Решение по дело №15692/2019 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  02.07.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесетата  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Десислава Йорданова        

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15692 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.07.2019 г. по гр.д. № 74829/15 г., СРС, І ГО, 46 с-в е признал за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК в отношенията между страните, че И.А.И., ЕГН **********,*** дължи на „Т.С.” ЕАД, *** сумата от 26,09 лв. представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот с аб. 251701, ап. № 49, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, за периода м. май 2012 г. - м. септември 2012 г., ведно с мораторната лихва в размер на 7,55 лв. периода 01.07.2012 г. - 08.06.2015 г., както и сумата от 22,44 лв., представляваща цената на услугата дялово разпределение по фактура от м. юни 2012 г., ведно с мораторната лихва размер на 6,34 лв. за периода от 14.08.2012 г. до 08.06.2015 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 23.06.2015 г. до окончателно изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.07.2015 г. по гр. д. № 34996 / 2015 г. на Софийски районен съд, 46 с-в. Осъдил е И.А.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД ***, ЕИК *********, направените по настоящото дело разноски в размер на 575 лв., както и разноските от 75 лв., направени по ч. гр. д. № 3499/ 2015 г. на Софийски районен съд (заповедно производство).

 

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата И.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че е налице нередовно заявление и по този начин е нарушена разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, че съдът е осъдил ответника за заплащане на ТЕ за м.май 2012 г.-м.09.2012 г., но за този период собственикът е бил отстранен от единственото си жилище, че е назначил по делото две експертизи и по този начин е влошил още повече положението на ответника, останал на улицата. Съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещна искова молба на ответника за осъждане на „Т.С.“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., считано от 23.06.2015 г., датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, като не е изложил мотиви за това. Не е допуснал до разпит свидетел, който да докаже, че за периода от 23.11.2011 г. до 05.12.2011 г. имотът на собственика/ответник е бил опразнен в цялост от него по нареждане на ЧСИ рег. № 838.

Моли решението да бъде отменено в цялост и да бъде „въдворена справедливост.“

Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от 26,09 лв., представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № ******, находящ се в гр. София, ж. к. „********* за периода м. май 2012 г. - м. септември 2012 г., ведно с мораторната лихва в размер на 7,55 лв. за периода 01.07.2012 г.-08.06.2015 г., както и сумата от 22,44 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2012 г. - м. септември 2012 г., ведно с мораторната лихва в размер на 6,34 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 08.06.2015 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 23.06.2015 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 34996/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, срещу която ответницата е възразила.

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

На оснавание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

СГС намира, че процесното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Не са налице твърдяните от въззивницата/ответница процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

В исковото производство не следва да бъдат разглеждани доводи във връзка с редовността на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като процесуалният закон е предвидил друг ред за разглеждането им, а и такива не са налице.

Относно възражението, че съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещна искова молба на ответника за осъждане на „Т.С.“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., считано от 23.06.2015 г., датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, като не е изложил мотиви за това, то видно от приложеното по делото определение от 05.12.2017 г., съдът е мотивирал, че насрещният иск по чл.49 ЗЗД на ответницата за заплащане на обезщетение за претърпени от „Т.С.“ ЕАД неимуществени вреди не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане, тъй като няма връзка с първоначалния иск и не може да се извърши прихващане с него, т.е. налице са мотиви, които са законосъобразни. Освен това, производството е било разделено и е било разпоредено насрещният иск да се докладва на ръководителя на І-во ГО на СРС за образуване на дело, т.е. по никаъв начин не е бил засегнат интересът на ответницата.

Не е бил допуснат исканият свидетел, тъй като тези обстоятелства се доказват с писмени доказателства.

Допускането и приемането на двете експертизи по делото е по повод исканията на ищеца в този смисъл и за доказване на неговите твърдения, като съдът не е бил воден от желанието да „влоши положението на ответника“, а от правилата на ГПК, задължаващи го да извърши тези процесуални действия след като има искания в тази насока.

Относно твърдението, че съдът е осъдил ответника за заплащане на ТЕ за м.май 2012 г.-м.09.2012 г., но за този период собственикът е бил отстранен от единственото си жилище, настоящата инстанция приема следното:

От представените по делото писмени доказателства- н.а. за покупко-продажба на недвижими мот от 10.05.2008 г., н.а. за учредяване на договорна ипотека от 05.06.2009 г.,  искане за вписване на възбрана от 18.10.2011 г., всички касаещи процесния топлоснабден недвижим имот, представляващ ап. № 49, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 251701 може да се направи извод, че ответницата е била собственик на имота за процесния период от м.05.2012 г.-м.09.2012г.  По делото са налице данни, че на 14.08.2012 г., влязло в сила на същата дата, е било издадено постановление за възлагане на недвижим имот на обявевия за купувач „И.П.И.С.“ ЕООД, но въводът във владение е бил извършен на 12.11.2013 г., т.е. след процесния период. В тази смисъл е приложеното по делото уведомление от 01.11.2013 г.          на ЧСИ М.Б., рег. № 838 адресирано до ответницата И.А.И., ЕГН **********, в което същата се приканва да опразни процесния имот доброволно, в противен случай ще бъде изведена принудително.

Изводът е, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сградата - чл.153, ал.1 ЗЕ.

Размерът на дължимата цена на потребена топла вода се установява от приетите по делото СТЕ И ССЕ. Според СТЕ, периодът включва само летни месеци, в които няма ползване на отопление, като в имота е имало поставен един водомер за топла вода. От експертизата се установява, че през м. октомври и м. ноември 2012 г. са били извършени реални отчети на водомера, въз основа на които ищецът е формирал вземането си от 26,09 лв. за периода м.май-м. септември 2012 г. Според ССЕ, за процесният период задълженията на ответника възлизат на 48,53 лв., от които 29,90 лв. за топлинна енергия и 22,44 лв. за услугата дялово разпределение. Задължението за дялово разпределение е по фактура от м.юни 2012 г. Посочените суми не са били платени. Вещото лице изрично е посочило, че поради смяна на собствеността, изравняването за доплащане в размер на 314,90 лв. е било прехвърлено като дължимо на новия собственик „И.П.И.С.“ ЕООД и сумата за доплащане от 314, 90 лв. за месец 07.2013 г. не се претендира от ответницата.

От друга страна, същата  не представя доказателства за погасяване на задълженията си, а и няма тнвърдения в тази насока.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2019 г. по гр.дело № 74829/15г. на СРС, І ГО, 46 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.