Решение по дело №18861/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. В., 01.07.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18861 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.М.П., ЕГН ********** срещу „Е.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 615.43 лева, платена без основание, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г. за обект, находящ се в гр. В., вилна зона, м-ст „И.", кл. № ********, аб. № ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окначателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски

В исковата молба се изложени твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. В., вилна зона, м-ст „И.", кл. № ********, аб. № ********. Твърди се, че ищецът е установил, че му е начислена сумата от 615.43 лева, след като служители на „Енерго-Про Мрежи" АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия. Твърди, че процесната сума от 615.43 лева е заплатена в полза на ответника на 11.11.2019 г. като сумата е изтеглена от разплащателната сметка на ищеца в „Банка ДСК", тъй като е заявил услуга за директно разплащане.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.П." АД, ЕИК ********* в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на основание чл.50 от ПИКЕЕ. Сочи се, че на 17.01.2019г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Оспорва се плащането на процесната сума от 615.43 лева.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 1105385/17.01.2019г. се установява, че на същата дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ в обект с кл. № ********, аб. № ********, находящ се в гр. В., м-ст „И.", при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № 7832902 и е подменен с изправно СТИ.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2534/23.10.2019г. на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – В.  при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея.

         Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „Електроразпределение Север” АД е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 28.10.2019г., с което е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия за с кл. № ********, аб. № ********, за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г., като корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

         Издадена е фактура № **********/01.11.2019г., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател И.М.П. на стойност 615.43 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с кл. № ********, аб. № ********, за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г.

Представен по делото е протокол за монтаж № 1191996/05.02.2017г., видно от който процесният електромер с фабр. № 7832902 е монтиран с отбелязани показания  20945 за дневна тарифа и 49707 за нощна тарифа. Не са записани показания за върхова тарифа.

Представено от ищеца е извлечение от банковата му сметка в ДСК, видно от което сумата от 615,43 лева по фактура ********** е заплатена на 11.11.2019г. Върху извлечението е направено отбелязване от служител на банката, че сумата е платена въз основа на подписано съгласие за директен дебит от лицето.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че е налице е натрупано количество електроенергия в регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея, като СТИ е отчело това потребление.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иска е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, начисляване на процесната сума и плащане на същата. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана енергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена корекция съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери.

Съдът намира за безспорно установено, че процесната сума е заплатена от абоната в полза на ответното дружество. Плащането е извършено по банков път посредством директен дебит. Плащането по посочения начин е възможност, която е посочена на общодостъпната интернет страница на „Е.П.“ АД.

В случая се касае за служебно начислено количество ел. енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.3.

Ответникът се позовава на правото си да извършва корекция на сметката на абоната при условията на чл.50 от ПИКЕЕ.

На първо място, съдът намира, че          за ответното дружество към датата на становището за начисляване на служебно количество електроенергия (от 17.09.2019г.) и издаване на процесната фактура (от 19.09.2019г.) за ответника не е съществувало нормативно основание за извършване на корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ, предвид че  Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени с влязлото в сила Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г., обн.ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г.

Дори и да се приеме, че релевантният момент, към който следва да се разглежда основанието за начисляване на сумата е датата на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол, към който ПИКЕЕ все още са действали, съдът намира следното:

Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е „смарт”, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Отделно от това, неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен абонат. Индиция в тази насока е и обстоятелството, че видно от протокола за монтаж на процесния електромер, същият не е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифа, следователно не е монтиран нов на обекта. В същото време в протокола за монтаж не са отбелязани показанията на върховата тарифа, от което не може да се направи извод, че същите са били нулеви и че не е имало вече натрупано количество.

Не може да се възприеме и наличието на евентуално вземане на ответника за доставена електроенергия по редовен отчет. На първо място, самият ответник не твърди, че електроенергията е начислена като редовен отчет, а като корекция по чл.50 от ПИКЕЕ. Второ, редовният отчет следва да бъде ежемесечен. Трето, редовният отчет следва да отразява количеството електроенергия, изразходвано от битов абонат в съответния часови диапазон, като се остойностява по съответните тарифи за дневна и нощна електроенергия, което както се посочи по-горе е невъзможно в настоящия случай. Изчисляването на отразената в скрития регистър 1.8.3 електроенергия по технологични разходи не би могло да даде действителната цена на доставената електроенергия, както и не дава задължително по-ниска цена в сравнение с тарифирането по дневна/нощна тарифа.

По изложените съображения съдът намира, че процесната сума се явява платена без основание, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева. Предвид че адв. Д. е предоставила на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание 38, ал.2 от ЗА.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.П., ЕГН ********** сумата от 615.43 лева, платена без основание, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г. за обект, находящ се в гр. В., вилна зона, м-ст „И.", кл. № ********, аб. № ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.П., ЕГН ********** сумата от 50 лева, представляваща направени в производството разноски.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат М.И.Д. *** сумата от 300 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: