Решение по дело №6949/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,09 .11.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,V-"А"въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 6949 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 02.12.2018 г. по гр.д. № 34735/15 г., СРС, ГО, 37 с-в  ОСЪЖДА ЕТ „В.-В.Н.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и СД „П.б.-А.и Сие“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят солидарно на И.В.Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 5 889,48 лв. (пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 48 ст.) - неустойка по чл. 30 от предварителен договор от 25.05.2011 г. за забава на завършването на строителството и осигуряване на въвеждането на сградата в експлоатация за периода 26.01.2012 г. - 06.04.2015 г„ заедно със законната лихва върху посочената сума от 19.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 7 048,50 лв. и за периода 25.05.2011 г. - 25.01.2012 г.

ОСЪЖДА ЕТ „В.-В.Н.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и СД „П.б.-А.и Сие“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят солидарно на И.В.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 977,39 лв. (деветстотин седемдесет и седем лева и 39 ст.) - разноски по делото.

ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********, адрес *** да заплати на СД „П.б.и С.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 115,10 лв. (сто и петнадесет лева и 10 ст.) - разноски по делото.

            Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците,в частта,с която са уважени предявените искове .С жалбата се твърди, че решението е неправилно,незаконосъобразно ,необосновано и в нарушение на процесуалните правила.Съдът констатирал,че не е налице „непреодолима сила“която да извинява забавянето на иззпълнението по поето задължение, доколкото ответниците са търговци        и като такива са длъжни да предвиждат настъпването на по-широк кръг обстоятелства,свързани с тази дейност и да поемат риска от настъпването на тази дейност.Счита,че забавата следва да е единствено на негово виновно поведение.Плащането на неустойка е винаги  последица  на виновно поведение.Съдът не е изследвал причините за неизпълнението, те са такива ,които не могат да се вменят във вина на ответниците.СМР-тата били в срок,както и Акт 15 за установяване годността на обекта-09.11.2012 г.Действията на електроразпределителното дружество са довели до забава със снабдяване на Акт №16,а така също и жалбите срещу заповедта на кмета за учредяване право на преминаване през чужди позезмлени имоти ,според които са образувани административни дела пред АССГ,промяната на законодателството изискваща издаване на нов Акт №15.Тава са били обстоятелства,представляващи непреодолима сила и основание за освобождаване от отговорност на основание чл.81 ЗЗД.Молят да се отмени решението в обжалваните части и да се отхвърлят исковете изцяло.Претендират се разноски. По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.

             Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца в частта,с която е отхвърлен иска.Твърди,че решението е неправилно и необосновано.Неправилно съдът приел,че неустойка се дължи се от 26.01.2012 г.до 06.04.2012 г.В договора било уговорено,че неустойката се дължи върху получените суми за периода от сключване на договора.Дължимостта на неустойката от сключване на договора била своего рода лихва  за предоставените за ползване доста по-рано от насрещната престация парични средства в размер на цялата продажна цена по договора.Клаузата за неустойка е действителна,не противоречи на повелителни правни норми,договарянето й е израз на свободата на договоране и при забавено изпълнение следва да се дължи в пълния договорен между страните размер.Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се осъдят ответниците да заплатят разликата до пълния предявен размер на иска.Претендира разноски.По жалбата е депозиран отговор от ответниците,с който същата се оспорва.

       Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

               Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               За пълнота :

               По жалбата на ответниците : ответниците  твърдят, че забавата се дължи на обстоятелства, за които те не носят отговорност-Промяна в законодателството, съгласно която до изграждането на сградата и подписване на Акт 15 на 09.11.2012г. се е предвиждало отделните сгради в един имот да се приемат отделно, а след подписването на акт 15 на 09.11.2012г. законът вече е изисквал да се приемат заедно всички сгради в имота, което е наложило подписването на нов акт 15 през 2015г.;Забава от страна на електроразпределителното дружество при осигуряване на съдействие при изграждане на присъединителните съоръжения и за изграждане на съответната част от тези съоръжения, включително поради възникнали проблеми при съгласуването и одобряването на проектите за съоръженията ;депозирани жалби от собственици срещу Заповед на общината за учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 286 сделката е търговска, тъй като е сключена от търговци и е свързана с упражнявано от тях занятие. Съгласно чл. 306 от ТЗ длъжникът при търговска сделка не отговаря само и единствено за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Това е така, защото търговецът в това си качество следва да положи по-голяма грижа от обикновената и да води работите си с грижата на добрия търговец.

В конкретния случай, ЧЕЗ и жалбите срещу заповедта за учредяване на сервитути не могат да бъдат квалифицирани  като непреодолима сила. Цитираните обстоятелства не са непредвидими. Същите са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на договора и е могло да бъдат взети предвид от строителя при определянето на сроковете за завършване на сградата и за снабдяването й с разрешение за ползване. Отделно от това на строителите по договора е даден и шест месечен гратисен период именно за непредвидени обстоятелство, но в конкретния случай допуснатата без основание забава е много по голяма. Допусната е забава от повече от три години.

Заповед № РД-09-160 за учредяване на сервитут е издадена от СО район Витоша едва на 12.06.2014г. по подадено от ответниците заявление едва на 20.11.201 Зг. Съгласно договора срокът за снабдяване на сградата с разрешение за ползване е бил до 25.01.2012г. Следователно Заявлението с искане за учредяване на сервитут е подадено две години след като е изтекъл договореният срок за въвеждане на сградата в експлоатация. От гореизложеното се налага изводът, че ако строителите бяха предприели необходимите действия и бяха подали своевременно заявление в договорените срокове, евентуалните жалби срещу заповедта за учредяване на сервитут не биха довели до съществена забава в строителството.

Ответникът не е доказал по делото и другата твърдяна причина за забавата му, а именно промяна в законодателството, която води до необходимостта от издаването на нов акт 15 за сградата и трафопоста. Наличието на евентуална законодателна промяна, която е настъпила след като ответниците са изпаднали в забава, не е в състояние да освободи ответниците от последиците на забавата им.

Съгласно клаузите на подписания между страните договор, сградата е следвало да бъде снабдена с разрешение за ползване в срок до 25.01.2012г. По отношение на сградата първият акт 15 е подписан на 09.11.2012г. - следователно към този момент строителите вече са били в забава по отношение на изпълнението на задълженията им по договора.

В конкретния случай всички сочени от ответниците обективни според тях обстоятелства, които са довели до забавата им, са настъпили след като ответниците вече са били изпаднали в забава. Забавените според ответниците действия на ЧЕЗ, подадените жалби срещу заповедта за учредяване на сервитут и твърдяната промяна в законодателството, са настъпили след като ответниците вече са били изпаднали в забава, като не са снабдили сградата с разрешение за ползване в срок до 25.01.2012г. Всяко едно обективно обстоятелство, настъпило след датата на изпадане на ответниците в забава не може да освободи ответниците от отговорност за допуснатата забава. В чл. 306 от ТЗ изрично е записано, че ако длъжникът е бил изпаднал вече в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. Същото гласи и чл. 85 от ЗЗД, съгласно който,когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение, дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина , за която преди не би отговарял.

Необходимостта от изграждането на трафопост и от присъединяването на сградата към ЧЕЗ е обстоятелство, което е следвало да бъде преценено от строителите още към момента на изготвянето на архитектурните проекти и преди сключването на договора с ищеца. Още към този момент за ответниците е било ясно, че следва да се учредяват сервитути за преминаване през чужди имоти и да се изгради трафопост.

Отделно от това и самото разрешение за строеж за трафопоста е издадено едва на 18.06.201 Зг., много след като са изтекли сроковете за предаване на сградата с разрешение за ползване.

Неотносимо към предмета на настоящия спор и възражението на ответниците, че имотът е предаден на собственика още при подписването на акт 15 на 09.11.2012г. Преди сградата да е снабдена с разрешение за ползване тя е негодна за обитаване и обитаването й е незаконно. Дори и имотът да е бил предаден на собственика, то той е предаден без разрешение за ползване поради което неустойката по чл. 30 от договора продължава да се дължи.

Съгласно разпоредбата на чл. 30 от подписания между страните договор, ако продавачът се забави с 6 месеца с предаването на имота с разрешение за ползване на сградата, то той дължи неустойка в размер на основния лихвен процент плюс 3 пункта върху получените суми за периода от сключване на договора.

В конкретния случай с исковата молба неустойка се претендира върху всяка сума от момента на плащането й до момента на издаване на разрешение за ползване.

В тази връзка неоснователно е твърдението на ответниците, че първите шест месеца забава са освободени от неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от договора неустойка за забава се дължи, ако има повече от шест месеца забава, но размерът й се начислява върху платените по договора суми за всеки ден от сключването на договора до издаването на разрешение за ползване.

Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По жалбата на ищеца:

             Съдът правилно е определил периода за който се дължи уговорената неустойка ,това е датата 26.01.2012 г./на 25.01.2012 г.е бил срокът за завършване на строителството с получаване на разрешение за ползване/,когато е настъпила забавата за изпълнението на задължението на ответниците до 06.04.2015 г./сградата е въведена в експлоатация на 7.04.2015 г./като СГС препраща изцяло към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.

              Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

                По разноските:По отхвърлената въззивна  жалба на ответниците ,които са сторили 800 лв.разноски и направено възражение за прекомерност ,което съдът намалява на 700 лв.,съобразно фактическата и правна сложност и съобразява с Наредба №1/2004 за МРАВ ,следва да  присъди сумата 700 лв.По отхвърлената насрещна въззивна жалба на ищеца ,който е сторил 700 лв. разноски следва да се присъди сумата 700 лв.По компенсация страните не си дължат разноски пред въззивната инстанция.

 

Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

ПОТВЪРЖДАВА  решението от 02.12.2018 г. по гр.д. № 34735/15 г., СРС, ГО, 37 с-в  в  обжалваните части.

                 РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                                                              2.