№ 31/30.1.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕВА ПЕЛОВА-ТРИФОНОВА 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
|
|
|
к.адм. дело № 1148 по описа на съда за
2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на М.Ю.К., с
ЕГН **********, от с. Ръжево Конаре, в момента в Затвора в гр. Пазарджик, подадена
чрез адв. В.С., и касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София против Решение № 742 от
13.10.2022 год. постановено по адм. дело № 350 от 2022 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
С подадената от М.Ю.К.
жалба се обжалва решението в частта му, с
която е отхвърлена исковата му молба да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, да му заплати сумата за разликата от 950,00 лева
до 75 000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на
чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в
помещения, които са пренасалени, в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без
постоянен достъп до течаща вода, без да е лекуван и воден на преглед с оглед
наличието на „защипване на нерв“ и схванати крака в периодите
22.01.2020 г. до 18.02.2020 г.; от 07.04.2020 г. до
14.09.2021 г.; от 06.10.2021 г. до 04.11.2021 г.; от
22.12.2021 г. до 03.01.2022 г.; от 04.01.2022 г. до 30.01.2022 г.;
от 04.02.2022 г. до 30.03.2022 г. и от 08.04.2022 г. до
29.03.2022 г. в Затвора гр. Пазарджик и в Затвора гр. Ловеч, както и
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от
29.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба се
твърди, че решението в отхвърлителната му част е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли се да
бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира разноски по делото.
С подадената касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, подадена чрез младши юрисконсулт Русчо Р., решението се обжалва в
частта, с която Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министерство на
правосъдието – София е осъдена да заплати на М.Ю.К., сумата от 950,00
(деветстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в поставянето му в нечовешко и унизително положение при
неблагоприятни санитарно битови условия в периодите от 01.01.2020 г. до
22.01.2020 г.; от 25.02.2020 г. до 07.04.2020 г.; от 14.09.2021 г. до
06.10.2021 г.; от 05.11.2021 до 21.12.2021 г.; от 04.01.2022 г. до
30.01.2022 г.; от 04.02.2022 до 29.03.2022 г. при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик, претърпени в резултат на наложено
му обитаване в помещение с недостатъчна жилищна площ, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане и
в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към
Министерство на правосъдието – София да заплати на М.Ю.К., сумата от 10,00 (десет)
лева, представляваща извършени от последния разноски по производството. В
касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението му в
осъдителната част поради неговата необоснованост. Моли се да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, като бъде
постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
В съдебно заседание касаторът и ответника по касационната жалба на ГД „ИН“ М.Ю.К.
редовно призован, явява се лично, не се представлява. Поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и касатор, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. С подадени писмени бележки от юрк. Р. се
поддържа подадената касационна жалба на ГД „ИН“. Излагат се съображения за
неоснователност на присъждане на търсеното обезщетение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за
неоснователност на подадените касационни жалби. Счита решението на
Административен съд – Пазарджик за правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях
част, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Административен съд – Пазарджик, II с-в е установил правилно
фактическата обстановка, а именно, че според Справка от изх. № 2446 от
05.05.2022 г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, с Решение № 174 от
28.03.2013 г. по ВНОХД № 356 по описа на Апелативен съд – Пловдив за 2013 г., е
определено М.К. да изтърпи общо най-тежко наказание в размер на двадесет и шест
години и шест месеца лишаване от свобода. Начало на срока на наказанието е
28.10.2012 г. Изтърпява наказанието при строг режим. Преведен в затвора
гр. Пазарджик от затвора гр. Пловдив на 24.02.2014 г. К. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в затвора Пазарджик от 17.07.2014 г. до
14.09.2020 г. и от 19.08.2021 г. до настоящия момент. От 15.09.2020 г. до
18.08.2021 г. е преведен в затвора Ловеч. През тези периоди от време, той не е
настаняван в наказателна килия и не е подавал оплаквания за условията, при
които е настанен.
От 01.01.2020 г. К. е бил настанен в 803-то спално помещение с капацитет 4
лишени от свобода. До 22.01.2020 г. в спалното помещение са пребивавали 4
лишени от свобода, когато К. е преместен в 813-то спално помещение. Размерите
на помещението са 3,66x4,15м. или площ от 15,19 м², размерите на банята с
тоалетна са 1,27x1,67 м. или площ от 2,12 м², като чистата жилищна
площ е 13,07 м². В спалното помещение е имало 2 двойни легла, 4 броя
шкафове и 1 една маса с две табуретки. Това ще рече, че в този период, за всеки
лишен от свобода, обитавал въпросното помещение е било налице, чиста жилищна
площ от 3,26 м².
На 22.01.2020 г. К. е преместен в 813-то спално помещение. Капацитетът
на спалното помещение е намален на 4 лишени от свобода. От настаняването му в
килията до 17.02.2020 г. в килията е имало 2 лишени от свобода. Размерите на
помещението са 3,60x3,82м. или площ от 13,75 кв.м., размерите на банята с
тоалетна са 1,09x1,68 м. или площ от 1,83 м², чистата жилищна площ е 11,92
м² или за всеки от двамата лишени от свобода от по 5,96 м². В
спалното помещение е имало 2 двойни легла, 4 броя шкафове и 1 една маса с две
табуретки.
От 18.02.2020 г. е преместен в спално помещение 812 с капацитет 8 места. От
постъпването в спалното помещение от 24.02.2020 г. до 06.04.2020 г. в
килията са настанени 4 лишени от свобода. Размерите на помещението са 3,84x5,63
м. или площ от 21,62 м², размерите на банята с тоалетна са 1,10x166 м. или
площ от 1,83 м², чистата жилищна площ е 19,79 м² или за всеки от
четиримата лишени от свобода от по 4,95 м². В спалното помещение има 4
двойни легла, 8 броя шкафове и 2 маси с по 2 табуретки.
На 25.02.2020 г. е преместен в 805-та килия, с капацитет 4 места. По време
на престоя си в килията затворниците са били 4. Размерите на помещението са
3,66 х4,07 м. или площ от 14,90 м², размерите на банята с тоалетна са
1,10x1,65 м. или площ от 1,82 м², чистата жилищна площ е 13,08 кв.м. или
за всеки един от четиримата от по 3,72 м². В спалното помещение има 2
двойни легла, 4 броя шкафове и 1 една маса с 2 табуретки.
На 07.04.2020 г. ищецът е преместен в 707-мо спално помещение с капацитет 2
места. В килията пребивава до 28.04.2020 г. с още един лишен от свобода.
Размерите на помещението са 3,53x3,90 м. или площ от 13,79 м². Размерите
на банята с тоалетна са 2,01 кв. м., като чистата жилищна площ е 11,78 кв.м. или
за всеки един от двамата лишени от свобода е имало жилищна площ от по 5,89
м². В спалното помещение има 2 единични легла, 2 броя шкафове и 1 една
маса с 2 табуретки.
На 29.04.2020 г. е преместен в 704-то спално помещение. С капацитет 5
места. До 06.08.2020 г. в килията са били 5 лишени от свобода, от 06.08.2020 г.
до 20.08.2020 г. са били 4 лишени от свобода, от 21.08.2020 г. до
14.09.2020 г. са били 5 лишени от свобода. Размерите на помещението са
3,58x6,28 м. или 22,48 м². Размерите на банята с тоалетна са 1,10x1,68 м.
или 1,85 м², чистата жилищна площ е 20,63 м², като в периодите в
които помещението е обитавано от петима лишени от свобода, за всеки от тях е
имало жилищна площ от по 4,12 м², в периодите в които помещението е
обитавано от четирима, жилищната площ за всеки от тях е била 5,15 м². В
спалното помещение е имало 2 двойни легла, едно единично легло, 5 броя шкафове
и 2 маси с по 2 табуретки.
На 24.08.2021 г. след превода от затвора Ловеч е настанен в 908-мо спално
помещение, което е с капацитет 5 места. В спалното помещение е имало 3 лишени
от свобода. Размерите на помещението са 3.81x6,07 м. или 23,13 м².
Размерите на банята е тоалетна са 1.52x1.6 м. или площ от 2.46 м². Чистата
жилищна площ е 20,67 м², като за всеки един от тримата е имало жилищна
площ от по 6,89 м². В спалното помещение е имало 2 двойни легла, едно
единично легло, 5 броя шкафове и 2 маси с по 2 и 3 табуретки.
На 25.08.2021 г. е преместен в 903-та килия с капацитет 5 места. От 25.08.2021
в спалното помещение са настанени 4 лишени от свобода до 13.09.2021 г., от
14.09.2021 до 06.10.2021 г. са били настанени 5 лишени от свобода, от
06.10.2021 г. до 04.11.2021 г. са били настанени 4 лишени от свобода, от
05.11.2021 г. до 21.12.2021 г. са били настанени 5 лишени от свобода,
от 22.12.2021 г. до 03.01.2022 г. са били настанени 4 лишени от свобода,
от 04.01.2022 г. до 30.01.2022 г. са били настанени 5 лишени от свобода,
от 31.01.2022 г. до 03.02.2022 г. са били настанени 4 лишени от свобода,
от 04.02.2022 г. до 30.03.2022 г. са били настанени 5 лишени от
свобода, от 31.03.2022 г. до 07.04.2022 г. са били настанени 4 лишени от
свобода, от 08.04.2022 г. до настоящия момент са настанени 5 лишени от
свобода. В спалното помещение има 2 броя двойни легла, 1 бр. единично легло, 5
броя шкафове и 1 една маса с три табуретки и една маса с две табуретки. В
допълнителна Справка изх. № 5780 от
27.05.2022 г. на Началник Затвора Пазарджик е посочено, че спално
помещение 903 е с площ от 20,67 м². Не е посочена площта на банята и
тоалетната, но в същата справка е заявено, че всяко спално помещение разполага
с такива. Това ще рече, че при
изключване на площта заемана от баня и тоалетна, която подобното спално
помещение 908, което също е с капацитет за 5 лишени от свобода, чистата жилищна
площ възлиза на 18,21 м². Тоест, в периодите в които помещението е
обитавано от петима лишени от свобода, за всеки от тях е имало жилищна площ от
по 3,64 м², в периодите в които помещението е обитавано от четирима,
жилищната площ за всеки от тях е била 4,55 м². В спалното помещение е
имало 2 двойни легла, едно единично легло, 5 броя шкафове и 2 маси с по 2
табуретки.
По делото е установено, че хигиенизирането, почистването и проветряването
на спалните помещения, коридори и тоалетни са задължение на битуващите в тях
лишени от свобода. Няма наличие на мухъл и плесен към настоящия момент. През
2018 г. крилото, в което се намират 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а през 2019 г.
крилото, в което се намират 1-во, 4-то и 7-мо отделения, са изцяло ремонтирани
и обновени. Девето отделение на затвора също е напълно отремонтирано. Във всяко
помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода. На всички
лишени от свобода са предоставени нови дюшеци, бельо по 2 комплекта, като
подмяната и изпирането им е отговорност на самите лишени от свобода, което се
осъществява по график. Затворът разполага с перални и сушилни, обслужвани от
двама лишени от свобода.
Всички спални помещения, в които е бил настанен М.К., разполагат със
санитарни възли с течаща вода. Установено е също, че в процесните периоди от
време, не е имало случай на счупени прозорци. К. е обитавал изцяло обновени
помещение, след приключилия основен ремонт на сградата през 2020 г.
Организацията на хигиенното осигуряване, в това число и хигиенния контрол в
затвора Пазарджик, са установени с утвърдени вътрешни правила за хигиенното и
противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода. Извършват се
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения
на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на
целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане
на престой на открито. Относно храната на лишените от свобода е установено, че
дневната калоричност на ястията варира между 2600 – 2800 калории на човек.
В първоинстанционното производство е установено, че К. *** на 15.09.2020
г., като е настанен в V затворническа група. От 01.07.2021г. до 19.08.2021 г.
изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“ към
затвора в гр. Ловеч. На 19.08.2021г. е преведен за доизтърпяване на наложеното
наказание в затвора в гр. Пазарджик. Установено е, че в затвора в Ловеч и ЗОЗТ
„Атлант“ към затвора Ловеч са изградени санитарни възли към всяка килия с
постоянно течаща вода. Прозорците са отваряеми, осигурен е достъп до светлина и
чист въздух. Спалните помещения са обзаведени с отделни легла за настанените
лица, снабдени са със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса,
осветителни и отоплителни тела. Осигурени са условия за пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване. Лишените от свобода се настаняват при
спазване на изискването за минимална жилищна площ в спалното помещение. Броят
на лишените от свобода, настанени в една килия в периода от 15.09.2020г. до
19.08.2021 г., в затвора Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ към затвора Ловеч, не е
надвишавал капацитетните възможности за настаняване при 4 кв. м. на един
затворник. Прието е за установено, че лишените от свобода получават храна в
съответствие с изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС.
По делото е представена медицинска справка относно М.К. съгласно която в
момента ищеца е в добро здравословно състояние, като приема редовно
медикаменти. К. е с доказано хронично неврологично заболяване и уточнена
терапия.
Към справката е приложен Здравния картон на К.; фиш за спешна медицинска
помощ от 29.06.2021 г. и резултати от проведена консултация с психиатър на
30.09.2020 г., който съдържат данни за описаните в справката факти и
обстоятелства.
По делото е приложено писмено становище от д-р Т. от Затвора Ловеч, в което
е заявено, че К. не страда от хронични заболявания и няма медикаменти, които ответната
администрация да не може да му осигури.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал и обсъдил всички относими доказателства, като правилно е установил
наличието на нарушение, за което се дължи обезщетение по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, а
съобразно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00
м².
Както бе посочено по-горе, обитаваните от К. помещения са били с осигурена
чиста жилищна площ, както следва: за периода от 01.01.2020 г. до
22.01.2020 г. - 3,26 кв.м.; за периода от 25.02.2020 г. до 07.04.2020
г. – 3,72 кв.м.; за периода от 14.09.2021 г. до 06.10.2021 г. –
3,64 кв.м.; за периода от 05.11.2021 г. до 21.12.2021 г. – 3,64 кв.м.; за
периода от 04.01.2022 г. до 30.01.2022 г. – 3,64 кв.м.; за периода от
04.02.2022 г. до 29.03.2022 г. (края на исковия период) – 3,64 кв.м.
При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
нарушение на посочената разпоредба на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС по отношение на
ищеца че в този период е обитавал помещение, в което не му е била осигурена
жилищна площ, не по малко от 4,00 м².
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Предвид изложеното несъстоятелни се явяват твърденията в двете касационни
жалби за необоснованост на процесното решение. Първоинстанционният съд е дал
ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени
въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава
твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел
за доказани твърдени в исковата молба факти.
Съобразно указанието, възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по
чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
При посочените установявания, настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, в
съответствие с трайната съдебна практика по прилагане на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС.
Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване
на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал в Затвора – Пазарджик. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд – Пазарджик, II с-в следва да бъде оставено в
сила, а касационните жалби като неоснователни – без уважение.
При този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на
разноски от М.Ю.К. е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 742/13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 350/2022
г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/