№ 1062
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100500873 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„АВТОКРАН-ПОДЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №261381/
24.11.2020г., постановено по гр.д. № 8755/2019г. на ВРС, в частта, с която
предявените от него срещу „ЕЛМОН ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 79 вр. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, са
отхвърлени за разликата над 1647,60 лева до 6666 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по фактура № **********/29.01.2018г., за
извършени услуги по монтаж и демонтаж на съоръжения и транспорт, както и
за разликата над 183,07 лева до 740,73 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/29.01.2018г. за периода
от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за недоказаност на
иска поради непредставяне на оригинали на процесните товарителници,
защото същите не са били изисквани от страната по реда на чл.183 от ГПК, а
и представянето им от ищеца не би било възможно, тъй като първият
екземпляр от всяка товарителница се предава на другата страна по договора, а
1
при нейния издател остава само втория /индигиран/ екземпляр. Налице е
позоваване на процесуално нарушение във връзка с доклада на делото,
изразяващо се в дадени неправилни указания по чл.146, ал.2 от ГПК,
доколкото на ищеца е указано, че не сочи доказателства за извършени
транспортни услуги, каквито обаче ищецът никога не е твърдял да е
извършвал. Такива услуги не са извършвани от ищеца и не се претендира да
му бъдат заплащани. Предмет на договора са единствено извършвани
монтажни и демонтажни услуги на ел.стълбове и проводници, натоварване на
превозни средства и др. Посочените в товарителниците и в справката
километри представляват разстоянието, което са изминали машините на
обекта между отделните стълбове, между отделните обекти и придружавайки
автомобилите на фирмата, извършвала превоза на стълбовете, за да могат
тези стълбове да бъдат натоварени и разтоварени своевременно на
съответните места. Поддържа, че решението е основано единствено на
липсата на осчетоводяване на фактурата, без да са обсъдени събраните гласни
доказателства и без да се приложи презумпцията по чл.301 от ТЗ, доколкото е
налице мълчаливо одобрение от страна на ответника на извършените без
представителна власт действия и намерение да се ползва от целения с тях
правен резултат.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че предвид признанието на
въззивника за липса на сключен договор за превоз се поставя под въпрос
допустимостта на първоинстанционното решение, предвид произнасянето на
съда по незаявено от ищеца основание. Поддържа, че водещият мотив за
отхвърляне на иска е непредставянето на част от посочените във фактурата
товарителници, а не на техните оригинали. Предвид характера на
товарителницата като документ, установяващ сключен договор за превоз на
товари, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени
доказателства за извършени транспортни услуги. Поддържа, че за издаване на
процесните товарителници ответникът е узнал с получаване на исковата
молба, поради което противопоставеното с отговора възражение е
своевременно по смисъла на чл.301 от ТЗ. Счита за недоказано твърдението
на ищеца, че товарителниците са били връчени на ответника в по-ранен
момент. Поддържа, че доказателствената тежест е правилно разпределена в
2
доклада на делото.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемият „ЕЛМОН ГРУП” ЕООД,
ЕИК ********* депозира насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в частта с която същият е осъден да заплати
на „АВТОКРАН-ПОДЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 79 вр.
266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение за извършени услуги по
монтаж и демонтаж на съоръжения и транспорт и обезщетение за забава,
както следва: - 3511,20лв. с ДДС, непогасен остатък от възнаграждение по
фактура № **********/11.01.2018г. на стойност от 6 511,20 лв. и 407,72 лв.,
обезщетение за забава за периода от 12.01.2018 г. до 05.03.2019 г.; -
1647,60лв. с ДДС по фактура № **********/29.01.2018г. и 183,07лв.
обезщетение за забава за периода от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г.; - 3561,60
лв. с ДДС по фактура № **********/19.02.2018г. и 374,99 лв. обезщетение за
забава за периода от 20.02.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на исковата молба 07.03.2019 г. до окончателното
плащане.
В жалбата се поддържат доводи за недопустимост на решението поради
произнасяне по непредявено от ищеца основание. Поддържа се, че в исковата
молба, а и във въззивната жалба, вземанията са основани на твърдения за
извършени монтажни услуги с автокран, но не и на извършени транспортни
услуги, както е приел съдът. Подадените след отговора уточнителни молби, в
които част от процесните вземания се претендират като такива по извършен
транспорт не следва да се вземат предвид, тъй като по съществото си същите
представляват предявен нов иск, при който в нарушение на въведената в
чл.214 от ГПК забрана се изменят едновременно и основанието и петитума на
иска. В условията на евентуалност се позовава на неправилност на решението
поради недоказаност на обема на извършената работа, въз основа на която са
издадени процесните фактури. Съдържа се доказателствен анализ на
ангажираните гласни доказателства, според които машините са работили само
5ч., вместо уговорените 8 часа на ден, изпращан е само един шофьор за двете
подемни машини, което прави невъзможна едновременната им работа,
респективно изработването на две пълни машиносмени на ден. Вместо
уговорените справки за реално отработените часове, ищецът е изготвил
директно процесните фактури, в които отработените машиносмени са
3
значително завишени и е включен транспорт, какъвто не е възлаган. Доказано
е по делото, че транспортът на съоръженията е бил възложен на трето лице, а
подемната техника е нощувала в близост до строителния обект, поради което
не се е налагало ежедневното й транспортиране. Поддържа се, че фактурите
са подписани от лице без представителна власт и са връчени на ответника
едва с исковата молба, поради което не може да се приеме, че е налице
конклудентно потвърждаване. Изложени са подробни съображения срещу
извода на съда, че показанията на водения от ответника свидетел
противоречат на СГЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
насрещната въззивна жалба.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „АВТОКРАН-
ПОДЕМ“ ЕООД срещу „ЕЛМОН ГРУП” ООД в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, вр. 266, ал. 1 от
ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
неплатена част от възнаграждение по сключен между страните неформален
договор за монтаж и демонтаж на съоръжения с автокран по фактури както
следва: фактура № **********/11.01.2018г. – неплатен остатък от 3511.20
лева и 407,72 лв. лихва за забава за периода 12.01.2018 г. до 05.03.2019 г., по
фактура № **********/29.01.2018г. – 6666 лева главница и 740,73 лв. лихва
за забава за периода от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г. и по фактура №
**********/19.02.2018г. - 3561,60 лв. главница и 374,99 лв. - лихва за забава
за периода от 20.02.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба 07.03.2019 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се излага, че страните са поддържали трайни търговски
взаимоотношения, като ответното дружество е възлагало извършване на
определен вид работа - демонтаж и монтаж на проводници и стълбове,
натоварване на стълбовете, пренасяне на стълбовете. Сочи се, че възлагането
се осъществявало устно и не се съставял нарочен писмен договор. Твърди се,
че възнаграждението е уговорено в зависимост от вида на машината в размер
4
на 250 лв. и 380лв. без ДДС за машиносмяна /осем часа на ден/ и в размер на
3,50лв. и 4,15лв. без ДДС за един километър за пробега на машината. Ищецът
е изправната страна по договора, като е извършил демонтаж и монтаж на
проводник с автокран, автовишка и автотоварач - бобкат вишка по маршрут с.
Карапелит-с.Медово – гр.Добрич. Конкретна дата за изпълнение на работата
не е уговаряна между страните, като ищецът е приключил възложената работа
на 07.02.2018 г. Предаването на работата се осъществявало ежедневно при
приключване на всяка една конкретна дейност, като са съставяни и
необходимите документи – товарителници за ежедневно извършена и приета
работа. При непосредственото изпълнение на работата е присъствал
представител на възложителя, като същият е приемал работата при всеки етап
от изпълнението й. Ищецът като изпълнител на определена възложена работа,
която трябва да бъде изпълнена докрай, не е имал за цел и не е отразявал
количеството на стълбовете и дължината на проводниците, които е поставял.
