№ 4922
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110107287 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от
домашно насилие по ЗЗДН от Р. А. Ф., действаща лично за себе си и като законен
представител на малолетния си син О. Е. Г., роден на 16.02.2022г. срещу нейния съпруг и
баща на детето Е. В. Г.. Молбата е изготвена на български език и подписана лично от
молителката Сакитей. Молителката твърди, че с ответникът са семейство във фактическа
раздяла. След дълъг период на неразбирателство през лятото на 2022г. ответникът напуснал
семейното им жилище. От тогава водели две съдебни дела - едното за развод, издръжка и
попечителство над общото им дете О., с ищец съпругът, а другото – за издаване на
заместващо съгласи за пътуване на детето в чужбина с ищец молителката. Съгласно
определение на СРС от 02.11.022г. за привременните мерки поделото за развод
родителските права по отношение на общото им дете се упражняват от майката. На същата
на 27 януари 2023г. е изтекло разрешителното за пребиваване в България. От отдел
миграция й издали предписание да представи виза Д, която трябва да бъде получена от
българското посолство в Австралия. Положението, в което се намирала ищцата в чужда
държава, без виза и разрешително за пребиваване дало възможност на съпруга й да я
изнудва и да се възползва от нея, като я заплашва по няколко пъти на ден, че ще ес обади в
полицията да я депортират.
В молбата от 10.02.2023г. се твърдят актове на домашно насилие от ответника Г.
както следва: на 25.01.2023г. между 18.00ч. и 21.30 ч. ответникът заплашил молителката,
че ако не го прегръща и не се държи добре с него ще се обади в полицията да я депортират, а
бебето ще останело с него или за осиновяване; на 26.01.2023г. отново между 18 и 21.30 ч.
след кавга ответинкът заплашил, че ще се обади в полицията да я депортират ако не прави
каквото й каже той, същото се случило и на 27.01.2023г. на 28.; 30; 31 януари, както и на
01,02 и 03 февруари 2023г. ответникът поискал да прави секс с молителката като я
заплашил, че в противен случай ще се обади да я депортират; Молителката твърди, че тези
актове са извършени в присъствието на детето. Те й създавали емоционално и психическо
1
напрежение. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН. С допълнителна молба от
21.02.2023г. молителката е изброила отново същите актове, които според нея са такива на
домашно насилие. Посочила е, че изброените актове на психическо, емоционално и
сексуално домашно насилие са се случили на адрес й в гр. София, ул. „Средна гора“ № 102,
ет. 3, ап. 3. С молба то 16.03.2023г. молителката уведомява съда, че е променила
местоживеенето си като се е преместила с детето в гр. Бургас. С посочената молба
молителката е заявила, че не владее български език и моли да й бъде назначен такъв от и на
английски език.
В съдебно заседание, проведено на 21.03.2023г. молителката Р. А. Ф. се явява лично
и участва в съдебното заседание с назначен от съда преводач. След изслушване доклада по
делото молителката заяви, че е запозната със съдържанието на сезиращата молба,
потвърждава, че тя лично я е подписала и я поддържа напълно.
Ответникът Е. В. Г. е оспорил напълно твърденията в сезиращата молба. В депозиран
нарочен отговор е заявил, че молителката не владее български език и не е наясно със
съдържанието на молбата. Заявява, че към молбата липсва декларация по чл. чл. 9, ал. 2 от
ЗЗДН. Не оспорва обстоятелството, че с молителката са съпрузи и към настоящия момент
между тях има висящи две граждански дела - гл. д. № 44675/2022г. по описа на СРС, 93
състав, насрочено за 28.03.2023г. с предмет иск за развод и гр. д. № 60129/2022г. по описа на
СРС, 91 състав, насрочено за 29.03.2023г. с предмет иск с правно основание чл. 127а СК,
образувано по иск на съпругата.
Ответникът твърди, че фактическата раздяла на страните на 31.07.2022г. семейството
живеело в жилище под наем с адрес гр. София, ул. „Средна гора“ № 102, ет. 3, ап. 3, което
той напуснал. До постановяване на привременните мерки на 02.11.2022г. известно време не
виждал сина си, поради липса на съгласие от страна на съпругата за времето, мястото и
начина, по който да се случва това. Въпреки това продължил да заплаща наема на жилището
и консумативите, защото там останали неговата съпруга и детето му, а тя нямала друг и
близки в страната. След постановяване на привременните мерки ответникът започнал
редовно да се вижда с детето в присъствието на майка му. При тези срещи водили дълги
разговори за възможността отново да живеят като семейство. Условието на молителката
било да заминат всички заедно за Австралия, защото не харесвала България и я считала за
бедна държава. От своя страна ответникът не бил съгласен да напуска страната и желаел
синът му да расте тук, където е роден. След новогодишните празници, водейки поредния
разговор с Р. тя изразила желание да опитат да запазят семейството си. Именно поради това
ответникът се върнал в жилището на 25.01.2023г. Двамата заживели като семейство. От този
момент до депозирането на молбата за защита от съпругата му водели много разговори
относно възможността да заздравят брака си. Съпругата му искала да се обърнат към
медиатор, но той отказал, защото се опасявал, че на нея няма да й хареса това което
ответникът мисли. Това можело не само да ги скара, но и да ги отдалечи повече. При тези
думи Р. се ядосала, развикала и използвала момент, в който той бил на терасата и го
заключила там. По този повод звънял на полиция, но докато те вдигнат тя му отворила.
