№ 14445
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110121716 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищците:
1/. П. И. П. с ЕГН **********
2/. Р. М. М. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. София, бул. Христо Ботев №28,
ет.4, чрез адв. Н. и ответниците:
1/. Столична община с адрес гр. София, ул. Московска №33
2/. Държавата, представлявана от Министъра на финансите
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ищците, че ответниците не са собственици на ¼ ид.ч. от
Поземлен имот с ид. 68134.901.243 по КККР на гр. София, одобР. със заповед №РД 18-
729/21.11.2017г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр. София, ул. Кораб планина №26А, с
площ 394 кв.м., със стар идентификатор – няма, с № по предходен план 243, кв.196, парцел
IX, при съседи 68134.901.288, 68134.901.289, 68134.901.242, 68134.901.1062, 68134.901.244,
съгласно скица № 15-166689-20.3.2018г., а по нотариален акт № 182 т. XXVIII, д. №
8971/2015г.: застроен УПИ IX-243 в кв.196 по плана на гр. София, с площ 382кв.м., при
граници на север – ул. Кораб планина, на изток УПИ X-242, юг - УПИ XI-289 и запад - УПИ
VIII-244.
Ищците твърдят следните факти:
На 3.5.1956г. *** придобили чрез покупко-продажба в съсобственост при квоти по ½
подробно описан празен парцел XVIII-13 в кв. Лозецен, ул. Кораб планина с площ 787кв.м.
На 15.10.1956г. *** взаимно си учредили право на строеж на 2 къщи-близнаци, „залепени“
1
една за друга, разположени съответно в източната и западната част на парцела.
Двете къщи били построени през 1957г. и *** със семействата си живеели в тях.
Относно къщата-близнак и ½ ид.ч. от парцел XVIII-13 /в последствие УПИ IX-242 /,
собственост на ***, се твърди следното:
През 1965г. *** бил осъден да предаде собствеността и владението на бившата си съпруга
*** на ½ ид.ч. от източната къща близнак и ¼ от дворното място.
През 1966г. държавата обявила и заела за държавен недвижим имот ½ ид.ч. от източната
къща близнак и 1/2 от дворното място, собственост на ***, за което бил издаден АДС
№6674/8.12.1966г. на основание акт на финансовия отдел при Благоевски районен съвет от
17.8.1966г., издаден на основание чл.20 и чл.23 от Наредба за събиране на данъци и други
държавни вземания. Съгласно АДС №6674/8.12.1966г. основание за съставянето му е акт на
финансофия отдел на Бл. РНС №2573 от 17.8.1966г. на основание чл.20 и чл.23 НСДТ.
Завзетият имот е ½ ид.ч. къща близнак, състояща се от сутерен, стая и таванско и избени
помещения, заедно с припадащите се общи ид.ч. от къщата близнак, а така също и ½ ид.ч. от
дворното място на горния адрес при граници Георги Тодоров Стойчев, ул. Илия Филипов.
На 17.8.1966г. завзетият недвижим имот е предаден на Благоевски районен съвет.
През 1968г. с договор за продажба на държавен недвижим имот държавата продава на
децата на *** - ***, чрез *** – законен представител, отчуждената ½ ид.ч. от къщата , заедно
с отстъпване право на строеж върху ½ от мястото, цялото 386кв.м. /съгласно описаното в
договора за продажба/.
През 1980г. с дворищна регулация, утвърдена със Заповед №549 от 31.12.1980г., от парцел
XVIII-13 са образувани 2 нови имота – УПИ IX-243 с площ 382кв.м. и УПИ X-242 с площ
482 кв.м.
Относно къщата-близнак и ½ ид.ч. от парцел XVIII-13 /в последствие УПИ IX-243/,
собственост на ***, се твърди следното:
Наследници на *** /починал 2003г./ и съпругата му /починала 2011г./ са децата им ***
През 2013г. с нотариален акт за замяна на ид.ч. от недвижим имот, ***прехвърлили на ***
¼ ид.ч. от правото на собственост върху УПИ IX-242, а *** им прехвърлила ¼ид.ч. от
правото на собственост от УПИ IX-243.
Така ***придобили ¾ ид.ч. от УПИ IX-243.
С нотариален акт за даване вместо изпълнение от 2015г. ищците придобили от ***правото
на собственост върху 3/4ид.ч. от УПИ IX-243, заедно с построената в него къща-близнак.
През 2013г. били съставени 2 бр. АЧОС – АЧОС №5104 бил съставен за 1/4ид.ч. от УПИ IX-
243, а АЧОС №5105 бил съставен за ¼ ид.ч. от УПИ IX-242. Като правно основание за
актуването на идеалната част като общинска било посочено чл.2, ал.1, т.7 и чл.5, ал.1 ЗОС.
Във връзка с влизане в сила на КККР за УПИ IX-243 е съставен нов АЧОС
№5360/1.12.2018г.
2
През 2021г. ищецът П. П. получил удостовеР.е, в което било посочено,че за имота с ид.№
68134.901.243 с площ 394кв.м. имало съставен АДС № 5574/1583/8.12.1966г. на Благоевски
РНС.
В срока по чл.131 ГПК Столична община е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва описаните по-горе факти.
Ответникът Столична община твърди, че през 2013г. ***и *** са подали предложение в СО
за прекратяване на съсобственост чрез доброволна делба. През 2014г. ***са подали ново
предложение за прекратяване на съсобствеността чрез замяна на идеални части. Също през
2014г. е подадено ново предложение от *** През 2019г. ищците са поискали прекратяване
на съсобствеността в ПИ с ид.№ 68134.901.243 по КККР чрез изкупуване на дела на
Столична община.
Ответникът сочи, че според действащото 1980г. законодателство регулационните планове
нямат непосредство вещнопрехвърлително действие, поради което и след разделянето на
парцел XVIII-13 на УПИ IX-243 и УПИ X-242 държавата, а в последствие общината, се
легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от УПИ IX-242 и УПИ IX-243, тъй като
съсобствениците в бившия парцел са придобили съответните идеални части и в
новообразуваните имоти. Процесната ¼ ид.ч. от УПИ X-242 и УПИ IX-243 е била държавна
собственост до 1.6.1996г., тъй като до тогава не е имало разграничение между държавна и
общинска собственост. След влизане в сила на ЗОС на основаине чл.2, ал.1, т.7 и §42 ПЗР на
ЗОС е станал частна общинска собственост.
Спорно между страните е дали отчуждената през 1966г. ид.ч. част от парцел XVIII-13 от ***
представлява единствено ид.ч. част от УПИ IX-242 или идеална част от УПИ X-242 и УПИ
IX-243.
По делото са приети писмени доказателства и заключение към СТЕ, от които се установяват
горните факти, които и не са били спорни между страните.
Съгласно заключението към СТЕ границите на отчужденото с АДС №6674/8.12.1966г. и Акт
за предаване на недвижим имот №2573/17.8.1966г. дворно място представляват ¼ ид.ч. от
парцел XVIII-13 от кв.196. Отчужденото по отчуждителна преписка №4641/1966г. дворно
място, описано по-горе, представлява ¼ ид.ч. от имота, придобит с нот акт за покупко-
продажба от 3.6.1956г. и е частично идентично с УПИ IX-243 от действащия регулационен
план и ПИ с идентификатор 68134.901.243 по КККР на район Лозенец.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 27.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2012 Г.,
ОСГТК НА ВКС Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
3
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
В случая, предвид заявения от страните спор по правото на собственост на ¼ ид.ч от УПИ
IX-243, е налице правен интерес от воденето на делото. Той не отпада и поради
обстоятелството, че през 1968г. Държавата се е разпоредила с конфискуваната част от
парцел XVIII-13, доколкото ответниците твърдят, че въпреки това, продължават да са
съсобственици в УПИ IX-243.
Съгласно чл.64 ЗС при отстъпено право на строеж, собственикът на постройката може да се
ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката
според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго. В случая двамата братя взаимно са си отстъпили право на строеж в
съсобствения имот парцел XVIII-13. Изградените къщи близнаци, са ситуирани в него по
такъв начин, че източната част на парцел XVIII-13 е необходима за ползването на източната
къща – близнак, а западната част на парцела – на западната къща близнак. По този начин е
било разпределено ползването на съсобствената вещ - парцел XVIII-13, което в последствие
е довело до урегулирането му в 2 отделни имота.
Следва да се посочи, че съставянето на АДС не поражда вещно право на собственост за
държавата, но в същия следва да е посочено основанието, от което то произтича. Косвено от
Акт за предаване на недвижим имот на Жилищно стопанство и държавни имоти по чл.20 и
чл.23 от Наредба за събиране на данъците и другите държавни вземания, се установява, че
имотът е „завзет от длъжника ***, постастоящем в затвора, за погасяване на начет по нохд
№ 2/1965г. на СГС, както и на писмо №2403/4.06.1996г. на Българска инвестиционна банка,
Софийски окръжен клон №2, относно главница за ипотека и лихва за закъснение в общ
размер от 1185,60лв. и начет по изпълнителен лист по нохд №2/1965г. от 2124,40лв.“
Присъдата по нохд № 2/1965г. на СГС не е представена по делото, но от горното може да се
направи единствено възможен извод, че *** е бил признат за виновен с влязла в сила
присъда по обвинението, за което е водено нохд №2/1965г., и са му били наложени
наказания лишаване от свобода и конфискация. Именно въз основа на присъдата следва да е
издаден изпълнителният лист, цитиран в Акта за предаване на недвижимия имот и да е
образувана отчуждителна преписка № 4641/1966г. Държавата /а в последствие общината/ е
придобила правото на собственост на основание наложеното наказание конфискация.
Следва да се посочи, че наказателната отговорност е лична, поради което наложеното
наказание при нейното реализиране не може пряко да засяга друга правна сфера, освен тази
на извършителя. Именно затова в АДС №6674/8.12.1966г. при описание на границите на
конфискувания имот е посочено, че същият граничи с Георги Тодоров Стойчев, както и че се
отнема „½ част от дворното място“, а не ¼ от съсобствения парцел XVIII-13. В този
конкретен случай, като се вземе предвид, че придобивният способ, въз основа на който
държавата се е легитимирала като собственик, е наложено наказание за извършено
престъпление на единия съсобственик, както и че учреденото право на строеж от страна на
*** в полза на *** е било реализирано към момента на конфискацията /така че западната
част на имота да е необходима за използването на къщата близнак на ***/, то отнетата „½
4
част от дворното място“ не може да засяга частта от парцела, обслужваща къщата близнак
на другия съсобственик /спрямо когото не е постановена конфискация/, която част в
последствие е урегулирана в УПИ IX-243. Към момента на съставянето на АДС
№6674/8.12.1966г. не е било възможно правните последици от присъдата при налагането на
конфискацията да се конкретизират по-ясно, освен по посочения в него начин. Това обаче,
при съвкупна преценка на доказателствения материал, не може да обоснове извод, че в
последствие Държавата е станала собственик на ¼ от УПИ IX-243, защото в такъв случай
конфискацията ще засегне и лице, спрямо което не е реализирана наказателна отговорност.
Следва да се посочи и че през 1968г. с договор за продажба на държавен недвижим имот
държавата е продала на децата на *** - ***, чрез *** – законен представител, отчуждената ½
ид.ч. от къщата, заедно с отстъпване право на строеж върху ½ от мястото, цялото 386кв.м.
/съгласно описаното в договора за продажба/.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Относно направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение – същото се претендира в размер 1500лв.,
при цена на иска от 8385лв. По чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ в приложимата редакция към датата
на сключване на договора, минимумът е в размер на 750лв. Освен цената иска, съдът отчита,
че делото е приключило в едно съдебно заседание, както и правната и фактическата
сложност, поради което намира, че възнаграждението следва да се намали до 1000лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на П. И. П. с ЕГН ********** и Р. М. М. с
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. София, бул. Христо Ботев №28, ет.4, чрез
адв. Н., че Столична община с адрес гр. София, ул. Московска №33, и Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, не са собственици на ¼ ид.ч. от Поземлен имот
с ид. 68134.901.243 по КККР на гр. София, одобР. със заповед №РД 18-729/21.11.2017г. на
изп. директор на АГКК, с адрес гр. София, ул. Кораб планина №26А, с площ 394 кв.м., със
стар идентификатор – няма, с № по предходен план 243, кв.196, парцел IX, при съседи
68134.901.288, 68134.901.289, 68134.901.242, 68134.901.1062, 68134.901.244, съгласно скица
№ 15-166689-20.3.2018г., а по нотариален акт № 182 т. XXVIII, д. № 8971/2015г.: застроен
УПИ IX-243 в кв.196 по плана на гр. София, с площ 382кв.м., при граници на север – ул.
Кораб планина, на изток УПИ X-242, юг - УПИ XI-289 и запад - УПИ VIII-244.
5
ОСЪЖДА Столична община с адрес гр. София, ул. Московска №33, и Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, да платят на П. И. П. с ЕГН ********** и Р. М.
М. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. София, бул. Христо Ботев №28, ет.4,
сумата 1579лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6