За изпълнената работа са съставени фактури, в които възнаграждението е
начислено съобразно положените машиносмени и извършения пробег на
машините. Пробегът на всяка от машините се калкулира по изминати
километри според необходимостта от придвижване или преместване на
стълбовете. Постъпило е единствено частично плащане по първата от
процесните фактури. Претендира се неплатеният остатък, ведно с
обезщетение за забава от датата следваща датата на издаване на всяка от
процесните фактури.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е възлагал на ищеца извършване на монтажни
работи с автокран. Оспорва се твърдяният от ищеца начин на формиране на
възнаграждението, като се поддържа, че са постигнати уговорки единствено
за фиксиран размер за машиносмяна от 8 часа за работата на автокрана, без
допълнително заплащане за пробега на машините. Твърди се, че разходите за
придвижване на съоръжението до обекта на ответника са се включвали в
цената за машиносмяна. По време на извършване на монтажните работи
автокранът на ищеца е нощувал в близост до строителния обект на ответника
в наето от последния помещение, а обектът е бил на разстояние от 20 км. от
гр. Добрич, поради което не се е налагало ежедневното му транспортиране до
5
гаража на ищеца. Транспортът на стълбовете е бил възложен на друго
дружество. Оспорва се, че работата е приемана ежедневно. Напротив липсва
приемане на възложените монтажни работи, поради което задълженията по
фактурите са неизискуеми. Сочи се, че машиносмените не са отработени от
ищеца, като същият е отработил не повече от 5 часа на ден, поради зимните
метеорологични условия. Въпреки поетия ангажимент, ищецът не е изготвил
справка за реално отработените машиносмени, която да бъде заверена и
подписана от представител на ответното дружество. Оспорва се справката за
извършени работи и товарителниците с доводи за антидатирането им.
Оспорват се и фактурите досежно посоченото основание за издаването им.
Твърди се, че лицата Д. и С. не са служители на дружеството и не са
упълномощени да подписват документи за получаване на работата, поради
което се обективира противопоставяне на основание чл.301 от ТЗ. Поддържа
се, че общата стойност на предоставените от ищеца услуги с автокран
възлиза на 10072.28 лева, за която са издадени фактура № 3340/11.01.2018г. и
№ 3380/19.02.2018г. Издаването на фактура № **********/29.01.2018г. е
вследствие на неоснователно начислени транспортни услуги, които не са
договорени между страните и некоректно изчислени часове реално
отработени машиносмени с автокрана, поради което и тази фактура не е
осчетоводена от ответника. На основание чл. 301 ТЗ прави възражение по
приемане на фактура № **********/11.01.2018г., като се поддържа и
оспорване на автентичността на подписа на управителя С.Г..
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представени са издадени от ищеца „Автокран Подем“ ЕООД фактури с
получател ответника „Елмон Груп“ ООД с посочено основание „услуга с
автокранове и автовишка съгласно товарителници“, както следва:
1./ фактура № 3340/11.01.2018г. на стойност 6511,20лв., издадена въз
основа на съставени товарителници: № 00003752/11.12.2017г.; №
00003753/19.12.2017г.; № 0101398/03.01.2018г. № 0006534/05.01.2018г.; №
5700272/08.01.2018г.; № 0006360/09.01.2018г.; № 0006361/10.01.2018г.,
всички представени по делото, подписани от С. или Д.Д. като представители
6
на ответника.
2./ фактура № **********/29.01.2018г., на стойност 6 666.00лв., издадена
въз основа на съставени товарителници: № 00031619/12.01.2018г.,
№00003886/15.01.2018г., № 00031620/24.01.2018г.; № 00003889/26.01.2018г.,
от които по делото е представена само товарителница №
00003889/26.01.2018г., подписана от Д.Д. като представител на ответника.
3./ фактура № **********/19.02.2018г. на стойност 3 561.60лв., издадена
въз основа на съставени товарителници: № 00003890/29.01.2018г.; №
00003891/01.02.2018г.; № 0006367/07.02.2018г., всички представени по
делото, подписани от С. или Д.Д. като представители на ответника.
В процесните фактури подпис за ответника като получател на доставката
е положен единствено във фактура № 3340/11.01.2018г., но с протоколно
определение от 24.01.2020г. във връзка с откритото производство по чл.193 от
ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че положеният под
името на управителя С.Г. подпис не е изпълнен от него. Между страните е
безспорен и фактът на извършено по фактурата частично плащане от
ответника в размер на 3000 лева.
По делото е представена едностранно съставена от ищеца справка за
извършени монтажни и демонтажни работи на обект с.Медово на възложител
„Елмонгруп“ООД, съдържаща подробна разбивка на изходните данни за
изчисляване на стойността по процесните фактури: видове дейности,
единична стойност, маршрут, дължина на проводник, трасе и часове
машиносмяна, която следва да бъде ценена по реда на чл.366 от ГПК.
С писмо от 08.01.2019г., получено от ответника на 09.01.2019 г., видно от
представената обратна разписка, ищецът е отправил до последния искане за
потвърждение на задълженията по процесните фактури. Посочено е в
писмото, че при съгласие със задължението, ответникът следва да подпише
писмото на отбелязаното място и да го върне по поща. Подобно изрично
съгласие на ответника не е обективирано във формуляра, а процесните
фактури и товарителници не са описани като приложение към
потвърдителното писмо, поради което същото не може да служи като
доказателство за узнаването.
7
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общата стойност на извършени плащания от страна на „Елмон
Груп“ ЕООД към „Автокран Подем“ възлиза на 19550,40лв., като последното
плащане е от 05.02.2018 г. Процесните фактури № **********/11.01.2018г. и
№ **********/19.02.2018г. са включени в дневниците за покупки и СД по
ЗДДС при ответника, но не и фактура № **********/29.01.2018г., която не е
осчетоводена от него. Налице е съответствие при двете страни по отношение
на разчетите по фактури № **********/11.01.2018г. и № **********/
19.02.2018г., по които и двете страни водят непогасен остатък от съответно
3511.20 лева и 3561.60 лева. Размерът на законната лихва до 05.03.2019г. по
всяка от фактурите възлиза на 407,69лв. върху сумата от 3511,20лв, сумата от
740,67лв. – върху главницата от 6666лв. и сумата от 375,90лв. върху
главницата от 3561,20лв. за претендираните периоди.
Видно от договор за превоз на товари от 10.08.2017 г., сключен между
„Фактро-П“ ЕООД и „Елмон Груп“ ООД, страните са договорили превоз на
товари свързани с изпълнение на СМР дейности по обекти на възложителя в
обл. Добрич по писмена заявка за срок от 1 година. Представени са издадени
по договора фактури за транспорт на стълбове по направление Добрич –
Медово от 08.11.2017г., 20.11.2017г., 22.02.2018г. и по направление Медово-
Карапелит от 29.11.2017г., 13.12.2017 г., 15.01.2018г., както и товарителници
от 17.10.2017г., 09.01.2018г., 12.08.2018г., 10.01.2018 г. -2бр., 08.01.2018г. -
3бр., 06.01.2018г. -4бр., 05.01.2018 г. -3бр, 07.02.2018г.
От показанията на свидетеля Г., разпитан по инициатива на ищеца, се
установява, че работата му в „Автокран Подем“ възложена от „Елмон Груп“
се изразявала в монтаж и демонтаж на стълбове и жици за ел. инсталация
между селата на обект в с. Медово. Работата се извършвала чрез взимане на
стълбовете от склада в гр. Добрич, доставянето им в с. Карапелит и от базата
там до с. Медово. За транспорта на самите стълбове ползвали камиони на
трети лица, но те не разполагали с автокранове, поради което автокранът на
ищеца ги придружавал, за да извършва товаро-разтоварните работи.
Подемните машини никога не оставали през нощта в гр. Добрич, а били на
обекта, където се работело. Пътуване до гр.Добрич се налагало само когато
трябвало да се натоварят стълбовете. Работата се извършвала през зимата при
лоша метрологична обстановка, която обаче била подходяща, за да не потъват
8
машините в калта в нивата. Работели по не по-малко от 8 часа на ден - от 8
часа до 16:30 часа. Работата се отчитала ежедневно с изготвени от свидетеля
товарителници, за което се подписвали Г. С.а или Д. от варненската група,
представени от управителя на „Елмон Груп“ ЕООД като лица, които да ги
подписват от името на дружеството. В тях се изписвали километри,
отразяващи изминатото с автокрана разстояние за деня за отиване и връщане
с оглед натоварване и разтоварване на стълбовете по обектите, като на ден
достигали до четири-пет курса. За съдържанието им свидетелят уведомявал
управителя С.Г.. Товарителниците са подписвани без възражения към
извършената работа. Никога не се подписвали празни товарителници.
От показанията на свидетелката М.Б.А., главен счетоводител при ищеца,
се установява, че управителят на ответното дружество С.Г. представил Г. Т.
С. като бригадир, който да отговаря за работата на обекта в с. Медово до
Карапелит и да осъществява комуникация по възложената работа.
Управителите на двете дружества договорили преференциална цена за
машиносмяна от 8 часа – 380 лева вместо стандартните 640 лева и отделно
цена за пробега на машината от и до гр. Добрич, между самите стълбове по
трасето на далекопровода и до склада, където били складирани. Пробегът се
документирал в товарителници, на база на които били изготвени фактурите.
Изписаните в товарителниците километри и заработени часове на
машиносмени били предварително консултирани със С.Г. преди да бъдат
посочени във фактурите. Обсъждали часовете и искали съгласието на Г..
Плащанията се извършвали в период от около десет дни след издаване на
фактурата. За неизвършените плащания свидетелката изпратила на
електронна поща фактурите, но не получила отговор, поради което ги
изпратила по пощата с обратна разписка. Дейността се изразявала в
превозване и поставяне на ел. стълбове, като работниците споделяли, че
работата се извършва в по-студено време, защото машините по-лесно се
придвижват върху замръзнала почва. Прибирали се в базата между 16:30 и 17
часа. Работили съвместно и с „Фактор П“, които също участвали при
транспортирането на стълбовете. Шофьорите били извозвани от Г. С. или с
автомобили на ищеца. Единият автокран прибирали веднъж седмично, а
другите машини оставали на паркинг, осигурен от ответника.
От показанията на свидетеля Ж.Д.Ж., на длъжност „техник строителство
9
и архитектура“ при ответното дружество, се установява, че по възлагане на
ответника ищецът извършил монтаж и демонтаж на стълбове и проводник в
обект в с. Карапелит и с.Медово, като старите и новите стълбове били
транспортирани от фирма „Фактор“. Стълбовете върху камионите на
„Фактор" били натоварвани от автокрана на ответника, но се разтоварвали от
служители на енергийното дружество или на кооперация от с. Медово.
Времето било лошо и неподходящо за работа, поради което на обекта се
работело най-късно до 15.00 часа. Свидетелят не допускал да се бетонира
след 12.00 часа, защото отрицателната температура спира свързването на
бетона. Работното време обхващало не повече от пет часа дневно, като се
приспадне обедната почивка. В някои случаи две подемни машини на обекта
се обслужвали от един работник, като до обяд работел автокранът, а следобед
телескопичната машина. Според получени от работодателя му сведения
уговорката между страните била за заплащане на машиносмяна на работен
ден без отчитане на изминатите от машините километри. По тази причина не
е упражняван контрол от страна възложителя за изминатите от машините
разстояния. Справки за отработените машиночасове не са му предоставяни, за
което уведомил управителя на ответното дружество, но той му отговорил, че
по този въпрос си контактува директно с управителя на ищцовото дружество
и се разбират помежду си. Свидетелят не познавал служители на „Елмон
Груп“ЕООД с имена С. и Д..
От показанията на свидетеля П. С. П., служител на ответника, се
установява, че дружеството „Автокран Подем“ООД било наето от
работодателя му „Елмон Груп“ЕООД да монтира и демонтира стълбове за
електропровод, но не им били възлагани транспортни услуги. Последните
били възложени на фирма „Фактор“, която пренасяла стълбовете от гр.
Добрич от базата на ЕРП до обекта, но свидетелят не знае от кого са товарени
стълбовете в базата на ЕРП. Работата се извършвала в зимния период м. 09, м.
10 и м. 11, поради което работили по 4-5 часа, тъй като било студено и се
стъмвало рано. „Автокран-подем“ООД не изготвяли протоколи за
машиносмени, имало разногласия за надписани такива, като се случвало един
служител да работи с две машини, а се отчитали две пълни машиносмени.
Транспортът, който доставял стълбовете паркирал максимално близо до
мястото, където се извършвала работата. Управителят на „Елмон Груп“ЕООД
10
договорил старите стълбове да се вземат от кооперации от съседните села и
техни служители идвали да ги вземат.
От показанията на свидетеля Г. Т. С., призован по искане на ищеца, се
установява, че помагал на „Елмон Груп“ЕООД при изпълнение на
далекорповода, но нямал задължения към тях. По молба на автокранистите се
подписвал на товарителниците, но впоследствие разбрал, че не е трябвало,
защото не е оторизиран, поради което след като управителят на ответника му
казал за грешката, спрял да подписва. При предявяване на товарителниците в
о.с.з. свидетелят заявява, че е подписал същите, но на празна бланка преди да
бъде попълнена от шофьора. На обекта никога не се работило по осем часа,
защото метрологичните условия не позволявали. Свидетелят взимал
работниците на ищеца от гр.Добрич в 8.00 ч. и ги транспортирал до обекта, а
работа започвали към 9.30-10.00 часа и приключвали към 15.00-16.00 часа.
