Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието
на секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 455 по описа на Добричкия районен съд за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж.Н.Д. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 - 002021
от 07.11.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор
Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179 ал. 2 предложение първо от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение
на жалбоподателя е вменено това, че на 22.10.2019г.
около 10.50 часа в Община Д. на път *** на кръстовището с
ул. „***“ посока ***, управлява лек автомобил „***, като при движение с
несъобразена скорост при приближаване на кръстовище с цел отклоняване на
посоката си на движение на ляво и за да избегне удар с друг участник в
движението „***, свива волана рязко на ляво, като губи контрол над автомобила и
се блъска в бордюри на остров, разположен на пътното платно, като допуска ПТП с
материални щети.
От
пристигналите на мястото на произшествието служители на Сектор ПП при ОДМВР
били съставени актове за установяване на административни нарушения срещу
двамата водачи.
Против
другият участник – свидетелят М.С.М. е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено Наказателно постановление № 19 – 0851 – 002018/07.11.2019г., влязло в
сила на 21.12.2019г., за това, че на 22.10.2019г. в 10.50 часа в Община Д. на
път ***, на около 25 км, преди кръстовището с ул. „ ***“ посока ***, като водач
на товарен автомобил „***, при движение в дясна пътна лента при престрояване в
лява пътна лента не пропуска и създава непосредствена опасност за движещия се
по лявата пътна лента лек автомобил марка „***, за да завие наляво и за да не
се ударят, свива рязко и се удря в бордюр.
Против
жалбоподателя е съставен акт за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се
в това, че като водач на лек автомобил „***,
при движение с несъобразена скорост при приближаване на кръстовище с цел
отклоняване на посоката си на движение на ляво и за да избегне удар с друг
участник в движението „***, свива волана рязко на ляво, като губи контрол над
автомобила и се блъска в бордюри на остров, разположен на пътното платно, като
допуска ПТП с материални щети.
В
обясненията си Ж.Д. е посочил, че не е съгласен с АУАН и констатациите в него,
поради обстоятелството, че другият участник е признал вината си. Д. твърди, че
за да избегне други пострадали е предприел тази маневра, като се е движел със
скорост не повече от 40 км/ч.
Въз основа на
акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което така описаното в
акта нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП е обобщено, че водачът не избира скоростта
на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението. Наложена му е глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179 ал. 2 предл. първо ЗДвП, за
нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от представените по делото доказателства - от показанията
на актосъставителя и свидетеля по АУАН; от показанията на свидетеля М.С.М., от
протокола за ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Нарушението
напълно покрива състава на нарушението на чл. 20 ал. 2 изречение второ.
В АУАН обаче
и в обжалваното Наказателно постановление, обаче, двете хипотези на чл. 20 ал.
2 са смесени. От една страна е възпроизведено описанието на фактическата
обстановка, която съответства на нарушение по изречение второ на ал. 2, а от
друга е описан текст, покриващ състав на нарушението по изречение първо.
От
установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че
жалбоподателят Д. е нарушил задължението си при внезапно възникнала опасност за
движението да намали скоростта и при необходимост да спре, каквото представлява
престрояването в лявата пътна лента на товарен автомобил „***, последният
създал непосредствена опасност за движението му, като не го пропуснал.
Това
задължение на водача е описано в изречение
второ на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Д. е бил обвинен, обаче, и наказан
за извършено нарушение и на двете посочени в тази алинея възможни хипотези на
нарушение.
Според установената
съдебната практика, в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП са
предвидени две алтернативни задължения, които следва да се спазват при
движението по пътищата - по изречение първо, задължаващо водачът да се
съобразява с пътните условия и при необходимост да спрат пред предвидимо
препятствие и съответно това по изречение второ, предвиждащо задължението на
водача, при възникването на внезапно възникнала опасност да намали скоростта и
при необходимост да спре. Тези две правила помежду им се намират в условия на
взаимна конкуренция и не могат да съществуват кумулативно. Първото от тях
изисква водачът предварително да отчете негативното влияние на конкретни
фактори от пътната обстановка и съответно да съобрази скоростта си на движение
с тях. Ако той не стори това сам се поставя в невъзможност да преодолее
предвидима опасност за движението. Второто изречение възлага на водача
предприемането на мерки за намаляване на скоростта или спиране при възникнала
внезапна опасност, която е била възприета при самото движение. В този случай
задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане
на опасността, която е внезапна и неочаквана. Със своето поведение деецът може
да наруши само едно от правилата, предвидени в изречение първо или изречение
второ на посочената норма.
Както вече
бе посочено, в настоящия случай поведението на нарушителя покрива хипотезата на
второто изречение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Липсват данни за наличието на конкретни
особености на пътните условия, които да е следвало предварително да бъдат
съобразени от водача /например нетипичен релеф на местността, особености в
състоянието на превозното средство, нетипичен характер или интензивност на
движението, ограничена видимост, превозван товар и др/.
Правилото на чл. 20 ал. 2 изречение второ от ЗДвП
за разлика от това на изречение първо, въвежда задължение за водача за
незабавно намаляване на скоростта или дори спиране на управляваното от него МПС
при възникване на опасност за движението, спазването на което, обаче, би му
позволило да преодолее причиняването на ПТП.
При
служебната проверка на законосъобразността на обжалваното НП, както и на акта,
послужил за издаването му, съдът установи нарушение на процесуалните и
материални правила, изразяващи се в неточното описание на извършеното нарушение
и неговото несъответствие между описателната част и правната квалификация. Като
нарушена норма е посочен общо чл. 20 ал. 2 ЗДвП и не е конкретизирано по кое
изречение се отнася процесното нарушение. При това положение за жалбоподателя е
налице неяснота за нарушение на коя от двете хипотези на чл. 20 ал. 2 ЗДвП се
касае, което затруднява неговата защита. Освен това, както се посочи, в НП са
възпроизведени обстоятелства, относими и към двете хипотези на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, което е недопустимо. Нарушението следва да бъде описано точно и ясно и
безпротиворечиво. В случая е налице двусмислено описание по двете хипотези на
предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП нарушения, както и несъответствие между текстово
описание и посочената общо правна квалификация.
Поради това, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5
от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на наказателното
постановление относно посочената като нарушена разпоредба на чл.
20 ал. 2 от ЗДвП нарушението не е описано пълно, точно и ясно, като
не са посочени факти, относими към съставомерните елементи на нарушението – не
е посочена скоростта, с която наказаното лице е управлявало превозното
средство, пътната обстановка, факта, че не е избрана правилна скорост, поради
което не може да се направи извод дали скоростта е съобразена с пътната
обстановка и каква е следвало да бъде, за да се предотврати извършването на
нарушение. Прието е от фактическа страна, че водачът се е движил с несъобразена
скорост, а от правна страна – че водачът не е избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението, като при описанието на нарушението от
фактическа страна липсват факти защо се приема, че се е движил с несъобразена
скорост, липсват каквито и да е факти за атмосферните условия, релефа,
видимостта, интензивността на движението, както и за скоростта на движение на
автомобила. При фактическото описание на нарушението изобщо не се сочи
скоростта на движение, дали тя е избрана съобразно законовите изисквания.
Непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и доказателствата, които
го подкрепят, са съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на
защита на нарушителя и са основания за отмяна на наказателното постановление.
При така направените фактически констатации, съдът счита, че жалбоподателят
неправилно е санкциониран за извършено нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДП.
От ангажираните по делото гласни доказателства не се
установи по категоричен и несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. С акта за
установяване на административно нарушение е отразено, че е констатирано такова,
извършено от жалбоподателя, но контролните органи не са възприели пряко и
непосредствено същото. Независимо от това, че същият е съставен въз основа на
обяснения на жалбоподателя и свидетеля М.М., без да се установят и проверят всичките обстоятелства по
извършеното, наказващият орган е приел нарушението за осъществено и е вменил
виновното му извършване на Д.. В тази връзка съдът счита, че с ангажираните по делото
доказателства се разколебава презумтивната доказателствена сила на акта за
нарушение, съгласно чл. 189 от ЗДвП, поради това, че същото не е констатирано от
актосъставителя и свидетеля по акта и предвид изложеното, жалбоподателя
неправилно е санкциониран за това административно нарушение. Данни за скоростта на движение при осъществяване на
нарушението в АУАН липсват, а е вписано, че деянието е реализирано поради
несъобразяване на скоростта на движение на водача. Налагането на
административно наказание не може да се основа на предположения, а само на
установени категорични констатации, които от обективна и субективна страна да
представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива
липсват. Двамата разпитани по делото свидетели - както актосъставителят, така и
свидетелят по АУАН не са очевидци на инцидента. Същите са били повикани по
сигнал, след извършване на нарушението. При това положение само показанията на
свидетелите и оскъдно описаната в АУАН, съответно приповторена в НП фактическа
обстановка, според настоящия съдебен състав се явяват крайно недостатъчни, за
да се приеме, че водачът е извършил нарушението.
Евентуално, дори да се приеме, че недостатъчното
описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение,
не съставлява порок на АУАН по реда на чл. 42 ал. 4 от ЗАНН, както в
административната преписка пред АНО, така и в рамките на съдебното производство
не са събрани достатъчно доказателства и АНО не е провел вмененото му в
задължение по правилата на разпределяне на доказателствената тежест пълно
доказване на наличието на нарушение на задължението по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,
което само в причинна връзка с произтекло и осъществило се ПТП съставлява от
обективна и субективна страна административно нарушение по смисъла на чл. 179
ал. 2 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието
на "несъобразена" от страна на водача скорост от една страна, а от
друга - за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост
и евентуално осъщественото нарушение.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 - 002021 от 07.11.2019г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Ж.Н.Д.
ЕГН ********** за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2
предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана Момчева/