Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на дванадесети октомври две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 688 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и
чл.149 СК, предявени от С.Г.С., ЕГН:
**********,***, чрез пълномощника ѝ адв. Л.Н. против С.А.П., ЕГН:
**********,***.
Ищцата
твърди, че с ответника живели на семейни начала до 27.10.2019 г., като от
съвместното им съжителство имали родено едно дете – Г. С.П., ЕГН **********.
Твърди, че до фактическата раздяла на двамата родители се стигнало, след като
ответникът започнал да прави безпричинни скандали , заплашвал и обиждал ищцата
в присъствието на детето. Същият започнал системно да злоупотребява с
наркотици. Взимал всичките пари на ищцата, които проигравал на хазартни игри.
Детето също се е страхувало от баща си, което наложило Р. с. – К. да вземе
мерки за защита по отношение на майката С.С. и по отношение на детето Г. П.,
обективирани в Решение № 453/11.12.2019 г. по гр. д. № 1633/2019г.
Твърди,
че към настоящия момент ответникът живеел и работел във В.. Той се е установил
там преди около 10 години. Ноторно известно било, че получаваните доходи там
значително надвишават тези в Б., поради което можело да се приеме, че ответникът
реализира над средните такива за Р. Б., които за първото тримесечие за 2020 г.
били над 1000 лв.
Ищцата
твърди, че понастоящем живее с детето в гр. К., в жилище собственост на
майката. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
поемали от майката. Същата поемала и цялата ѝ издръжка. В жилището имало
обособен самостоятелен детски кът и всички необходими условия за отглеждане и
възпитание на детето.
Малолетната
Г. посещавала подготвителна група на Детска градина „Г. К.“ – гр. К., за което
майката заплащала месечна такса за детето около 50 лв. Детето Г. изучавало
Английски език в учебен център „Л.“ – гр. К., за което майката заплатила
годишна такса в размер на 120 лв.
Детето
растяло много бързо и интензивно, което налагало честото закупуване на дрехи и
обувки за всеки сезон. Детето боледувало значително през зимния сезон, което
налагало купуването на лекарства, медикаменти и витамини. Майката осигурявала
на детето учебните материали за предучилищното обучение – тетрадки, моливи,
химикали, флумастери , книжки и т. н.
Ищцата
не работела и била регистрирана в „Б. по т.“ – гр. К.. Въпреки многобройните
ѝ опити и поради световната пандемия с К. **, не можела да си намери
подходяща работа.
Ответникът
бил работоспособен, нямал задължения за издръжка към други лица и
здравословното му състояние не било влошено. От фактическата раздяла през месец
октомври 2019 г. бащата не заплащал издръжка за детето си, не давал пари и
подаръци. Ищцата счита, че няма да представлява особено затруднение за
ответника да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 300 лв. След
фактическата раздяла на родителите, бащата провел няколко разговора по телефона
с детето, но същите по - скоро имали за цел контакт с майката.
От
фактическата раздяла на родителите издръжката за детето се поемала изцяло от
майката – храна, дрехи, обувки, отопление, лекарства, играчки, увеселителни
заведения и т. н. Бащата също трябва да участва в издръжката на детето си, но
той не правел това. Съгласно чл. 143. (2) от СК: „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“.
Майката
твърди, че притежава възпитателни качества, полага ежедневни грижи за детето
си, същото било привързано към нея, имала добро социално обкръжение и
възможност и желание да се грижи за него и да упражнява родителските права.
Тъй
като ищцата и ответникът не можели да постигнат съгласие относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове.
Моли
съда да постанови решение, с което:
-
да предостави на ищцата упражняването на родителските права върху роденото от
съвместното им съжителство с ответника малолетно дете Г. С.П., ЕГН: **********,
като постанови същото да живее при нея;
-
да определи режим на лични отношения между ответника и детето, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 10:00 ч. до 16:00 ч. в
присъствие на майката, на публично място в гр. К.;
-
да осъди ответника да заплаща на малолетното дете, чрез неговата майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 24.06.2020 г., до настъпване на причина за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на сумата;
-
да осъди ответника да заплати на малолетното дете, чрез неговата майка и
законен представител, издръжка за минало време за периода 27.10.2019 г. –
24.06.2020 г., в размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и разноските по делото.