Работело се с две машини - автокран и „бобкат“, които са с различни функции
- автокранът изправя стълбовете, а „бобкат“-ът издига работника да работи
горе на стълба, поради което не е възможно един човек да работи
едновременно и с двете машини. В различните дни на двете машини е засичал
и по един работник, и по двама работници. Транспортът е извършван от друга
фирма, наета да доставя стълбовете до обекта, като товаро-разтоварните
дейности са извършвани от „Автоподем“ООД, но с различни кранове – един в
гр. Добрич и друг в с. Карапелит.
Заключението на СГЕ не следва да бъде обсъждано, поради допуснато от
съда процесуално нарушение при приемането му. Експертизата е допусната в
трето по делото заседание от една страна при условията на процесуална
преклузия, а от друга – преди откриване на самото производство по чл.193 от
ГПК в четвърто по делото заседание. Срокът по чл.193 от ГПК е императивен
и без проведено производство по чл.84 от ГПК не подлежи на възстановяване
под предтекст за новоузнати обстоятелства.
При установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
11
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Квалификацията на иска по чл.266 от ЗЗД и
разгледаният в мотивите фактически състав кореспондират на въведените в
исковата молба твърдения за сключен между страните договор за изработка,
като изводи за сключен договор за превоз не са формирани. С понятието
„транспорт“ всъщност е обозначен пробегът на машината като ценообразуващ
компонент с оглед естеството на възложените монтажни дейности с автокран.
В този смисъл независимо от използваната в диспозитива на решението
непрецизна формулировка на част от предоставените услуги като транспорт,
не е налице произнасяне по непредявен иск, както се поддържа в насрещната
въззивна жалба.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор за
изработка, по който е изправна страна, а в тежест на ответника – че е заплатил
уговореното възнаграждение. Задължение на изпълнителя по договора за
изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без
недостатъци и в срок. Когато това е сторено, поръчващият е длъжен да
приеме работата - чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл.
266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да
направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци.
За тези недостатъци поръчващият трябва да уведоми изпълнителя веднага
след откриването им.
По делото не е налице спор, а и от ангажираните гласни доказателства, се
установява, че в периода 2017г. – 2018г. между страните е действал договор
за монтажни работи с автокран. Предметът на договора е постигането на
определен резултат – демонтаж на стари и монтаж на нови стълбове и
проводници за изграждане на далекопровод между селата Карапелит и
12
Медово. Договорът е неформален и е материализиран в издаваните данъчни
фактури, сред които и процесните. В тях са отразени съществените елементи
на сделката - страни, основание и уговорено възнаграждение с ДДС. Досежно
срока за изпълнение на възложената работа не са наведени твърдения и
представени доказателства от страните. Не се спори, а и от изготвената за
целите на процеса подробна справка се установява, че фактурираното от
ищеца възнаграждение включва два компонента – цена за отработени
машиносмени и цена за пробега на машината по трасето. Основният спорен
въпрос по съдържанието на договора е дали е била постигната уговорка за
заплащане на пробега на машината.
Доколкото стойността на договора безспорно надхвърля 5000 лева,
приложение намира забраната по чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което
събраните свидетелски показания относно начина на формиране на
възнаграждението се явява недопустими. Изводи за договорките между
страните следва да се формират единствено въз основа на събраните писмени
доказателства и експертно заключение. В този смисъл съдът съобрази, че две
от процесните фактури са осчетоводени от ответника, без последният да е
възразил срещу фактурираната стойност на услугите, което по несъмнен
начин удостоверява факта на узнаване за процесите облагаеми доставки.
Липсата на противопоставяне веднага след узнаването демонстрира
намерение на ответника да се ползва от фактурираните услуги, съгласие с
ценообразуването на възнаграждението и признание за неговата дължимост.
Аналогично е значението и на извършеното частично плащане по една от
осчетоводените фактури. Действително във фактурите не се съдържа
подробна разбивка на възнаграждението по компоненти, но осчетоводяването
им от ответника предполага, че за него като търговец, извършващ по занятие
тази дейност, е имало яснота относно изходните данни за изчисляването му,
още повече предвид сложилите се между страните трайни търговски
отношения във връзка със строителния обект. С оглед изложеното съдът
приема за доказано, че между страните е имало уговорка за заплащане на
пробега на машината в километри.