Влязъл в жилището, взел си нещата и го напуснал. Бил разбрал, че нещата между съпрузите
няма да се поправят. След това научил, че Р. е напуснала квартирата в София и се е пренесла
в Слънчев бряг. Уведомили го нейни адвокати по мейл. След това му изпратили друг адрес в
гр. Бургас, на който ходил да види сина си за рождения му ден. Ответникът твърди, че
настоящото производство се използва единствено и само за целите на останалите две
съдебни производства, защото единственото намерение на молителката е да замине с
детето О. за Австралия и да останат да живеят там. Съпругата му била наясно ,че няма да
бъде депортирана, защото ответникът като нейн съпруг е предоставил на компетентните
власти всички необходими документи, които й дават право да живее в страната ни. Моли за
отхвърляне молбата за защита. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с молба от Р. А. Ф., действаща лично за себе си и като законен
2
представител на малолетния си син О. Е. Г., роден на 16.02.2022г. срещу нейния съпруг и
баща на детето Е. В. Г. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 1,
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Г. както следва: на 25.01.2023г. между
18.00ч. и 21.30 ч. ответникът заплашил молителката, че ако не го прегръща и не се държи
добре с него ще се обади в полицията да я депортират, а бебето ще останело с него или за
осиновяване; на 26.01.2023г. отново между 18 и 21.30 ч. след кавга ответникът заплашил, че
ще се обади в полицията да я депортират ако не прави каквото й каже той, същото се
случило и на 27.01.2023г. на 28.; 30; 31 януари, както и на 01,02 и 03 февруари 2023г.
ответникът поискал да прави секс с молителката като я заплашил, че в противен случай ще
се обади да я депортират; Молителката твърди, че тези актове са извършени в присъствието
на детето. Те й създавали емоционално и психическо напрежение. Моли съда да наложи
мерки за защита по ЗЗДН.
Молителката Р. Сакитей се яви в откритото съдебно заседание и потвърди изложение
в молбите обстоятелства. По делото участва с назначен й преводач от български на
английски език и обратно.
По делото не спори, че страните Р. Сакитей и Е. Г. са семейство. Съгласно
представения акт за граждански брак, същите са сключили такъв на 23.11.2021г. в гр.
София. Не е спорно и обстоятелството, че по време на брака се е родил и общият им син –
О. Е. Г., роден на 16.02.2022г.
По делото е представена от молителя Р. Сакитей декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
която няма характер на годно доказателствено средство защото не е подписана от нея. Съдът
няма право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички
индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие или да подпише същата, тъй
като би нарушил своето безпристрастие.
По изложените съображения съдът намира, че подадената от молителя Р. Сакитей
молба за защита е неоснователна. В настоящия случай остана недоказано авторството на
твърдените актове на домашно насилие. Молителят не ангажира доказателства за твърдяния
акт на домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр.
с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се
произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се
цели за се даде ефективна защита на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на
ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН мерки не са административни наказания и са
предназначени да охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. Такава в настоящия
случай не е представена. При това положение, съдът намира, че в производството не са
събрани нужните доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за
осъществено от ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и
да може да се квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на
твърдяната от молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
3
молителя Р. Сакитей да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по
молбата за защита в размер на 50 лева. По делото е назначен преводач, на когото е заплатено
възнаграждение в размер на 150 лв. На основание чл. 77 ГПК те следва да бъдат възложени
в тежест на молителката Р. Сакитей.
Ответникът Е. Г. е претендирал възстановяване на сторените в производството
разходи за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Своевременно е представен списък по
чл. 80, от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие № 018192/06.03.2023г., в
който е удостоверено заплащането му. По изложените съображения съдът намира, че
молителката следва да бъде осъдена за заплати сторените от ответника разноски в размер на
1000 лв. С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителката трябва да останат за
нейна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. Ф., австралийски поданик, родена
на **********г. в Ню Ламбтон Хейтс, Австралия, действаща лично и като майка и
законен представител на малолетното дете О. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Средна гора“ № 102, ет. 3, ап. 3 за издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Суха река, бл. 86, вх. Б, ап. 41 и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. А. Ф., австралийски поданик, родена на **********г. в Ню
Ламбтон Хейтс, Австралия, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 50 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, както и на основание чл. 77 ГПК
сумата от 150лв., представляваща внесен депозит за преводач.
ОСЪЖДА Р. А. Ф., австралийски поданик, родена на **********г. в Ню
Ламбтон Хейтс, Австралия, да заплати на Е. В. Г., ЕГН ********** , с адрес гр. София,
ж.к. Суха река, бл. 86, вх. Б, ап. 41 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените по делото
разноски в размер на 1000лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. А. Ф., австралийски поданик, родена
на **********г. в Ню Ламбтон Хейтс, Австралия за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4