Определение по дело №443/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Дебора Миленова Вълкова
Дело: 20201300500443
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-128

гр. В., 16.12.2020 г.

 

 

         Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември декември две хиляди и двадесета година, в състав

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. Г. Й.                                                                                                                         2. Д. В.

 

след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В.  въззивно частно гражданско дело № 443 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Делото е образувано по частна жалба на „Д. З.“ АД, с ЕИК: .., против Определение от 08.06.2020 г. по гр. д. № 2314/2019 г., по описа на РС – В. Излагат се аргументи, че същото е незаконосъобразно и се моли да бъде отменено.

         В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от О. В. представлявана от д – р Ц. Ц.. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е правилен, вследствие на което се моли същият да бъде потвърден.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо Определение, поради което е допустима, разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.

          За да се произнесе по обжалваното Определение, съдът взе предвид следните обстоятелства:

         С решение № 10 от 10.02.2020 г. по гр. д. № 2314/2019 г. контролираният съд е осъдил О. В.да заплати на „Д. З.“ АД, с ЕИК:., сумата от 462,18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от настъпило на 07.10.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда – 12.08.2019 г. до окончателното плащане, като искът над присъдената сума до претендираната такава от 513.90 лева е отхвърлил като неоснователен.

         Със същия съдебен акт РС – В. е присъдил разноски на ищеца в общ размер на 351.82 лева. Присъдил е и разноски на ответника в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

         Съвсем правилно контролираният съд е посочил, че разноските за юрисконсултско възнаграждение са определени по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК и за двете страни, тоест съдът е присъдил  юрисконсултско възнаграждение по 100.00 лева за всяка страна, който е минималният, предвиден в горепосочената Наредба.

         Настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изводите на районния съд, че разноските за юрисконсултско възнаграждение са присъдени въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК. В разпоредбата изрично е посочено, че такива разноски се присъждат в полза на юридически лица и еднолични търговци, ако са защитавани от юрисконсулт, като законодателят е предоставил правото на съда да определи техния размер спрямо чл. 37 от ЗПП. Също така допълнително и съвсем правилно е акцентирано, че разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК са различни от тези по водене на делото, регламентирани в чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горното, Съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.06.2020 г. по гр. д. № 2314/2019 г., по описа на РС – В.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.