Препис
от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответника, като в
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В
насроченото открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С.П. –
К., която оспорва исковете. Твърди, че поисканият от ищцата режим на лични контакти
между него и детето е твърде ограничен. Счита претендираната издръжка по
чл.143, ал.2 СК за прекомерна и моли съда да присъди такава в размер на 170
лева. Искът за издръжка за минало време бил изцяло неоснователен, тъй като след
фактическата раздяла с ищцата, той изпращал чрез майка си и брат си парични
средства за нуждите на детето през системата W. U.. Моли съда да не
присъжда разноски, тъй като производството било спорна съдебна администрация.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете Г. С.П., ЕГН **********, родено
на *** г. във В..
Безспорно е също така, че родителите са във фактическа
раздяла, като бащата понастоящем пребивава във В., а майката и детето живеят
заедно на адрес: гр. К., ул. „Г.. С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** – видно от
представените удостоверения за настоящ адрес.
От представеното в заверен препис Решение
№453/11.12.2019 г., влязло в законна сила на 11.12.2019 г., постановено по гр.
д. №1633/2019 г. по описа на РС К. се установява, че по отношение на ищцата
С.Г.С. и детето Г. С.П. са взети мерки за защита по ЗЗДН срещу ответника С.А.П.,
а именно: заповядано му е да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо тях и му е забранено да ги приближава,
да приближава жилището им в гр. К., ул.
„Г.. С.” № *, вх. *, ет.*, ап.**; местоработата на С.Г.С. и местата за социални
контакти и отдих на майката и детето, както и да приближава детската градина на
детето ДГ „Г. К.“ град К., за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
Представена е служебна бележка с изх. № 208/22.06.2020
г. на ЕТ „ Д-р Н. Д. АИППМП“, от която е видно, че към 22.06.2020 г. на детето
Г. С.П. са извършени задължителните имунизации и профилактични прегледи.
Представено е Удостоверение от 28.10.2019 г. издадено от
„Л.“ ЕООД, от която се установява, че Г. С.П. е записана на целогодишно
обучение по а. е., за което е заплатена сумата от 120 лева.
От представената Справка с изх. № РД-20-85/23.06.2020 г.
от е видно, че детето Г. С.П. посещава ДГ „Г. К.“, за което в периода м.
септември 2019 г. – м. май 2020 г., включително, са заплатени месечни такси в
размер на общо 204 лева. За същия период майката на детето – С.Г.С., е
заплатила членски внос в размер на общо 36 лева към Сдружение „Настоятелство
при ЦЦГ № * Г. К. - гр. К.“, видно от представената справка от 23.06.2020 г.
От представеното
извлечение от Регистрационна карта на името
на С.С. е видно, че от 07.01.2020 г. ищцата е регистрирана в „Б. по т.“ – гр. К..
В хода на делото ищцата представя копие от Трудов
договор №006/01.07.2020 г., от който е видно, че е започнала работа на пълен
работен ден от 8 часа като продавач-консултант в „С. – ******“ ООД с
месторабота гр. К. и месечно бртутно трудово възнаграждение от 610 лева.
Ответникът представя копия от 6 бр. преводни бележки, от
които е видно, че в периода 23.12.2019 г. – 20.05.2020 г. в полза на С.С. са
направени парични преводи през системата W. U. в размер на общо 1446.45 лева , както
следва: на 23.12.2019 г. – 435.14 лева; на 16.01.2020 г. – 216.72 лева; на
25.01.2020 г. – 131.27 лева; на 10.02.2020 г. – 219.22 лева; на 04.03.2020 г. –
340.39 лева; на 20.05.2020 г. – 103.71 лева. Пет от преводите са извършени от
Г. Ф. П., а един от А.А.П..
Ищцата е представила копия от 4 бр. разписки, от които е
видно, че в периода 03.12.2019 г. – 04.03.2020 г., са направени 4 вноски през
системата И. П., всяка на стойност 106.20 лева (общо 424.80 лева), за
погасяване на задължение на С.А.П. по договор за кредит „Б. к.“.
От изготвения от ДСП К. социален доклад се установява,
че малолетната Г. П. *** и тя полага грижите за нея. Родителите са живели на
семейни начала около 13 години, като след раздялата им през 2019 г. бащата се е
установил във В.. В началото ответникът няколко пъти е разговарял с детето си
по телефона, но след това се е дезинтересирал и спрял да контактува с него.
Дори през лятото на 2020 г., когато се бил прибрал в Б., изобщо не потърсил
дъщеря си. По никакъв начин не участва в неговата издръжка и не помага под
никаква форма. Ищцата С.С. е осигурила на детето подходящи социално-битови
условия за отглеждането и възпитанието му и успява да задоволи всички негови
потребности, макар и да не среща подкрепа от другия родител.
От показанията на свидетеля Г. С. Ш. се установява, че е приятелка на ищцата.
Познава и ответника, за когото знае, че е баща на детето
ѝ Г.. За малолетното дете грижи полагала само майката, тя го възпитавала
и тя поемала всички разходи, свързани с отглеждането му. След раздялата на
родителите преди около една година, бащата се установил във В. и с нищо не
помагал за отглеждането на дъщеря си, включително и финансово. Контактувал с нея изключително рядко, като за
последно я видял на рождения ѝ ден през месец август 2020 г. за 10
минути. От ищцата свидетелката знаела, че ответникът не плащал издръжка и
средства за детето не изпращал нито той, нито неговите близки.
Изслушана лично по реда на чл.59, ал.6 СК ищцата С.Г. С.
заявява, че родителските права по отношение на детето Г. С.П. следва да се
предоставят на нея, тъй като тя, за разлика от ответника може да предостави
адекватни грижи за него. Във връзка с представените от ответната страна
разписки за извършени парични преводи в нейна полза, посочва, че тъй като се
намират извън Б., родителите на ответника са ѝ изпращали сумите, за да
погасява негови задължения по договор за кредит „Б. к.“, а не за издръжка на
детето.
При така установената фактическа обстановка съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права и местоживеенето на детето:
Основен критерий за решението при кого от двамата
родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици,
свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите,
тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните,
битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на
положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските
права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда
/Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено детето Г. С.П. да
живее при своята майка, на която да се предоставят родителските права. По този
въпрос доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на
родителите и напълно съвпадат и с преценката на съда.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските
си задължения. За да участва в живота
на детето, на този родител следва да се осигури
възможност да поддържа
лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на
родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено
най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче
са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради
което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е
ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че
през последната една година връзката между детето и бащата е прекъсната. Бащата
живее във В., но дори когато се прибира в Б., не търси контакт с дъщеря си.
Освен това по делото се събраха доказателства, че по време на съвместния живот
на родителите бащата често е упражнявал физически и психически тормоз спрямо
майката, като обект на домашно насилие е било и самото дете, в чието присъствие
ответникът е проявявал агресия към ищцата. Именно поради тази причина по гр. д.
№1633/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед по ЗЗДН, със срок на
действие от 18 месеца – до 11.06.2021 г. С оглед горните обстоятелства съдът
намира, че режимът на лични отношения следва да бъде сравнително ограничен, а
именно: до навършване 8 - годишна възраст от детето – всяка първа и трета
седмица от месеца в съботния ден от 10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствие на
майката, на публично място в гр. К.; след навършване на 8 - годишна възраст от
детето – всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 10:00 ч. до
17:00 ч., и в неделния ден от 10:00 ч. до 17:00 ч., без приспиване и без
присъствието на майката, както и по всяко друго време със съгласието на
майката. Съдът счита, че не следва да определя режим на лични отношения с
приспиване при бащата, тъй като от една страна няма данни същият да притежава
жилище на територията на страната. От друга страна един стандартен режим на
лични контакти с приспиване на детето при бащата в непозната среда и
обкръжение, в която 6-годишната Г. не е подготвена да остава сама, още по-малко
за продължително време, би могъл да навреди на детето, поставяйки го в стресова
ситуация, която да породи у него напрежение и емоционален дискомфорт. Следва да
се укаже на страните, че така определеният режим на лични отношения не изключва
мерките, взети по реда на ЗЗДН, като контактите между ответника и детето могат
да се осъществяват след изтичане на срока на Заповедта по ЗЗДН – 11.06.2021 г.
По предявените искове с правно основание чл. 143 и чл.
149 от СК:
В доказателствена тежест на ищцата по предявените искове
за издръжка е да докаже, че ответникът е баща на малолетното дете, твърденията
си за наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост
от заплащането на издръжка в претендирания размер. При доказването на тези
факти ответникът следва да докаже възраженията си за невъзможност да плаща
издръжка в претендирания размер, а по отношение на иска за присъждане на
издръжка за минало време, следва да докаже твърденията си, че е заплащал
такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът
ѝ се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата
издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия
момент е в размер на 152.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1,
ал. 1 от Постановление № 350 от 19
декември 2019 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, а дотогава минималната месечна издръжка е била в размер на 140.00 лв. Следва да се
държи сметка, че в случая делото се води срещу родител на малолетно дете, който
го е напуснал и през последната повече от една година е преустановил всякакви
контакти с него. При този казус няма как да се докаже изобщо какви са
възможностите на изоставилия детето си родител да реализира определени
имуществени доходи и от там потенциала му да плаща определен размер издръжка
или не. Но от това недобросъвестно поведение на родителя същият не може да
черпи права за себе си изразени в приемане от съда на невъзможност за заплащане
на издръжка над законовия минимум, което е следствие от правния принцип, че
никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Освен това
независимо от липсата на доказателства в тази насока законът е категоричен –
родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и
независимо от имущественото си състояние /чл.143 ал.2 от СК/. Ето защо при
липса на доказателства за работоспособността на родителя дължащ издръжка и за
неговото имотно състояние при преценката на размера на дължимата издръжка,
водещ става критерия по чл.142 ал.1 от СК – нуждата на детето. За изоставилия
детето си родител съдът приема, че може да реализира поне средните доходи за
страната, поради което издръжка в размер на 200.00 лева се явява съответна на
неговите необходимости за нормалното му отглеждане. С оглед изложените
обстоятелства и предвид възрастта на детето, съдът счита, че за ежемесечна му
издръжка са необходими около 350.00 лева, от които бащата следва да плаща 200
лева, а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от
майката.
Частично основателна е претенцията за заплащане на
издръжка за минало време. Установи се по делото, че след напускането на общото
домакинство от страна на бащата, детето е останало при майката, било е
отглеждано от нея и тя е поемала разходите за неговата издръжка. Съдът не
кредитира представените от ответника писмени доказателства за извършени парични
преводи в полза на ищцата. На първо място, преводите са извършени от други
лица, а не от ищеца. На следващо място, дори да се приеме, че средствата са
предоставени от ответника, не е посочено основанието на тези преводи и няма как
да се направи извод, че са за издръжка на детето. Ищцата от своя страна навежда
твърдения и представя писмени доказателства за погасяване на задължения по
кредит на ответника, макар и от приетите по делото разписки също да не може да
се направи категоричен извод, че сумите са плащани от нея. Искът обаче е
основателен,тъй като ответникът не доказа да е давал издръжка от м. октомври
2019 г. до предявяването на иска – 24.06.2020 г., което е в негова тежест.
Доколкото издръжката по чл.143, ал.2 СК следва да се
заплаща от датата на подаване на исковата молба, т. е. дължима е занапред,
считано от м. юни 2020 г., включително, то издръжката за минало време следва да
се присъди за периода от м. октомври 2019 г. до м. май 2020 г., включително, в
размер от 200.00 лв. месечно или общо 1600 лева за процесния период от осем
месец, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията над тази сума се явява прекомерна и съдът следва да я отхвърли.
По отношение на разноските – такива се претендират от
ищеца, но не следва да бъдат присъждани. Като определя мерките за лични
отношения на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и
детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна
съдебна администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга
(не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК,
спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна
администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но
при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл.
78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно
дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните –
родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски е неоснователно
и те следва да се понесат от страните, така, както са направени, независимо от
изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати на съда държавна такса върху присъдените издръжки по чл.143, ал.2 СК
(4% върху 36-месечните платежи) и по чл.149 СК (4% върху 12-месечните платежи)
в размер на общо 352.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което
съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без
искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Г. С. П., ЕГН: ********** на майката С.Г.С.,
ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Г. С. П., ЕГН: ********** при майката С.Г.С., ЕГН: **********, на адрес:
*** или на друг адрес по местоживеенето на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.А.П., ЕГН:
**********,*** с малолетното дете Г. С.П., ЕГН: **********, както следва: до навършване от детето на 8 - годишна
възраст на детето – всяка първа
и трета седмица от месеца в съботния ден от 10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствие
на майката, на публично място в гр. К.; след навършване на 8 - годишна възраст на детето – всяка първа и трета
седмица от месеца в съботния ден от 10:00 ч. до 17:00 ч., и в неделния ден от
10:00 ч. до 17:00 ч., без приспиване и без присъствието на майката, както и по
всяко друго време със съгласието на майката.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН: ********** да заплаща на детето Г. С.П., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител С.Г.С., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на 200.00 лв. (двеста лева), считано от датата на подаване на исковата молба –
24.06.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, като
до пълния претендиран размер от 300.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН: ********** да заплати на детето Г. С.П., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител С. Г. С., ЕГН: ********** издръжка за минало време в размер на 200.00 лв. (двеста
лева) месечно за периода м. октомври
2019 г. – м. май 2020 г., включително или общо 1600.00 лв. (хиляда шестстотин
лева), ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
сумата, като до пълния претендиран размер от 300.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.А. П., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС К. държавни такси върху присъдените издръжки общо в
размер на 352.00 лв. (триста петдесет и два лева).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.