РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Радомир, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./30.11.2023 г. на началник група към ОДМВР-
П., РУ- Р., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
на жалбоподателя В. П. П. от с.С., община Р., ЕГН **********, са наложени
административни наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния му представител-
адв.Г. М. от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован не
е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде
потвърдено.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт серия GA № ./08.11.2023 г. за установяване на административно
нарушение на Г. Х., на длъжност „командир на отделение“ при ОДМВР- П.. Според
1
констатациите в същия, на 17.10.2023 г., около 00:20 часа, в село С., на центъра пред
автобусната спирка, с посока на движение от махала "Е.", към село "Д. Р.", жалбоподателят
В. П. управлява мотоциклет „А. Л. 250“, жълт на цвят, с рег. номер РК.Х, негова
собственост, като при ясно подаден сигнал за възприемане от водача, със стоп палка образец
тип МВР, не се се подчинява подава рязко газ, и се отдалечава посока язовира. Същият бил
последван от служителите на МВР на безопасно разстояние, които не губели визуален
контакт с водача. Същият спрял след около 300 метра и влязъл в частен имот.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Николай Х.
и свидетелят по акта А. Я..
Според показанията на актосъставителя Г. А. Х., на длъжност „командир на
отделение“ в РУ-Р., същият не е присъствал. Съставил е акта в РУ-Радомир въз основа на
докладна записка. Същият поддържа отразеното в акта.
Според свидетеля по акта А. В. Я., на длъжност „старши полицай“ в Група
„Охранителна полиция“ към ОДМВР-П., РУ-Р., случаят вероятно е бил в края на лятото или
началото на есента. Било топло времето и патрулирали в селския район. Не си спомня колко
часа е било, забелязали мотоциклет, било в тъмната част на денонощието. Подали му стоп –
палка. Не може да кажи дали водачът ги е видял, като не спрял, а продължил. След около
може би около 700-800 м. намерили на една уличка мотора, но без водача, който бил
установил чрез справка през дежурната, чрез регистрационния номер.
По искане на жалбоподателя е допусната до разпит свидетелката Б. К.Г.. Същата
твърди, че познава жалбоподателя В. П.. Не помни да са го спирали полицаи. Била е с него
със „скутерчето“ през есента на миналата година. Дата не поми. Случаят бил в с.С., общ.Р.,
в тъмната част, след 00.00 ч. Били в кафето в с.С. и жалбоподателят я взел, за да я остави
вкъщи. Взел я със скутер, те се возела отзад. От кафето до тях било около километър- два
разстоянието. Пътят минавал през центъра и там нямало осветление. Същото се изключва
след определен час и когато те минали, вече нямало осветление. Не е забелязала някой да ги
е спирал на площада. Стигнали в къщи, жалбоподателят карал нормално. Когато я оставил,
оставил си скутера пред портата, изгасил го и двамата влезли в двора. След това дошла
патрулка и спряла на пътя пред входната врата. Тя не е видяла да викат В.. Тя си влязла
вътре и вече не знаела какво се случва.
Към преписката е приложена докладна записка от Д. Я., описваща случая в
подробности. В докладната записка е отразено, че след подаване на стоп палка
жалбоподателят е увеличил скоростта, като е подал газ. Бил е последван с патрулния
автомобил, като бил подаден звуков и светлинен сигнал.
Въз основа на съставения АУАН, началник група към ОДМВР- П., РУ- Р.,
упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издал
обжалваното наказателно постановление № ../30.11.2023 г., с което на жалбоподателя В. П.
П. от с.С., община Р., ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
2
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е неоснователна по следните съображения:
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетеля С. С., като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно разпоредбата на
чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.103 ЗДвП. Текстът вменява в задължение на водача на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите указания. Същият текст е посочен и в
обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Текстът
гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението;“.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № ./1973 г.
на Пленума на ВС, което не е изгубило актуалност. В този смисъл съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия казус, наличните доказателства и най- вече показанията на
разпитаните по делото свидетели Н. Х. и А. Я., както и докладната записка от Д.Я., изцяло
подкрепят отразеното в акта и същите установяват извършването на визираното в
наказателното постановление нарушение. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на
тези свидетели, които са възприели фактическата обстановка непосредствено и
безпристрастно. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил ясно изразеното
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението да спре, като за целта от
разстояние, което е позволявало недвусмислено да бъде възприет, е бил подаден ясен и
недвусмислен сигнал със стоп- палка по образец. Не предприемането на действия по
спиране на мотоциклета от страна на водача е довело до осъществяване на нарушението по
този текст. В подкрепа на това е и фактът, че по това време на денонощието жалбоподателят
е бил последван от патрулния автомобил с подаден звуков и светлинен сигнал.
В горния смисъл съдът намира показанията на разпитаната по делото свидетелка
на жалбоподателя Б. К. Г. за изолирани от останалия доказателствен материал. От една
страна нито един от свидетелите- очевидци не споменава на мотоциклета да се е возело и
3
друго лице. От друга страна свидетелката твърди, че на място е пристигнал патрулен
автомобил, като никой не е викал жалбоподателя, а тя не се е интересувала, след като е
влязла вътре. Подобно поведение е нелогично, предвид това, че свидетелката твърди, че
никой не е спирал жалбоподателя, а същевременно нито тя, нито последният са се показали
след пристигане на патрулния автомобил.
Предвид това съдът намира, че не се събраха доказателства относно твърдението
на жалбоподателя, че не е видял контролните органи.
Съдът намира, че са спазени всички процесуални срокове при издаване на АУАН
и НП. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация,
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално
осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Видно от АУАН нарушението е установено в деня на извършването му-
17.10.2023 г., а АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.2 ЗАНН.
АУАН е издаден при спазване разпоредбите на чл.40 ЗАНН.
По отношение на определяне на наказанията.
Разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗАНН предвижда наказанието да бъде определено
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, като накаващият орган, съгласно ал.2, следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. По делото е
приложена справка за нарушител/водач. Видно от същата, жалбоподателят е бил
санкциониран многократно по ЗДвП, като последното влязло в сила наказателно
постановление е от -8.11.2023 г.. Налице са влезли в сила наказателни постановления за
нарушения по чл.174, ал.3, пр.1, чл.137а, ал.1 ЗДвП чл.181, т.1, т.3 и др.
Съдът намира, че при определянето на размера на наказанията наказващият орган
не се е съобразил с обществената опасност на деянието, както и с поведението на водача.
Като се вземат предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
намира, че наложените наказания са неправилно определени- наказанието „глоба“ и
„лишаване от право да управлява МПС“ са определени към предвидения максимум. В този
смисъл следва да бъде отчетен и фактът, че не са настъпили сериозни общественоопасни
4
последици, отнася се до мотоциклет с неголяма мощност и няма данни деянието да е
извършено в оживен район и по време, когато е имало интензивно движение. Ето защо
наказанията следва да бъдат намалени към средния размер, предвиден за подобен род
нарушения, като наказателното постановление следва да бъде изменено в частта за
наказанията и бъдат определени наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ./30.11.2023 г. на началник група към
ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. П. П. от с.С., община Р., ЕГН **********,
са наложени административни наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, КАТО НАМАЛЯВА
наказанията, както следва: „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5