Решение по дело №495/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260044
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20202110100495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

260044

 

гр.Айтос, 29.03.2021 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна П. и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 495 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕВНБългария Електроснабдяване ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, със законни представители М.М.М.-Д. и Ж. П. С., чрез пълномощник юрисконсулт К.Г.А. против К.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответникът, съществуването на  вземането му в размер на от 236.02 лева (двеста тридесет и шест лева и 02 стотинки)главница; 18.78 лева (осемнадесет лева и 78 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.03.2019 година до 24.02.2020 година, ведно със законната лихва от 25.02.2020 г. до изплащане на задължението.

С ищцовата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК  и на осн. чл.79 вр. с чл.86 от ЗЗД за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 172/2020 год. на РС-Айтос. Ищецът твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 23.01.2019 г. до 12.11.2019 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД и чл.98а от закона за енергетиката, по партидата на К.Х.Т. с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление ***.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 172/2020 г. на РС- Айтос. Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът   К.Х.Т. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Назначеният особен представител адв.Г.И. – БАК представя отговор, с който не оспорва  допустимостта на претенцията. Не ангажиране на доказателства, но моли за назначаване на експертиза, като оспорва иска по основание и размер. Не възразява по доказателствените искания на ищеца.

Особеният представител първоначално ангажира становище за липса на основателност на претенцията, но в съдебно заседание застъпва позиция за произнасяне съобразно събраните писмени доказателства и пледира в този смисъл като се позовава на точността на изготвените по делото експертни заключения.  Не представя доказателства.

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 1263/25.02.2020 г. на РС-Айтос ищцовото дружество ЕВНБългария Електроснабдяване ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника К.Х.Т.. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 172/2020 г. по описа на АРС  и след връчване на Заповед № 89/27.02.2020 год. на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на ищеца да заведе иск за установяване на вземането си.

Не е спорно между страните, че вземането на ищцовото дружество произтича от следните обстоятелства, отразени и в подаденото до съда заявление по чл.410 ГПК, а именно: стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.01.2019 г. до 12.11.2019 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД и чл.98а от закона за енергетиката (ЗЕ).

Безспорно е също така, че електрическата енергия и мрежовите услуги са доставени  по партидата на К.Х.Т. с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление ***, в удостоверение на което е и изготвената съдебно-техническа експертиза на инж.Д.В..

Предвид изложеното и по повод заявения спрямо ответника иск за установяване съществуването на ищцовото вземане, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и основателен.

 

В подкрепа на този извод са приложените писмени доказателства - препис-извлечение  от клиентска сметка, фактури, заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия, Декларация за достъп до мражата, Договор за присъединявена на обекти, протокол за монтаж на средства за измерване, видно от която процесният имот е деклариран като собственост на отв.К.Х.Т..

 

Ответникът от своя страна се е задължил по сключения договор, предвид което и при липса на оспорване от негова страна, съдът приема за доказано изпълнение на задължението на ищеца – чрез предоставяне на ел.енергия за обект на потребление, с клиентски номер  **********, отнасяща се за обект на потребление ***. Последният е собственост на ответника, което и съответно създава задължение на Т. за заплащане стойността на същата енергия.

Видно от приложения препис-извлечение  от сметка към дата 15.08.2018г. задължението на Т., в качеството на клиент на ЕВН “България Електроснабдяване“ ЕАД е в размер на претендираната със заявлението по чл.410 от ГПК сума от  236.02 лева (двеста тридесет и шест лева и 02 стотинки)главница; 18.78 лева (осемнадесет лева и 78 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.03.2019 година до 24.02.2020 година (за което вземане е издадена Заповед № 89/27.02.2020 г.), поради което и искането за установяване на вземането е основателно и доказано по размер.

 

В подкрепа на изложеното са заключенията на двете назначени в хода на делото експертизи – техническа и счетоводна, приети от съда като компетентно изготвени и неоспорени от страните.

С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки ангажираните с исковата молба писмени доказателства (неоспорени от ответника) и констатациите, направени в приетото без възражения от страните експертното заключение на вещото лице Р. Н.Д..  

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответникът К.Т. следва да заплати сторените от ищцовата страна  съдебно-деловодни разноски в общ размер  от 950,00 лева, от които 75,00лв. - направени в хода на заповедното производство разноски и останалите 875,00 лв. -в исковия процес (вкл. възнаграждение за назначен особен представител от 200лв.). 

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на ЕВНБългария Електроснабдяване ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, със законни представители М.М.М.-Д. и Ж. П. С., чрез пълномощник юрисконсулт  Р.Т.С.-Ч. против К.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на  вземането на ищеца за сумата  в размер на 236.02 лева (двеста тридесет и шест лева и 02 стотинки)главница; 18.78 лева (осемнадесет лева и 78 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.03.2019 година до 24.02.2020 година, ведно със законната лихва от 25.02.2020 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 89 по чл.410 от ГПК от дата 27.02.2020 г.  за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 172/2020 г. на Айтоския районен съд.

 

ОСЪЖДА К.Х.Т., ЕГН ********** да заплати на ЕВНБългария Електроснабдяване ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, направените съдебно-деловодни разноски, включително в заповедното производство, в общ размер на 950,00 (деветстотин и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: