Р Е Ш Е Н И Е
25.01.2021 год.
Номер 22 2021 година
град Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети януари 2021
година
в открито заседание в следния състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 518 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С.К.Ф. ***, чрез
адв. И., обжалва Решение № Ц 2153-09-7/28.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на г-н Ф. против разпореждане № **********/11.09.2020
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 95 ал. 2 от КСО и
чл. 11 ал. 6 от Наредбата за пенсииите и осигурителния стаж /НПОС/, е спряна
личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на обжалвания
административен акт. Твърди се,че фактическите констатации на решаващия орган
не почиват на факти,а на предположение и е недопустимо преразглеждане на
преписката пет години след влизане в сила на акта, с който е приключена.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, чрез процесуалния си
представител гл.юк. А.,моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението
на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил. Представя и писмени доказателства за
образувана преписка в ОД на МВР Кюстендил.
Административното
производство е започнало със заявление вх. № ПП 51867/13.01.2015 г. на С.К.Ф. с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждане № **********/04.02.2015 г., на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО,
на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ гр. Кюстендил, е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 13.01.2015
г. – датата на заявлението и впоследствие с разпореждане № ********** от 04.05.2015
г. пенсията е изменена в действителен размер на основание чл. 99 ал. 1 т. 6 от КСО.
Във връзка с
извършена проверка на пенсионното досие на Ф., с писмо изх. № ПП 51-867-8/02.07.2020
г. от „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино е изискано да се извърши
ревизия на осигурителя ДФ „Строй машининженеринг“ гр. София за периода 01.07.1990
г. до 31.12.1999 г. за положения от него труд при осигурителя ДФ
„Строймашининженеринг“, на длъжност „заливач на форми в леярен цех“. При
подаване на заявлението Ф. е представил за горепосочения период УП-3 № 187-3/06.04.2002
г., издадено от ДФ „Строймашининженеринг“, с продължителност 09 г. 06 м. и 00
дни, зачетен в първа категория, което не се съхранява в пенсионното досие на Ф..
Зачетеният осигурителен стаж за този период е дал право на пенсия на С.Ф..
На 12.08.2020 г. с
вх. № ПП 51-867-11 е постъпил отговор в ТП на НОИ Кюстендил, с което ООА – с.
Невестино уведомява, че след извършена проверка в наличните приемо –
предавателни протоколи, за лицето С.К.Ф. данни за горецитирания период не са
открити.
С писмо изх. № ПП 51-867-10
от 05.08.2020 г. е изискано от Ф. отново да представи всички документи,
удостоверяващи трудовия/осигурителния му стаж в ДФ „Строймашининженеринг“ гр.
София. Жалбоподателят е получил писмото на 10.08.2020 г. като до датата на
издаване на решението не е представил документ удостоверяващ осигурителния меу
стаж в ДФ „Строймашининженеринг“ гр. София. Информацията не е потвърдена и е
изготвен нов опис на действително положения осигурителен стаж, като този за
периода 01.07.1990 г. – 31.12.1999 г. е изключен от зачетения осигурителен стаж
в първа категория, тъй като не се представят неоспорими доказателства същият да
е бил положен от Ф..
Издадено е
разпореждане № **********/11.09.2020 г., с което на основание чл. 95 ал. 2 от КСО е спряна пенсията на С.К.Ф. от 03.08.2020 г. В мотивите на разпореждането
се съдържат констатации,че са налице факти и обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96 ал. 1 от КСО.
Разпореждане № **********/11.09.2020
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Кюстендил. Това разпореждане е
потвърдено с оспореното Решение № Ц 2153-09-7/28.10.2020 г.,като в него е
посочено,че г-н Ф. не представя неоспорими доказателства, удостоверяващи, че е положил трудов/осигурителен стаж за периода 01.07.1990
г. – 31.12.1999 г. в ДФ „Строймашининженеринг“ гр. София.
В
административната преписка е приложена пенсионна преписка на С.К.Ф., съдържаща 42
листа.
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С
разпореждане № **********/11.09.2020 г. длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е постановило законосъобразен акт. Правилно е приложил материалния закон и
Директорът на ТП на НОИ Кюстендил в оспореното Решение № Ц 2153-09-7/28.10.2020
г.,отхвърляйки оспорването на г-н Ф. срещу разпореждането.
Преди
всичко следва да се посочи, че пенсионният акт като вид индивидуален
административен акт се ползва със стабилност, но тази негова стабилност се
разпростира до момента, в който същият бъде изменен или отменен,а това следва и
може да се случи само на законово основание. В този смисъл, стабилността на
акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а това, че не може да
бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол, вкл. и съдебен. В тази
насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при които може един придобил
задължителна сила и станал стабилен административен акт, да бъде изменен или
обезсилен при откриване на нови обстоятелства, които да сочат неговата незаконосъобразност
или неправилност.
В
пенсионото производство тази възможност е намерила израз в правилото на чл. 99
от КСО, според което влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, когато бъде установено поне едно от
изброените в ал. 1 обстоятелства: отпускането на пенсия въз основа на неистински
или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Това означава, че
влязлото в сила разпореждане за отпускане и определяне на пенсията може да бъде
отменено или изменено, ако се установи, че пенсията е неправилно отпусната. Тази
хипотеза, за разлика от останалите в ал. 2, е по – обща такава, с оглед самата
й формулировка, поради което под същата следва да се привеждат факти, попадащи
в приложното й поле, които не попадат в никоя от останалите хипотези.
Когато
пък са налице обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване
съгласно чл. 96 ал. 1 от КСО, се спира пенсията за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 95 ал. 2 от КСО, какъвто е и конкретният случай.
В този
смисъл, настоящият състав на съда счита, че като е приложил хипотезата на чл. 95
ал. 2 от КСО,/действащ към датата на издаване на административния акт, сегашен
чл. 95 ал. 1 т. 6 от КСО /ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г./.
административният орган е приложил правилно материалния закон.
Съдът
не приема тезата на жалбоподателя, че е недопустимо преразглеждане на
преписката.Във всеки случай, когато пенсията на лицето е определена в
несъответствие с нормативноустановените към момента на отпускането й правила и
това не покрива друга хипотеза на чл. 99 ал. 1 от КСО, пенсионният орган може,
вкл. и служебно, да отмени и/или измени пенсионния акт или да спре пенсията когато
са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат
до нейното прекратяване на основанията на чл. 96 ал. 1 от КСО.
От
представените по делото доказателства,а именно пенсионна преписка на С.К.Ф. е
видно, че е представен опис на документи на трудовия му стаж. Така представените
и приети в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени по реда
на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни както за
продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място предвид
отразените данни за извършваната работа,така и отрасъла на дейността. Т.е.
начинът на установяване на длъжността,на която е положен спорния трудов стаж и
неговата продължителност е в съответствие с чл. 40 ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито производство по реда на чл.
193 от ГПК по оспорване на вписването,съдът е длъжен да приеме с оглед
обвързващата доказателствена сила на официалните документи, че вписаните в тях
факти са се осъществили.
Установените
обстоятелства водят до безспорния извод, че през периода: 01.07.1990 г.-31.12.1999
г. /в ДФ ”Строймашининженеринг”/, липсват данни лицето да е работило като „заливач
на форми в леярен цех“. Горното се потвърждава от представените по делото
писмени доказателства, а именно писмо вх. № ПП 51-867-11/12.08.2020 г. от
„Осигурителен архив“ с. Невестино.
Именно
с оглед на това писмо е била извършена допълнителната проверка, за която Ф. е
бил уведомен, но не е представил доказателства, удостоверяващи осигурителния му
стаж в ДФ „Строймашинженеринг“ ГР. София. Извършената проверка по своята правна
природа представлява административно производство по чл. 108 ал. 1 т. 1 от КСО,
съгласно която норма, контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните
си задължения имат право да проверят
всички физически и юридически лица за дейността възложена на НОИ. Следователно,
по силата на чл. 108 ал. 1 т. 1 от КСО, е допустимо и законосъобразно
контролните органи на ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на
пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието
или липсата на съмнение и независимо от наличието на външни сигнали или
обективни индикации. В тази връзка са нормите на гл. ІV от Правилника за
организация на НОИ. Според чл. 108 ал. 2 от КСО, физическите и юридически лица
са длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи,
сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със
спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността възложена на
тази държавна институция. За пълнота на изложението, съдът ще посочи, че
органът не е бил длъжен да проверява какви доказателства има в своите архиви за
наличие или липса на осигурителен стаж и доход на лицето, за да прецени при
отпускане, респективно изменение или отмяна на размера на пенсията, какъв е действителният
размер на осигурителния стаж и доход и съответно размер на пенсията /виж
Решение № 10193 от 01.08.2017 г. по адм. дело № 2342/2016 г. на ВАС на Р.
България/. В тази връзка е в тежест именно на жалбоподателя да докаже своя
осигурителен стаж, независимо от причините за извършената проверка, чрез
предоставяне на съответните документи. Тъй като такива не са представени, вкл.
и в хода на съдебното производство, контролните органи са констатирали, че
установеният стаж за времето 01.07.1990 г. – 31.12.1999 г. не отговаря на този
установен при отпускането на пенсията през 2015 г.
Не на
последно място съдът ще посочи, че е извън предмета на настоящето производство,
въпросът дали жалбоподателят е добросъвестен или не, като това е въпрос на
друго евентуално наказателно производство, за което са представени
доказателства, че е инициирана такава проверка. Изложеното дотук, води до
безспорния извод, че в хода на административното производство, от страна на
органа са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на
точния размер на осигурителния стаж на лицето, при спазване на принципите за
истинност и служебно начало въведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Следва да се
приеме, че г-н Ф. никога не е имал трудов стаж от първа категория за посочения изследван
и проверен период в ДФ „Строймашининженелинг“ гр. София.
Спирайки
на основание чл. 95 ал. 2 от КСО и чл. 11 ал. 6 от НПОС личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на С.К.Ф. с разпореждане № **********/11.09.2020 г.,
длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт съобразен с
материалния закон. Правилно е приложил материалния закон и Директора на ТП на
НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № Ц 2153-09-7/28.10.2020 г., отхвърляйки
оспорването на г-н Ф. срещу разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Ф. ***, ЕГН **********,срещу Решение № Ц 2153-09-7/28.10.2020
г. на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/11.09.2020
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 95 ал. 2 от КСО и чл. 11 ал. 6 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж е спряна личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: