Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.
Плевен, 09.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански
състав, в публично заседание на девети юли през двехиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 4012 по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В П.ски районен съд е постъпила молба от
В.О. В. – В. ,
ЕГН **********,***, против В.С.Л.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че на страните са в процес на
развод, като за 26.06.2019 г. е насрочено делото за развод. Твърди се, че в продължение на месеци
молителката е била подложена на физически и психически тормоз от страна на
ответника В.Л. като на 15.06.2019 г. се е наложило молителката да се обърне за
съдействие към органите на реда заради упражнен от страна на ответника спрямо
същата тормоз на адреса й в ***, за което има съставен и протокол.
Твърди се, че е застрашено психическото
и физическото здраве на молителката В.О.
В. – В. .
Поради това моли съда да приложи следната
мярка за закрила, а именно: ответникът В.С.Л.,***, ЕГН **********, да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката В.О. ***, ЕГН **********.
Ответникът
ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от съпруг. Между страните не се спори относно
обстоятелството, че същите имат сключен граждански брак, който не е прекратен с
влязло в сила съдебно решение до момента на приключване на съдебните прения.
При това положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се
явява подадена срещу надлежно пасивно легитимирана
страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е приложена декларация от В.О.
В. – В. , в която
молителката декларира, че
на 15.06.2019 г. спрямо нея
е бил извършен акт на домашно
насилие от страна на ответника В.С.Л., изразяващ се в психически и физически тормоз. Приложен по делото е и протокол за предупреждение от 15.06.2019 г., съставен от полицаи при 1-во РУ гр.П.,
с който ответникът В.С.Л. е
предупреден да не се саморазправя
и да не нанася физически и психически тормоз спрямо В.О. В. – В. .
В днешното съдебно
заседание ответникът не оспорва
обстоятелството, че на горепосочената
дата между страните е имало
спор, при който ответникът
е ударил молителката.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства обуславя извода, че действително от страна на ответника са
извършени определени актове, които могат да се квалифицират като упражнено
домашно насилие спрямо молителката В.О.
В. – В. .
Съдът счита, че в конкретния случай
адекватна на извършените актове на домашно насилие се явява предвидената в
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за защита от домашно насилие, а именно:
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в
размер на 200 лв. по сметка на П.ския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА
В.С.Л.,***, ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.О. В. – В. , от ***, ЕГН **********.
ОСЪЖДА
В.С.Л.,***,
ЕГН ********** да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в
размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.
Решението
може да се обжалва пред П.ския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: