РЕШЕНИЕ
№ 1556
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря Т. Е.. П.като разгледа докладваното от АЛБЕНА
Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110208592 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалба с входящ № 91-01-472 от 01.06.2021 г. по описа на
Комисията за финансов надзор (КФН), от В. П. К., ЕГН **********, с адрес: град С., ж.к. К.,
бл. ., вх. .., ет. .., ап. ..., чрез адвокат С.И., със съдебен адрес: град С..., ул. „А.” № .., вх. .. ,
АД „Т.”, срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-375 от 19.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК) на жалбоподателя, в качеството му на член на Съвета на директорите
(управляващ) и представляващ „А.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град
С..., район Т., ж.к. И. В., ул. „Д. М.” № ..., ет. ....., е наложено административно наказание –
„глоба”, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 114, ал. 1,
т. 3 от ЗППЦК.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано,
административнонаказващият орган не е приложил правилно закона, като процесното НП
противоречи и на целта на приложимото законодателство. Изтъкват се аргументи, че към
датата на подписването на договора за заем жалбоподателят не е управлявал и
1
представлявал дружеството самостоятелно и не е могъл за извърши сделката сам. Твърди се,
че възникналото вземане на дружеството не превишава 1/3 от стойността на активите,
определена съгласно чл. 114, ал. 1, т. 1, „б ” от ЗППЦК. Навеждат се доводи, че
административнонаказващият орган неправилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН и не е
преценил всички обстоятелства относими към административното нарушение. Иска се
отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и
освобождаване на жарбоподателя от наложената административна саткция – глоба в размер
на 20 000 лева.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адвокат С.И., с пълномощно по делото. Същата моли съда да уважи жалбата, представя
писмени бележки и списък с разноски. Счита, че участието на доверителя й не е изяснено,
тъй като не е изяснен начина на управление и представляване на дружеството, което намира
за съществено процесуално нарушение при издаването на акта. Твърди, че намаляването на
лихвата от 4% на 2% съобразно Анекса от 16.11.2020 г. има отношение към прилагането на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като след намаление на лихвата, прагът определен от КФН не е
надскочен. Излага аргументи за прилагане на чл. 24 от ЗАНН. Сочи, че АУАН е съставен
след подписването на Анекса към Договора от 08.07.2020 г. Иска отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна, заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, редовно призован, се представлява от главен
юрисконсулт А. Г., с пълномощно по делото. Последният, изразява искане атакуваното НП
да бъде потвърдено. Намира, че жалбоподателят е сключил сделка в нарушение на
разрешителния режим по чл. 114 от ЗППЦК, тъй като не е имало предварително разрешение
от Общото събрание на акционерите на „А. Б.“ АД за сключване на сделката. Сочи, че
жалбоподателят носи отговорност за сделката самостоятелно и отделно от другия
представляващ дружеството. Счита, че нарушението не е маловажно, тъй като сделката е на
значителна стойност – около 300 000 (триста хиляди) лева и не бива да се разглежда с колко
е преминат прага, след като е преминат. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че съдът уважи жалбата, моли съда на жалбоподателят за дъбат
присъдени разноски в минимален размер, съобразно Наредба № 1.
Свидетелят И. Г. Н., редовно призован, се явява лично.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата от В. П. К., ЕГН **********, срещу НП № Р-10-375 от 19.05.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, е подадена в законоустановения срок, от лице, което има право
на жалба и срещу обжалваем акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена документна проверка на публичното дружество „А. Б.“ АД, ЕИК ....,
на място в КФН – град С., ул. „Б.” № ... било установено, че В. П. К., в качеството му на
2
член на Съвета на директорите (управляващ) и представляващ заедно с И. Г. С. публичното
дружество, е извършил нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, тъй като без да бъде
изрично овластен от Общото събрание на акционерите на дружеството извършил сделка, в
резултат на която в полза на публичното дружество възникнало вземане към едно лице,
превишаващо прага от една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последните
два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които
са разкрити публично по реда на чл. 100т от ЗППЦК, когато в сделките участват
заинтересовани лица.
„А. Б.“ АД е публично дружество, вписано под № РГ-05-1506 във водения от КФН
регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа в съответствие с чл.
30, ал. 1, т. 3 от Закона за КФН (ЗКФН).
При проверка на представения от „А. Б.“ АД междинен финансов отчет за периода
01.01.2020 г – 30.06.2020 г., постъпил с входящ № 10-05-5201 от 01.10.2020 г. чрез единната
система за предоставяне на информация на КФН – eRegister било установено, че в
„Пояснителните бележки” към отчета, раздел „Събития след датата на баланса” е посочено,
че „А. Б.“ АД предоставило заемни средства на частно акционерно дружество „А. У.“, с
европейски код ...... („А. У.”) в размер на 142 000 (сто четиридесет и две хиляди) евро, с
уговорена годишна лихва в размер на 4% за период от една година.
Във връзка с разкритата информация била инициирана проверка по документи за
спазване на разрешителния режим за сключване на сделки от страна на публичното
дружество, уреден в чл. 114-114а от ЗППЦК.
С писмо на КФН № РГ05-1506-15 от 26.10.2020 г. от „А. Б.“ АД било поискано да
предостави в КФН допълнителна информация и документи, в т.ч. копие на сключения на
08.07.2020 г. Договор между „А. Б.“ АД и „А. У.“ за предоставяне на заемни средства в
размер на 142 000 евро и Протокол от заседанието на Съвета на директорите, обективиращи
взетите решения за сключените сделки.
На 03.11.2020 г. дружеството представило исканата информация и документи чрез
единната система за предоставяне на информация на КФН - – eRegister, с входящ № РГ-05-
1506-15#2 от 03.11.2020 г.
След проверка на предоставените информация и документи било установено, че на
заседание на Съветът на директорите на „А. Б.“ АД, в състав: И. С., У. К. и В.К., проведено
на 06.07.2020 г., били взети следните решения: по т. 1 от дневния ред, Съветът на
директорите одобрил и взел решение за сключване на договор с „А. У.“ за предоставяне в
заем на сумата от 142 000 евро за срок от 12 (дванадесет) месеца от подписване на договора,
при лихва от 4% на годишна основа по т. 2 от дневния ред, Съветът на директорите на „А.
Б.“ АД възложил на Изпълнителните директори на дружеството да предприемат всички
необходими правни и/или фактически действия за осъществяването на взетите на
саседанието решения, включително да подпишат от името на „А. Б.“ АД договора за заем
при условия съгласно взетите на заседанието решения и при други условия по тяхна
3
преценка.
На 08.07.2020 г. бил сключен Договор за заем между „А. Б.“ АД и „А. У.“. За „А. Б.“
АД договорът бил подписан от И. С. и В.К., в качеството им на изпълнителни директори на
дружеството.
Съгласно предмета на Договора (чл. 1) „А. Б.“ АД, в качеството на заемодател
предоставя в заем на „А. У.“, в качеството на заемополучател, сумата от 142 000 (сто
четиридесет и две хиляди) евро или левовата равностоност по фиксинга на БНБ, а именно
277 727,86 лева (двеста двадесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки) за срок от дванадесет месеца от подписването на договора, като
след изтичането на срока на договора, заемателят е длъжен да върне посочената сума, в едно
с начислената лихва за периода.
С писмо на КФН № РГ05-1506-15 от 05.11.2020 г. от „А. Б.“ АД били изискани
допълнителна информация и документи във връзка със сключения Договор между „А. Б.“
АД и „А. У.“ от 08.07.2020 г.
На 13.11.2020 г. дружеството представило исканата информация и документи чрез
единната система за предоставяне на информация на КФН - – eRegister, с входящ № РГ-05-
1506-15#5 от 13.11.2020 г. В писмените обяснения било посочено, че заемната сделка е
сключена по решение на управителния орган на „А. Б.“ АД, а от представеното банково
извлечение от „Ю. Б.” АД за периода 16.06.2020 г. – 09.07.2020 г. било установено, че на
08.07.2020 г. „А. Б.“ АД последователно закупило валута в евро и превело сумата от 277
727,86 лева по сметката на „А. У.“ на основание „договор за заем”.
Предвид тази информация и с оглед на високата стойност на предоставения заем,
било проверено за наличие на условията по чл. 114 и следващите от ЗППЦК.
В случая, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, лицата, които
управляват и представляват публично дружество, включително лицата – представители на
юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, без да бъдат
изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да
извършват сделки, в резултат на които вземанията на дружеството към едно лице или към
свързани лица надхвърлят стойността по чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗППЦК, а когато
длъжници на дружеството са заинтересовани лица – над 50 на сто от стойността по чл. 114,
ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗППЦК.
Разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗППЦК определя праг от една трета
от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса
на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл.
100т от ЗППЦК.
В настоящия случай, прагът бил изчислен въз основа на счетоводния баланс към
31.03.2020 г. и счетоводния баланс към одитирания годишен финансов отчет за деността на
„А. Б.“ АД за 2019 г., представени в КФН съответно на 30.04.2020 г. и 25.03.2020 г. Въз
основа на по-ниската стойност на активите на дружеството от счетоводния баланс към
4
31.03.2020 г., възлизаща на 851 000 лева, допустимият праг, изчислен съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК бил определен на 283 666,70 лева.
Било констатирано, че прагът е превишен праг със сумата от 5 170,27 лева, която се
явява разликата между нормативно определения праг и сума по заема, в размер на
277 727,86 лева, увеличена с договорената лихва от 4% или с 11 109,11 лева (общо в размер
на 288 836,97 лева).
Също така, било установено, че Договора между „А. Б.“ АД и „А. У.“ от 08.07.2020 г.
не попада в обичаната търговска практика на дружеството. Освен това, насрещната страна
по сделката не била „заинтересовано лице” по смисъла на чл. 114, ал. 7 от ЗППЦК.
В съответствие с направената преценка за наличие на условията по чл. 114, ал. 1, т. 3
от ЗППЦК при предоставянето на заемните средства на „А. У.” – относно приложимия праг
по чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗППЦК и общата сума на главницата и договорената
лихва по договора за заем съобразно с чл. 114, ал. 5, изречение четвърто от ЗППЦК, било
проверено и за изрично овластяване на представляващите публични дружества при
извършването на сделки с определен резултат в съответствие с изискванията на чл. 114, ал. 1
от ЗППЦК. Било констатирано, че Общото събрание на акционерите на „А. Б.“ АД не
овластявало Съвета на директорите на дружеството да извърши сделка, в резултат на която
за дружеството възниква вземане, което надхвърля нормативно определения праг съгласно
114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК.
Било установено, че е нарушена разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК.
Нарушението било извършено на 08.07.2020 г. в град София.
На 26.11.2020 г., свидетелят Н. съставил АУАН № Р-06-891 от 26.11.2020 г. против
В. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С., ж.к. К., бл. ..., вх...., ет. ..., ап. ...., в
качеството му на член на Съвета на директорите на „А. Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: град С...., ж.к. И. В., ул. „Д. М.” № ..., ет. ...., за извършено нарушение
на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК.
На 30.11.2020 г. постъпили писмени възражения срещу АУАН № Р-06-891 26.11.2020
г.
На 19.05.2021 г. въз основа на посочения АУАН, било издадено НП № Р-10-375 от
19.05.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание – „глоба“, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, на основание чл. 221, ал. 5
от ЗППЦК за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК.
НП № Р-10-375 от 19.05.2021 г. било получено от жалбоподателя на 25.05.2021 г.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
5
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателства в наказателния процес.
В настоящия случай, съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти се установиха
в хода на съдебното производство.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че към датата на
нарушението – 08.07.2020 г., жалбоподателят не е бил изрично овластен от Общото
събрание на „А. Б.“ АД да подпише Договора за заем между „А. Б.“ АД и „А. У.“ от
08.07.2020 г., с който публичното дружество предоставя в заем парични средсва, в размер
надхвърлящ нормативно определения праг в чл. 114, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „а“ от
ЗППЦК и с това виновно е нарушил разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК за изрично
овластяване от общото събрание на публични дружества при извършване на сделки с
определен резултат над определен праг.
ЗППЦК е ясен и недвусмислен по отношение на начина на определянето на прага,
над който публичните дружества по ЗППЦК следва да търсят това изрично овластяване от
Общото събрание на дружеството при извършването на сделки, в резултат на които
вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица надхвърлят определен
резултат.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, лицата, които управляват и представляват
публично дружество, включително лицата – представители на юридическо лице, което е
член на управителен орган на публичното дружество, без да бъдат изрично овластени за
това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в
резултат на които вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица
надхвърлят стойността по т. 1, буква „а”, а когато длъжници на дружеството са
заинтересовани лица - над 50 на сто от стойността по т. 1, буква „б”.
В чл. 114, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „а“ от ЗППЦК е определен прагът, над
който е необходимо изрично овластяване от Общото събрание на акционерите, а именно:
една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени
счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити
публично по реда на чл. 100т от ЗППЦК.
В конкретния случай, В.К. е извършил именно такава сделка. Видно от събраните до
делото доказателства се установява, че с подписването Договора за заем между „А. Б.“ АД и
6
„А. У.“ от 08.07.2020 г., в качеството му член на Съвета на директорите на „А. Б.“ АД, без
да бъде изрично овластен за това с решение Общото събрание на публичното дружество, е
нарушил разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК. Дължимото правомерно поведение е
описано в чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК, съгласно която разпоредба управителният орган
представя пред общото събрание мотивиран доклад за целесъобразността и условията на
сделките по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, въз основа на която информация да получи изрично и
предварително одобрение. Евентуалното последващо одобрение е ирелевантно от гледна
точка на задължението по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК. Предоставянето на доклада на
вниманието на акционерите преди сключване на въпросната сделка е гаранция, че те ще
могат да вземат правно и фактически обосновано и информирано решение, когато става
дума за сделки, представляващи значим имуществен интерес.
Съдът намира, че наказващият орган е квалифицирал правилно извършеното
нарушение като такова по чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК и правилно е приложил
санкционната норма, а именно чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК.
На следващо място, не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им,
при спазване на процесуалните правила, съдържащи се в ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му,
видно от заповед № З- З-249 от 20.10.2020 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с която последният е определил
длъжностните лица, сред които и актосъставителят И. Г. Н., да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗППЦК.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган. Процесното НП е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че представения Анекс от 16.11.2020 г. към Договора от 08.07.2020 г.,
в съотствие с който лихвата по предоставения заем се променя от 4% на 2%, не променя
факта, че към датата на подписване на договора – 08.07.2020 г., не е имало решение на
Общото събрание на акционерите на „А. Б.“ АД, което изрично да овласти Борда на
директорите и/или Изпълнителните директори на публичното дружество да подпишат
Договора за заем в съответствие със законовите изисквания на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК
и чл. 3, ал. 3, т. 3 от Устава на „А. Б.“ АД от 04.05.2020 г. Такова решение на Общото
събрание на акционерите на дружеството е било необходимо именно защото стойността на
заема и договорената лихва взети заедно са надвишавали нормативно-определения праг към
7
момента на подписване на договора.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че деянието му не изпълва състава
на посочената разпоредба, тъй като е подписал договора заедно с другия представляващ
дружеството, тъй като те представляват дружеството заедно. Както изрично е предвидено в
чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична. Следователно
жалбоподателят отговаря за своите действия като представител на публичното дружество.
Фактът, че представителството се осъществява заедно с другия представител, не го
освобождава от отговорност, а би могло да бъде основание да се ангажира отговорността и
на другия представляващ за неговите действия. В случая, отговорността на В.К. е
ангажирана за неговите собствени действия – че е подписал Договора за заем от 08.07.2020
г., като представител на юридическо лице, публично дружество.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 221,
ал. 5 от ЗППЦК, като му е наложена минималната за предвиденото нарушение имуществена
санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Съгласно кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна норма на чл.
221, ал. 5 от ЗППЦК, който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 77п, ал. 2
и 3, чл. 114, ал. 1, 3, 4, 8 и 9, чл. 114а, ал. 5 и 6, чл. 116а, ал. 1, чл. 126в, чл. 133, ал. 2 и 4, се
наказва с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лева.
Посоченото наказание, изразяващо се в засягането на имуществената сфера на
сочения за нарушител, е със значителен размер в сравнение с повечето наказания,
предвидени в други закони. Очевидно волята на държавата е насочена, не само към това да
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред, но най-вече
към въздействие и предупреждение на други лица да не вършат подобни нарушения,
предвид на значимостта на засегнатите, посредством нарушението елементи от реда на
държавно управление. В случая е важна същността на засегнатите с противоправното деяние
обществени отношения. Дружествата, които търгуват с акции са важна част от финансовата
система на всяка държава, поради което тяхната дейност и управление се контролират
стриктно от компетентните органи, изпълняващи тези функции. В случай на неизпълнение
на законовите или подзаконовите разпоредби, може да се създаде опасност за финансова
стабилност на дружеството, която да засегне и други търговци на пазарите на ценни книжа.
Чрез налагането на наказания – глоби на управляващите тези дружества физически лица и
имуществени санкции на самите предприятия се цели същите да бъдат мотивирани да
изпълняват задълженията си, свързани със спазването на финансовата дисциплина и
установения в държавата правов ред.
От друга страна, следва да се отчете и особено високата обществена опасност на
извършеното нарушение, произтичаща от факта, че акционерите в дружеството са били
лишени от възможността да направят предварителна преценка за целесъобразността на
сключената сделка и да преценят дали въобще такава е следвало да се сключва. Доколкото
се касае за сделки с изключителна висока стойност, то следва и че правата и интересите на
акционерите са засегнати в значителна степен, която е по-висока от обичайната.
8
Поради това, съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 80 лева,
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-375 от 19.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на В. П. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, на основание чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК за
извършено нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ********** да заплати на Комисията за финансов надзор,
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9