С оглед формирания извод, че осчетоводяването на фактури №
3340/11.01.2018г. и № **********/19.02.2018г. има значението и на приемане
на работата от страна на възложителя, релевираните в хода на процеса
13
възражения срещу обема на предоставените услуги се явяват несвоевременни
и не следва да бъдат разглеждани. Възнаграждението е обусловено от лесно
установими при обичаен преглед обективни величини – отработени
машиносмени и разстояние на пробег, поради което ответникът не може да
противопоставя възражения, които е можел да направи при приемане на
работата.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото
липсва спор, че ищецът е извършил монтажните дейности в определеното от
възложителя разстояние от далекопровода, т.е. че възложената работа е
изпълнена в уговорения обем. Предмет на договора е определен резултат, а не
изпълнението на даден брой машиносмени. Именно по дължимия краен
продукт договорът за изработка се различава от трудовия договор. По делото
не се установява страните да са уговорили срок за престирането на този
резултат. Установява се обаче, че темпът на работа е определян от
възложителя, като именно той е осигурявал транспорта на работниците от и
до обекта и е ограничавал времетраенето на монтажните дейности съобразно
атмосферните условия. От друга страна липсват възражения за некачествено,
частично или забавено изпълнение, поради което ищецът се явява изправна
страна по договора, а за ответника е възникнало задължение да я приеме и да
заплати дължимото възнаграждение. Дали товарителниците са подписани от
надлежно овластено лице е без правно значение, доколкото търговецът не се е
противопоставил веднага след узнаване за издадените въз основа на тях
фактури, по реда на чл.301 от ТЗ. Напротив отразявайки счетоводно
задължението си към ищеца по процесните фактури, в което товарителниците
са посочени като основание за издаването, ответникът е потвърдил изрично,
че се счита обвързан от извършените от негово им действия, дори същите да
са били осъществени без представителна власт. Извършеното приемане е
неоттегляемо, поради което релевираното в хода на процеса
противопоставяне по чл.301 от ТЗ не е годно да породи правни последици.
В контекста на изложеното предявеният иск се явява основателен за
вземанията по осчетоводените фактури № 3340/11.01.2018г. в размер на
неплатения остатък от 3511.20 лева и № **********/19.02.2018г. в размер на
3561,60 лева.
14
По отношение на неосчетоводената от ответника фактура № **********/
29.01.2018г. не може да намери приложение презумпцията на чл.301 от ТЗ.
Поради липсата на доказателства за по-ранен момент на узнаването й от
ответника, следва да се приеме, че предприетото от него в хода на процеса
противопоставяне е извършено незабавно по смисъла на цитираната
разпоредба. Независимо от изложеното обемът на извършените монтажни
услуги е доказан досежно дейностите по товарителница №
00003889/26.01.2018г., в която се съдържа подробно описание на
отработените машиносмени по дни, както и изминатите от машината
километри по трасето. Същата е подписана от лице, подписало и част от
товарителниците по осчетоводените фактури, които са датирани както преди,
така и след датата на издаването й, откъдето следва, че към релевантния
момент лицето е било оправомощено да представлява възложителя. С
приемане на изпълнението чрез овластен представител, за ответника като
възложител е възникнало задължението да заплати съответното
възнаграждение. Същото възлиза на 1647.60 лева с ДДС, изчислено по
единични цени на двата ценообразуващи компонента, по които услугата е
осчетоводявана при страните през целия срок на действие на договора. До
този размер претенцията се явява доказана по основание, а за разликата до
предявения размер от 6666 лева подлежи на отхвърляне, тъй като ищецът, в
чиято тежест е било, не е представил останалите товарителници, послужили
като основание за издаването на фактурата, въпреки дадените указания.
Независимо от използваната от ВРС непрецизна формулировка, на ищцовата
страна е указано по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за
уговорките относно пробега на машината, некоректно обозначени от самия
ищец в уточнителните молби като „транспорт“.
Основателни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва от деня следващ датата на издаване на съответната фактура
до 05.03.2019 г., в размери съответно 407.72 лева, 183.07 лева и 374.99 лева,
изчислени с електронен калкулатор върху приетите за дължими главници.
Предвид съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед извода за неоснователност и на двете въззивни жалби –
15
първоначална и насрещна, разноските за въззивната инстанция следва да
бъдат понесени от страните така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261381/ 24.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 8755/2019г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16