Решение по дело №1954/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 158
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20214210101954
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Габрово, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210101954 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с основание чл. 55 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД.
Ищецът ЕВГ. В. П. твърди, че е в договорни отношения с ответника „А1 България”
АД, по силата сключен договор за електронни съобщителни услуги като му е издадена SIM
карта, на която е присвоен телефонен номер 0888******.
Ищецът редовно изпълнявал договорните си задължения като е заплащал всички
дължими суми към ответника в срок.
При поредното плащане, обаче той с изненада установявил, че ответникът е издал
фактура № ********* от 09.09.2021 г. за сумата от 2,00 лева, като в основанието за
издаването й е посочено „неустойка".
С цел да избегне ограничаването на далекосъобщителната услуга, която ползва,
ищецът заплатил така претендираната „неустойка" в брой на каса на „Български пощи" ЕАД
с касов бон № 00614795 от 14.09.2021 г.
Счита обаче, че заплатената сума е получена от ответника без правно основание,
поради което следва да му бъде върната.
Съображенията на ищеца за това са, че клаузата за неустойка, закрепена в договора
между него и ответника и издадените от последния Общи условия е нищожна.
Съгласно TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на OCTK на ВКС: уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции клауза за
неустойка е нищожна. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и санкционна функция. В случая обаче страните са уговорили - в случай, че
1
абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово
искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
операторът да има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като съществено
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още
при сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея.
Клаузата от процесния договор относно неустойката е нищожна и на основание чл.146 ал.1,
вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, поради това, че е неравноправна, доколкото при неизпълнение от
страна на телекомуникационното дружество не е предвидена реципрочна неустоечна клауза.
Съдът следва служебно да изследва основание за нищожност на договора, когато: 1.)
е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ; 3.) е налице противоречие с добрите нрави; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор.
С оглед на изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди
"А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, да заплати на ЕВГ. В. П., с ЕГН **********,
платената по фактура № ********* от 09.09.2021 г. сума в размер на 2,00 лв.,
представляваща вземане за неустойка по договор за далекосъобщителна услуга за телефонен
номер 0888****** като платена на нищожно правно основание.
Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, а на
процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл последно от Закона за
адвокатурата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В законния срок е постъпил отговор от ответника, който заявява, че счита иска за
допустим, но неоснователен.
Твърди, че процесната сума от 2,00 лв., начислена със сметка №
**********/09.09.2021 г. представлява „Обезщетение за обработка на просрочени
задължения”. Начислено е за просрочие на задължението по фактура №
*********/17.08.2021 г. със срок за плащане до 06.09.2021 г., която е платена на 14.09.2021
г. Обезщетението обхваща разходите по администриране (дейности по събиране и
уведомяване) на просрочени плащания. То се формира на база разпределение на относимите
разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и за
персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в
Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. Обезщетението е предвидено в чл. 27.1. от Общите условия към
договор № ********* и в действащия ценоразпис на „А1” - Цени на допълнителни услуги,
предлагани от А1 (текстът е на последната страница), находящ се на интернет страницата на
дружеството. Към този ценоразпис реферират следните разпоредби от Договор №
*********:
Чл. 3.2. „Договорът урежда условията, валидни за всички Услуги, ползвани от
Абоната, като всяка избрана Услуга или пакег от Услуги, в това число срок на
ползване, ценови условия, приложими ОУ и др., се описват в приложения,
представляващи неразделна част от Договора, както и на интернет страницата на
Оператора - vvww.al .be."
Чл. 4.4. „За неуредените в Договора условия се прилагат разпоредбите на
приложенията и ОУ, неразделна част от Договора, както и действащото българско
2
законодателство. С подписване на Договора Абонатът декларира, че е запознат и е
съгласен с приложимите ОУ, с Условията за продажба от разстояние (в случай, че са
приложими), както и с действащия Ценоразпис на Оператора о гносим към ползваните
от Абоната Услуги".
Също така в чл. 4.7. от Приложение № 1 към Договор № ********* е посочено, че
„всички останали услуги, които не са посочени в това приложение, се таксуват, съгласно
действащия ценоразпис на „А1 България” за съответната услуга, публикуван на
www.rntel.bg".
Обезщетението за обработка на просрочени задължения, което е предвидено в ОУ и в
актуалния ценоразпис на „А1”, е било и предмет на административно дело № 613/2019 г. по
описа на Административен съд София област, което е приключило със утвърждаването на
процесното обезщетение със споразумение между страните по делото.
От всичко гореизложено става ясно, че процесната сума от 2,00 лв., начислена със
сметка № **********/09.09.2021 г. и представляваща Обезщетение за обработка на
просрочени задължения не е нищожна и е дължима на основание валидно сключено
договорно правоотношение между страните.
Предвид всичко гореизложено, се прави искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Между страните няма спор, че помежду им съществува облигационно отношение във
връзка със сключен Договор № *********/11.06.2018г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги за телефонен номер 0888******, изменен с Анекс от 06.03.2020г.
Договорът е сключен при Общи условия, с които ищецът е декларирал, че се е запознал.
На 17.08.2021г. от страна на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД е издадена фактура №
*********/17.08.2021 г. със срок за плащане до 06.09.2021 г. Видно от приложения към
исковата молба фискален бон фактурата е платена на 14.09.2021г. На същата дата е
заплатена и сума от 2.00 лева с посочено във фискалния бон основание за плащането
„неустойка”.
От страна на ответника дължимостта на плащането се обосновава с представена по
делото сметка № **********/09.09.2021 г. за начислени 2.00 лева, представляващи
„Обезщетение за обработка на просрочени задължения”, определено на база разпределение
на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови
разходи, и за персонал, като се сочи, че разходите се начисляват при забава на плащането,
надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след
издаване на фактурата за съответното задължение. Обезщетението е посочено в чл. 27.1. от
Общите условия към договор № ********* и в действащия ценоразпис на А 1 - Цени на
допълнителни услуги, предлагани от А1.
Също в чл. 27.1. от Общите условия към договор № ********* е предвидено, че в
случай на неизпълнение в срока за плащане посочен във фактурата абонатът дължи законна
лихва за забава за всеки ден закъснение.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна , че
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен по следните
3
съображения :
Видно от представения по делото Договор № *********/11.06.2018г., същият е
сключен по повод предоставянето на услуга на физическо лице, т.е. договорът е
потребителски.
От представените по делото доказателства, а също и от становището на ответника не
се установи какъв точно е характерът на задължението за заплащане на сумата от 2 лева.
От една страна ответникът е получил плащане на основание „неустойка”, съгласно
издадения фискален бон, от друга страна се твърди, че се касае за обезщетение.
Съдът счита, че ако плащането се претендира под формата на неустойка, то
клаузата на чл. 27 .1 от Общите условия на ответното дружество е нищожна, тъй като наред
с това плащане се предвижда и задължение за заплащане на законна лихва за забава
обезщетяващо същото забавено изпълнение, а кумулирането на лихва за забава и неустойка
за забава е недопустимо съгласно трайно установената съдебна практика, тъй като
противоречи на добрите нрави. Клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискванията за добросъвестност
при договарянето. Същата е наложена от търговеца с приетите от него Общи условия при
злоупотреба със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и с важността на
услугата, която предоставя. По този начин потребителят е принуден да заплати
претендираната сума под заплаха от преустановяване на предоставянето на услугата.
В другата хипотеза – на начислено обезщетение в размер на 2.00 лева за направени
разходи от ответника за обработка на просрочени задължения, включващи поддръжка и
амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и разходи за персонал, следва да
бъде споделено становището на ищеца, че така посочените разходи са напълно абстрактни и
няма никакви доказателства въобще да са извършвани. Съгласно чл. 82 от ЗЗД
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. В настоящия случай дори в самата сметка №
**********/09.09.2021 г. няма отразяване от какви конкретно направени от доставчика на
услугата разходи е формирана начислената сума.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в
пълния предявен размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса, както и 300.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
С депозираното писмено становище по съществото на спора ответникът е възразил за
прекомерност на това възнаграждение, като съдът счита, че възражението е неоснователно,
доколкото чл. 78 ал.5 от ГПК не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение под
минималния размер определен в чл. 36 ал.2 от ЗА във вр. с Наредба №1/2004г за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ А1 БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на
директорите Александър Димитров и Младен Маркоски ДА ЗАПЛАТИ на ЕВГ. В. П. , с
ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.”********” № 12В, със съдебен адрес гр. Габрово,
бул. „Стефан Караджа” №19,ет.2,ап.8 – чрез адвокат Н.Р. Д. сумата от 2.00 лева /два лева/, на
осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ А1 БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на
директорите Александър Димитров и Младен Маркоски ДА ЗАПЛАТИ на ЕВГ. В. П. , с
ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.”********” № 12В, със съдебен адрес гр. Габрово,
бул. „Стефан Караджа” №19,ет.2,ап.8 – чрез адвокат Н.Р. Д. направените по делото разноски
в размер на 350.00 лева / триста и петдесет лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5