №12813/05.08.2014 г. за общо 2 320.56
лв., явяващи се стойност на въздушния транспорт на тленните останки.
-телефонни
ваучери на стойност 40 лв.
-фискални
бонове за детски дрехи на стойност 162.70 лв.
-фактура
№6329/22.08.2014 г. и фактура №6330/22.08.2014 г. за общо 70 лв., явяващи
се стойност на държавни такси във връзка с процедурата по учредяване на
настойничество.
Съдът намира, че всички горепосочени разходи са пряко
свързани с процесното ПТП, причинено от Х.А.М.А.С..
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увредените, спрямо
които застрахованият е отговорен, имат право да искат обезщетението пряко от
застрахователя. Съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаването
на така предявените искове.
Съгласно задължителните указания по приложението на
чл.52 от ЗЗД, дадени от ПВС,
общите критерии, които са релевантни
за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са: възрастта на
увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси
обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Извън общите
критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са
релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
е конкретна и зависи от спецификите на
разглеждания правен спор / в т.см. виж Решение
№ 205 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 218/2010 г., II т. о., ТК, Решение №
55 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 362/2011 г., II т. о., ТК и др./.
В конкретния случай се установи, че към 17.07.2014 г. Ш.
Д.И. е била на 5 години, майка и - на 26 години, а баща и - на 35 години.
Ищцата е останала кръгъл сирак в невръстна възраст, когато има най-голяма нужда
от родителите си. Те са почнали в разцвета на силите си, когато са могли да
направят всичко за детето си.
Към момента на процесното
ПТП Ш. Д.И. е живеела в България със своите родители Д.И. Н. и У.Р.С. и с брат
си А. Д.И., всички сирийски граждани с хуманитарен статут в България. Биологичната
и емоционалната връзка между детето и родителите му е най-здравата и свята
човешка връзка. В случая тази връзка е била изключително важна за детето, с оглед факта, че семейството му е
било принудено да напусне родината си и да търси спасение в чужда държава.
Изведнъж да се озовеш в чужд свят сам и на невръстна възраст е тежка
психологическа травма. Да загубиш завинаги най-близките си е непреодолима
загуба.
Родителите на Ш. Д.И. са загинали при тежък пътен
инцидент. Тежък, защото при ПТП смъртта си са намерили още двама души. Самата
ищца също е участник в ПТП и е преживяла
ужаса му – писъците на майка си преди удара, излитането си от
автомобила, болките и страданията си от собствените си рани, неизвестността
около съдбата на близките си.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди-резултат от смъртта на Д.И. Н. и У.Р.С. следва да бъдат
отчетени още силата на душевната
болка на ищцата, продължителността на
страданието и, проявните форми и интензитета на психическия и дискомфорт. Ш. Д.И.
е искала да отиде в облаците при родителите си. Страданието и е
безгранично и с времето ще става все по-осъзнато. Като компенсаторен механизъм
за преодоляване на загубата, се е проявила болезнена привързаност на детето към
чичо му.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди-резултат от смъртта на всеки един
от родителите и следва да бъде определено в размер на 200 000 лв., общо
400 000 лв. При недоказано съпричиняване на
вредоносния резултат няма основание за редуциране на обезщетението. Исковете за
разликата от 200 000 лв. до претендираните
250 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По делото се установи, че претърпените от Ш. Д.И.
травматични увреждания-резултат от ПТП са довели до временно и неопасно за
живота разстройство на здравето. Оздравителният процес е протекъл без
усложнения и е приключил за около 4 седмици.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обезщетението
за претърпените от ищцата травматични увреждания следва да бъде определено както
е претендирано - в размер на 10 000 лв. При
доказаното улесняване на механизма на уврежданията от страна на родителите на
ищцата, които не са я обезопасили надлежно в автомобила, така определеното
обезщетение следва да бъде редуцирано до 5 000 лв. Предявеният иск следва
да бъде отхвърлен за разликата от 5 000 лв. до 10 000 лв.
Размера на обезщетението за имуществени вреди, претендирано от Ш.И., съвпада с размер на направените от него
разходи. Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 11 315.21 лв.
По прекия иск на увредените лица срещу застрахователя
обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на
чл.83, ал.3 от ЗЗД, т.е. без покана, считано от момента на причиняването на
вредите – в случая от 17.07.2014 г. Така е, защото отговорността на
застрахователя спрямо увредените лица произтича от закона и покрива изцяло
отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава с
осъществяване състава на непозволеното увреждане /виж напр. решение № 86 от
10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК/. Освен това,
разпоредбата на чл. 226, ал. 2, изр. 1-во от КЗ /отм./, която урежда отговорността на
застрахователя пред увреденото лице, изключва възможността на застрахователя да
прави възражения за неуведомяване по чл. 224, ал.
1 от КЗ /отм./. Изрично с чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./ е предоставено право на застрахователя
да предяви регресен иск срещу застрахования за
платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./ от
застрахованото лице, а не от увредения /в т.см. е решение № 6 от 28.01.2010 г.
на ВКС по т. д. № 705/2009 г., TK, IIт.о./.
При този изход на спора по същество ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр.
София следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.6 във вр.
с чл.83, ал.2 от ГПК да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд 16 652.61
лв., явяващи се ДТ върху цената на уважените искове, както и 300 лв., явяващи
се разноски за ВЛ.
Видно от представеното по делото пълномощно, адв. С.И. е предоставил на ищците безплатна адвокатска
помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „ЛЕВ
ИНС”АД-гр. София следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. С.И. сумата от 13 019.46 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.
Във връзка с исковете, предявени от Ш.Д.И.,*** е
направило разноски за юриск. възнаграждение - 15 830
лв. /определени съгласно Наредба №1/09.07.2004 г./, за депозити за ВЛ - 300 лв. и за депозити за свидетели - 40 лв., или
общо - разноски за 16 170 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК Ш. Д.И.
следва да заплати в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София сумата от 3 329.12
лв., явяваща се разноски, съответни на отхвърлената част на исковете и.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София с ЕИК: ********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетната Ш. Д.И., с ЕГН: **********, сирийски гражданин,
чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение за пътуване
зад граница №*********, издадено от МВР на 07.03.2014 г. и валидно до
10.01.2017 г., с постоянен адрес:***, представлявана от настойника си Ш.И., с ЛНЧ: ******-****, сирийски
гражданин, чужденец с хуманитарен статут в Швеция, с адрес в България: гр.
София, район „витоша”, кв. „******”, ул. „******” **
и адрес в Швеция: ******** ********, назначен с
протоколно решение от 21.08.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство
при СО-Район „Витоша”, сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от малолетната
ищца неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баща и Д.И. Н.,
сирийски гражданин, чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ
Удостоверение за пътуване зад граница №*********, издадено от МВР на 10.03.2014
г., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.А.С., с ЕГН:
********** като водач на лек автомобил марка Рено, модел Меган
Сценик, с ДК №СА **** СК, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата от
200 000 лв. до претендираните 250 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София с ЕИК: ********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетната Ш. Д.И., с ЕГН: **********, сирийски гражданин,
чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение за пътуване
зад граница №*********, издадено от МВР на 07.03.2014 г. и валидно до
10.01.2017 г., с постоянен адрес:***, представлявана от настойника си Ш.И., с
ЛНЧ: ******-****, сирийски гражданин, чужденец с хуманитарен статут в Швеция, с
адрес в България: гр. София, район „Витоша”, кв. „******”, ул. „******” ** и
адрес в Швеция: ******** ********, назначен с
протоколно решение от 21.08.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство
при СО-Район „Витоша”, сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от малолетната
ищца неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на майка и У.Р.С.,
сирийски гражданин, чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ
Удостоверение за пътуване зад граница №*********, издадено от МВР на 07.03.2014
г., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.А.С., с ЕГН:
********** като водач на лек автомобил марка Рено, модел Меган
Сценик, с ДК №СА **** СК, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата от
200 000 лв. до претендираните 250 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София с ЕИК: ********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетната Ш. Д.И., с ЕГН: **********, сирийски гражданин,
чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение за пътуване
зад граница №*********, издадено от МВР на 07.03.2014 г. и валидно до
10.01.2017 г., с постоянен адрес:***, представлявана от настойника си Ш.И., с
ЛНЧ: ******-****, сирийски гражданин, чужденец с хуманитарен статут в Швеция, с
адрес в България: гр. София, район „Витоша”, кв. „******”, ул. „******” ** и
адрес в Швеция: ******** ********, назначен с
протоколно решение от 21.08.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство
при СО-Район „Витоша”, сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от малолетната
ищца неимуществени вреди-травматични увреждания: контузия на главата и мозъка,
контузия на белия дроб, излив на кръв в десния горночелюстен синус, рани по главата, настъпили на
17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.А.С., с ЕГН: ********** като
водач на лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с ДК №СА **** СК, застрахован по риска „гражданска
отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до
окончателното му изплащане, а иска за разликата от 5 000 лв. до претендираните 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ ЗК
„ЛЕВ ИНС”АД-гр. София с ЕИК: ******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Ш.И., с ЛНЧ: ******-****,
сирийски гражданин, чужденец с хуманитарен статут в Швеция, с адрес в България:
гр. София, район „Витоша”, кв. „******”, ул. „******” ** и адрес в Швеция: ******** ********, сумата от 11 315.21
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди- разходи
за автобусен и самолетен транспорт; за консервация, репатрация
и самолетен транспорт на тленните останки на Д.И. Н., У.Р.С. и А. Д.И.; за
телефонни ваучери; за детски дрехи; за държавни такси във вр.
с учредяване на настойничеството над Ш. Д.И., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 във вр.
с чл.83, ал.2 от ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр.
София с ЕИК: ******** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 16 652.61 лв., явяващи
се ДТ върху цената на уважените искове, както и сумата от 300 лв.,
явяващи се разноски за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София с ЕИК: ******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат
С.И. от Плевенска Адвокатска колегия сумата
от 13 019.46 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК малолетната Ш. Д.И., с ЕГН: **********, сирийски гражданин,
чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение за пътуване
зад граница №*********, издадено от МВР на 07.03.2014 г. и валидно до
10.01.2017 г., с постоянен адрес:***, представлявана от настойника си Ш.И., с
ЛНЧ: ******-****, сирийски гражданин, чужденец с хуманитарен статут в Швеция, с
адрес в България: гр. София, район „Витоша”, кв. „******”, ул. „******” ** и
адрес в Швеция: ******** ********, назначен с
протоколно решение от 21.08.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство
при СО-Район „Витоша”, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-гр. София с
ЕИК: ******** сумата от 3 329.12 лв., явяваща се разноски
за депозити за ВЛ и свидетели и за юриск.
възнаграждение, съответни на отхвърлената част на исковете и.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: