№ 5661
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110158872
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че на 16.06.2021 г., на междуградски път, на разклона за с.
Богомилово, обл. Стара Загора, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****.
Поддържа, че вредите са на стойност 2981,10 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че е сторил разходи за определянето му в размер на
15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски в общ
размер на 2 996,10 лева. Твърди, че след покана ответникът не е погасил задължението,
поради което претендира посочената сума, заедно със законната лихва от 14.10.2021 г. до
погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „****“ АД оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата
молба механизъм, както и че се дължи на поведението на застрахования при него водач.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП носи водачът на застрахования при ищеца
автомобил, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП, евентуално - че е налице
съпричиняване. Оспорва причинната връзка между събитието и описаните в исковата молба
вреди, като счита и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С определението от 02.12.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
на 16.06.2021 г., на път II-66, на разклона за с. Богомилово, обл. Стара Загора, между лек
автомобил марка Фолксваген, рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и
влекач марка ДАФ, рег. № ***, в композиция с полуремарке с рег. № ****, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит
риск; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2 81,10 лева, че ликвидационните разноски са в размер на 15 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, е приет
двустранен протокол за ПТП и са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите В.В., управлявал застрахования при ответника автомобил, и П.М. – пътник в
застрахования при ищеца автомобил.
В двустранни констативен протокол е описано следното: на 16.06.2021 г., около 10:00
часа, влекач марка ДАФ, рег. № ***, с полуремарке с рег. № **** се движи по път II-66; в
района на разклона за с. Богомилово водачът предприема маневра за смяна на лентите за
движение – с цел изпреварване на друг товарен автомобил, като отклонява превозното
средство наляво; водачът не пропуска, поради което и реализира ПТП с попътно движещия
се отляво и изпреварващ в този момент лек автомобил марка Фолксваген с рег. № ****. В
протокола за ПТП водачът на товарния автомобил е направил писмено изявление, с което е
признал вината за настъпване на събитието.
Страните не спорят, а и от показанията на свидетелите се установява, че пътят, на
който е настъпило събитието, е бил двупосочен – с по една лента за движение във всяка
посока, като маркировката е позволявала изпреварване; че в дясната пътна лента спрямо
посоката на движение на автомобилите, пред влекача марка ДАФ, рег. № ***, в посоката на
2
движение на процесните автомобили се е движил друг товарен автомобил; че
първоначалното съприкосновение е настъпило между предната част на лекия автомобил и
гумите на полуремаркето.
Според показанията на свидетеля В.В. прикаченото към влекача полуремарке е
триосно; преди ПТП той е искал да предприеме маневра по изпреварване на движещия се
пред него товарен автомобил – влекач с ремарке; движил се със скорост около 60-70 км/ч;
подал светлинен сигнал; погледнал в огледалата за странично виждане, като не констатирал
наличие на МПС в лявата лента; предприел маневрата; когато се изравнил с ремаркето на
намиращия се пред него товарен автомобил, водачът погледнал в огледалото и констатирал,
че отстрани на пътя – в банкета, се намира лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****;
водачът признал вината си в двустранни протокол за ПТП, макар да считал. че няма такава,
тъй като на мястото на събитието били извикани и пристигнали органи на МВР и му
обяснили, че той носи вина за последното. Свидетелят В.В. е категоричен, че за първи път
констатирал наличието на лекия автомобил Фолксваген след реализиране на събитието, като
последният се намирал в банкета, „в края на ремаркето“ – т.е. в задната част на ремаркето. И
свидетелят В.В., и вещото лице Й. са категорични, че, ако при започване на маневрата
лекият автомобил се е намирал на близко разстояние до ремаркето, прикачено към
процесния влекач, то последният не е бил видим за водача на влекача.
Според показанията на свидетеля П.М. лекият автомобил е бил управляван от негов
колега; движил се със скорост под 90 км/ч; предприел маневра за изпреварване на влекач
марка ДАФ с рег. № ***, с полуремарке с рег. № ****; когато лекият автомобил се е намирал
„по средата“ на композицията, водачът на влекача предприел изпреварване, навлязъл в
пътната лента, в която се движил лекият автомобил, като го „избутал в банкета“; когато
водачът на лекия автомобил предприел извършване на маневрата, последният се намирал на
близко разстояние от ремаркето; непосредствено след началото на маневрата на лекия
автомобил и водачът на влекача предприел изпреварване /свидетелят казва: „….помня, че
тръгнахме да изпреварваме и само видях, че и той тръгна да изпреварва…“/; след като
констатирал, че товарният автомобил навлиза в неговата пътна лента, водачът на лекия
автомобил намалил скоростта; първоначалното съприкосновение настъпило между предната
част на лекия автомобил и задната част на ремаркето; водачът на влекача оспорвал вината
си за настъпване на събитието, но след като органите на МВР му обяснили,. че той е
виновен, последният признал този факт в протокола за ПТП. Свидетелят не заяви
категорично дали водачът на лекия автомобил е подал светлинен сигнал преди започване на
маневрата, нито дали водачът на влекача е подал такъв – сочи, че „не е забелязал дали….“.
При тези доказателства съдът намира за установен следният механизъм: двете МПС са
се движили по процесния пътен участък, като лекият автомобил се е намирал на близка
дистанция от ремаркето, където е бил невидим за водача на влекача; поради това водачът на
влекача погрешно е приел, че зад него няма автомобил, който иска да изпреварва и
предприел маневрата, след като подал и светлинен сигнал /свидетелят В. е категоричен, че е
подал сигнал преди започване на изпреварването,.които показания не се опровергават от
3
останалия събран по делото доказателствен материал/; в същото време лекият автомобил,
който несъмнено се движи с по-висока скорост /под 90 км/ч/, също предприема
изпреварване, като, поради движението с по-висока скорост от тази на композицията,
достига до средата на ремаркето още преди влекачът и ремаркето да са навлезли изцяло в
лявата пътна лента; водачът на автомобила задействал спирачната система, но към този
момент двете МПС вече са се намирали твърде близо едно до друго и е настъпило
съприкосновение /не със средната част, където бил автомобилът преди да се задейства
спирачната система/ между задната част на ремаркето и предната част на лекия автомобил.
Съдът приема за установен именно този механизъм. тъй като нито един от двамата
свидетели не заяви, че лекият автомобил се е намирал в лявата пътна лента, когато влекачът
е започнал маневрата. Напротив, свидетелят М. твърди, че това се е случило почти
едновременно, като лекият автомобил е достигнал до средата на продължението на
композицията заради по-високата си скорост. В този смисъл са и обясненията на вещото
лице, дадени в първото открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 42, ал. 1т. 1 ЗДВП водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В случая и
двамата водачи са нарушили посочената разпоредба. Водачът на товарния автомобил,
знаейки, че няма видимост по отношение на движещите се непосредствено зад него моторни
превозни средства, е предприел маневрата, без да се убеди, че движещото се след него пътно
превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си. Доколкото лекият
автомобил е бил изцяло невидим за водача на товарния, то ирелевантно в случая е дали
водачът му е подал светлинен сигнал или не – и в двете хипотези водачът на влекача
нямаше да го възприеме. Водачът на лекия автомобил от своя страна е нарушил
разпоредбата, като е предприел изпреварване без да се съобрази с това, че товарният
автомобил е подал сигнал засмяна на пътната лента. Предвид горното съдът намира, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение и на двамата водачи,
като приносът им за това ееднакъв, доколкото не се установи друго. Следва да се посочи, че
от нито едно доказателство не се установи, че в момента, в който лекият автомобил е
започнал изпреварването, товарният не е подал сигнал, че ще предприеме също
изпреварване, както и не се доказа, че в момента, в който товарният автомобил е започнал
изпреварването, лекият е бил в лявата пътна лента. Единствено фактът, че водачът на
влекача е „признал“ вина, без да се сочат /и установят по делото/ конкретни факти, от които
съдът да достигне до извод за изключителна вина на този водач, не разколебава горното
заключение. Отделно, ищецът, носещ тежестта да докаже, обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, макар да имаше възможност да поиска и разпит на водача на лекия
автомобил, не стори това. Ето защо съдът намира, че е основателно своевременно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно
който основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Доколкото съдът счита, че и двамата
4
водачи носят еднакъв принос за настъпване на събитието, то размерът на съпричинването е
50 %.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, непоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 2981,10 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, които в случая са равни
Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на
дълга възлиза на 2996,10 лева. От тази сума ответникът дължи половината, предвид извода
на съда за наличие на съпричиняване от 50 %. Ответникът не доказа погасяване, поради
което искът следва да бъде уважен за сумата 1498,05 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 2996,10 лева – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. ГПК на страните следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски.
Ищецът претендира и доказва да е сторил разноски в общ размер на 759,58 лева /от
които 119,85 лева – държавна такса, 200 лева – депозит САТЕ, 439,73 лева - адвокатско
5
възнаграждение/, съобразно списъка на л. 80 от делото, който ищецът в хода на устните
състезания не допълни с разноските за свидетел, поради което и същите не се вземат
предвид от съда. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като е в определения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата
минимален размер. Намалени съобразно отхвърлената част от иска, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 379,79лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 450 лева /200 лева – депозит САТЕ, 150
лева – депозит свидетел, възнаграждение за юрисконсулт от 100 лева/. Намалени съобразно
уважената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 225
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК **** да заплати на „***” АД, ЕИК **** на основание чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1498,05 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка Фолксваген, рег. № ****, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 16.06.2021 г., на път II-66, в района на разклона за с. Богомилово, обл. Стара
Загора, и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 14.10.2021 г. до
погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 379,79 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 2996,10 лева.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК **** да заплати на „****“ АД, ЕИК **** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 225,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6