Р Е Ш Е Н И Е   №  260140

 

гр.Пловдив,29.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2617/19г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.А.В.,ЕГН-********** и  С.Г.В.,ЕГН-********** *** против действията на  ЧСИ П. И.,рег.№ 821,с район на действие ПдОС по изп.д.№ 994/19г.,с които се насочва принудително изпълнение по отношение на несеквестируем недвижим имот,собственост на В.,находящ се в гр.********** и представляващ ½ ид.ч.от сутерен на жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.,за който е  насрочен опис на 03.10.19г.,в сграда с идентификатор 56784.514.202.1 по КККР на гр.****,разположена в  ПИ с идентификатор 56784.514.202 с площ от 175 кв.м.

Жалбоподателите-длъжници в изп.производство считат посочените по-горе действия на ЧСИ за незаконосъобразни,като твърдят,че описаният недвижим имот е несеквестируем,защото е единственото им жилище и попада в хипотезата на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК.Другият притежаван от тях имот,за който също е насрочен опис на  03.10.19г.,находящ се в с.*****,нямал жилищен характер,за което представят нотариален акт № 42/30.04.2010г.Считат също,че несеквестируемото жилище не надхвърля жилищните нужди на В.,които живеели в него  заедно със сина си,а и притежавали само ½ ид.ч.от сутерена.Твърдят,че  макар още от началото на изпълнителното производство да депозирали нарочна молба,че имотът е несеквестируем,ЧСИ не събрал доказателства в тази насока,включително поисканите от длъжниците такива.Иска се отмяна на действията на ЧСИ П.И.,като се прогласи несеквестируемостта на  жилището в гр.****.Не се претендират разноски.

Взискателят Н.К.А.,ЕГН-********** *** не е изразила становище по жалбата.

ЧСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК мотиви,че жалбата е допустима,но разгледана по същество- неоснователна.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирани да атакуват действията на ЧСИ лица,поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Н.К.А. въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 08.05.19г.на ПдОС,по силата на който длъжниците Д. и С. В. са осъдени да предадат на А. владението на следния недв.имот: първи жилищен етаж от жил.сграда,находяща се в гр.****,ведно с ½ ид.ч.от сутерена на сградата,представляваща еднофамилна двуетажна сграда със застр.площ от 103 кв.м.,както и да заплатят разноски по делото в размер на 8433,50лв.За събиране на паричното вземане и въз основа на овластяване на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ е направено проучване на имущественото състояние на  длъжниците и спрямо тях са наложени възбрани върху два имота,придобити от длъжниците в режим на СИО:

-1/2 ид.ч от сутерена на жилищната сграда в гр.****,за който се  твърди,че е несеквестируем като единствено жилище на В. и

-имотът в с.****,за който се твърди,че няма жилищен характер  и който според представения от жалбоподателите НА представлява новообразуван имот извън строителните граници на селото с площ от 579 кв.м.,ведно с построената в него едноетажна сграда със  застр.площ от 18 кв.м.,ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Насрочени са описи на двата имота за  03.10.19г.,за които длъжниците са редовно уведомени.При извършване на описа на имота в с.**** в присъствието на вещо лице се установява,видно от протокола за опис,че в имота е построена едноетажна масивна сграда,която е пригодена и се ползва за живеене.Тя е  със застр.площ от  около 80 кв.м.,състои се от три помещения и санитарен възел,с ел.и ВиК инсталации,което се установява и от  експертното заключение на вещото лице.Според присъстващият на описа син на длъжниците А. В. ПИ и построената в него сграда е бил във владение на В.

Съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК,длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,което смята за несеквистируемо.В  т.1 от Тълкувателно решение  № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се приема,че принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия –запор,възбрана,опис,оценка,назначаване на пазач, насрочване на продан и др.Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

В процесния случай  е наложена възбрана и е насрочен опис  върху недвижим имот,за който длъжниците твърдят, че е несеквестируем. Посочените действия съставляват насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжниците,за който последните твърдят,че е несеквестируем,с оглед на което съдът следва да се произнесе по въпроса за секвестируемостта на имота  спрямо който е насочено изпълнението.

Преценката относно това обстоятелство следва да бъде извършена, съгласно разпоредбата на  чл.444,т.7 от ГПК.Според тази разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на неговото семейство,с които живеят заедно,нямат друго жилище,независимо от това,дали длъжникът живее в процесното жилище.От приложените книжа по изпълнителното дело, както и съобразявайки приложеното към жалбата писмено доказателство се установява,че длъжниците притежават друго недвижимо имущество,което да обезпечи жилищните им нужди.Видно е от приложения към жалбата нотариален акт № 42/30.04.2010г.,че длъжниците са закупили в режим на СИО недв.имот в с.****.В документа за собственост обаче не е отразено наличието на масивна едноетажна жилищна сграда в така описания имот със застроена площ от около 80 кв.м.Това обстоятелство се установява от протокола за опис,проведен на 03.10.19г.и от заключението на вещото лице.Доколкото В. са собственици на  имота,то те са собственици и на  построената масивна жил.сграда на осн.чл.92 от ЗС.Следователно твърденията на жалбоподателите,че не притежават друго жилище,освен това в ****,се опровергават от констатациите,направени с протокола  за опис,(който представлява официален свидетелстващ документ).Построената в имота в с.***** сграда може да се използва за жилищни нужди.Понятието „жилище“има законова дефиниция в нормата на §5,т.30 от ДР на ЗУТ,на каквато отговарят както сградата в с.****,така и сутеренът в гр.*****.За да е налице несеквестируемост,следва и двамата жалбоподатели и членовете на семейството им,(в случая техния син),да не притежават друг жилищен имот,който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по §5,т.30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл.40 от ЗУТ.

В случая от една страна няма данни дали синът на жалбоподателите,който живее с тях,не притежава друг жилищен имот.От друга страна установява се,че самите жалбоподатели притежават такъв-този в с.****.Без значение е при преценката на секвестируемостта дали длъжниците живеят в несеквестируемото жилище или не.Ето защо  не са налице условията на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК и процесното жилище в гр.**** не се явява единствено за жалбоподателите,поради което жалбата се явява неоснователна.

Отделно от това следва да се отбележи,че  дори и да се приеме,че сутерена,към който е насочено принудителното изпълнение,е несеквестируем,то съгласно разясненията,дадени в цитираното по горе ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС,т.1,както налагането на запор и възбрана,така и описът на несеквестируеми непотребими вещи (в случая-недв.имот),са допустими изпълнителни действия.Забранено е осребряването им.

Предвид гореизложеното ПдОС  намира извършените от ЧСИ действия за законосъобразни,а жалбата против тях-за неоснователна,поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Д.А.В.,ЕГН-********** и  С.Г.В.,ЕГН-**********,***,против действията на  ЧСИ П. И.,рег.№ 821,с район на действие ПдОС по изп.д.№ 994/19г.,с които се насочва принудително изпълнение по отношение на несеквестируем недвижим имот,собственост на Вехови,находящ се в гр.**** и представляващ ½ ид.ч.от сутерен на жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.в сграда с идентификатор 56784.514.202.1 по КККР на гр.****,разположена в  ПИ с идентификатор 56784.514.202 с площ от 175 кв.м.

Решението е окончателно.      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: