№ 231
гр. Пазарджик, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20245200100100 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Предявена е искова молба вх. № 1419 от 09.02.2024 г. от С. С. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., бул. ***, чрез адв. В. К. от АК – Пазарджик,
срещу „ТАРАМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 5, представлявано от
управителя А. Ф. А. А..
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на писмени
доказателства (представя се и отговор на искова молба по т. д. № 67/2021 г. на
ОС – Пазарджик без да има позоваване на делото в обстоятелствената част на
ИМ), за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на обстоятелствата, свързани с изпълнението на договора за посредничество
от страна на ищеца.
Ответникът е депозирал отговор, в който е поискал да се приемат
представени писмени доказателства, както и да се изиска т. д. № 67/2021 г. на
ОС – Пазарджик, с отразена в него дата на влизане на решението в сила.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
получена от ответника сума без основание.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да се приемат представените с исковата молба
копия на документи, заверени по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК, като писмени
доказателства по делото.
Относно искането за събиране на гласни доказателства – двама
свидетели от страна на ищеца за установяване изпълнението на договора за
1
посредничество, съдът съобрази следното:
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 50100 от 12.01.2024 г.
на ВКС по т. д. № 1485/2022 г., I т. о. е прието, че ограничението по чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът
не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености. Разясненията, които са дадени са, че със
свидетели не може да се доказва извършването на волеизявления, които
изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5000 лв. (решение
№ 224/22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016 г. на ІІІ г. о.), но гласните
доказателствени средства са допустими за извършени правни или фактически
действия по изпълнението, като приемане на изработеното (решение №
50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. на І т. о. и цитираните в същото
други актове на ВКС); механизма на комуникация при осъществяване на
търговските взаимоотношения (решение № 218/06.01.2017 г. по т. д. №
3572/2015 г. на І т. о.) или трайни търговски отношения във връзка със
съвместна дейност (решение № 224/22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016 г. на
ІІІ г. о.). Доколкото в случая не се спори между страните, че са сключили
договор за посредничество за придобиването от страна на ответника на двата
процесни имота, свидетелски показания за изпълнението на този договор са
допустими.
Следва да се изиска и цитираното от ответника т. д. № 67/2021 г. на ОС
– Пазарджик за съобразяване евентуално на обективните и субективни
предели на СПН между страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от С. С. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., бул. ***, чрез адв. В. К. от АК – Пазарджик,
срещу „ТАРАМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 5, представлявано от
управителя А. Ф. А. А..
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ***,
чрез адв. В. К. от АК – Пазарджик, срещу „ТАРАМЕКС“ ЕООД, ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо
Войвода“ № 5, чрез управителя А. Ф. А. А., за връщане на сумата от 162 000
лева, получена без основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 09.02.2024 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Претендират се направените разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът поддържа, че през м. април 2017 г. между него и ответното
дружество, действащо чрез управителя си А. бил сключен устен договор за
посредничество, по силата на който ищецът се задължил да посредничи на
ответника да придобие собствеността върху два недвижими имота в гр.
Пловдив – 1/ Сграда с идентификатор *** по КККР на града, находяща се на
ул. „Филип Македонски“ № 76, с площ от 282 кв. м. и 2/ Поземлен имот с
идентификатор *** по същата КККР, находящ се на ул. „Филип Македонски“
№ 74, срещу възнаграждение в размер на 162 000 лева. Ответникът бил
заинтересован да закупи сградата и земята, тъй като сградата заемала и част
от поземления имот ***. Собственици на сградата били Б. и И. Д., а на
поземления имот „Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********. Сочи
се, че през 2018 г. за сградата бил висящ съдебен спор по предявен вещен иск
от „Модена 2002“ ООД срещу семейство Д.. В изпълнение на поетото
задължение по посредническия договор ищецът мотивирал страните по
описания спор да сключат споразумение по делото и сградата да бъде
продадена на ответника, което и е сторено на 12.12.2018 г., а пълномощник на
продавачите по продажбената сделка бил ищецът. Твърди се, че през 2018 г.,
след уредена чрез съдействието на ищеца среща между ликвидатора на
„Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация и управителя на ответното дружество А.,
била проведена процедура за търг с тайно наддаване за продажбата на ПИ
***. На 19.12.2018 г. тръжната комисия обявила ответника за купувач на
имота, след което бил сключен предварителен договор за продажбата му.
Аргументира се, че предвид изпълнението от страна на ищеца на
задълженията му по договора за посредничество, а именно ответникът да
сключи сделки за „покупка“ на двата имота, на ищеца било изплатено
договореното възнаграждение от 162 000 лева. Твърди се, че тъй като
ликвидаторът на „Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация не се явил на
нотариалното изповядване на сделката за продажбата на имота, предмет на
преварителния договор, в началото на м. февруари 2019 г. управителят на
ответното дружество А. упражнил натиск по отношение на ищеца и поискал
от него да върне полученото от него възнаграждение от 162 000 лева, като
„устно го уверил“, че ще му го изплати отново, след като сделката бъде
вписана в имотния регистър. Същият поел ангажимент при връщането на
сумата да се подпише консултантски договор за извършване на консултация и
3
набавяне на документи за покупка на ПИ № 5678.522.351. Връщането било
оформено в нотариално заверена декларация-разписка, а управителят А.
„принудил“ ищеца да подпише консултантския договор на 19.02.2019 г.
(реално 15.02.2019 г. видно от приложения) за консултация и снабдяване с
документи за имота макар и при намалено възнаграждение от 95 000 лева.
Твърди се още, че бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като с решение по
гр. д. № 6105/2019 г. на РС – Пловдив предварителният договор бил обявен за
окончателен. Въпреки това, ответникът отказал да плати възнаграждението от
162 000 лева, което мотивирало ищеца да предяви иск за вземането от 95 000
лева на основание консултантския договор, но искът бил отхвърлен от съда,
според ищеца понеже не бил в състояние да докаже какви „консултации“ е
дал на ответника. Навеждат се доводи, че действителното правоотношение
между страните бил устно сключеният договор от 2017 г. за посредничество.
Излага се, че при този договор посредникът дължи свързване на страните по
една бъдеща сделка. В практиката бил залегнал обичаят възнаграждението да
се изплаща при подписване на предварителен договор. На това основание се
твърди, че още към 15.02.2019 г. ищецът изпълнил задължението си по
договора за посредничество, тъй като единият имот е придобит в собственост,
а за другия е имало сключен предварителен договор. На това основание
изплатената сума от 162 000 лева по същество е изпълнение на договора, а
връщането на сумата обратно на доверителя била „поради проявена наивност
и грешна преценка“ от страна на ищеца, „без обективно да има такова
задължение“, поради което ответникът се обогатил без основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (в тази част съдът намира, че
ищецът в производството по чл. 143, ал. 1 от ГПК следва да уточни
твърдението си дали връщането на сумата на ответника е при липса на
основание /причина/ затова (по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД) или в
резултат на въвеждане на ищеца в заблуждение от страна на ответника,
действащ чрез управителя си (по смисъла на чл. 29 от ЗЗД) или като резултат
на оказана принуда (чл. 30 от ЗЗД). Моли за уважаване на иска с присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ТАРАМЕКС“ ЕООД, чрез
адв. И. С. от АК – Пловдив е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
иска, като счита същия за изцяло неоснователен. Не се оспорва твърдението
на ищеца, че през 2017 г. бил сключен неформален договор за посредничество
и консултации с оглед придобиването от ответното дружество на сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив и ПИ с идентификатор *** по
същата КККР. Не се спори, че по този договор ответникът е заплатил на
ищеца възнаграждение от 162 000 лева, но се твърди, че още при
получаването на сумата ищецът подписал декларация (от 19.12.2018 г. видно
от приложената), с която поема задължението да върне същата, ако не
4
изпълни предмета на договора. Впоследствие на 15.02.2019 г. сумата е
върната на ответника, за което е изготвена декларация с нотариално заверен
подпис рег. № 477 но нотариус рег. № 693 от НК. Не е вярно, че ответникът
нямал основание да получи сумата от ищеца, напротив – ищецът е нямал
основание да задържи платената от дружеството сума и точно поради това му
я е върнал. Твърди се, че в същия ден на връщането на сумата от ищеца на
ответника (15.02.2019 г.) между страните е сключен приложения към исковата
молба консултантски договор, по който ищецът отново не е изпълнил
задълженията си. Въпреки това, същият завел иск срещу ответника за
заплащане на уговореното по консултантския договор възнаграждение, като с
решение на ОС – Пазарджик по т. д. № 67/2021 г. искът бил изцяло отхвърлен
поради констатирано неизпълнение от негова страна (моли се това
обстоятелство да се признае за безспорно между страните, тъй като с исковата
молба това обстоятелство се признавало). Моли се за отхвърляне на иска с
присъждане на разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът приема, като
БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелствата,
че процесната сума от 162 000 лева е върната от ищеца на ответника на
15.02.2019 г., за което свидетелства нотариално заверената декларация рег. №
477/15.02.2019 г. на нотариус Минчо Даскалов, рег. № 693 от НК (л. 20 от
делото), както и че през 2017 г. страните са сключили устен договор за
посредничество (без ясни параметри).
Същевременно, искането на ответника съдът да отдели за безспорно, че
ищецът не изпълнил задължението си по договора, следва да се посочи, че
конкретните задължения по договора от 2017 г. или последващия
консултантски договор са неясни, т. е. за какви права и задължения са се
споразумели страните, относно кой имот/и, кога настъпва падежът на
задълженията и т. н., тъй като са налице разминавания в твърденията – напр.
ищецът аргументира изискуемост на възнаграждението от 162 000 лева за
съдействие за „покупка“ на два имота; ответникът представя декларация за
изплащане на ищеца на същата сума от 162 000 лева, но е описана сделка
само относно един ПИ ***; ищецът обосновава дължимостта на
възнаграждението с изпълнението от негова страна на задълженията по
договора, тъй като единият имот е нотариално прехвърлен, а за другия имало
сключен предварителен договор, което било достатъчно с оглед обичайната
практика при посредничеството, което не се признава от ответника и т. н.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
5
възраженията си.
Повдигнатият правен спор по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД възлага в
тежест на ищеца да установи по делото факта, че е дал имуществено благо
на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, което му дава право да
задържи полученото; в случай, че ответникът докаже основанието, на което
е получил, ищецът следва да докаже и репликата си, че това основание е
нищожно.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представени с исковата молба надлежно
заверени по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да уточни
твърденията си дали връщането на сумата на ответника е при липса на
основание /причина/ затова (по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД) или в
резултат на въвеждане на ищеца в заблуждение от страна на ответника,
действащ чрез управителя си (по смисъла на чл. 29 от ЗЗД) или като резултат
на оказана принуда (чл. 30 от ЗЗД).
ДА СЕ ИЗИСКА т. д. № 67/2021 г. на ОС – Пазарджик за послужване.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
07.06.2024 г. от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от
отговора на ИМ с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6